Свежа идея за неделя! Уникални СНИМКИ разкриват красотата на Мазалат
Отдавна се канех да посетя хижа „ Мазалат “. Бях я виждала на доста красиви фотоси, харесах и името й. За насочна точка на моето странствуване избрах хижа „ Партизанска ария “, която се намира в местността Узана, на 25 км от Габрово.
Много удобна и приятна хижа в сърцето на планината на 1210 надморска височина. Тръгнах рано, с цел да избегна предстоящите следобедни дъждове. Следвам алената маркировка. В началото гората е много изсечена и по пътя има паднали дървета, кално и влажно е. Пътеката качва бавно, до момента в който ме извежда на било, от което се открива панорама към Шипка и Бузлуджа. После отново встъпвам в гората и след към един час се озовавам пред стръмна поляна, в подножието на която има чешма.
Това е единственото място с вода по пътя. Местността се споделя Корита, а надморската височина е 1492 м. Оттук по дребна пътечка измежду поляната се отклонявам от необятния път, който слиза надолу. Маркировката е добра и на процедура няма по какъв начин да се обърка пътеката. Не след дълго още веднъж встъпвам в гора. Птиците жизнерадостно пеят, а леката мъгла ме кара да спирам постоянно и да фотографирам.
На места слънцето се опитваше да прободе мъглата с дългите си лъчи.
След като излязох от този магически свят, видях табелите на Национален парк „ Централен Балкан “.
Мъглата се сгъстяваше и оттук насетне не се виждаше нищо. Следвах зимната маркировка и не след дълго пред мен се появиха силуетите на хижа „ Мазалат “. Скоро заваля мощно. Даже трансферира дребна градушка. Спряха тока в хижата. Нямаше обсег и интернет. Беше време за разговори…
Хижата е издигната в далечната 1935 година за една година от предприемчив комитет. Строежът се прави при сложни условия – до обекта има единствено кози пътеки, по които са се пренасяли строителните материали на ръце и с катъри. Днес я стопанисват младежи – топло, чисто и прелестно е. Долу е столовата, горе са общите спални пространства. Надвечер се извалява и небето се поизчиства. Излизам да се разтъпча и да поснимам.
Погледът ми се рее на 360 градуса.
Предбалкана е потопен в облаци, а язовир Копринка сребрее в далечината.
Хора опъват палатка, пускат гайди и се хващат да играят хоро. Решавам, че са фешън вегани, само че до момента в който си бера боровинки, огнището им запушва, а по-късно замирисва вкусно… Излъгала съм се. През нощта заваля още веднъж, а утрото беше призрачно. Ниски облаци тичаха през поляната пред хижата и прегръщаха компактно върховете в близост.
Излезе вятър и стана студено. Наместих раницата, приготвих дъждобрана и поех назад.
Източник: Trafficnews.bg.
Много удобна и приятна хижа в сърцето на планината на 1210 надморска височина. Тръгнах рано, с цел да избегна предстоящите следобедни дъждове. Следвам алената маркировка. В началото гората е много изсечена и по пътя има паднали дървета, кално и влажно е. Пътеката качва бавно, до момента в който ме извежда на било, от което се открива панорама към Шипка и Бузлуджа. После отново встъпвам в гората и след към един час се озовавам пред стръмна поляна, в подножието на която има чешма.
Това е единственото място с вода по пътя. Местността се споделя Корита, а надморската височина е 1492 м. Оттук по дребна пътечка измежду поляната се отклонявам от необятния път, който слиза надолу. Маркировката е добра и на процедура няма по какъв начин да се обърка пътеката. Не след дълго още веднъж встъпвам в гора. Птиците жизнерадостно пеят, а леката мъгла ме кара да спирам постоянно и да фотографирам.
На места слънцето се опитваше да прободе мъглата с дългите си лъчи.
След като излязох от този магически свят, видях табелите на Национален парк „ Централен Балкан “.
Мъглата се сгъстяваше и оттук насетне не се виждаше нищо. Следвах зимната маркировка и не след дълго пред мен се появиха силуетите на хижа „ Мазалат “. Скоро заваля мощно. Даже трансферира дребна градушка. Спряха тока в хижата. Нямаше обсег и интернет. Беше време за разговори…
Хижата е издигната в далечната 1935 година за една година от предприемчив комитет. Строежът се прави при сложни условия – до обекта има единствено кози пътеки, по които са се пренасяли строителните материали на ръце и с катъри. Днес я стопанисват младежи – топло, чисто и прелестно е. Долу е столовата, горе са общите спални пространства. Надвечер се извалява и небето се поизчиства. Излизам да се разтъпча и да поснимам.
Погледът ми се рее на 360 градуса.
Предбалкана е потопен в облаци, а язовир Копринка сребрее в далечината.
Хора опъват палатка, пускат гайди и се хващат да играят хоро. Решавам, че са фешън вегани, само че до момента в който си бера боровинки, огнището им запушва, а по-късно замирисва вкусно… Излъгала съм се. През нощта заваля още веднъж, а утрото беше призрачно. Ниски облаци тичаха през поляната пред хижата и прегръщаха компактно върховете в близост.
Излезе вятър и стана студено. Наместих раницата, приготвих дъждобрана и поех назад.
Източник: Trafficnews.bg.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ