Проф. Николай Овчаров със сензационно твърдение за Отец Паисий
Отец Паисий е роден край Самоков, а не в Банско. Твърдението е на проф. Николай Овчаров след изследването на късносредновековния манастир в крепостта Урвич край София, дружно с доцент доктор Бони Петрунова и младия археолог Филип Петрунов.
В момента тримата пишат финалната монография, където са събрани сензационните резултати от проучването, предава Българска телеграфна агенция.
Интересът на учените към Урвич пристигнал от "История славянобългарска ", в която се споделя: "Дошли търновските боляри от Търново в Средец и се спрели в някои тесни места около река Искър. И седем години стоял Иван Шишман около Искър. Имал манастир Урвич със мощна цитадела и в близост го ограждала вода ".
В края на 14-и в твърдината е основна бариера към средновековния Средец. Документално се потвърди, че тя интензивно взе участие в епичните борби от края на 1371 година, когато София е атакувана от османските турци. Неслучайно от региона сред София и Самоков е прочут най-големият национален епос за героичната опозиция на цар Иван Шишман против турското настъпление.
Най-интересният интервал на Урвич идва след 15-и век. Тогава към храма "Св. Илия " се развива огромен манастир, изследван от екипа на Овчаров. От запад са разкрити трапезарията, магерницата (кухнята), складовете, а от юг - цяло крило жилищни пространства. Някога то е било на два етажа, само че в този момент са оживели руините на приземието. Подовете на килиите са покрити с каменни плочи.
Помещенията се отоплявали със зидани печки, построени в стените. На запад се оформя формалният вход на манастира, постлан също с едри плочи. В самия югозападен ъгъл се е извисявала вратна кула, предопределена да охранява портата на обителта. Множество монети, украшения и керамика демонстрират, че манастирът просперира през "тъмните епохи " на османското иго. Според размера й монасите са били не по-малко от 40-50 на брой.
Най-вероятно завоевателите дават неповторимата привилегия да имат собствен манастир на хората от близките села - Кокаляне, Бистрица, Герман, Лозен, Панчарево, тъй като те са били "войнуци " и "дервентджии " (пазители на прохода сред София и Самоков). Това обаче не ги избавя в края на 17-и в. Тогава обителта е унищожена от голям пожар, датиран с медна монета на султан Сюлейман Втори (1687-1691).
Става дума за репресиите над християните от Западна България по време на войната сред Свещената Лига и Османската империя, споделя проф. Овчаров. През 1683 година турците са разгромени при Виена и австрийците вземат Белград, Ниш, Пирот, стигайки съвсем до София. Българите са обнадеждени и подвигат въстания, като най-значителни са Чипровското и Карпошовото в Македония.
Австрийците обаче се отдръпват и стартират гонения. Изгорени са доста християнски светини, измежду които и Урвичкия манастир. Оцелелите монаси опазват ръкописи и църковна утвар и се реалокират в прилежащата планина Плана, където основават настоящия и през днешния ден манастир "Св. Архангели ".
Две десетилетия по-късно, през 1722 година, се ражда един човек, комуто е съдено да промени съзнанието на българите, добавя проф. Овчаров. Днес всеки възпитаник ще каже, че великият българин Паисий Хилендарски е роден в Банско.
Това по думите на учения е скимване на огромния български академик акад. Йордан Иванов, което той разгласява в известна вестникарска публикация през 30-те години на предишния век. Поради неговия престиж концепцията е възприета безрезервно от мнозина. Всъщност "и до момента не е открит документ, с цел да се позволи въпросът, в кое село или град се е родил първият национален будител - Паисий Хилендарски ", показва различен огромен наш академик - акад. Иван Снегаров. Единственото, което знаем до момента е, че е от Самоковско. Това той отбелязва самичък в "История славянобългарска ".
Именно разкопките на Урвич слагат нещата на място, счита проф. Овчаров. В своята "История славянобългарска " Паисий Хилендарски следва съвсем буквално едно историческо съчинение на бенедиктинския духовник Мавро Орбини.
Сред общите данни той употребява един-единствен местен топоним. Това е "манастирът Урвич " в теснините на Искър край София, издигнат на мястото на остарялата цитадела на цар Иван Шишман. Това сочи, че Паисий е произхождал от Самоков или неговите близки покрайнини, и персонално е познавал мястото на изпепеления манастир. А преди да се замонаши на 23-годишна възраст на Атон, е чул и записал от локалните хора мълвата за станалите край Урвич в края 14-и век на трагични сражения, добавя Овчаров.
През 15-17 в. манастирът е свещено място за хората от София, Самоков и покрайнините им. Тук хората са се черкували, учели в килийното учебно заведение, научавали са сведения за славното минало на своя народ, даже са се женели. За последното приказва съкровището от сребърни позлатени украшения, датирани в 16-17-и век и открити в руините на остарялата цитадела. Това богатство се състои от 9 сватбени венци, голям брой елементи от изтънчено направени женски колани, 2 цели прочелника, 4 наушника, 2 пръстена, гривна-кубелия, разнородни по форма висулки.
В момента тримата пишат финалната монография, където са събрани сензационните резултати от проучването, предава Българска телеграфна агенция.
Интересът на учените към Урвич пристигнал от "История славянобългарска ", в която се споделя: "Дошли търновските боляри от Търново в Средец и се спрели в някои тесни места около река Искър. И седем години стоял Иван Шишман около Искър. Имал манастир Урвич със мощна цитадела и в близост го ограждала вода ".
В края на 14-и в твърдината е основна бариера към средновековния Средец. Документално се потвърди, че тя интензивно взе участие в епичните борби от края на 1371 година, когато София е атакувана от османските турци. Неслучайно от региона сред София и Самоков е прочут най-големият национален епос за героичната опозиция на цар Иван Шишман против турското настъпление.
Най-интересният интервал на Урвич идва след 15-и век. Тогава към храма "Св. Илия " се развива огромен манастир, изследван от екипа на Овчаров. От запад са разкрити трапезарията, магерницата (кухнята), складовете, а от юг - цяло крило жилищни пространства. Някога то е било на два етажа, само че в този момент са оживели руините на приземието. Подовете на килиите са покрити с каменни плочи.
Помещенията се отоплявали със зидани печки, построени в стените. На запад се оформя формалният вход на манастира, постлан също с едри плочи. В самия югозападен ъгъл се е извисявала вратна кула, предопределена да охранява портата на обителта. Множество монети, украшения и керамика демонстрират, че манастирът просперира през "тъмните епохи " на османското иго. Според размера й монасите са били не по-малко от 40-50 на брой.
Най-вероятно завоевателите дават неповторимата привилегия да имат собствен манастир на хората от близките села - Кокаляне, Бистрица, Герман, Лозен, Панчарево, тъй като те са били "войнуци " и "дервентджии " (пазители на прохода сред София и Самоков). Това обаче не ги избавя в края на 17-и в. Тогава обителта е унищожена от голям пожар, датиран с медна монета на султан Сюлейман Втори (1687-1691).
Става дума за репресиите над християните от Западна България по време на войната сред Свещената Лига и Османската империя, споделя проф. Овчаров. През 1683 година турците са разгромени при Виена и австрийците вземат Белград, Ниш, Пирот, стигайки съвсем до София. Българите са обнадеждени и подвигат въстания, като най-значителни са Чипровското и Карпошовото в Македония.
Австрийците обаче се отдръпват и стартират гонения. Изгорени са доста християнски светини, измежду които и Урвичкия манастир. Оцелелите монаси опазват ръкописи и църковна утвар и се реалокират в прилежащата планина Плана, където основават настоящия и през днешния ден манастир "Св. Архангели ".
Две десетилетия по-късно, през 1722 година, се ражда един човек, комуто е съдено да промени съзнанието на българите, добавя проф. Овчаров. Днес всеки възпитаник ще каже, че великият българин Паисий Хилендарски е роден в Банско.
Това по думите на учения е скимване на огромния български академик акад. Йордан Иванов, което той разгласява в известна вестникарска публикация през 30-те години на предишния век. Поради неговия престиж концепцията е възприета безрезервно от мнозина. Всъщност "и до момента не е открит документ, с цел да се позволи въпросът, в кое село или град се е родил първият национален будител - Паисий Хилендарски ", показва различен огромен наш академик - акад. Иван Снегаров. Единственото, което знаем до момента е, че е от Самоковско. Това той отбелязва самичък в "История славянобългарска ".
Именно разкопките на Урвич слагат нещата на място, счита проф. Овчаров. В своята "История славянобългарска " Паисий Хилендарски следва съвсем буквално едно историческо съчинение на бенедиктинския духовник Мавро Орбини.
Сред общите данни той употребява един-единствен местен топоним. Това е "манастирът Урвич " в теснините на Искър край София, издигнат на мястото на остарялата цитадела на цар Иван Шишман. Това сочи, че Паисий е произхождал от Самоков или неговите близки покрайнини, и персонално е познавал мястото на изпепеления манастир. А преди да се замонаши на 23-годишна възраст на Атон, е чул и записал от локалните хора мълвата за станалите край Урвич в края 14-и век на трагични сражения, добавя Овчаров.
През 15-17 в. манастирът е свещено място за хората от София, Самоков и покрайнините им. Тук хората са се черкували, учели в килийното учебно заведение, научавали са сведения за славното минало на своя народ, даже са се женели. За последното приказва съкровището от сребърни позлатени украшения, датирани в 16-17-и век и открити в руините на остарялата цитадела. Това богатство се състои от 9 сватбени венци, голям брой елементи от изтънчено направени женски колани, 2 цели прочелника, 4 наушника, 2 пръстена, гривна-кубелия, разнородни по форма висулки.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ