България през 2018 година: Разпад на държавността – каузите
Отдавна в България битува схващането, че в случай че поради или против има мощни митинги, Бойко Борисов отстъпва. През годините имаше няколко такива образеца, само че е реалност, че недоволството освен би трябвало да е мощно – би трябвало да има дълготрайно отстояване на позиция, а това е извънредно мъчно нещо, тъй като когато се надигне такова неодобрение, то автоматизирано се трансформира в опасност за властта и следват познатите до болежка номера (очерняне през комфортни медии – непосредствено или посредством вадене от подтекст на претенции, посредством позиции на " престижи ", посредством контрапротести, посредством предизвикателство на несъгласие измежду самите протестиращи, посредством " платени " протестиращи), с цел да се размие митингът. През тази година, отвън безконечните проблеми с престъпността (I част) и с олигархичните краски (II част), няколко други казуса заслужават внимание - поради дадения по тях отпор, който е образец какво е гражданско общество - хора, които са наясно, че обстановката е нетърпима и имат задоволително предпочитание, убеденост и кураж да опитат да накарат " страната " да си извършва отговорностите.
" Системата ни убива "
Пример за идея, която устоя и реализира прочут триумф, несъмнено са майките на деца с увреждания и тяхната самодейност " Системата ни убива ". Месеци наред тези дами бяха на улицата, направиха палатков лагер пред Народното събрание, а и в други градове и съумяха да извоюват приемането на Закон за персоналната помощ. Основното искане на майките беше едно – да има ясни нормативни правила за даване на платена от страната помощ на хора с увреждания – всеки да получава такава помощ, каквато е нужна съгласно потребностите му, а потребностите му да се откриват по ясно написан и обезпечен със закон механизъм.
Звучи разумно, нали? Но месеци наред тази логичност не биваше одобрявана. И недоволството избухна първо поради рестриктивните мерки в ТЕЛК, които прокараха " Обединени патриоти ". И главното е, че оценката дали и какъв брой си дееспособен, в случай че имаш няколко болести, зависи от едно " главно ". Съответно средата на пролетта видя многочислен митинг, само че в среда на юли към този момент беше призната тъкмо разпоредба с математическа формула кое заболяване е значимо и кое не е, а в края на годината, откакто извоюва Закона за персонална помощ, " Системата ни убива " погледна точно към ТЕЛК и дългогодишния безпорядък там.
Отношението на страната по отношение на хората с увреждания обаче си остава показателно – като почнем персонално от Бойко Борисов и по какъв начин искаше общественият министър да сяда с майките и да измислят излаз, че " да му се махнат от главата ", откакто общественият министър Бисер Петков хвърли оставка по прочут сюжет – има човек, има проблем, само че в последна сметка остана на поста си поради настояването на майките, че най-сетне има разговор за прогрес, минем през съпротивата на синдикатите и национално показаните организации на хора с увреждания против Законопроекта за персоналната помощ – основно поради страха, че ще им бъдат взети пари, който беше добре показан от Адриана Стоименова – зам.-председател на Националния съвет за интеграция на хора с увреждания към Министерския съвет. Стоименова внуши, че митингът на " Системата ни убива " е заплатен и това провокира ответна реакция – искане за оставката ѝ. Показателно в тази сага с национално представителните организации беше отношението на ръководителя на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов, който нападна с думите: " И престанете да разхождате тези нещастни деца по улиците. Засрамете се, засрамете се! ". Още по-брутална беше позицията на Славея Сиракова – дъщерята на Наско Сираков и Илиана Раева, която от камбанарията на всеобхватната си Фейсбук мъдрост внуши, че може наложително и при всички положения всяка майка да планува какво дете ще роди поради напредъка на медицината и да си избере дали да го прави – щом си е избрала да ражда дете с увреждания, да не приказва за системата.
Предвид всички тези изцепки не беше чудно, че най-хубавото предстоеше. То избуя през октомври – вицепремиерът Валери Симеонов мина всевъзможни граници с думите: " Този закон беше стартират като опит да се угоди на една група кресливи дами, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на зной и на дъжд тея сякаш заболели деца, без грам майчинско възприятие и грижа за тях. Просто ги използваха като инструмент за постигането на техните чисто материални цели ". Моментално митингите на майките се прекатурнаха – с искане за оставка на Симеонов, само че тя пристигна чак откакто се появиха митингите в цялата страна, предизвикани в началото от повишаването на горивата. Всъщност Симеонов беше предпазен персонално от Бойко Борисов, в жанр " език мой – зложелател мой " т.е. не желал да каже това, само че от дълго време отношението към Борисов и недоверието към него бяха демонстрирани от обезверени майки – да вземем за пример Красимира Обретенова, която доста добре разказа държанието жанр " фурнаджийска лопата " на премиера и водач на ГЕРЖ. Симеонов пък в допълнение подля вода на Борисов, като изясни по какъв начин нямало да се извини, тъй като не бил лицемерен, единствено че Борисов го принуди да се извини часове по-късно и по този начин на кино отиде митът за мъжкарството на водача на НФСБ. В последна сметка, след месец на брожения, Симеонов хвърли оставка, само че на всички беше ясно, че това стана, с цел да бъде изпуснато напрежението и да няма в допълнение гориво за митинги. А че отношението на Симеоновоподобните си остава същото най-ясно пролича от думите на един от депутатите му – Петър Петров, който предложи децата с увреждания да отиват в домове и се оправда, че не е бил свестен вярно. Но по какъв начин да бъде свестен някой, който не може да формулира с точни думи мислите си?
За край на годината, с изключение на Закона за персоналната помощ, беше признат и Закон за хората с увреждания, който би трябвало да помогне в доста по-широк набор на хората с увреждания. Дали ще стане по този начин – следва да забележим.
Каузата на Босия – против държавната престъпност на пътя
През тази година настрана остана и друга идея, сходна на тази на майките на деца с увреждания – борбата на Николай Колев-Босия против корупцията в държавните институции, която ражда шофьори-убийци на пътя. Той прекара 81 дни в положение на гладна стачка – тъй като уволнени за корупция чиновници на Изпълнителната организация " Автомобилна администрация " са възобновени на работа. Ставаше въпрос за Симеон Арнаудов, някогашен началник на организацията, който стана шеф на ЦГМ, както и заместникът му Анастас Тодоров, към този момент част от ръководството на " Софийски парцели ", наследникът на Арнаудов Валентин Божков, както и идващият в редицата шефове Цветелин Цветанов, който отиде на съд за рушвет.
Босия не цепеше басма на никого – постави на място президента Румен Радев, който му написа писмо, вместо да го одобри и да види доказателствата за корупция в някогашната ДАИ и тогавашния транспортен министър Ивайло Московски, които дисидентът искаше да му показа, отвърна и на потенциали като подсъдимия за рушвет Ангел Попов, който все пак още си е зам.-транспортен министър, на ръководителя на Асоциацията на потърпевши от произшествия Владимир Тодоров и на Илиана Беновска, която се загрижи за положението на зъбите му.
В последна сметка Босия предизвести, че ще гладува до гибел, в случай че Московски не даде оставка и Народното събрание не бъде разтурено. Първото се случи в края на годината, само че не поради Босия, а поради жестоката автобусна злополука при Своге. Московски подаде оставка и като народен представител, с цел да отиде на ново топло място – в Черноморската банка и то откакто и до момента прокуратурата не споделя нищо за гибелта на дребния му наследник, умрял на моторна шейна, като стигна до такава степен казусът да се трансферира с административни хватки от един клон на държавното обвиняване на различен. А Народното събрание си работи и до момента. Босия пък спря гладната си стачка след новината за оставката на Московски, само че акцентира, че желае цялостна смяна на системата в България. Ироничното в цялата обстановка е, че след средата на септември Босия остана без шофьорска брошура поради рисковано шофиране, а в края на годината Българска национална телевизия спря следствие на Валя Ахчиева за скандалното безучастие навръх някогашната ДАИ по адрес на " Юнион Ивкони " - показателно какъв брой тъкмо тази идея беше доведена до сполучлив край.
Смяна на системата - с каква?!
Именно промяната на системата се оказа в основата на есенните митинги през тази година в България. Първоначално митингите потеглиха поради повишаването на горивата, само че бързо това мото се трансформира в друго – писна ни да жиеем като скотове, писна ни от системата. Дори от ръководителят на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев установи, че казусът е в ниските приходи, само че пък и цената на бензина и дизела падна много бързо през ноември, с главния мотив внезапният спад на цената на петрола – само че нали сякаш фючърсите с доставка най-малко месец напред, в случай че не и повече? Поне Валентин Златев сподели какъв брой налози платила " Лукойл " за интервала 2011 – 2017 – 35 милиарда лв.. Засега никой не е споделил, че лъже, а при започване на декември стигнахме до такава степен, че на бензиностанция на " Лукойл " дизелът вървеше най-евтино в цяла България.
В началото по-многобройни и гневни, с пътни блокади тук-там, последователно митингите изгубиха мощ – най-много тъй като не съумяха да формулират съответни претенции отвън " желаеме да живеем по-добре " и тъй като не се появиха водачи и фигури, които да канализират и трансфорат силата в политическа опция. В България това към този момент е извънредно мъчно – даже с образеца от времето на Орешарски такава опция не се появи и изобщо всяка политическа опция у нас се сблъсква с непреодолимото публично съмнение – тези са следващите, които желаят да се хранят от властта. Всъщност и в този момент по места митингите бяха проведени от познати лица, чийто политически капацитет е повече от дребен, а на самите митинги изпъкнаха както познати, по този начин и лица, явно надалеч от всевъзможни понятия и хрумвания по какъв начин да трансфорат отрицателното в положително. И в последна сметка вярата на премиера Бойко Борисов, че нещата ще се разминат без последици, към този момент се сбъдна – с малко помощ и от локалните управляващи и Министерство на вътрешните работи, които ограничиха акциите незабавно щом масовостта в тях понамаля.
Неизбежни бяха и съпоставките с митингите на " жълтите жилетки " във Франция, където се стигна и до жертви. И там недоволството избухна поради горивата – само че поради налозите върху тях, и там нещата стигнаха до " писна ни от системата ", само че френският президент Еманюел Макрон най-малко даде обещание по-високи минимални заплати и други облекчения, а и беше натрапен мораториум върху цените на горивата. Но и във Франция, и в България неналичието на водачи, способни да създадат прехода от улицата към политиката, е явна. Тази липса вещае крах в дълготраен проект и в действителност обезценява бъдещи митинги, даже и обективни такива.
Десислава Иванчева – корупция или робия на страната?
Случаят с кметицата на " Младост " Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова се трансформира в емблема и доказателство, че на българското правораздаване не може да се разчита да бъде равнопоставено и заслужено по идентичен метод към всеки.
Историята започва с ареста на Иванчева и Петрова - за приемане на рушвет в изключително огромни размери. Скандалното в тази ситуация беше, че часове наред двете бяха държани пред Спортната палата с белезници, до момента в който спецпрокуратурата броеше парите от подкупа, които се оказаха авансово белязани – тъй като по този начин било по закон, съгласно ръководителя на спецпрокуратурата Иван Гешев, на който законите му пречеха да е по-ефективен в битката с корупцията и дори съгласно него " правата на индивида е синоним на правата на нарушителя " - типично мислене на ченге от Държавна сигурност. Че нещата наподобяват неуместно сподели и изявлението на известния юрист Марин Марковски, който пое отбраната ѝ, само че даже и без него простата логичност сочеше следното – по какъв начин по този начин при рушвет броим парите на улицата и държим задържаните там, до момента в който не свършим – ами в случай че завали дъжд или сняг (нали арести не се вършат единствено пролет и лято)?
Че спецпрокуратурата работи през пръсти сподели и позицията на външния министър и виновен вицепремиер за правосъдната промяна Екатерина Захариева, която обаче бързо беше сложена на мястото ѝ от основния прокурор Сотир Цацаров, който видя в ареста позорен акт, само че по този начин било при всеки арест, а на специфична конференция бяха разяснени измененията в Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО) и по какъв начин те дават опция за застрояване на зелени площи – тъй като Столичният общински съвет (СОС) взема решение. Това, обаче, ГЕРБ го виждат като гаранция, че няма да има злоупотреби и парадоксът в действителност е какъв брой имаме вяра на СОС? Същият въпрос обаче се отнася и до Иванчева – тъй като и тя не е светица, а Никола Вапцаров - човек, напуснал работата си като зам.-кмет на " Младост " още на 15 юни, 2017 година, даде два съответни образеца какъв брой положителни управници са тя и Биляна Петрова. Но за подкрепящите Иванчева, отпред с пиара ѝ Петър Кърджилов, всичко е инсценировка. Самата Иванчева разгласи, че парите за подкупа са ѝ подхвърлени.
Появи се и " вложителят ", който Иванчева " изнудвала " – Александър Ваклин. Още от самото началото той заприказва за рушвет от 250 000 евро, само че с течение на времето се появиха очевидни разминавания сред приказките на Ваклин – да вземем за пример това, че по СРС Иванчева му желае " 3 по 75 ", което прави 225 000. Да не приказваме, че чак три месеца след фактическия арест прокуратурата съумя да довърши обвиняванията и от тях излезе, че желаният рушвет бил за 500 000 евро, само че на две вноски и отново математиката нещо не излизаше. Отделно обяснението на обвиняването, че парите за първото заплащане от 70 000 евро (неясно за какво не 75 000, като бяха три по 75) се появяват преди Иванчева да ги изиска, беше също наивно – показала " капризи " като почивки, които двете упрекнати си разрешавали и по тази причина се забавило даването на парите. То беше обещано от другия " държавен герой " против корупцията – ръководителя на КПКОНПИ Пламен Георгиев.
Логично след случилото се с Иванчева един от посочените като близки до нея – зам.-кметът Владимир Клисуров, отхвърли поста на кмет на " Младост ". Кмет стана арх. Румен Русев, различен от заместниците на Иванчева, против който тя намерено застана и назначи пиара на " Младост " Петър Кърджилов - акт, който не породи правни последици. Друг правосъден акт обаче беше с последици – Иванчева няма да е кмет единствено до момента в който трае делото, за по-късно ще се мисли настрана, само че пък Биляна Петрова беше уволнена от съда. Кметицата на София Йорданка Фандъкова си изми ръцете по отношение на изказвания за връзка на ГЕРБ в цялата история и даде образци за неприятната работа на Иванева, само че не разяснява по какъв начин много по-рано имало сигнали по отношение на управническите качества на Иванчева – от следващ зам.-кмет на " Младост ".
Излязоха и други изказвания за нагласен правосъден развой – на Иванчева и Петрова, че Б.Б. и Ц.Ц. участвали в СРС-тата против тях, че прокурорска инспекция по сигнал на Иванчева против вложител в " Младост " се покрива, че се подменят материали по делото. Цялата картина от позиция на Иванчева т.е. " измама " беше систематизирана от Петър Кърджилов.
Дали Иванчева е отговорна или не обаче е въпрос, който в действителност беше преместен от различен, по-голям въпрос – по какъв начин се отнася българското правораздаване към човек, който още не е наказан и дали това отношение не демонстрира ясно невинността на Иванчева, а и на Петрова? В публичната памет остава знаков методът, по който Иванчева отиде на обзор в болничното заведение - като че ли е Ханибал Лектър. Остава обаче и опитът излизането ѝ да бъде показано по същия метод – със остаряла фотография. Друга фотография пък сподели по какъв начин се сервира храна на Иванчева и Петрова в ареста, а още фотоси – от омбудсмана Мая Манолова, донарисуваха мизерната картинка в ареста, която се оказа " привилегия " освен за Иванчева и Петрова, а по принцип – с цел да бъдеш сплескан и да си признаеш от рано каквото " правораздаването " желае. В историята остава и изказванието, че двете обвинени не могат да приказват с юристите си в ареста, тъй като ги подслушват. А юристът на Биляна Петрова – Ирен Савова, беше унизена, като ѝ разлепиха некролози.
Всъщност не по-малко трагикомични бяха обясненията на властта за какво арестите ни наподобяват тук-там, където работи Инквизицията. Правосъдният министър Цецка Цачева се оправда, че течаща вода нямало в доста български домове, какво толкоз приказваме за ареста, а ръководителят на Спецпрокуратурата Иван Гешев пък пресметна, че 50% от българските пенсионери живеят при по-лоши условия от арестантите. Цачева сякаш провежда среща за изискванията в българските арести, единствено че бързо я анулира, тъй като основният прокурор Сотир Цацаров и вътрешният министър Младен Маринов внезапно си откриха неотложна работа.
Скандално остава и по какъв начин два пъти Иванчева и Петрова бяха пускани под домакински арест на първа инстанция, само че бързо това беше блокирано на втора. Първият път това стана на 18 октомври, само че те не бяха пуснати и на 2 ноември се обясни, че единствено посоченият за медиатор по договорката някогашен кмет на " Младост " Петко Дюлгеров излиза под домакински арест – той беше върнат назад в ареста след 20 дни. При втория случай на първа инстанция още веднъж излезе решение за домакински арест, което трябваше да бъде изпълнено мигновено, даже да има обжалване, само че не стана по този начин – Апелативният спецсъд го спря и се произнесе много по-късно. Чак от трети път Иванчева и Петрова излязоха от ареста - тъкмо преди Коледа.
Заради случая с втория отвод за домакински арест се намеси Върховният касационен съд (ВКС), който стартира инспекция по какъв начин по този начин не се извършва правосъдно решение до изговаряне на втора инстанция, откакто по закон би трябвало да се извърши. Нечувано прокуратурата се намеси и изиска спецсъдиите да не се подчиняват на Върховен касационен съд - все едно Цветан Цветанов да вдигне протест в ГЕРБ против Бойко Борисов или Мустафа Карадайъ да се опълчи на Ахмед Доган, а Върховен касационен съд в последна сметка откри нарушавания, което ръководителят на Апелативния спецсъд Георги Ушев де факто видя като политическа интервенция.
Така големият проблем по какъв начин работи правораздаването у нас и дали можем да му имаме вяра отново беше преиначен в границите на подклаждана от избрани медии институционална война в правосъдната система – сред ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов и прокуратурата с де факто подчинените ѝ правосъдни структури като Специализирания углавен съд. А за 2019 година остава да забележим освен по какъв начин ще се развие делото за виновността на Иванчева и Петрова - тъй като се появи и версия, че са тръгнали по следите на огромна машинация с общинска земя и това ги е вкарало в неприятностите с " правораздаването ", само че и дали е допустимо да създадем крачка към времето, когато правораздаването в България няма да бъде засенчвано от подозрението за справедливостта му. Или казано по остаряла българска традиция – за кокошка няма амнистия, за милиони няма закони!
" Системата ни убива "
Пример за идея, която устоя и реализира прочут триумф, несъмнено са майките на деца с увреждания и тяхната самодейност " Системата ни убива ". Месеци наред тези дами бяха на улицата, направиха палатков лагер пред Народното събрание, а и в други градове и съумяха да извоюват приемането на Закон за персоналната помощ. Основното искане на майките беше едно – да има ясни нормативни правила за даване на платена от страната помощ на хора с увреждания – всеки да получава такава помощ, каквато е нужна съгласно потребностите му, а потребностите му да се откриват по ясно написан и обезпечен със закон механизъм.
Звучи разумно, нали? Но месеци наред тази логичност не биваше одобрявана. И недоволството избухна първо поради рестриктивните мерки в ТЕЛК, които прокараха " Обединени патриоти ". И главното е, че оценката дали и какъв брой си дееспособен, в случай че имаш няколко болести, зависи от едно " главно ". Съответно средата на пролетта видя многочислен митинг, само че в среда на юли към този момент беше призната тъкмо разпоредба с математическа формула кое заболяване е значимо и кое не е, а в края на годината, откакто извоюва Закона за персонална помощ, " Системата ни убива " погледна точно към ТЕЛК и дългогодишния безпорядък там.
Отношението на страната по отношение на хората с увреждания обаче си остава показателно – като почнем персонално от Бойко Борисов и по какъв начин искаше общественият министър да сяда с майките и да измислят излаз, че " да му се махнат от главата ", откакто общественият министър Бисер Петков хвърли оставка по прочут сюжет – има човек, има проблем, само че в последна сметка остана на поста си поради настояването на майките, че най-сетне има разговор за прогрес, минем през съпротивата на синдикатите и национално показаните организации на хора с увреждания против Законопроекта за персоналната помощ – основно поради страха, че ще им бъдат взети пари, който беше добре показан от Адриана Стоименова – зам.-председател на Националния съвет за интеграция на хора с увреждания към Министерския съвет. Стоименова внуши, че митингът на " Системата ни убива " е заплатен и това провокира ответна реакция – искане за оставката ѝ. Показателно в тази сага с национално представителните организации беше отношението на ръководителя на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов, който нападна с думите: " И престанете да разхождате тези нещастни деца по улиците. Засрамете се, засрамете се! ". Още по-брутална беше позицията на Славея Сиракова – дъщерята на Наско Сираков и Илиана Раева, която от камбанарията на всеобхватната си Фейсбук мъдрост внуши, че може наложително и при всички положения всяка майка да планува какво дете ще роди поради напредъка на медицината и да си избере дали да го прави – щом си е избрала да ражда дете с увреждания, да не приказва за системата.
Предвид всички тези изцепки не беше чудно, че най-хубавото предстоеше. То избуя през октомври – вицепремиерът Валери Симеонов мина всевъзможни граници с думите: " Този закон беше стартират като опит да се угоди на една група кресливи дами, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на зной и на дъжд тея сякаш заболели деца, без грам майчинско възприятие и грижа за тях. Просто ги използваха като инструмент за постигането на техните чисто материални цели ". Моментално митингите на майките се прекатурнаха – с искане за оставка на Симеонов, само че тя пристигна чак откакто се появиха митингите в цялата страна, предизвикани в началото от повишаването на горивата. Всъщност Симеонов беше предпазен персонално от Бойко Борисов, в жанр " език мой – зложелател мой " т.е. не желал да каже това, само че от дълго време отношението към Борисов и недоверието към него бяха демонстрирани от обезверени майки – да вземем за пример Красимира Обретенова, която доста добре разказа държанието жанр " фурнаджийска лопата " на премиера и водач на ГЕРЖ. Симеонов пък в допълнение подля вода на Борисов, като изясни по какъв начин нямало да се извини, тъй като не бил лицемерен, единствено че Борисов го принуди да се извини часове по-късно и по този начин на кино отиде митът за мъжкарството на водача на НФСБ. В последна сметка, след месец на брожения, Симеонов хвърли оставка, само че на всички беше ясно, че това стана, с цел да бъде изпуснато напрежението и да няма в допълнение гориво за митинги. А че отношението на Симеоновоподобните си остава същото най-ясно пролича от думите на един от депутатите му – Петър Петров, който предложи децата с увреждания да отиват в домове и се оправда, че не е бил свестен вярно. Но по какъв начин да бъде свестен някой, който не може да формулира с точни думи мислите си?
За край на годината, с изключение на Закона за персоналната помощ, беше признат и Закон за хората с увреждания, който би трябвало да помогне в доста по-широк набор на хората с увреждания. Дали ще стане по този начин – следва да забележим.
Каузата на Босия – против държавната престъпност на пътя
През тази година настрана остана и друга идея, сходна на тази на майките на деца с увреждания – борбата на Николай Колев-Босия против корупцията в държавните институции, която ражда шофьори-убийци на пътя. Той прекара 81 дни в положение на гладна стачка – тъй като уволнени за корупция чиновници на Изпълнителната организация " Автомобилна администрация " са възобновени на работа. Ставаше въпрос за Симеон Арнаудов, някогашен началник на организацията, който стана шеф на ЦГМ, както и заместникът му Анастас Тодоров, към този момент част от ръководството на " Софийски парцели ", наследникът на Арнаудов Валентин Божков, както и идващият в редицата шефове Цветелин Цветанов, който отиде на съд за рушвет.
Босия не цепеше басма на никого – постави на място президента Румен Радев, който му написа писмо, вместо да го одобри и да види доказателствата за корупция в някогашната ДАИ и тогавашния транспортен министър Ивайло Московски, които дисидентът искаше да му показа, отвърна и на потенциали като подсъдимия за рушвет Ангел Попов, който все пак още си е зам.-транспортен министър, на ръководителя на Асоциацията на потърпевши от произшествия Владимир Тодоров и на Илиана Беновска, която се загрижи за положението на зъбите му.
В последна сметка Босия предизвести, че ще гладува до гибел, в случай че Московски не даде оставка и Народното събрание не бъде разтурено. Първото се случи в края на годината, само че не поради Босия, а поради жестоката автобусна злополука при Своге. Московски подаде оставка и като народен представител, с цел да отиде на ново топло място – в Черноморската банка и то откакто и до момента прокуратурата не споделя нищо за гибелта на дребния му наследник, умрял на моторна шейна, като стигна до такава степен казусът да се трансферира с административни хватки от един клон на държавното обвиняване на различен. А Народното събрание си работи и до момента. Босия пък спря гладната си стачка след новината за оставката на Московски, само че акцентира, че желае цялостна смяна на системата в България. Ироничното в цялата обстановка е, че след средата на септември Босия остана без шофьорска брошура поради рисковано шофиране, а в края на годината Българска национална телевизия спря следствие на Валя Ахчиева за скандалното безучастие навръх някогашната ДАИ по адрес на " Юнион Ивкони " - показателно какъв брой тъкмо тази идея беше доведена до сполучлив край.
Смяна на системата - с каква?!
Именно промяната на системата се оказа в основата на есенните митинги през тази година в България. Първоначално митингите потеглиха поради повишаването на горивата, само че бързо това мото се трансформира в друго – писна ни да жиеем като скотове, писна ни от системата. Дори от ръководителят на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев установи, че казусът е в ниските приходи, само че пък и цената на бензина и дизела падна много бързо през ноември, с главния мотив внезапният спад на цената на петрола – само че нали сякаш фючърсите с доставка най-малко месец напред, в случай че не и повече? Поне Валентин Златев сподели какъв брой налози платила " Лукойл " за интервала 2011 – 2017 – 35 милиарда лв.. Засега никой не е споделил, че лъже, а при започване на декември стигнахме до такава степен, че на бензиностанция на " Лукойл " дизелът вървеше най-евтино в цяла България.
В началото по-многобройни и гневни, с пътни блокади тук-там, последователно митингите изгубиха мощ – най-много тъй като не съумяха да формулират съответни претенции отвън " желаеме да живеем по-добре " и тъй като не се появиха водачи и фигури, които да канализират и трансфорат силата в политическа опция. В България това към този момент е извънредно мъчно – даже с образеца от времето на Орешарски такава опция не се появи и изобщо всяка политическа опция у нас се сблъсква с непреодолимото публично съмнение – тези са следващите, които желаят да се хранят от властта. Всъщност и в този момент по места митингите бяха проведени от познати лица, чийто политически капацитет е повече от дребен, а на самите митинги изпъкнаха както познати, по този начин и лица, явно надалеч от всевъзможни понятия и хрумвания по какъв начин да трансфорат отрицателното в положително. И в последна сметка вярата на премиера Бойко Борисов, че нещата ще се разминат без последици, към този момент се сбъдна – с малко помощ и от локалните управляващи и Министерство на вътрешните работи, които ограничиха акциите незабавно щом масовостта в тях понамаля.
Неизбежни бяха и съпоставките с митингите на " жълтите жилетки " във Франция, където се стигна и до жертви. И там недоволството избухна поради горивата – само че поради налозите върху тях, и там нещата стигнаха до " писна ни от системата ", само че френският президент Еманюел Макрон най-малко даде обещание по-високи минимални заплати и други облекчения, а и беше натрапен мораториум върху цените на горивата. Но и във Франция, и в България неналичието на водачи, способни да създадат прехода от улицата към политиката, е явна. Тази липса вещае крах в дълготраен проект и в действителност обезценява бъдещи митинги, даже и обективни такива.
Десислава Иванчева – корупция или робия на страната?
Случаят с кметицата на " Младост " Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова се трансформира в емблема и доказателство, че на българското правораздаване не може да се разчита да бъде равнопоставено и заслужено по идентичен метод към всеки.
Историята започва с ареста на Иванчева и Петрова - за приемане на рушвет в изключително огромни размери. Скандалното в тази ситуация беше, че часове наред двете бяха държани пред Спортната палата с белезници, до момента в който спецпрокуратурата броеше парите от подкупа, които се оказаха авансово белязани – тъй като по този начин било по закон, съгласно ръководителя на спецпрокуратурата Иван Гешев, на който законите му пречеха да е по-ефективен в битката с корупцията и дори съгласно него " правата на индивида е синоним на правата на нарушителя " - типично мислене на ченге от Държавна сигурност. Че нещата наподобяват неуместно сподели и изявлението на известния юрист Марин Марковски, който пое отбраната ѝ, само че даже и без него простата логичност сочеше следното – по какъв начин по този начин при рушвет броим парите на улицата и държим задържаните там, до момента в който не свършим – ами в случай че завали дъжд или сняг (нали арести не се вършат единствено пролет и лято)?
Че спецпрокуратурата работи през пръсти сподели и позицията на външния министър и виновен вицепремиер за правосъдната промяна Екатерина Захариева, която обаче бързо беше сложена на мястото ѝ от основния прокурор Сотир Цацаров, който видя в ареста позорен акт, само че по този начин било при всеки арест, а на специфична конференция бяха разяснени измененията в Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО) и по какъв начин те дават опция за застрояване на зелени площи – тъй като Столичният общински съвет (СОС) взема решение. Това, обаче, ГЕРБ го виждат като гаранция, че няма да има злоупотреби и парадоксът в действителност е какъв брой имаме вяра на СОС? Същият въпрос обаче се отнася и до Иванчева – тъй като и тя не е светица, а Никола Вапцаров - човек, напуснал работата си като зам.-кмет на " Младост " още на 15 юни, 2017 година, даде два съответни образеца какъв брой положителни управници са тя и Биляна Петрова. Но за подкрепящите Иванчева, отпред с пиара ѝ Петър Кърджилов, всичко е инсценировка. Самата Иванчева разгласи, че парите за подкупа са ѝ подхвърлени.
Появи се и " вложителят ", който Иванчева " изнудвала " – Александър Ваклин. Още от самото началото той заприказва за рушвет от 250 000 евро, само че с течение на времето се появиха очевидни разминавания сред приказките на Ваклин – да вземем за пример това, че по СРС Иванчева му желае " 3 по 75 ", което прави 225 000. Да не приказваме, че чак три месеца след фактическия арест прокуратурата съумя да довърши обвиняванията и от тях излезе, че желаният рушвет бил за 500 000 евро, само че на две вноски и отново математиката нещо не излизаше. Отделно обяснението на обвиняването, че парите за първото заплащане от 70 000 евро (неясно за какво не 75 000, като бяха три по 75) се появяват преди Иванчева да ги изиска, беше също наивно – показала " капризи " като почивки, които двете упрекнати си разрешавали и по тази причина се забавило даването на парите. То беше обещано от другия " държавен герой " против корупцията – ръководителя на КПКОНПИ Пламен Георгиев.
Логично след случилото се с Иванчева един от посочените като близки до нея – зам.-кметът Владимир Клисуров, отхвърли поста на кмет на " Младост ". Кмет стана арх. Румен Русев, различен от заместниците на Иванчева, против който тя намерено застана и назначи пиара на " Младост " Петър Кърджилов - акт, който не породи правни последици. Друг правосъден акт обаче беше с последици – Иванчева няма да е кмет единствено до момента в който трае делото, за по-късно ще се мисли настрана, само че пък Биляна Петрова беше уволнена от съда. Кметицата на София Йорданка Фандъкова си изми ръцете по отношение на изказвания за връзка на ГЕРБ в цялата история и даде образци за неприятната работа на Иванева, само че не разяснява по какъв начин много по-рано имало сигнали по отношение на управническите качества на Иванчева – от следващ зам.-кмет на " Младост ".
Излязоха и други изказвания за нагласен правосъден развой – на Иванчева и Петрова, че Б.Б. и Ц.Ц. участвали в СРС-тата против тях, че прокурорска инспекция по сигнал на Иванчева против вложител в " Младост " се покрива, че се подменят материали по делото. Цялата картина от позиция на Иванчева т.е. " измама " беше систематизирана от Петър Кърджилов.
Дали Иванчева е отговорна или не обаче е въпрос, който в действителност беше преместен от различен, по-голям въпрос – по какъв начин се отнася българското правораздаване към човек, който още не е наказан и дали това отношение не демонстрира ясно невинността на Иванчева, а и на Петрова? В публичната памет остава знаков методът, по който Иванчева отиде на обзор в болничното заведение - като че ли е Ханибал Лектър. Остава обаче и опитът излизането ѝ да бъде показано по същия метод – със остаряла фотография. Друга фотография пък сподели по какъв начин се сервира храна на Иванчева и Петрова в ареста, а още фотоси – от омбудсмана Мая Манолова, донарисуваха мизерната картинка в ареста, която се оказа " привилегия " освен за Иванчева и Петрова, а по принцип – с цел да бъдеш сплескан и да си признаеш от рано каквото " правораздаването " желае. В историята остава и изказванието, че двете обвинени не могат да приказват с юристите си в ареста, тъй като ги подслушват. А юристът на Биляна Петрова – Ирен Савова, беше унизена, като ѝ разлепиха некролози.
Всъщност не по-малко трагикомични бяха обясненията на властта за какво арестите ни наподобяват тук-там, където работи Инквизицията. Правосъдният министър Цецка Цачева се оправда, че течаща вода нямало в доста български домове, какво толкоз приказваме за ареста, а ръководителят на Спецпрокуратурата Иван Гешев пък пресметна, че 50% от българските пенсионери живеят при по-лоши условия от арестантите. Цачева сякаш провежда среща за изискванията в българските арести, единствено че бързо я анулира, тъй като основният прокурор Сотир Цацаров и вътрешният министър Младен Маринов внезапно си откриха неотложна работа.
Скандално остава и по какъв начин два пъти Иванчева и Петрова бяха пускани под домакински арест на първа инстанция, само че бързо това беше блокирано на втора. Първият път това стана на 18 октомври, само че те не бяха пуснати и на 2 ноември се обясни, че единствено посоченият за медиатор по договорката някогашен кмет на " Младост " Петко Дюлгеров излиза под домакински арест – той беше върнат назад в ареста след 20 дни. При втория случай на първа инстанция още веднъж излезе решение за домакински арест, което трябваше да бъде изпълнено мигновено, даже да има обжалване, само че не стана по този начин – Апелативният спецсъд го спря и се произнесе много по-късно. Чак от трети път Иванчева и Петрова излязоха от ареста - тъкмо преди Коледа.
Заради случая с втория отвод за домакински арест се намеси Върховният касационен съд (ВКС), който стартира инспекция по какъв начин по този начин не се извършва правосъдно решение до изговаряне на втора инстанция, откакто по закон би трябвало да се извърши. Нечувано прокуратурата се намеси и изиска спецсъдиите да не се подчиняват на Върховен касационен съд - все едно Цветан Цветанов да вдигне протест в ГЕРБ против Бойко Борисов или Мустафа Карадайъ да се опълчи на Ахмед Доган, а Върховен касационен съд в последна сметка откри нарушавания, което ръководителят на Апелативния спецсъд Георги Ушев де факто видя като политическа интервенция.
Така големият проблем по какъв начин работи правораздаването у нас и дали можем да му имаме вяра отново беше преиначен в границите на подклаждана от избрани медии институционална война в правосъдната система – сред ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов и прокуратурата с де факто подчинените ѝ правосъдни структури като Специализирания углавен съд. А за 2019 година остава да забележим освен по какъв начин ще се развие делото за виновността на Иванчева и Петрова - тъй като се появи и версия, че са тръгнали по следите на огромна машинация с общинска земя и това ги е вкарало в неприятностите с " правораздаването ", само че и дали е допустимо да създадем крачка към времето, когато правораздаването в България няма да бъде засенчвано от подозрението за справедливостта му. Или казано по остаряла българска традиция – за кокошка няма амнистия, за милиони няма закони!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ