Отдавна изследването на сърдечната дейност на плода не е преслушването

Отдавна проучването на сърдечната активност на плода не е преслушването ( аускултацията ), а данните от акушерския екран, ултразвуковото проучване и микрокръвните резултати от феталната кръв. От своя страна, сърдечната активност на плода зависи от доста фактори.

На първо място е действието на парасимпатикусовата част от нервната система. Блуждаещият нерв дава клонки, който инервират значими сърдечни структури като синусовия възел. Стимулирането на тези окончания води до освобождение на биоактивното вещество ацетилхолин в мускулната тъкан. Това води да закъснение на сърдечната периодичност и плода и усъвършенстване на вариабилността й.

Обратният резултат има симпатикусовата част на нервната система . Нервните окончания на симпатикуса да необятно застъпени измежду сърдечните структури на плода. Стимулирането им води до обособяване на норадреналин (норепинефрин), който форсира сърдечната периодичност и покачва интезитета на миокардните съкращения.

Съществува връзки, също по този начин, сред артериалното налягане и ритъма на редуциране на сърцето на плода. Рецептори в огромните кръвоносно съдове като аортата дават отговор на високо кръвно налягане . Те се подтикват, като, от своя страна, възбуждат ядрото на блуждаещия нерв в централната нервна система, и по този метод се забавя сърдечната периодичност и се намалява артериалното налягане.

Свързани публикации.. Началото на живота: Развитие на плода 1 0 Началото на живота: Развитие на плода 2 0 Началото на живота: Развитие на плода 3 0

Друг тип рецептори са химирецепторите. Те се нервират от химичните съставки на кръвта, в частност кислородното засищане на феталната кръв. Те са ситуирани наоколо до каротидните артерии, които доставят кръв и О2 на основния мозък. Тяхното разположение е стратегическо, тъй че незабавно да могат да реагират на смяна в парциалното налягане на кислорода и доставката му към най-чувстителния орган. Когато тези химиорецептори се подтикват от ниското наличие на О2 в кръвта, те забавят сърдечната активност ( брадикардия ) и снижават вариабилността й. Това е неприятен прогностичен фактор за изхода от раждането нормално.

Централната нервна система също има характерно влияние върху сърдечната активност на плода. Например кората на основния мозък възприема придвижванията на плода, което рядко форсира сърдечната периодичност. Това ускорение се назовава акцелерация и повишение на вариабилността на сърдечната активност.

Това значи, че да вземем за пример, когато плода спи не се записват акцелерации при проучване посредством кардиотокография, тъй като кората на основния мозък е с намалена възбудимост. Същият резултат е на разположение при банкет на лекарства от страна на бременната, които потискат централната нервна система, като болкоуспокояващи , транквиланти, антиепилепици или антипсихотици.

Някои хормона също оказват въздействие върху сърдечната периодичност на плода. Адреналинът и норадреналинът, обособени от надбъбречните жлези, подтикват симпатикуса и сърцето стартира да бие ускорено (тахикардия).

Разбира се, жизненоважните системи на бременната и цялостното й положение дават отражение на положението на сърдечно-съдовата система на плода. За повече информация по отношение на проучването на феталната сърдечна система посредством кардиотокография , следи идващите публикации. 3050