Цифровите неравенства на работното място се дължат на различията на поколенията.
Отделните групи в обществото имат друг достъп до използването на осведомителни и информационни технологии ( ИКТ ). Разделение има и в употребяваните способи за използването на ИКТ. Това е причина за цифровото неравноправие и оказва въздействие върху цифровизацията в стопанската система. Разделението не е единствено самостоятелно. То обгръща цели народи, географски райони и страни, промишлености и работни места, както и доста други.
Три институции работят по план " Готови за цифрова промяна ". Проектът, реализиран от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и обществената политика (МТСП) и Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ), в границите на който бяха направени разбори на потребностите от цифрови умения. Обхватът на анализите е в 16 стопански бранша, съгласно които, единствено 19% о т работната мощ покриват изискваното равнище на цифрова подготвеност за заеманата от тях служба. Над 90% от работните места изискват характерни типове цифрови умения. 15% от работната ръка е без главно равнище на изискваните цифрови пълномощия и тази група е застрашена от отпадане от работа .
Наблюдава се утежняване на качеството на живот, обществена изолираност, а също и неравнопоставеност, във връзка с достъпа до пазара на труда, в подвижността и пригодността за претовареност. Това се дължи на цифровото неравноправие в прекосяването на публичния живот във виртуалното пространство, както и ударното нахлуване на ИТ в живота и стопанската система.
На пазара на труда се следят няколко групи хора (сегменти), които, съгласно степента на приложимост на цифрови технологии са:
15% от популацията са цифрово изключени (неграмотни, без обучение, стопански неактивни, лица без достъп до цифрови технологии) ; 83% от популацията са всеобщи консуматори на цифрови услуги - интернет; 71.8% от популацията са всеобщи консуматори на цифрови услуги - мобилни телефони; 42% от работната мощ са консуматори на подготвени цифрови решения (използващи софтуерни артикули и системи на работното място); 9% от работната мощ са креативен употребяващи и внедряващи цифрови решения; 5% от работната мощ са иноватори и основатели на нови цифрови артикули и технологии;
Поради дефицити в цифровата подготвеност, всеки т рети работещ ще бъде в риск от изпадане от пазара на труда, в случай че няма ефикасна система и налични принадлежности за развиване на умения, и в случай че не се предизвиква ученето и усъвършенстването през целия живот. Това е по този начин, тъй като във времето на дигитален преход, технологиите се трансформират динамично. Поради тези промени, работните места се оказват под напън и се обрисува честа нужда от повишение на условията към цифровата подготвеност.
Работата, в изискванията на цифровизация и бързото нахлуване на технологиите в всекидневието, са налице редица обществени и психически бариери. Социалните бариери са свързани с възрастта, пола, езика, етническата принадлежност, обществения статус, приходите, образованието и местожителството, а психическите бариери са разпределени в две съществени групи:
Компютърна тревога - стрес, възприятие на дискомфорт, боязън или неумелост, които са провокирани от " среща " с компютър, с чужд софтуерен артикул и цифрова технология. Технофобия и боязън от смяна - боязън от технологиите като цяло и съмнение в техните потребни резултати, ригидност, неустановеност и възприятие за опасност при смяна в моделите на работа.
България се цифровизира по-бързо от междинното за Европейски Съюз, само че има още работа
Страната ни доближава междинна степен на цифровизация по отношение на 2020 година
Едно от най-съществените цифрови неравенства на работното място е на разликите на генерации.
Поколение Т . " Хартиено потомство ", което е на възраст 55-65 и повече години - родени преди 1964 г.са към 23% от работната мощ. Те употребяват технологиите най-вече като принадлежности за продуктивност, а не за съгласуваност, както е при по-младите.
Поколение Х . " Аналогово потомство " са хора на възраст 40-54 година - родени в интервала 1965-1979 година са към 40% от работната мощ. Те се концентрират се върху проблемите и смятат, че революцията в технологиите е опасност за работните места. Приемат също по този начин, че води до странични резултати, само че в това време са впечатлени и са привлечени от опциите, които предлага, потреблението на новите технологии.
Поколение Y. " Милениум " е на възраст 27-39 година - родени в интервала 1980-1992 г и съставляват към 26% от работната мощ. Имат настройката и желаят да употребяват всички модерни софтуерни принадлежности, за облекчение във всеки аспект от своя живот - персонален и професионален. Имат големи упования към усъвършенстване на процесите и към въвеждането на нови технологии и. Тази група хора не си показват живот без интернет. Те интензивно употребяват обществените мрежи, като място за себеизразяване и самоизява.
Поколение Z. " Дигитално потомство " е на възраст 18-26 година - родени в интервала 1993-2003 г.и те са към 11% от работната мощ. През погледа на това потомство се вижда света по напълно нов метод. За тях цифровото, а не действителното е обикновено. Подкрепят нововъведенията и не се интересуват от това по какъв начин работи дадена технология - те просто я употребяват. Предпочитанията им са да основават наличие, както и да споделят, посредством облици в обществените мрежи.
Необходимо е познаване и потребление на мощните страни на всяко потомство за превъзмогване на цифровото неравноправие сред поколенията. Превръщането на възрастовото разнообразие в корпоративен актив и в капацитет, създаващ конкурентоспособност и добавена стойност биха били ефикасни. От значително значение са обърнатите функции на поколенията - по-младото образова по-възрастното .
Марияна Николова: Няма връщане обратно с цифровизацията
Това бил необратим развой
По показателя за цифровата стопанска система и общество DESI, статистическите данни демонстрират, че България е на предпоследно място в Европа (преди Румъния)
По данни на Евростат, България е измежду водещите страни в Европейски Съюз по широколентово интернет покритие (92% при приблизително за Европейски Съюз 82%). Страната ни е третата в Европейски Съюз (преди Хърватска и Гърция) с минимален дял на семействата, които имат достъп до интернет (87,3% при приблизително за Европейски Съюз 92,5%) и втора (преди Хърватска) с минимален дял от лицата, които употребяват интернет (83,1% при приблизително за Европейски Съюз 91,1%).
Неравенството по степен на обучение, при който достъп до интернет имат 96% от хората с висше обучение, 85% от хората със приблизително обучение и 65% - с главно или по-ниско.
Неравенството по трудов статус, при което достъп до интернет имат 99% от учащите, 94% от заетите и 77% от безработните.
Неравенство по възраст, съгласно което достъп до интернет имат 96% от лицата на възраст 16-24 година, 89% - на възраст 25-64 година, и 48% - на възраст 65-74 година
Регионалното неравноправие, съгласно Национален статистически институт, към 13% от българите в никакъв случай не са употребявали интернет, като в Северозападен регион са 16%, а в Югозападен - 7.6%.
България изпреварва само Румъния по потребление на електронни административни услуги на популацията (26.6% при приблизително за Европейски Съюз 58.5%) и е на последно място в Европейски Съюз по дял на онлайн покупки (41% при приблизително за Европейски Съюз 68%). По наети ИКТ експерти като дял от заетите България се подрежда на трето място в обратна посока в Европейски Съюз (преди Гърция и Румъния) с 3.5% при приблизително за Европейски Съюз 4.5%.
Данните на Евростат за цифровите умения демонстрират, че страната ни е на четвърто място в обратна посока в Европейски Съюз (преди Италия, Полша и Румъния) по дял на популацията, притежаващо съществени цифрови умения 23.4%, спрямо 27.5% приблизително за Европейски Съюз. Дори в Северна Македония този индикатор е по-висок (26.5%). Едва 7.8% от лицата имат умения над главните (26.5% приблизително за ЕС). По дял на лицата без цялостни цифрови пълномощия изпреварваме единствено Румъния (10.13%) - в България техният дял е 6.2%, а приблизително за Европейски Съюз са 3%. България води и отрицателната ранглиста по дял от популацията, чиито цифрови умения и пълномощия не могат да бъдат оценени, защото не е употребило интернет през последните 3 месеца - 24.7% при приблизително за Европейски Съюз 11%.
27.9% от българите, програмен продукт за е-таблици употребяват 14.4%, към 39% могат да копират или реалокират файлове сред папки, устройства или в облак, а с писане на програмен код на език за програмиране се оправят 1.1%., демонстрират данните за компютърните умения, програмен продукт за текстообработка употребяват.
Припомняме, че един от основните цели на Европейската комисия (ЕК) за интервала 2019-2024 г . е огромната цифровизация на страните от Европейския съюз (ЕС). Европейски Съюз приема разнообразни дейности, с които всички да бъдат включени в процеса на цифровизация и се стреми да обезпечи общ стандарт за страните.
Правителството одобри стратегия за цифровизация
Целта на " Цифрова България 2025 " е да създаване на новаторска цифрова инфраструктура
Три институции работят по план " Готови за цифрова промяна ". Проектът, реализиран от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и обществената политика (МТСП) и Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ), в границите на който бяха направени разбори на потребностите от цифрови умения. Обхватът на анализите е в 16 стопански бранша, съгласно които, единствено 19% о т работната мощ покриват изискваното равнище на цифрова подготвеност за заеманата от тях служба. Над 90% от работните места изискват характерни типове цифрови умения. 15% от работната ръка е без главно равнище на изискваните цифрови пълномощия и тази група е застрашена от отпадане от работа .
Наблюдава се утежняване на качеството на живот, обществена изолираност, а също и неравнопоставеност, във връзка с достъпа до пазара на труда, в подвижността и пригодността за претовареност. Това се дължи на цифровото неравноправие в прекосяването на публичния живот във виртуалното пространство, както и ударното нахлуване на ИТ в живота и стопанската система.
На пазара на труда се следят няколко групи хора (сегменти), които, съгласно степента на приложимост на цифрови технологии са:
15% от популацията са цифрово изключени (неграмотни, без обучение, стопански неактивни, лица без достъп до цифрови технологии) ; 83% от популацията са всеобщи консуматори на цифрови услуги - интернет; 71.8% от популацията са всеобщи консуматори на цифрови услуги - мобилни телефони; 42% от работната мощ са консуматори на подготвени цифрови решения (използващи софтуерни артикули и системи на работното място); 9% от работната мощ са креативен употребяващи и внедряващи цифрови решения; 5% от работната мощ са иноватори и основатели на нови цифрови артикули и технологии;
Поради дефицити в цифровата подготвеност, всеки т рети работещ ще бъде в риск от изпадане от пазара на труда, в случай че няма ефикасна система и налични принадлежности за развиване на умения, и в случай че не се предизвиква ученето и усъвършенстването през целия живот. Това е по този начин, тъй като във времето на дигитален преход, технологиите се трансформират динамично. Поради тези промени, работните места се оказват под напън и се обрисува честа нужда от повишение на условията към цифровата подготвеност.
Работата, в изискванията на цифровизация и бързото нахлуване на технологиите в всекидневието, са налице редица обществени и психически бариери. Социалните бариери са свързани с възрастта, пола, езика, етническата принадлежност, обществения статус, приходите, образованието и местожителството, а психическите бариери са разпределени в две съществени групи:
Компютърна тревога - стрес, възприятие на дискомфорт, боязън или неумелост, които са провокирани от " среща " с компютър, с чужд софтуерен артикул и цифрова технология. Технофобия и боязън от смяна - боязън от технологиите като цяло и съмнение в техните потребни резултати, ригидност, неустановеност и възприятие за опасност при смяна в моделите на работа.
България се цифровизира по-бързо от междинното за Европейски Съюз, само че има още работа
Страната ни доближава междинна степен на цифровизация по отношение на 2020 година
Едно от най-съществените цифрови неравенства на работното място е на разликите на генерации.
Поколение Т . " Хартиено потомство ", което е на възраст 55-65 и повече години - родени преди 1964 г.са към 23% от работната мощ. Те употребяват технологиите най-вече като принадлежности за продуктивност, а не за съгласуваност, както е при по-младите.
Поколение Х . " Аналогово потомство " са хора на възраст 40-54 година - родени в интервала 1965-1979 година са към 40% от работната мощ. Те се концентрират се върху проблемите и смятат, че революцията в технологиите е опасност за работните места. Приемат също по този начин, че води до странични резултати, само че в това време са впечатлени и са привлечени от опциите, които предлага, потреблението на новите технологии.
Поколение Y. " Милениум " е на възраст 27-39 година - родени в интервала 1980-1992 г и съставляват към 26% от работната мощ. Имат настройката и желаят да употребяват всички модерни софтуерни принадлежности, за облекчение във всеки аспект от своя живот - персонален и професионален. Имат големи упования към усъвършенстване на процесите и към въвеждането на нови технологии и. Тази група хора не си показват живот без интернет. Те интензивно употребяват обществените мрежи, като място за себеизразяване и самоизява.
Поколение Z. " Дигитално потомство " е на възраст 18-26 година - родени в интервала 1993-2003 г.и те са към 11% от работната мощ. През погледа на това потомство се вижда света по напълно нов метод. За тях цифровото, а не действителното е обикновено. Подкрепят нововъведенията и не се интересуват от това по какъв начин работи дадена технология - те просто я употребяват. Предпочитанията им са да основават наличие, както и да споделят, посредством облици в обществените мрежи.
Необходимо е познаване и потребление на мощните страни на всяко потомство за превъзмогване на цифровото неравноправие сред поколенията. Превръщането на възрастовото разнообразие в корпоративен актив и в капацитет, създаващ конкурентоспособност и добавена стойност биха били ефикасни. От значително значение са обърнатите функции на поколенията - по-младото образова по-възрастното .
Марияна Николова: Няма връщане обратно с цифровизацията
Това бил необратим развой
По показателя за цифровата стопанска система и общество DESI, статистическите данни демонстрират, че България е на предпоследно място в Европа (преди Румъния)
По данни на Евростат, България е измежду водещите страни в Европейски Съюз по широколентово интернет покритие (92% при приблизително за Европейски Съюз 82%). Страната ни е третата в Европейски Съюз (преди Хърватска и Гърция) с минимален дял на семействата, които имат достъп до интернет (87,3% при приблизително за Европейски Съюз 92,5%) и втора (преди Хърватска) с минимален дял от лицата, които употребяват интернет (83,1% при приблизително за Европейски Съюз 91,1%).
Неравенството по степен на обучение, при който достъп до интернет имат 96% от хората с висше обучение, 85% от хората със приблизително обучение и 65% - с главно или по-ниско.
Неравенството по трудов статус, при което достъп до интернет имат 99% от учащите, 94% от заетите и 77% от безработните.
Неравенство по възраст, съгласно което достъп до интернет имат 96% от лицата на възраст 16-24 година, 89% - на възраст 25-64 година, и 48% - на възраст 65-74 година
Регионалното неравноправие, съгласно Национален статистически институт, към 13% от българите в никакъв случай не са употребявали интернет, като в Северозападен регион са 16%, а в Югозападен - 7.6%.
България изпреварва само Румъния по потребление на електронни административни услуги на популацията (26.6% при приблизително за Европейски Съюз 58.5%) и е на последно място в Европейски Съюз по дял на онлайн покупки (41% при приблизително за Европейски Съюз 68%). По наети ИКТ експерти като дял от заетите България се подрежда на трето място в обратна посока в Европейски Съюз (преди Гърция и Румъния) с 3.5% при приблизително за Европейски Съюз 4.5%.
Данните на Евростат за цифровите умения демонстрират, че страната ни е на четвърто място в обратна посока в Европейски Съюз (преди Италия, Полша и Румъния) по дял на популацията, притежаващо съществени цифрови умения 23.4%, спрямо 27.5% приблизително за Европейски Съюз. Дори в Северна Македония този индикатор е по-висок (26.5%). Едва 7.8% от лицата имат умения над главните (26.5% приблизително за ЕС). По дял на лицата без цялостни цифрови пълномощия изпреварваме единствено Румъния (10.13%) - в България техният дял е 6.2%, а приблизително за Европейски Съюз са 3%. България води и отрицателната ранглиста по дял от популацията, чиито цифрови умения и пълномощия не могат да бъдат оценени, защото не е употребило интернет през последните 3 месеца - 24.7% при приблизително за Европейски Съюз 11%.
27.9% от българите, програмен продукт за е-таблици употребяват 14.4%, към 39% могат да копират или реалокират файлове сред папки, устройства или в облак, а с писане на програмен код на език за програмиране се оправят 1.1%., демонстрират данните за компютърните умения, програмен продукт за текстообработка употребяват.
Припомняме, че един от основните цели на Европейската комисия (ЕК) за интервала 2019-2024 г . е огромната цифровизация на страните от Европейския съюз (ЕС). Европейски Съюз приема разнообразни дейности, с които всички да бъдат включени в процеса на цифровизация и се стреми да обезпечи общ стандарт за страните.
Правителството одобри стратегия за цифровизация
Целта на " Цифрова България 2025 " е да създаване на новаторска цифрова инфраструктура
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ