Колко грозота в страната на красотата
Отдавна сме привикнали с убеждението, че българката е красива. И тя е, несъмнено. Една 20-минутна разходка из улиците и събираш участничките за един конкурс за хубост. Именно поради този табиет и самочувствие реакциите след избора на всяка " Мис България " са извънредно крайни.
След коронясването на миски като Тамара Георгиева обаче настъпва същински апокалипсис. Всичко най-обидно, всичко най-унизяващо, всичко най-грозно , което може да роди езикът ни, се запраща със страшна мощ по такива дами.
Действително, едва ли Тамара Георгиева заслужаваше тъкмо първото място на " Мис България ". Ние обаче не се задоволяваме да създадем този сдържан коментар - че просто е имало по-подходящи от нея. Не, ние имаме потребност да я сринем, да я съпоставим със земята.
И точно в тази неистова и необуздана жадност се крие нещо доста мрачно в душата на българина. Стотици хиляди хора вземат решение да компенсират личните си провали, личните си неудачи и личната си незадоволеност, заклеймявайки другите. Стотици хиляди българи считат, че нападайки някой, се изкачват едно ходило над него. Стотици хиляди българи откровено имат вяра, че имат право на това - че могат да съдят и да дамгосват. Вероятно 90% от анонимните пишещи в интернет против Тамара Георгиева не наподобяват по-добре от нея. И все пак те не просто смятат себе си за почтени съдници, само че и го вършат по толкоз вулгарен метод, че трансформират родното интернет пространство в територия на срама.
Никоя жена не заслужава да бъде обиждана по този метод. И никоя жена не заслужава да понесе комплексите на цялостен един народ.
Защото ние вършим тъкмо това - опитваме се да замаскираме личните си комплекси под злобата към минусите на другия. Един жокер обаче - това не работи . И всички другояче нещастни и неудовлетворени хора, които наскърбяват анонимно, скрити зад екрана на компютъра, знаят това. Защото след целия изсипан бяс по адрес на някого, те отново си остават нещастни.
В проблема обаче има още един проблем - " специалистите ". Разни някогашни миски, сегашни модели и шефове на организации. За доста от тях най-сериозната драма в цялата история не е публичната реакция или критериите на журито и уредниците на състезанието, а това, че Тамара Георгиева е " сглупила " да се яви без преди този момент да е предходна през някоя клиника за " тунинг ".
В народен ефир сходни хора изясняват, че актуалната " Мис България " има една най-важна задача - да мине да си оправи носа, тъй като той " ще я преследва цялостен живот ".
Такива мнения не просто изместват фокуса от същинските проблеми на обществото ни във връзка с хубостта и изключително отношението към дамите, само че и съставляват рисково обръщение към хиляди млади девойки, че е напълно естествено хубостта да е моделирана и че в случай че желаят да я заявят, първо наложително би трябвало да легнат под ножа.
Това са отвратителни внушения и отвратителни " полезности ", по които красивата българка би трябвало да се равнява, в случай че желае да бъде приета за красива.
Казусът " Мис България " може да наподобява доверчив и относително нищожен, само че не е. От реакциите ни в такива моменти зависи отношението на утрешните младежи към себе си и един към различен. С образеца, който им даваме обаче, избиването на комплекси и насаждането на подправени полезности очевидно ще продължи да бъде народен спорт.
Автор: Десислава Любомирова
След коронясването на миски като Тамара Георгиева обаче настъпва същински апокалипсис. Всичко най-обидно, всичко най-унизяващо, всичко най-грозно , което може да роди езикът ни, се запраща със страшна мощ по такива дами.
Действително, едва ли Тамара Георгиева заслужаваше тъкмо първото място на " Мис България ". Ние обаче не се задоволяваме да създадем този сдържан коментар - че просто е имало по-подходящи от нея. Не, ние имаме потребност да я сринем, да я съпоставим със земята.
И точно в тази неистова и необуздана жадност се крие нещо доста мрачно в душата на българина. Стотици хиляди хора вземат решение да компенсират личните си провали, личните си неудачи и личната си незадоволеност, заклеймявайки другите. Стотици хиляди българи считат, че нападайки някой, се изкачват едно ходило над него. Стотици хиляди българи откровено имат вяра, че имат право на това - че могат да съдят и да дамгосват. Вероятно 90% от анонимните пишещи в интернет против Тамара Георгиева не наподобяват по-добре от нея. И все пак те не просто смятат себе си за почтени съдници, само че и го вършат по толкоз вулгарен метод, че трансформират родното интернет пространство в територия на срама.
Никоя жена не заслужава да бъде обиждана по този метод. И никоя жена не заслужава да понесе комплексите на цялостен един народ.
Защото ние вършим тъкмо това - опитваме се да замаскираме личните си комплекси под злобата към минусите на другия. Един жокер обаче - това не работи . И всички другояче нещастни и неудовлетворени хора, които наскърбяват анонимно, скрити зад екрана на компютъра, знаят това. Защото след целия изсипан бяс по адрес на някого, те отново си остават нещастни.
В проблема обаче има още един проблем - " специалистите ". Разни някогашни миски, сегашни модели и шефове на организации. За доста от тях най-сериозната драма в цялата история не е публичната реакция или критериите на журито и уредниците на състезанието, а това, че Тамара Георгиева е " сглупила " да се яви без преди този момент да е предходна през някоя клиника за " тунинг ".
В народен ефир сходни хора изясняват, че актуалната " Мис България " има една най-важна задача - да мине да си оправи носа, тъй като той " ще я преследва цялостен живот ".
Такива мнения не просто изместват фокуса от същинските проблеми на обществото ни във връзка с хубостта и изключително отношението към дамите, само че и съставляват рисково обръщение към хиляди млади девойки, че е напълно естествено хубостта да е моделирана и че в случай че желаят да я заявят, първо наложително би трябвало да легнат под ножа.
Това са отвратителни внушения и отвратителни " полезности ", по които красивата българка би трябвало да се равнява, в случай че желае да бъде приета за красива.
Казусът " Мис България " може да наподобява доверчив и относително нищожен, само че не е. От реакциите ни в такива моменти зависи отношението на утрешните младежи към себе си и един към различен. С образеца, който им даваме обаче, избиването на комплекси и насаждането на подправени полезности очевидно ще продължи да бъде народен спорт.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ