Дори в Япония харесаха новия серил Шогун
Отдавна в морето от телевизионни и стрийминг продукции не се беше появявал сериал, който по този начин да прикове вниманието ми, че над два часа да не посегна към смарт телефона си или мисълта ми да не полети към други житейски и работни крайбрежия.
" Шогун " съумя.
Новата акомодация на едноименния разказ на Джеймс Клавел от 1975 година дебаркира на екраните ни с два епизода, които оправдават очакванията ни за качествено телевизионно странствуване.
За разлика от други случаи, филмовите откъси тук не се оказаха добре съединена фасада за незадоволителна продукция - новият " Шогун " не корабокрушира в повишените зрителски упования, а вместо това победи с впечатляваща визия, отлична постановка и увлекателна актьорска игра.
Къде и по кое време да го гледате
Част от каталога на стрийминг услугата Disney+, минисериалът ще се състои от 10 епизода. Първите два са налични, а идващите 8 ще се появяват един път седмично във вторник до края на април.
Игра на шогуни
Скачайки сред, а след това и преплитайки историите на британски моряк и японски държател, всеки опитващ се да кове личната си орис благодарение на другия, минисериалът ни потапя във постоянно изкушаващата за нас, " западняците " *, японска просвета.
В самото начало на (полу)историческия епос се срещаме с Джон Блакторн (Космо Джарвис) - англичанин и лоцман на транспортен съд от холандска експедиция, тръгнала измежду океаните да търси митичната земя Япония.
Тя към този момент е налазена от европейци - съответно португалци, които пазят в загадка морските пътища към нея и са пуснали корените на католическата си религия измежду локалните.
Пътешествието на Блакторн не е по този начин безпрепятствено, както се е надявал. Когато доближава заветната си цел, той е безусловно с вързани ръце. Очакванията му да срещне лесни за манипулиране диваци са разрушени на пух и прахуляк - развитата японска цивилизация кара него, къпещият се по-рядко от нужното англичанин, да се усеща като дивак.
Именно през очите на Блакторн опознаваме Япония през 1600 година - от строгата подчиненост до персоналната чест, за която залог е личният живот. Един вдъхващ почитание, само че в същото време плашещ свят.
Докато се пробва да укроти своята западняшка " дивотия ", с цел да резервира главата на раменете си, Блакторн не осъзнава, че се трансформира в скъпа пешка в играта на шогуни, която се играе в Япония.
Благородният Йоши Торанага (Хироюки Санада) е част от регентски съвет, който ръководи до момента в който наследникът на умрелия държател навърши 16 години. Торанага ясно осъзнава обстановката си - поради предишното на рода му, другите в съвета кроят проекти да го отстраняват, сякаш единни, само че преследващи своите користни цели.
Битката за власт бързо придобива аления цвят на кръв при появяването на Блакторн. Всички - от регентите до португалските мисионери - схващат какъв брой скъпа фигура е той на дъската. Фигура, която едни желаят да изкарат от играта, а други - да употребяват за продобиване на партията.
---
Ако ви би трябвало образно увещание - вижте филмовия откъс тук:
---
Оцукерама десу*, сценаристи и артисти!
Историята, разказана от Клавел в романа " Шогун " (изд. " Сиела " ), тук е приспособена с известни промени за по-динамично и изпълнено напрегнато прекарване за телевизионния фен. Гледаме историята от няколко ъгъла, главните измежду които на Блакторн, Торонага и на неговата довереница и преводач непредпазливо лейди Марико (Анна Савай).
Преводът е основен за историята, а решението по-голямата част от разговора да е на японски - като би следвало да бъде - освен внезапно покачва достоверността, само че и подсигурява, че ще гледате сериала, а няма единствено да го слушате, до момента в който мултитасквате. По-скоро за наслада, другият главен език е британски, макар че на доктрина Блакторн комуникира на португалски с Марико.
Объркахте ли се към този момент от имена? В първите си два епизода " Шогун " показва задоволително японски персонажи, които да затруднят запомнянето им.
Създателите на минисериала елегантно са решили този евентуален проблем, акцентирайки върху образни разлики и поведенчески характерности. Така образно запомняш кой персонаж къде седи в сюжета, даже името му да ти убягва.
За това оказва помощ и актьорският асортимент. Излъчвайки успокоение и достойнство, Хироюки Санада ( " Последният самурай ", " Върколакът " ) изпъква като борещия се за оцеляване в борбата за власт Йоши Торанага. Такехиро Хира (Monarch: Legacy of Monsters) от своя страна е попадение в търсенето на неприветлив антагонист - различен регент, неутолим едноличната власт над островите.
Космо Джарвис пък изцяло промени първичната ми настройка за себе си, откакто преди няколко месеца първите му фрагменти като лоцмана Джон Блакторн не ми вдъхнаха доста доверие.
Облягайки се на една от най-силните страни на сюжета, Джарвис безапелационно пресъздава хитростта и инстинкта за оцеляване на персонажа си, до момента в който сипе вулгарности с ръмжащ глас.
Насреща му имаме Анна Савай (също участваща в Monarch: Legacy of Monsters), чиято лейди Марико оформя водещия триъгълник от персонажи в историята. В първите два епизода ни е обрисувана като жена, опитваща да балансира сред религията и лоялността си; видимо скромна и смирена, само че очевидно таяща пламък, който е въпрос на време да разцъфне.
Самата тя се явява балансиращия, завладяващ женски персонаж в една другояче главно мъжка история.
Добре изхарчени пари
Дори положителната актьорската игра и постоянен сюжет обаче могат да бъдат осакатени от неприятно техническо осъществяване. При " Шогун " обаче очевидно солидният бюджет е успешно разпределен, с цел да бъдем образно омагьосани от Япония при започване на XVII в. - както във връзка с костюми и декори, по този начин и от задоволително безапелационното пресъздаване на мащаба на Осака или гнева на морска стихия.
Режисьорът Джонатан ван Тълекен в първите два епизода дирижира редица запаметяващи се моменти. Камерата постоянно бива позиционирана по този начин, че да разреши на актьорите да изиграят момента единствено с взор и мимики (или неналичието на такива), или без думи да ни покаже кой е мощният и кой слабият в дадена обстановка.
По-хубавото е, че доста от най-зрелищните моменти, които предвкусихме в филмовия откъс, занапред предстоят, допълвайки добре написаните и изиграни персонажи с мащаб - златна композиция, която киното рядко съумява да откри, какво остава за дребния екран.
" Шогун " стартира като странствуване, на което всеки фен би се насладил.
В края на февруари и на база единствено два излезли епизода е прекомерно рано да се приказва за " Сериал на годината ", само че стига да не стъпи изкривено до края си, новата акомодация по романа на Клавел сигурно ще е в диалога за тази купа.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ