През тепиха, ринга и октагона, до мразовита Англия и европейския връх: Невероятната история на Офелия Туджарова!
Отдавна към този момент жена, разположена в военен спорт, не е нещо изненадващо, извънредно и стряскащо за аудиторията в международен мащаб. Подобна е обстановката и що се касае до рамките на дребната ни, само че наситена с извънредно надарени и способни спортисти страна.
В битката, бокса, карате, муай тай, жиу жицу, граплинг, джудо, таекуондо, ММА и така нататък разполагаме с редица имена, които несъмнено си заслужават вниманието - както при мъжете, по този начин и при дамите.
Такъв е казусът и на Офелия Туджарова - съгласно всички нейни близки, другари и познати - " мъжко момиче ", което е способно да излезе на тепиха, кръга или в осмоъгълника със строшен пръст, пукнато ребро, с висока темпаратура или без нито минута сън. Все случаи, които са се случвали на респондентката ни, като се е случвало самата тя да ги скрие от треньорите си, с цел да не й забранят да се състезава.
Какво я стимулира да търси нови и нови върхове за подчинение в спорта, макар травма, " прекъсваща кариери " (по мнението на специалистите), за какво част от дамите не желаят да организират спаринги с нея, какъв брой друго е да си жена в считан за мъжки спорт, по какъв начин се случва преходът от битката към смесените бойни изкуства и още доста отговори - персонално от европейската шампионка по ММА Офелия Туджарова, особено за ТОПСПОРТ :
Започваме с баналния, нормален въпрос, който обаче много постоянно е много индикативен за кариерата на всеки състезател - за какво избра тъкмо битката, на старта на своя професионален път? Каква е повода да се насочиш към бойните и изобщо считаните за " мъжки " спортове?
- Аз започнах да спортувам много късно - на 18-19 годишна възраст. И като се има поради от какъв брой дребни стартират да упражняват децата в бойните спортове, аз не съм почнала с мисълта да спечелвам медали и да пъдя спортна кариера, в противен случай бях призната да изучавам информатика. Неусетно обаче, в границите на месец-два, се случи един страховит поврат. Започнах да извозвам съвсем целия си ден в залата по битка в град Сандански и по горските трасета към нея. Докато един ден треньорът на клуба в Сандански - Кирил Ханджийски ми сподели, че това е нещо, което ми идва от вътрешната страна и че съгласно него би трябвало да вървя след този път. Много от момчетата ми го споделяха, само че това беше първият път в който си повярвах, че в действителност ще го направя. Зарязах информатиката и кадидатствах битка в НСА. Справих се с норматива и приемния изпит, само че когато годината стартира, аз се занимавах с битка едвам от 3 месеца, а моите сътрудници - от деца. За треньорите там бях изгубена идея. Те бяха привикнали да работят с към този момент подготвени борци с насъбрана техника, а аз разполагах единствено със мощ, въздух и дебелоглав. И може би там щях и да приключа с битката в случай че не бях попаднала в Славия, където треньорът Стоян Петков се " влюби в мен " от пръв взор. Защото видя качества, които не бяха видни за останалите треньори, гледащи с подигравка на мен, чудейки се по какъв начин въобще съм попаднала в НСА.
Помниш ли първото си съревнование? Как се показа в него?
- За страдание две седмици преди първото си огромно съревнование получих сериозна травма на врата, поради която не доста по-късно завърших с битката. Треньорът и лекарите не ми позволяваха да стъпвам на тепиха до самото съревнование. Загубих на край от много опитна състезателка и станах втора. През цялото съревнование не изпитах никаква страст... Може би малко здравословно неспокойствие. Чувствах се все едно, че би трябвало да обера черешата в двора. Предизвикателна задача са " високите клони ", само че другояче просто работа, която би трябвало да се свърши. Още не се одобрявах като същински герой. Зарадвах се не на медала, а на това че треньорът и приятелите ми се радваха за мен.
Бързо натрупа победи и самочувствие в битката. Редица експерти споделяха, че ти ще си идната ни огромна боркиня след Станка Златева. Как гледаше на тези суперлативи тогава?
- Победи - да, самочувствие - не в действителност. Доста време не се одобрявах съществено, поради дългогодишния опит на останалите борци и едвам няколкото месеца зад моя тил. Доста по късно, а и с много натякване от страна на бате Стоянчо, съумях да допускам, че в действителност не са нищо повече от мен, а в противен случай. За доста по-малко време аз задминавах боркини с доста опит и към този момент се доближавах на милиметри от най-хубавите девойки в националния тим.
Разкажи на потребителите ни повече за най-неприятния миг в спортната ти кариера до момента - травмата ти. Мнозина експерти тогава окачествяваха контузията ти като " прекъсваща кариери " и споделяха, че може би ще би трябвало да спреш да се състезаваш. Как съумя да преодолееш този противен за теб миг? Какво те стимулира да го превъзмогнеш? Това напълно не е била първата ти контузия, само че пък беше най-тежката.
- Имаше и други като при всеки състезател, само че те отшумяваха. Не и тази. Тя се появи, както загатнах напълно първоначално, още преди първото ми съревнование. Тренирам с нея и до през днешния ден. Шест месеца откакто започнах да упражнявам битка към този момент бях на лагер с националния тим. Вниманието, което ми обръщаше тогавашният треньор Серафим Бързаков, ме накара в действителност да стартира да бленувам за огромни надпревари и точно когато в действителност започнах да го желая и да пребивавам с тази концепция, контузията ми се утежни толкоз, че се наложи да напусна лагера. Според лекарите изходът беше интервенция (на шийни прешлени - съгласно други лекари много рискована). Аз нито бях сигурна, че я желая, нито имах парите за нея. Тогава за пръв път смъкнах розовите очила и видях какво се случва с българските спортисти които не са късметлии. Кирил Ханджийски и Стоян Петков ми предложиха финансова помощ, само че аз бях горделива. Не го смятах за редно. Единственото, което ми хрумна тогава, беше да отпътува насляпо в Англия, с цел да работя и да спестя пари за интервенцията. Там 5 месеца живях във плантация, където спях с още 5 индивида в каравана без вода. Къпех се с не всеки път топла вода в кабинка посред поляната с караваните и заран, с цел да си измия зъбите, трябваше трябваше да си извоювам чешмата от семейство плъхове. Карах трактори по 10-12 часа дневно в дъжда, 7 дни в седмицата. След всичко това, когато се върнахме се зарекох, че няма да се занимавам със спорт в никакъв случай повече. Така и беше близо 2 години.
Всички твои познати, съвсем без изключение, те разказват като " мъжко момиче ", което не се опасява от какъвто и да било противник, даже и от противоположния пол или пък от подобен, преизпълнен твоето тегло. Обичаш опълчването, борбата, съревнованието, само че какво тъкмо те накара да смениш тепиха с кръга и с осмоъгълника? Аз бях пробвала да играя ММА в залата в Сандански. Тренирах за каквото има сътрудници. Както и с битката, по този начин и със смесените бойни изкуства, около другари влязох още веднъж в залата, сякаш единствено с цел да се размърдвам. Бях се възнала в IT-сферата, само че остарялото предпочитание за състезание нарастваше и не след дълго към този момент знаех, че отново ще се състезавам. Травмата беше поотшумяла. Подхождах с доста внимание към нея, с цел да не се влошат нещата. След 3 месеца тренировки и много спорни послания от страна на БФММА, които не искам да разисквам стана ясно, че ще играя на Европейското първенсто по ММА. Подготовката ми досега обаче беше цялостна нула и още веднъж с малко шанс срещнах настоящия ми треньор Николай Джонов. Този човек разполагаше единствено с месец до надпреварата, с цел да закърпи обстановката и все пак съумя да ме направи първенец.
Заминах за Англия, с цел да работя и да спестя пари за интервенцията. Там 5 месеца живях във плантация, където спях с още 5 индивида в каравана без вода. Карах трактори по 10-12 часа дневно в дъжда, 7 дни в седмицата. Когато се върнахме се зарекох, че няма да се занимавам със спорт в никакъв случай повече
Колко по-различни са бойните спортове? В какво главно се състои тази разлика за теб?
- В битката, колкото и да е значима срещата, излизам на тепиха без терзание. В ММА обаче не е тъкмо по този начин. Пак съм относително спокойна, само че там излизам на същинска война, тъй като грешката в битката може да ти коства туш и срещата, само че неточност в ММА може да ти коства строшена физиономия.
Къде се подготвяш? Кои са твоите треньори? Кой е клубът, който те поддържа?
- Тренирам в Johnny Boys MMA, с треньор Николай Джонов. Ние сме в действителност дребен тим, само че сме пъклен сплотени. Треньорът ни има 40-годишен стаж в бойните изкуства, а и по нищо не отстъпва на днените състезатели, макар че назовава себе си " пенсионер ". Доста хора са яли пердах от него.
Играта на земя или багра в стойка? Къде се чувстваш по-уверена и безапелационна?
- За в този момент избирам играта в стойка - ново е за мен и ме кара за мисля. След няколко положителни офанзиви вземат решение, че съм кикбоксьорка, пробват да пробват с битка, само че... там ги чака изненада.
Имаш ли обичан играч в бойните спортове, от който би желала да се поучиш? На който подражаваш неумишлено, по време на среща? От който взаимстваш дадени придвижвания, хватки?
- Обичам сама и с треньора си да образувам стила си и набора от хватките, само че чисто като темперамент, история и достижения ми подхожда Тиаго Силва, тъй като е махленски състезател, невъзмутим... Все едно излиза да " обере черешата " (смее се).
Горедея се повече с постъпките си в житейски обстановки, в сравнение с с европейската си купа. Едно положително дело или една победа в махленски пердах ме радват доста повече
В каква категория се чувстваш най-комфортно?
- Ами не съм от свалячите на кила. На европейското играх в категория до 70 кг, при персонално тегло 68. Може и да се вталя малко отсега нататък.
Имала ли си в миналото усложнения с постигането на несъмнено спортно тегло? Спазваш ли съответен хранителен режим?
- С тежестта не съм имала проблем. Хранителен режим - хапвам най-вече готвено. Важно за мен е качеството и произходът на продуктите. Гледам да съм покрай природата.
Колко друго е всекидневието ти когато си в извънсъстезателен режим, спрямо интервала директно преди съревнование?
- Ами пари в българския спорт няма, тъй че работя, изучавам... Подготвям се за момента, в който ще съм прекомерно строшена, с цел да играя.
Европейската ти ММА купа ли е достижението, с което се гордееш най-вече в последните години?
- Не, аз се горедея повече с постъпките си в житейски обстановки. Едно положително дело или една победа в махленски пердах ме радват доста повече.
Камен Георгиев пред ТОПСПОРТ: Има ли късмет Конър против Фъргюсън? Това е въпросът!
" Силно се надявам този мач да се състои, " Ел Кукуи " е неоспорим любимец! "
Каква е идната стъпка в професионалното ти развиване? Как се виждаш в бъдеще? Какво мечтаеш да постигнеш в смесените бойни изкуства?
- Аз бях " изключена " от БФММА, тъй като отхвърлих да стана следващата пионка на президента и сега нямам визия къде ще е идващият ми мач. Просто упражнявам на макс, с цел да не може никой да ми каже " копче ". Тъй като интриги дебнат отвред и желая даже като съм най-зле, отново да им мачкам фасоните.
Какво би поискала на всички тези, които занапред си пробиват път в ММА? Които вършат първите си стъпки в този сложен, сложен спорт? Какъв би бил съветът ти към тях?
- Да се влагат оптимално и да не се съпоставят с другите. Когато не реализират нечии резултати, да погледнат първо своя личен прогрес и да го оценят. А когато надминат някого, да не се успокояват и да продължат да се усъвършенстват, по отношение на своите резултати.
Искаш ли да кажеш нещо за край?
- Само желая да се извиня на родителите си, които са ужасно загрижени за мен, че още веднъж ги изправям пред евентуалния смут, който претърпяха поради врата ми преди да се откажа от битката. Мамо, тате - тегли ме. " Такова е "!
В битката, бокса, карате, муай тай, жиу жицу, граплинг, джудо, таекуондо, ММА и така нататък разполагаме с редица имена, които несъмнено си заслужават вниманието - както при мъжете, по този начин и при дамите.
Такъв е казусът и на Офелия Туджарова - съгласно всички нейни близки, другари и познати - " мъжко момиче ", което е способно да излезе на тепиха, кръга или в осмоъгълника със строшен пръст, пукнато ребро, с висока темпаратура или без нито минута сън. Все случаи, които са се случвали на респондентката ни, като се е случвало самата тя да ги скрие от треньорите си, с цел да не й забранят да се състезава.
Какво я стимулира да търси нови и нови върхове за подчинение в спорта, макар травма, " прекъсваща кариери " (по мнението на специалистите), за какво част от дамите не желаят да организират спаринги с нея, какъв брой друго е да си жена в считан за мъжки спорт, по какъв начин се случва преходът от битката към смесените бойни изкуства и още доста отговори - персонално от европейската шампионка по ММА Офелия Туджарова, особено за ТОПСПОРТ :
Започваме с баналния, нормален въпрос, който обаче много постоянно е много индикативен за кариерата на всеки състезател - за какво избра тъкмо битката, на старта на своя професионален път? Каква е повода да се насочиш към бойните и изобщо считаните за " мъжки " спортове?
- Аз започнах да спортувам много късно - на 18-19 годишна възраст. И като се има поради от какъв брой дребни стартират да упражняват децата в бойните спортове, аз не съм почнала с мисълта да спечелвам медали и да пъдя спортна кариера, в противен случай бях призната да изучавам информатика. Неусетно обаче, в границите на месец-два, се случи един страховит поврат. Започнах да извозвам съвсем целия си ден в залата по битка в град Сандански и по горските трасета към нея. Докато един ден треньорът на клуба в Сандански - Кирил Ханджийски ми сподели, че това е нещо, което ми идва от вътрешната страна и че съгласно него би трябвало да вървя след този път. Много от момчетата ми го споделяха, само че това беше първият път в който си повярвах, че в действителност ще го направя. Зарязах информатиката и кадидатствах битка в НСА. Справих се с норматива и приемния изпит, само че когато годината стартира, аз се занимавах с битка едвам от 3 месеца, а моите сътрудници - от деца. За треньорите там бях изгубена идея. Те бяха привикнали да работят с към този момент подготвени борци с насъбрана техника, а аз разполагах единствено със мощ, въздух и дебелоглав. И може би там щях и да приключа с битката в случай че не бях попаднала в Славия, където треньорът Стоян Петков се " влюби в мен " от пръв взор. Защото видя качества, които не бяха видни за останалите треньори, гледащи с подигравка на мен, чудейки се по какъв начин въобще съм попаднала в НСА.
Помниш ли първото си съревнование? Как се показа в него?
- За страдание две седмици преди първото си огромно съревнование получих сериозна травма на врата, поради която не доста по-късно завърших с битката. Треньорът и лекарите не ми позволяваха да стъпвам на тепиха до самото съревнование. Загубих на край от много опитна състезателка и станах втора. През цялото съревнование не изпитах никаква страст... Може би малко здравословно неспокойствие. Чувствах се все едно, че би трябвало да обера черешата в двора. Предизвикателна задача са " високите клони ", само че другояче просто работа, която би трябвало да се свърши. Още не се одобрявах като същински герой. Зарадвах се не на медала, а на това че треньорът и приятелите ми се радваха за мен.
Бързо натрупа победи и самочувствие в битката. Редица експерти споделяха, че ти ще си идната ни огромна боркиня след Станка Златева. Как гледаше на тези суперлативи тогава?
- Победи - да, самочувствие - не в действителност. Доста време не се одобрявах съществено, поради дългогодишния опит на останалите борци и едвам няколкото месеца зад моя тил. Доста по късно, а и с много натякване от страна на бате Стоянчо, съумях да допускам, че в действителност не са нищо повече от мен, а в противен случай. За доста по-малко време аз задминавах боркини с доста опит и към този момент се доближавах на милиметри от най-хубавите девойки в националния тим.
Разкажи на потребителите ни повече за най-неприятния миг в спортната ти кариера до момента - травмата ти. Мнозина експерти тогава окачествяваха контузията ти като " прекъсваща кариери " и споделяха, че може би ще би трябвало да спреш да се състезаваш. Как съумя да преодолееш този противен за теб миг? Какво те стимулира да го превъзмогнеш? Това напълно не е била първата ти контузия, само че пък беше най-тежката.
- Имаше и други като при всеки състезател, само че те отшумяваха. Не и тази. Тя се появи, както загатнах напълно първоначално, още преди първото ми съревнование. Тренирам с нея и до през днешния ден. Шест месеца откакто започнах да упражнявам битка към този момент бях на лагер с националния тим. Вниманието, което ми обръщаше тогавашният треньор Серафим Бързаков, ме накара в действителност да стартира да бленувам за огромни надпревари и точно когато в действителност започнах да го желая и да пребивавам с тази концепция, контузията ми се утежни толкоз, че се наложи да напусна лагера. Според лекарите изходът беше интервенция (на шийни прешлени - съгласно други лекари много рискована). Аз нито бях сигурна, че я желая, нито имах парите за нея. Тогава за пръв път смъкнах розовите очила и видях какво се случва с българските спортисти които не са късметлии. Кирил Ханджийски и Стоян Петков ми предложиха финансова помощ, само че аз бях горделива. Не го смятах за редно. Единственото, което ми хрумна тогава, беше да отпътува насляпо в Англия, с цел да работя и да спестя пари за интервенцията. Там 5 месеца живях във плантация, където спях с още 5 индивида в каравана без вода. Къпех се с не всеки път топла вода в кабинка посред поляната с караваните и заран, с цел да си измия зъбите, трябваше трябваше да си извоювам чешмата от семейство плъхове. Карах трактори по 10-12 часа дневно в дъжда, 7 дни в седмицата. След всичко това, когато се върнахме се зарекох, че няма да се занимавам със спорт в никакъв случай повече. Така и беше близо 2 години.
Всички твои познати, съвсем без изключение, те разказват като " мъжко момиче ", което не се опасява от какъвто и да било противник, даже и от противоположния пол или пък от подобен, преизпълнен твоето тегло. Обичаш опълчването, борбата, съревнованието, само че какво тъкмо те накара да смениш тепиха с кръга и с осмоъгълника? Аз бях пробвала да играя ММА в залата в Сандански. Тренирах за каквото има сътрудници. Както и с битката, по този начин и със смесените бойни изкуства, около другари влязох още веднъж в залата, сякаш единствено с цел да се размърдвам. Бях се възнала в IT-сферата, само че остарялото предпочитание за състезание нарастваше и не след дълго към този момент знаех, че отново ще се състезавам. Травмата беше поотшумяла. Подхождах с доста внимание към нея, с цел да не се влошат нещата. След 3 месеца тренировки и много спорни послания от страна на БФММА, които не искам да разисквам стана ясно, че ще играя на Европейското първенсто по ММА. Подготовката ми досега обаче беше цялостна нула и още веднъж с малко шанс срещнах настоящия ми треньор Николай Джонов. Този човек разполагаше единствено с месец до надпреварата, с цел да закърпи обстановката и все пак съумя да ме направи първенец.
Заминах за Англия, с цел да работя и да спестя пари за интервенцията. Там 5 месеца живях във плантация, където спях с още 5 индивида в каравана без вода. Карах трактори по 10-12 часа дневно в дъжда, 7 дни в седмицата. Когато се върнахме се зарекох, че няма да се занимавам със спорт в никакъв случай повече
Колко по-различни са бойните спортове? В какво главно се състои тази разлика за теб?
- В битката, колкото и да е значима срещата, излизам на тепиха без терзание. В ММА обаче не е тъкмо по този начин. Пак съм относително спокойна, само че там излизам на същинска война, тъй като грешката в битката може да ти коства туш и срещата, само че неточност в ММА може да ти коства строшена физиономия.
Къде се подготвяш? Кои са твоите треньори? Кой е клубът, който те поддържа?
- Тренирам в Johnny Boys MMA, с треньор Николай Джонов. Ние сме в действителност дребен тим, само че сме пъклен сплотени. Треньорът ни има 40-годишен стаж в бойните изкуства, а и по нищо не отстъпва на днените състезатели, макар че назовава себе си " пенсионер ". Доста хора са яли пердах от него.
Играта на земя или багра в стойка? Къде се чувстваш по-уверена и безапелационна?
- За в този момент избирам играта в стойка - ново е за мен и ме кара за мисля. След няколко положителни офанзиви вземат решение, че съм кикбоксьорка, пробват да пробват с битка, само че... там ги чака изненада.
Имаш ли обичан играч в бойните спортове, от който би желала да се поучиш? На който подражаваш неумишлено, по време на среща? От който взаимстваш дадени придвижвания, хватки?
- Обичам сама и с треньора си да образувам стила си и набора от хватките, само че чисто като темперамент, история и достижения ми подхожда Тиаго Силва, тъй като е махленски състезател, невъзмутим... Все едно излиза да " обере черешата " (смее се).
Горедея се повече с постъпките си в житейски обстановки, в сравнение с с европейската си купа. Едно положително дело или една победа в махленски пердах ме радват доста повече
В каква категория се чувстваш най-комфортно?
- Ами не съм от свалячите на кила. На европейското играх в категория до 70 кг, при персонално тегло 68. Може и да се вталя малко отсега нататък.
Имала ли си в миналото усложнения с постигането на несъмнено спортно тегло? Спазваш ли съответен хранителен режим?
- С тежестта не съм имала проблем. Хранителен режим - хапвам най-вече готвено. Важно за мен е качеството и произходът на продуктите. Гледам да съм покрай природата.
Колко друго е всекидневието ти когато си в извънсъстезателен режим, спрямо интервала директно преди съревнование?
- Ами пари в българския спорт няма, тъй че работя, изучавам... Подготвям се за момента, в който ще съм прекомерно строшена, с цел да играя.
Европейската ти ММА купа ли е достижението, с което се гордееш най-вече в последните години?
- Не, аз се горедея повече с постъпките си в житейски обстановки. Едно положително дело или една победа в махленски пердах ме радват доста повече.
Камен Георгиев пред ТОПСПОРТ: Има ли късмет Конър против Фъргюсън? Това е въпросът!
" Силно се надявам този мач да се състои, " Ел Кукуи " е неоспорим любимец! "
Каква е идната стъпка в професионалното ти развиване? Как се виждаш в бъдеще? Какво мечтаеш да постигнеш в смесените бойни изкуства?
- Аз бях " изключена " от БФММА, тъй като отхвърлих да стана следващата пионка на президента и сега нямам визия къде ще е идващият ми мач. Просто упражнявам на макс, с цел да не може никой да ми каже " копче ". Тъй като интриги дебнат отвред и желая даже като съм най-зле, отново да им мачкам фасоните.
Какво би поискала на всички тези, които занапред си пробиват път в ММА? Които вършат първите си стъпки в този сложен, сложен спорт? Какъв би бил съветът ти към тях?
- Да се влагат оптимално и да не се съпоставят с другите. Когато не реализират нечии резултати, да погледнат първо своя личен прогрес и да го оценят. А когато надминат някого, да не се успокояват и да продължат да се усъвършенстват, по отношение на своите резултати.
Искаш ли да кажеш нещо за край?
- Само желая да се извиня на родителите си, които са ужасно загрижени за мен, че още веднъж ги изправям пред евентуалния смут, който претърпяха поради врата ми преди да се откажа от битката. Мамо, тате - тегли ме. " Такова е "!
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ