С над 40 центъра за данни: Къде е България в енергийните иновации?
Отдавна не е вест, че България е на опашката в Европейския съюз по вложения в нововъведения, технологии и просвета. Европейски Съюз обаче навлиза в основен стадий на енергийна и индустриална промяна, пробвайки се да ги трансформира в централен инструмент за конкурентоспособност, резистентност и понижаване на зависимостите. На този декор отчет на научната лаборатория Net Zero-Lab към Стопанския факултет на Софийския университет акцентира, че България заема позицията на „ нововъзникващ иноватор “ – страна с капацитет, само че и със обилни структурни недостатъци в научноизследователската и развойна активност (НИРД) и внедряването на енергийни нововъведения.
Документът слага разбора за България в рамката на европейските визии, дефинирани в отчетите на Енрико Лета и Марио Драги. И двамата подчертават върху нуждата от ускорение на нововъведенията, съгласуваност сред индустриална, енергийна и иновационна политика и превъзмогване на забавянето в растежа и софтуерното развиване на Европейски Съюз. В този подтекст нововъведенията в енергетиката се преглеждат като изискване за сигурност, продуктивност и стратегическа автономност.
На опашката на нововъведенията
Според отчета, България остава измежду страните в Европейски Съюз с едни от най-ниските равнища на обществени и частни вложения в НИРД, което води до слаб трансфер на познания, лимитирана връзка сред промишленост и просвета и закъснение в комерсиализацията на софтуерни решения.
Според Европейското табло за нововъведения, иновационната успеваемост на страната се е подобрила във времето, само че с по-бавни темпове от междинните за Европейски Съюз, като България остава в групата на така наречен „ нововъзникващи иноватори “. И обществените, и частните вложения в НИРД остават на доста ниски равнища – през 2023 година обществените възлизат на 0.28% от Брутният вътрешен продукт (при 0.72% приблизително за ЕС), а частните – 0.51% от Брутният вътрешен продукт (при 1.49% за ЕС).
Проблем е и съдействието сред науката и промишлеността, което също е доста под междинното за Европейски Съюз. Напредъкът в тази област е възпрепятстван от неналичието на тласъци за взаимоотношение, както и от слаборазвитата екосистема за трансфер на технологии макар признатия Закон за научните проучвания и нововъведенията като част от промените, заложени в Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ).
Българските компании в секторите на чистите технологии имат лимитирана интеграция в националната стопанска система и мощна взаимозависимост от задгранични снабдители – едвам 25% от тях са основани в България. В същото време, присъединяване им в интернационалните мрежи от снабдители и клиенти също е лимитирано – фирмите работят със единствено 17 страни снабдители и имат клиенти в едвам 7 страни.
Докладът преглежда и обществената система за публични поръчки в България и показва, че тя страда от незадоволителна конкуренция. Въпреки прочут прогрес в промяната на нормативната уредба, страната продължава да среща съществени провокации. В рамките на промените по НПВУ изключително тревожни остават високият дял на процедури с единствен претендент (36% през 2024 г.).
Въпреки слабия иновационен потенциал България разполага с капацитет за развиване на реформаторски решения в региона на енергийните и чисти технологии.
Към това се прибавя и лимитираното присъединяване в европейски стратегии, в това число „ Хоризонт Европа “, където България е измежду най-слабо показаните страни по привлечено финансиране.
Центрове за данни
Напредъкът в изкуствения разсъдък води до растеж в търсенето на нови центрове за данни, защото съществуващите уреди към този момент не обезпечават нужната изчислителна мощ. Центровете за данни съставляват огромни, модулни или обичайни обекти за предпазване и обработка на данни, които работят непрестанно и са значими потребители на електрическа енергия. Те изискват захранващи и охладителни системи, информационно съоръжение и профилиран програмен продукт, като основават характерни провокации за електроенергийната система.
Последната проверка на Директивата за енергийна успеваемост слага цел за понижаване на енергийното ползване в Европейски Съюз с 11.7% до 2030 година През 2018 година центровете за данни в Европейски Съюз са изразходвали 76.8 TWh, а до 2030 година потреблението им се чака да доближи 98.5 TWh, което е растеж от 28%. Делът им в общото електропотребление ще нарасне от 2.7% през 2018 година до 3.21% през 2030 година, като доста специалисти чакат действителните стойности да бъдат по-високи поради растежа на стрийминг, облачни услуги, блокчейн и AI.
От март 2024 година Делегиран правилник (ЕС) 2024/1364 вкарва общоевропейска система за оценка на устойчивостта на центровете за данни. Операторите с IT натоварване над 500 kW към този момент са задължени да подават данни за основни индикатори, в това число излъчвания. Първият период е 15 септември 2024 година, след което докладването става годишно.
На българския пазар потреблението на облачни технологии пораства, изключително във финансите, телекомуникациите и електронната търговия. По данни на Net-Zero Lab в страната има 41 центъра за данни, като водещите оператори по пазарен дял, мащаб и известност са Telepoint, SDC Data Centers и Equinix. „ Телелинк Инфра “ да вземем за пример построява центрове за данни по стандартите на Uptime Institute (Tier), с решения за изстудяване SCADA, BMS и BIM, ориентирани към висока енергийна успеваемост и резистентност.
Предизвикателства и тук са възходящото ползване на сила, натиска върху електрическите мрежи, дългите периоди за присъединение (7 – 13 години в някои европейски пазари), потребност от изстудяване и стратегическо разположение.
Центровете за данни обаче се преглеждат и като големи благоприятни условия, защото основават високотехнологични работни места, могат да работят като гъвкави потребители и да подкрепят мрежата; софтуерните нововъведения разрешават енергийна успеваемост и ускорено създаване (1 – 3 години при нови модели планиране).
Пробиви има
Макар в цялата картина страната ни да е на опашката по нововъведения в енергетиката и научна активност, отчетът обрисува три посоки, в които има действителни пробиви. Пример са батерийните мощности в страната, които през последната година означават изразителен растеж и у нас към този момент има 451.5 MW системи за предпазване към средата на 2025 година
В отчета Net Zero-Lab показва като сполучлива процедура това, че у нас беше построена най-голямата батерийна система за предпазване в Европейски Съюз – оборудването на „ Адванс Грийн Енерджи “ в промишлен парк „ Балкан “ в гр. Ловеч
Въпреки софтуерния прогрес цифровата промяна на енергийната система в България среща структурни и регулаторни провокации. Според представители на промишлеността, главен проблем остава незадоволителната енергийна съгласуваност и лимитираният капацитетна мрежата да интегрира нови възобновими и гъвкави мощности. Необходима е актуализация на нормативната рамка, която да разреши по-ефективно ръководство на запаси, ситуирани в разнообразни географски точки, в това число посредством виртуални електроцентрали (VPP), агрегация на гъвкавостта и трансгранична търговия.
В този подтекст дигитализацията се трансформира освен в софтуерна, само че и в икономическа и стратегическа нужда за гарантиране на гъвкавостта, конкурентоспособността и устойчивостта на българската енергийна система.
Докладът акцентира възходящото значение на дигитализацията за гъвкавостта и устойчивостта на електроенергийната система. Тя се дефинира като „ икономическа и стратегическа нужда “ за гарантиране на конкурентоспособността.
дейта центрове енергийни нововъведения иновации Стопански факултет центрове за данни
Документът слага разбора за България в рамката на европейските визии, дефинирани в отчетите на Енрико Лета и Марио Драги. И двамата подчертават върху нуждата от ускорение на нововъведенията, съгласуваност сред индустриална, енергийна и иновационна политика и превъзмогване на забавянето в растежа и софтуерното развиване на Европейски Съюз. В този подтекст нововъведенията в енергетиката се преглеждат като изискване за сигурност, продуктивност и стратегическа автономност.
На опашката на нововъведенията
Според отчета, България остава измежду страните в Европейски Съюз с едни от най-ниските равнища на обществени и частни вложения в НИРД, което води до слаб трансфер на познания, лимитирана връзка сред промишленост и просвета и закъснение в комерсиализацията на софтуерни решения.
Според Европейското табло за нововъведения, иновационната успеваемост на страната се е подобрила във времето, само че с по-бавни темпове от междинните за Европейски Съюз, като България остава в групата на така наречен „ нововъзникващи иноватори “. И обществените, и частните вложения в НИРД остават на доста ниски равнища – през 2023 година обществените възлизат на 0.28% от Брутният вътрешен продукт (при 0.72% приблизително за ЕС), а частните – 0.51% от Брутният вътрешен продукт (при 1.49% за ЕС).
Проблем е и съдействието сред науката и промишлеността, което също е доста под междинното за Европейски Съюз. Напредъкът в тази област е възпрепятстван от неналичието на тласъци за взаимоотношение, както и от слаборазвитата екосистема за трансфер на технологии макар признатия Закон за научните проучвания и нововъведенията като част от промените, заложени в Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ).
Българските компании в секторите на чистите технологии имат лимитирана интеграция в националната стопанска система и мощна взаимозависимост от задгранични снабдители – едвам 25% от тях са основани в България. В същото време, присъединяване им в интернационалните мрежи от снабдители и клиенти също е лимитирано – фирмите работят със единствено 17 страни снабдители и имат клиенти в едвам 7 страни.
Докладът преглежда и обществената система за публични поръчки в България и показва, че тя страда от незадоволителна конкуренция. Въпреки прочут прогрес в промяната на нормативната уредба, страната продължава да среща съществени провокации. В рамките на промените по НПВУ изключително тревожни остават високият дял на процедури с единствен претендент (36% през 2024 г.).
Въпреки слабия иновационен потенциал България разполага с капацитет за развиване на реформаторски решения в региона на енергийните и чисти технологии.
Към това се прибавя и лимитираното присъединяване в европейски стратегии, в това число „ Хоризонт Европа “, където България е измежду най-слабо показаните страни по привлечено финансиране.
Центрове за данни
Напредъкът в изкуствения разсъдък води до растеж в търсенето на нови центрове за данни, защото съществуващите уреди към този момент не обезпечават нужната изчислителна мощ. Центровете за данни съставляват огромни, модулни или обичайни обекти за предпазване и обработка на данни, които работят непрестанно и са значими потребители на електрическа енергия. Те изискват захранващи и охладителни системи, информационно съоръжение и профилиран програмен продукт, като основават характерни провокации за електроенергийната система.
Последната проверка на Директивата за енергийна успеваемост слага цел за понижаване на енергийното ползване в Европейски Съюз с 11.7% до 2030 година През 2018 година центровете за данни в Европейски Съюз са изразходвали 76.8 TWh, а до 2030 година потреблението им се чака да доближи 98.5 TWh, което е растеж от 28%. Делът им в общото електропотребление ще нарасне от 2.7% през 2018 година до 3.21% през 2030 година, като доста специалисти чакат действителните стойности да бъдат по-високи поради растежа на стрийминг, облачни услуги, блокчейн и AI.
От март 2024 година Делегиран правилник (ЕС) 2024/1364 вкарва общоевропейска система за оценка на устойчивостта на центровете за данни. Операторите с IT натоварване над 500 kW към този момент са задължени да подават данни за основни индикатори, в това число излъчвания. Първият период е 15 септември 2024 година, след което докладването става годишно.
На българския пазар потреблението на облачни технологии пораства, изключително във финансите, телекомуникациите и електронната търговия. По данни на Net-Zero Lab в страната има 41 центъра за данни, като водещите оператори по пазарен дял, мащаб и известност са Telepoint, SDC Data Centers и Equinix. „ Телелинк Инфра “ да вземем за пример построява центрове за данни по стандартите на Uptime Institute (Tier), с решения за изстудяване SCADA, BMS и BIM, ориентирани към висока енергийна успеваемост и резистентност.
Предизвикателства и тук са възходящото ползване на сила, натиска върху електрическите мрежи, дългите периоди за присъединение (7 – 13 години в някои европейски пазари), потребност от изстудяване и стратегическо разположение.
Центровете за данни обаче се преглеждат и като големи благоприятни условия, защото основават високотехнологични работни места, могат да работят като гъвкави потребители и да подкрепят мрежата; софтуерните нововъведения разрешават енергийна успеваемост и ускорено създаване (1 – 3 години при нови модели планиране).
Пробиви има
Макар в цялата картина страната ни да е на опашката по нововъведения в енергетиката и научна активност, отчетът обрисува три посоки, в които има действителни пробиви. Пример са батерийните мощности в страната, които през последната година означават изразителен растеж и у нас към този момент има 451.5 MW системи за предпазване към средата на 2025 година
В отчета Net Zero-Lab показва като сполучлива процедура това, че у нас беше построена най-голямата батерийна система за предпазване в Европейски Съюз – оборудването на „ Адванс Грийн Енерджи “ в промишлен парк „ Балкан “ в гр. Ловеч
Въпреки софтуерния прогрес цифровата промяна на енергийната система в България среща структурни и регулаторни провокации. Според представители на промишлеността, главен проблем остава незадоволителната енергийна съгласуваност и лимитираният капацитетна мрежата да интегрира нови възобновими и гъвкави мощности. Необходима е актуализация на нормативната рамка, която да разреши по-ефективно ръководство на запаси, ситуирани в разнообразни географски точки, в това число посредством виртуални електроцентрали (VPP), агрегация на гъвкавостта и трансгранична търговия.
В този подтекст дигитализацията се трансформира освен в софтуерна, само че и в икономическа и стратегическа нужда за гарантиране на гъвкавостта, конкурентоспособността и устойчивостта на българската енергийна система.
Докладът акцентира възходящото значение на дигитализацията за гъвкавостта и устойчивостта на електроенергийната система. Тя се дефинира като „ икономическа и стратегическа нужда “ за гарантиране на конкурентоспособността.
дейта центрове енергийни нововъведения иновации Стопански факултет центрове за данни
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ