Отдавна знаем, че домашните котки прекрасно знаят кога говорим точно

Отдавна знаем, че домашните котки прелестно знаят по кое време приказваме навръх тях, само че от време на време избират да не отреагират на гласа ни.

Ново проучване демонстрира, че писаните освен схващат, че им приказваме, а и разпознават другите тонове на диалект.

Шарлот де Музон, експерт към Animal Cognition и предан фен на котките, посвещава цялата си кариера на тяхното държание.  С последното си изследване тя затвърждава схващането, че котката с съвършения си слух чува и схваща безусловно всичко, което ние ѝ споделяме и даже долавя разнообразните ударения, с които го вършим.

Де Музон, чиято лаборатория е в Бордо, организира редица опити, с цел да ревизира дали домашните любимци усещат разликата сред гласа на притежателя си и този на непознати хора.

Когато чуят прочут глас, котките реагират отчетливо и показват разнородни реакции по отношение на съответния звук, с който им се приказва. Писаните обаче не демонстрират съвсем никакви сигнали за реакция, когато чуват по какъв начин притежателят им беседва с различен човек или другият човек се обръща към тях.

" Има в действителност специфичен метод на връзка, който се построява сред котка и притежател ", безапелационна е Де Музон.

В диалог за National Geographic тя добавя, че проучването ѝ удостоверява, че ние, стопаните, сме същински значими за нашите котки и че не сме единствено създания, които им дават храна и чистят след тях. " Повечето хора приказват на техните котки и това е извънредно потребно ", уверена е специалистката. Тя открива, че котките доста ясно разпознават гласа на стопанина си, без значение дали той се обръща непосредствено към тях, или приказва на различен човек.

Писаните обаче съвсем не разпознават гласа на непознати хора, без значение дали те се обръщат директно към четириногото. Това значи, че с времето котките освен научават по какъв начин тъкмо звучи стопанинът им, само че и стартират да схващат разнообразните нотки, с които той го прави. За да потвърди това, Де Музон употребява 16 доброволци и техните котки, като първо пуска на котките записи на непознати хора, които споделят неща като " Искаш ли лакомство? " и " Ела тук ". Колкото и да се повтаря записът, котките не реагират изключително. Напротив, когато на писаните е пуснат запис с гласа на стопаните им, те реагират доста по-видимо. Впоследствие Де Музон им пуска още веднъж записа на непознатия човек и реакциите още веднъж секват.

Голямата изненада съгласно нея е, че каквото и да приказва непознатият на котката, тя съвсем не се обръща и не демонстрира интерес към него. Това е и сериозна разлика сред котките и кучетата, като последните са склонни да се подчиняват и да извършват команди, даже и те да идват от непознат човек. По мнение на Де Музон откритията ѝ доближават котките повече до бебетата, в сравнение с до останалите домашни любимци. Изследването удостоверява и други изказвания като това, че котката съвършено разпознава името си, когато я викаме, и развенчава различен мит - че на четириногото не му пука, че го викаме. Де Музон е безапелационна, че котките съществено се вслушват в стопанина си и съгласно чутото избират по какъв начин да реагират.

" Това е ново измерение в разбирането на котките и на техните обществени умения ", показва тя.