Сервилност и продажност: Как тези хора се залепиха за ГЕРБ
Отдавна е време да поговорим съществено за престижите и за следствията от тяхното обществено самоубийство.
Въпреки неразвитата си обществена конструкция, неналичието на компактност на историческия опит и рудиментарната си политическа просвета, в националното схващане на българите е закодирано почитание към хора, които са придобили личен престиж по самостоятелен от властта метод.
Това са по този начин наречените " учени ", които баба ми, с второ поделение обучение, настояваше да почитам. Става дума за персони, придобили уважението на обществото не около притежанието на власт, а около триумфа си да се повдигнат над общото ниво без опора във властта, или даже макар нея.
Традиционните типажи от репертоара на баба ми бяха лекари, учители, публицисти, юристи, музиканти, академични хора. В нейния свят " ученият " човек напълно законно не се бъхта в полето в зной и мраз, както вършат неуките. Този човек няма потребността да прави това, тъй като обществото му обезпечава занаят, без да желае от него " да се рови в земята ". Ако е в действителност академик, българите нямат нищо срещу той да не е до тях в жетварската горещина. Неговият път е различен - да оказва помощ на хората, или да ги възвисява. Оттук и правилото: " Учен човек - почитан човек ".
Сервилност и подкупност
Въпреки неразвитата си обществена конструкция, неналичието на компактност на историческия опит и рудиментарната си политическа просвета, в националното схващане на българите е закодирано почитание към хора, които са придобили личен престиж по самостоятелен от властта метод.
Това са по този начин наречените " учени ", които баба ми, с второ поделение обучение, настояваше да почитам. Става дума за персони, придобили уважението на обществото не около притежанието на власт, а около триумфа си да се повдигнат над общото ниво без опора във властта, или даже макар нея.
Традиционните типажи от репертоара на баба ми бяха лекари, учители, публицисти, юристи, музиканти, академични хора. В нейния свят " ученият " човек напълно законно не се бъхта в полето в зной и мраз, както вършат неуките. Този човек няма потребността да прави това, тъй като обществото му обезпечава занаят, без да желае от него " да се рови в земята ". Ако е в действителност академик, българите нямат нищо срещу той да не е до тях в жетварската горещина. Неговият път е различен - да оказва помощ на хората, или да ги възвисява. Оттук и правилото: " Учен човек - почитан човек ".
Сервилност и подкупност
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ