Слънчевата система се управлява не само от гравитацията, но и от други сили: какво са открили учените
Отдавна се счита, че преобладаващата мощ в Слънчевата система е гравитацията. Тя е виновна за орбитите на планетите и техните спътници, само че има и други сили, които са оформили нашата среда. В ново проучване създателите разказват по какъв начин отскачащият лед от кометите може да ги избута и по какъв начин радиационното налягане от Слънцето изтласква материала на открито. Съществуват и релативистични резултати, които могат да накарат частиците да се насочват спираловидно във вътрешността към Слънцето, написа Universe Today.
Гравитацията е силата, която ръководи структурата и придвижването на слънчевата система. Слънцето, което има голяма маса, основава мощно гравитационно привличане и поддържа планетите, метеоритите, кометите и другите обекти в орбита към себе си. Орбитата на всяка планета е резултат от салдото сред скоростта на нейното придвижване и силата на гравитацията на Слънцето, която основава траекториите на придвижване, разказани от законите на Кеплер.
Сателитите остават в орбита към планетите заради гравитационното привличане на последните. Гравитацията освен поддържа тези орбити постоянни, само че и въздейства върху феномени като приливи и отливи на Земята, породени от гравитационното привличане на Луната.
Учените са изследвали други сили, които оформят слънчевата система. Гравитацията сигурно разказва придвижването на планетарните тела, само че има и други сили, които въздействат на по-малките тела, които са податливи на тяхното въздействие. Тези сили включват откатът (според третия закон на Нютон, всяко деяние има идентичен и противопоставен ефект), въртящият миг от загуба на маса, радиационното налягане от Слънцето и други
Учените оферират осведомителен обзор на другите негравитационни сили, настоящи в Слънчевата система. Авторите на проучването одобряват, че всички орбити в Слънчевата система са кръгови, макар че в реалност планетарните тела не са съвършени сфери и нямат идеално кръгли орбити.
Сред негравитационните сили, които откривателите разказват, най-големият е откатът, основан от сублимацията на лед върху комети и метеорити. Топлината от Слънцето кара леда неотложно да се трансформира в газ, вместо първо да стане течност и по-късно да се трансформира в газ. Съгласно закона на Нютон, когато ледът се сублимира, отделящите се летливи газове се носят с инерция и упражнят мощ на отката върху тялото. Процесът на сублимация значително зависи от температурата на тялото под въздействие на слънчевата радиация.
Друга негравитационна мощ е радиационното налягане, което образува присъщите опашки на кометите. Това е силата, основана от светлината, когато фотоните предават инерция към обект, като кометен прахуляк и газ, като ги отблъсква. Налягането на радиацията зависи от неговия интензитет и отразяващата дарба на обекта, като по-отразителните обекти изпитват по-голяма мощ. Въпреки че радиационното налягане е малко, то може да образува опашките на кометите и последователно да трансформира орбитите на дребните тела в Слънчевата система, настояват учените.
