Отец Михайлов, бивш кмет на Смолян: Как ми се искаше да строя, а нямаше пари!
Отец Димитър Михайлов е някогашен кмет на Смолян, първият демократично определен градоначалник през 1991 година Свещеник е от 2006 година, към този момент 11 години в храма „ Св. Висарион Смоленски – най-големият в Родопите и втори след „ Св. Александър Невски “. Той четири години ръководеше строителството му. Енорийски духовник е в Рудозем, обслужва и селата Писаница и Хасовица.
По обучение е богослов. Работил е в Регионалния исторически музей. Тогава събрал истории, които другояче щяха да останат в забвение. Като да вземем за пример по какъв начин българомохамеданите са помагали за строителството на църквата в село Арда. Как в Хасовица владиката, освещавайки църквата, благословил майката на Дометиан да роди епископ и това се сбъднало.
Като кмет на Смолян направил всичко, с цел да не допусне различния синод в окръжния град.
Преди дни от Държавния списък в Смолян оповестиха отец Димитър за донор на годината откакто му даде целия собствен персонален списък и архива на татко му, отец Михаил – архиерейски наместник в продължение на 20 години.
В петък Държавният списък провежда галерия и честване във връзка 95 година от рождението на отец Михаил и 70 година от рождението на отец Димитър.
Отец Димитър, какво предоставихте на Държавния списък, оповестиха Ви за донор на годината?
Събрах всичко - от кръщелното до последните фотоси, документи, военни книжки, контракти, грамоти на мен и на моя татко. Предадох за предпазване исторически сведения за църквите в региона, преписка от възобновяване на църковните парцели, документи на сдружението „ Свети Висарион Смоленски”, планът на храма, дневници за строителството му и още доста други. Нещата на татко ми са свързани повече с църковната му активност. Той 60 години е бил духовник и 20 години архиерейски наместник. Докато при мен има многообразие. Преди да стана духовник, бях музеен служащ, бях кмет, бях и на други държавни служби. Отвсякъде съм си запазил документи и фотоси. На управлението на Държавния списък им е направило усещане, че от дълго време толкоз неща не са излъчени и ме наградиха за донор на 2017 година
С кое се разделихте най-трудно?
Много забавен въпрос. Почти всичко, което имах в къщи за проявление, го дадох. Задържах единствено това, което се дублира. Не съм се замислил дали дадения предмет ми е толкоз безценен, че не желая да го дам.
С какво сърце вършиме всичко това?
Преди години, след кметуването, бях в държавна компания " Универс ". Служебно и персонално бях доста задоволен, че помогнах с нещо за наводнението в Златоград. После при нашето наводняване в Смолян. Правило ми е наслаждение да оказа помощ. Аз съм бил 18 години музеен служащ и знам, че това, което се съхранява в къщи, е най-добре да се покаже. По-добре се съхранява в държавна институция. Там може да се употребява от хора, които желаят да създадат връзка сред избрани събития. Ще им бъде от изгода. Аз помня да вземем за пример по какъв начин преди години от Държавния списък ми демонстрираха писмо на Пловдивския митрополит тогава, в този момент патриарх Кирил. Той праща писмо до кмета на град Устово: " Съдействайте на свещеника Михаил Димитров Михайлов. Той от през днешния ден идва в Устово като ръкоположен духовник ". И когато някой написа книга, може да прегледа, да прочете и да свърже събитията и персони от обещано време. Аз по този начин съм теоретичен, че би трябвало такива неща да се предават там, където им е мястото. В къщи цялостни чекмеджета единствено събират прахуляк. И единствено понякога може да се порадваш егоистично на някоя грамота и да се похвалиш пред околните си.
И от музея получихте дарителска премия. Там какво Ви е завело преди време?
Като приключих " Богословие " през 1972 година трябваше да предпочитам сред архива и музея. В музея работеше моята бъдеща брачна половинка. Имахме дружба с нея и ми се стори по-интересно там.
Как се осмелихте в това време да учите богословие?
Съществуваше Духовната академия. Кандидатствах, одобриха ме. Завърших една година след настоящия патриарх Неофит. Две години след митрополит Йосиф, който е Нюйоркски митрополит. Те ме викаха на утринна и вечерня да пея дружно с тях, признавайки, че имам гласови данни. Учил съм се от тях и се надявам да си проличава, че съм техен възпитаник.
А религията от по кое време е в сърцето Ви?
От детските години, тъй като съм живял в двора на църквата. Но същински е в сърцето ми, откак се ръкоположих за духовник. А като дребен, по детски съблюдавах едни обичаи. Знаех молитвата " Отче наш " и някои песнопения. Помагах на татко ми. Той става духовник през 1947 година в църквата " Св. Богородица ", а аз съм роден една година по-късно. Аз съм попско дете.
А другите деца по какъв начин се отнасяха към Вас, религията тогава не беше одобрявана?
Щях да Ви се дразня, в случай че не ми зададете този въпрос. Мои първи другари бяха детето на последния кмет на град Устово (до 1960 г.), детето на първия кмет на обединявания град Смолян. Техните близки не им пречеха да играят с мен. Приемали са ме в техните домове като съученици. Аз свирех на акордеон, на тромпет, бях плувец, упражнявах всички спортове с топка и съм ходил на надпревари. Ще Ви кажа и един куриоз. Мен ме одобриха финален за пионерче в класната стая. Другите ги водеха в казармата при бойците. Моята майчица викаше: " Всяко зло за положително ". Дойде време на ме одобряват за комсомолец и ме не помниха. Другите ги водиха по принуди. Питах майка ми: " Аз ли съм най-лошият в този свят, та не ме избират ". Тя ме успокояваше: " Той, светът е огромен. Комсомолци има единствено при нас, в комунистическата система. Свиквай! И други неволи ще имаш с това! ". Така и стана. Но отидох в гимназията. Росица Краева беше по-голяма от мен и сподели да ме изберат в управлението на ДКМС. Аз й споделих, че не съм одобряван за комсомолец. Тя ревизира и се увери, само че ме избраха в управлението на ДКМС в класа, без да съм комсомолец. Като се върнах от студентството и казармата, започнах работа в музея. Събира се един ден партийната организация, комсомолците, а аз - в кафенето. Дамянов (Никола Дамянов – тогава шеф на музея, б.а.) ме видя. Попита ме и аз споделих, че на никое място не съм - нито комсомолец, нито партиен член. Направи информация, тогава повярва. Тогава, на 25 година, ме одобриха за комсомолец. Но, блага уважаема журналистке, мен това ме научи да одобрявам несгодите и да привикна с тях.
А кое беше най-сериозно тестване за религията Ви във времето, когато тя е била неразрешена?
Тя не беше толкоз неразрешена, само че не се гледаше с положително око на попските деца. Пречеха на хората да вървят на черква и джамия, а на свещениците забраняваха да вървят по домовете. С вестници закриваха прозорците да не се види като има кръщавка и венчавка. Тайно правеха тези неща. През 1983 година бяхме пристигнали в новата постройка на музея и виждам всички попове бяха събрани до водните каскади и отиваха в Градския съвет да си платят санкцията, тъй като са били камбаните в 12 часа през нощта и са хвърляли кръста. Гледах ги от горната страна и ми ставаше тъжно.
Вие сте първият демократично определен кмет на Смолян през 1991 година Какви компликации срещахте в първите години на прехода и какво е общото в кметуването тогава и в този момент?
Нищо общо няма. С 1000 лв. направих акция - 500 лв. моя заплата и 500 лв. от Български земеделски народен съюз. Избраха ме и се сблъсках с доста аномалии. Започнаха офанзиви за театъра. С шефа на театъра Иван Караджов, Бог да го елементарни, направихме пътека до Министерство на културата, с цел да го спасим. Музикалното учебно заведение също желаеха да го закрият. Трябваше да се борим. Сумати писма писах и до края на мандата не можа да се уреди този въпрос. За Пампорово - също. Границата минава през " Орлица " и отива към " Ардашлъ ". Хотелите и заведенията за хранене остават в Чепеларско землище, а пистите - в Смолянско. В Чепеларе се заплащат налозите, на Смолян остават хамалогиите. Пък хората не идват поради хотелите, а да карат ски. Другата особеност - Техникум по туризъм, Икономически колеж, Строителен колеж и други В тях учат деца от някогашния окръг, от страната. Пансионите - цялостни, а издръжката им на общината.
А имахте ли пари?
Ако имахме, щяхме да асфалтираме, да вършим улици и булеварди. Парите отиваха за покриване на такива разноски. Аз не мога да накарам кмета на Чепеларе, на Мадан или на Девин да ми заплати, че техни деца употребяват наше общежитие. Същото беше и с болничното заведение. Таньо Стайковски (най-известният строителен бизнесмен в Смолянско – б.а.), лека му пръст, ми вика: " Аз те ощетих ". И го запитвам: " Защо, бе Таньо? ". Пък той ми дава отговор, че бил в нашата болница, а е от Мадан. И болничното заведение беше на общинска прехрана, а в нея се лекуваха хора от целия окръг. Ние заварихме инерцията. На мен ми се искаше да строя, да върша улици, да издигна един блок. Но съм удовлетворен от кметуването. Поне демонстрирах, че можем да бъдем разнообразни. Не желая да обвиня никой социалист, само че аз влязох в общината с един кламер и излязох с два, тъй като трябваше да си прибера някоя персонална кореспонденция. Не съм се облагодетелствал от кметската работа. Корупцията идва от възпитанието. Както тя, по този начин и религията идват от фамилията. Първо е фамилията, второ е учебното заведение, тогава е църквата. Детето следи, учи, копира. То вижда по какъв начин живеят родителите, сестрите, братята. После се учи в учебното заведение. А църквата идва по-късно, с цел да усъвършенства индивида, да го ориентира.
Какво Ви предизвика да станете духовно лице?
Строителството на църквата ме предизвика. Митрополит Антоний ми споделяше: " Отец Димитър, няма инцидентни неща. Ти си станал кмет-богослов и не позволи различния синод “. А това е истина. Алтернативният синод не съумя да стъпи в Смолян, тъй като регистрирането им ставаше в отдел " Култура ". Бях споделил на началника Светозар Казанджиев, че и да ме няма в града, да не записва различния синод. Казах му: " Не бива, няма да разделяме църквата! ". Правиха действия, а то не може без подписа на кмета на окръжния град да се записват. Казах на свещеник Павел: " Ще те черпя едно уиски, само че няма да те записвам! ". По време на моето кметуване върнахме всичко на църквите и на джамиите, което им беше отнето. Архиерейството беше Военно окръжие. Нещата вървят добре, когато човек е почтен и има към себе си експерти, които му оказват помощ. Аз съм подобен, че има ли против мен различен човек, без значение от неговата партийна принадлежност, измъчен, ще направя всичко допустимо да му оказа помощ. И съм помагал с чисто възприятие. Правило ми е наслаждение да оказа помощ.
На Смолян върви ли му на кметове и след Вас?
Няма да ме чуете в никакъв случай да кажа неприятно за Динко Чаталбашев, нито за Данчо Киряков, нито за Дора Янкова, нито за Николай Мелемов. Аз знам какъв брой е сложна тази работа. Много елементарно ще се намерят критикари. Много елементарно се търсят недостатъци. По-добре да се срещнеш с кмета, в случай че знаеш нещо и разбираш от материята, да му подскажеш, в случай че имаш опит. Аз мисля, че всички са почтени, хората са ги избрали. Те са проучени преди да бъдат издигнати за кметове. Някой път благородно изпитвам завист. Преди година идвах от Рудозем, имаше един материал за Николай Мелемов - оглежда строителство на улица в Райково. Как ми се искаше аз като кмет да строя, а нямаше пари! Бях " богат " кмет единствено на държавни управления. Петима министър председатели се изредиха в моя мандат - Димитър Попов, Филип Димикров, проф. Любен Беров, Ренета Инджова и Жан Виденов.
По обучение е богослов. Работил е в Регионалния исторически музей. Тогава събрал истории, които другояче щяха да останат в забвение. Като да вземем за пример по какъв начин българомохамеданите са помагали за строителството на църквата в село Арда. Как в Хасовица владиката, освещавайки църквата, благословил майката на Дометиан да роди епископ и това се сбъднало.
Като кмет на Смолян направил всичко, с цел да не допусне различния синод в окръжния град.
Преди дни от Държавния списък в Смолян оповестиха отец Димитър за донор на годината откакто му даде целия собствен персонален списък и архива на татко му, отец Михаил – архиерейски наместник в продължение на 20 години.
В петък Държавният списък провежда галерия и честване във връзка 95 година от рождението на отец Михаил и 70 година от рождението на отец Димитър.
Отец Димитър, какво предоставихте на Държавния списък, оповестиха Ви за донор на годината?
Събрах всичко - от кръщелното до последните фотоси, документи, военни книжки, контракти, грамоти на мен и на моя татко. Предадох за предпазване исторически сведения за църквите в региона, преписка от възобновяване на църковните парцели, документи на сдружението „ Свети Висарион Смоленски”, планът на храма, дневници за строителството му и още доста други. Нещата на татко ми са свързани повече с църковната му активност. Той 60 години е бил духовник и 20 години архиерейски наместник. Докато при мен има многообразие. Преди да стана духовник, бях музеен служащ, бях кмет, бях и на други държавни служби. Отвсякъде съм си запазил документи и фотоси. На управлението на Държавния списък им е направило усещане, че от дълго време толкоз неща не са излъчени и ме наградиха за донор на 2017 година
С кое се разделихте най-трудно?
Много забавен въпрос. Почти всичко, което имах в къщи за проявление, го дадох. Задържах единствено това, което се дублира. Не съм се замислил дали дадения предмет ми е толкоз безценен, че не желая да го дам.
С какво сърце вършиме всичко това?
Преди години, след кметуването, бях в държавна компания " Универс ". Служебно и персонално бях доста задоволен, че помогнах с нещо за наводнението в Златоград. После при нашето наводняване в Смолян. Правило ми е наслаждение да оказа помощ. Аз съм бил 18 години музеен служащ и знам, че това, което се съхранява в къщи, е най-добре да се покаже. По-добре се съхранява в държавна институция. Там може да се употребява от хора, които желаят да създадат връзка сред избрани събития. Ще им бъде от изгода. Аз помня да вземем за пример по какъв начин преди години от Държавния списък ми демонстрираха писмо на Пловдивския митрополит тогава, в този момент патриарх Кирил. Той праща писмо до кмета на град Устово: " Съдействайте на свещеника Михаил Димитров Михайлов. Той от през днешния ден идва в Устово като ръкоположен духовник ". И когато някой написа книга, може да прегледа, да прочете и да свърже събитията и персони от обещано време. Аз по този начин съм теоретичен, че би трябвало такива неща да се предават там, където им е мястото. В къщи цялостни чекмеджета единствено събират прахуляк. И единствено понякога може да се порадваш егоистично на някоя грамота и да се похвалиш пред околните си.
И от музея получихте дарителска премия. Там какво Ви е завело преди време?
Като приключих " Богословие " през 1972 година трябваше да предпочитам сред архива и музея. В музея работеше моята бъдеща брачна половинка. Имахме дружба с нея и ми се стори по-интересно там.
Как се осмелихте в това време да учите богословие?
Съществуваше Духовната академия. Кандидатствах, одобриха ме. Завърших една година след настоящия патриарх Неофит. Две години след митрополит Йосиф, който е Нюйоркски митрополит. Те ме викаха на утринна и вечерня да пея дружно с тях, признавайки, че имам гласови данни. Учил съм се от тях и се надявам да си проличава, че съм техен възпитаник.
А религията от по кое време е в сърцето Ви?
От детските години, тъй като съм живял в двора на църквата. Но същински е в сърцето ми, откак се ръкоположих за духовник. А като дребен, по детски съблюдавах едни обичаи. Знаех молитвата " Отче наш " и някои песнопения. Помагах на татко ми. Той става духовник през 1947 година в църквата " Св. Богородица ", а аз съм роден една година по-късно. Аз съм попско дете.
А другите деца по какъв начин се отнасяха към Вас, религията тогава не беше одобрявана?
Щях да Ви се дразня, в случай че не ми зададете този въпрос. Мои първи другари бяха детето на последния кмет на град Устово (до 1960 г.), детето на първия кмет на обединявания град Смолян. Техните близки не им пречеха да играят с мен. Приемали са ме в техните домове като съученици. Аз свирех на акордеон, на тромпет, бях плувец, упражнявах всички спортове с топка и съм ходил на надпревари. Ще Ви кажа и един куриоз. Мен ме одобриха финален за пионерче в класната стая. Другите ги водеха в казармата при бойците. Моята майчица викаше: " Всяко зло за положително ". Дойде време на ме одобряват за комсомолец и ме не помниха. Другите ги водиха по принуди. Питах майка ми: " Аз ли съм най-лошият в този свят, та не ме избират ". Тя ме успокояваше: " Той, светът е огромен. Комсомолци има единствено при нас, в комунистическата система. Свиквай! И други неволи ще имаш с това! ". Така и стана. Но отидох в гимназията. Росица Краева беше по-голяма от мен и сподели да ме изберат в управлението на ДКМС. Аз й споделих, че не съм одобряван за комсомолец. Тя ревизира и се увери, само че ме избраха в управлението на ДКМС в класа, без да съм комсомолец. Като се върнах от студентството и казармата, започнах работа в музея. Събира се един ден партийната организация, комсомолците, а аз - в кафенето. Дамянов (Никола Дамянов – тогава шеф на музея, б.а.) ме видя. Попита ме и аз споделих, че на никое място не съм - нито комсомолец, нито партиен член. Направи информация, тогава повярва. Тогава, на 25 година, ме одобриха за комсомолец. Но, блага уважаема журналистке, мен това ме научи да одобрявам несгодите и да привикна с тях.
А кое беше най-сериозно тестване за религията Ви във времето, когато тя е била неразрешена?
Тя не беше толкоз неразрешена, само че не се гледаше с положително око на попските деца. Пречеха на хората да вървят на черква и джамия, а на свещениците забраняваха да вървят по домовете. С вестници закриваха прозорците да не се види като има кръщавка и венчавка. Тайно правеха тези неща. През 1983 година бяхме пристигнали в новата постройка на музея и виждам всички попове бяха събрани до водните каскади и отиваха в Градския съвет да си платят санкцията, тъй като са били камбаните в 12 часа през нощта и са хвърляли кръста. Гледах ги от горната страна и ми ставаше тъжно.
Вие сте първият демократично определен кмет на Смолян през 1991 година Какви компликации срещахте в първите години на прехода и какво е общото в кметуването тогава и в този момент?
Нищо общо няма. С 1000 лв. направих акция - 500 лв. моя заплата и 500 лв. от Български земеделски народен съюз. Избраха ме и се сблъсках с доста аномалии. Започнаха офанзиви за театъра. С шефа на театъра Иван Караджов, Бог да го елементарни, направихме пътека до Министерство на културата, с цел да го спасим. Музикалното учебно заведение също желаеха да го закрият. Трябваше да се борим. Сумати писма писах и до края на мандата не можа да се уреди този въпрос. За Пампорово - също. Границата минава през " Орлица " и отива към " Ардашлъ ". Хотелите и заведенията за хранене остават в Чепеларско землище, а пистите - в Смолянско. В Чепеларе се заплащат налозите, на Смолян остават хамалогиите. Пък хората не идват поради хотелите, а да карат ски. Другата особеност - Техникум по туризъм, Икономически колеж, Строителен колеж и други В тях учат деца от някогашния окръг, от страната. Пансионите - цялостни, а издръжката им на общината.
А имахте ли пари?
Ако имахме, щяхме да асфалтираме, да вършим улици и булеварди. Парите отиваха за покриване на такива разноски. Аз не мога да накарам кмета на Чепеларе, на Мадан или на Девин да ми заплати, че техни деца употребяват наше общежитие. Същото беше и с болничното заведение. Таньо Стайковски (най-известният строителен бизнесмен в Смолянско – б.а.), лека му пръст, ми вика: " Аз те ощетих ". И го запитвам: " Защо, бе Таньо? ". Пък той ми дава отговор, че бил в нашата болница, а е от Мадан. И болничното заведение беше на общинска прехрана, а в нея се лекуваха хора от целия окръг. Ние заварихме инерцията. На мен ми се искаше да строя, да върша улици, да издигна един блок. Но съм удовлетворен от кметуването. Поне демонстрирах, че можем да бъдем разнообразни. Не желая да обвиня никой социалист, само че аз влязох в общината с един кламер и излязох с два, тъй като трябваше да си прибера някоя персонална кореспонденция. Не съм се облагодетелствал от кметската работа. Корупцията идва от възпитанието. Както тя, по този начин и религията идват от фамилията. Първо е фамилията, второ е учебното заведение, тогава е църквата. Детето следи, учи, копира. То вижда по какъв начин живеят родителите, сестрите, братята. После се учи в учебното заведение. А църквата идва по-късно, с цел да усъвършенства индивида, да го ориентира.
Какво Ви предизвика да станете духовно лице?
Строителството на църквата ме предизвика. Митрополит Антоний ми споделяше: " Отец Димитър, няма инцидентни неща. Ти си станал кмет-богослов и не позволи различния синод “. А това е истина. Алтернативният синод не съумя да стъпи в Смолян, тъй като регистрирането им ставаше в отдел " Култура ". Бях споделил на началника Светозар Казанджиев, че и да ме няма в града, да не записва различния синод. Казах му: " Не бива, няма да разделяме църквата! ". Правиха действия, а то не може без подписа на кмета на окръжния град да се записват. Казах на свещеник Павел: " Ще те черпя едно уиски, само че няма да те записвам! ". По време на моето кметуване върнахме всичко на църквите и на джамиите, което им беше отнето. Архиерейството беше Военно окръжие. Нещата вървят добре, когато човек е почтен и има към себе си експерти, които му оказват помощ. Аз съм подобен, че има ли против мен различен човек, без значение от неговата партийна принадлежност, измъчен, ще направя всичко допустимо да му оказа помощ. И съм помагал с чисто възприятие. Правило ми е наслаждение да оказа помощ.
На Смолян върви ли му на кметове и след Вас?
Няма да ме чуете в никакъв случай да кажа неприятно за Динко Чаталбашев, нито за Данчо Киряков, нито за Дора Янкова, нито за Николай Мелемов. Аз знам какъв брой е сложна тази работа. Много елементарно ще се намерят критикари. Много елементарно се търсят недостатъци. По-добре да се срещнеш с кмета, в случай че знаеш нещо и разбираш от материята, да му подскажеш, в случай че имаш опит. Аз мисля, че всички са почтени, хората са ги избрали. Те са проучени преди да бъдат издигнати за кметове. Някой път благородно изпитвам завист. Преди година идвах от Рудозем, имаше един материал за Николай Мелемов - оглежда строителство на улица в Райково. Как ми се искаше аз като кмет да строя, а нямаше пари! Бях " богат " кмет единствено на държавни управления. Петима министър председатели се изредиха в моя мандат - Димитър Попов, Филип Димикров, проф. Любен Беров, Ренета Инджова и Жан Виденов.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ