Бай ти Ганьо ми отваря очите за господин Славчов
Отдавна е било времето, когато с политика у нас са се занимавали политиците. Отвикнали сме. И някои (предимно външни наблюдатели) се чудят за какво артисти и шоумени, разказвачи на вицове се маскират като политици, в случай, че знаят какъв брой е развален и комплициран народът и по простъпка може да ги постави да ръководят.
Всичко по тематиката: Трусовете в обединението 55
Горките инцидентни наблюдаващи не схващат, че това е била задачата. Наивни. Будали.
Повредени сме, тъй като когато последно политици са се занимавали с политика в България… е било по царско време – и нямам поради Симеон царо-премиера с Държавна сигурност резба, а татко му. Демек: от дълго време.
После, генерации наред българите са навиквали с политика да се занимават чобани, та не е чудно, че не им прави усещане, когато повествовател на вицове направи държавното управление да си приказва самò. А и тъй като, нашенецът не е доста ненагледен към политиците, в този момент предостатъчно потрива ръце, мислейки си, че шоуменът е навредил на политиците и министрите, без да си дава сметка, че целта на следствията е той самият. Да бръкнеш в контакта веднъж, да кажем, е глупава неточност. Да бръкнеш още 486 пъти по-късно обаче е медицински феномен от сферата на психиатричните девиации, който занапред ще се изследва от учените. Тая болест или „ положение “ ще го кръстят Bulgaricus Tapiricus.
Но аз се отплеснах. Дойдох в действителност за друго. Дойдох да ви опиша за срещата си с един популярен мъдрец на нашето време (и няколко времена преди него). И по какъв начин той ме срещна с истините в тоя живот.
…
- Каквото и да ти приказват, да знайш, за пари става дума – разясни ми бай Ганьо, като отпи от кафето, дето ме примоли да му го платя, че си беше затрил портфейла нейде. Примлясна с доволство, пà се облегна обратно и засука мустак, а под мустака лъскаше една крива усмивка. – Докато дъвчат Македонията, не три, а три пъти по три милиарда ще турат у джеба. Ти не ги гледай, че са таквиз замузени тия, не са елементарни те, ше знайш! Ей ги, виж по какъв начин хубаво викат по македонскиот вопрос, а по какъв начин безшумно приказват за милиардите, а? И след това, не е правилно, кай, министърът, не съм, кай, желал тия и тия пари, нѝ лук ял, нѝ лук мирисал, а!
- Ама той нали даде обещание да се бори с корупцията? – подех аз без предпочитание тематиката, тъй като предчувствах накъде ще тръгне този диалог. – Знамена се вяха, песни се пяха, национализъм се изба на дебело.
- Кой това? Славчов ли? – пита ме бай Ганьо. – А-а-а… Абе, ти недей се прави на мечтател и на хвани ми шапката. Той това, той това, сèки ербап, знае да се прави на какъвто не е на непознат тил. Я, да те запитвам аз тебе, в случай че те извика другарката Мутра… - запъна се бай Ганьо – Муфа… Му-тра-фо-но-ва – постепенно подреди името ѝ по срички той – пà те огледа с оня ми ти взор, по какъв начин Кадиров гледа коза, пà да те запитвам аз тогава по какъв начин ще си мечтател и родолюбец, и не знам какво!
- Абе прави си и ти, бай Ганьо, ама…
- Няма „ но “, какво „ но “? Не е глупак Славчов, не е. Знай той де е келепирът, а не идеали-мидеали… бошлаф работа.
- Знам, знам, но въпреки всичко. Да беше обещавал пò на дребно ли, знам ли? Че по този начин – доста грозно седи работата в този момент, след всичко, дето се случи.
- Абе ти… сякаш по този начин разтропан ми приличаше, пък огромен наивник ще излезеш – цъкна с език бай Ганя и отново отпи от кафето. А глътките му такива огромни, че с една преполови чашата, с втората я свърши. – Ама не ти фàщам недостатък. Че за къде сме ний без наивниците? А? – засмя се той, та чак масата се разклати. – Я, да ми викнеш още едно кафенце, аз до момента в който се разходя до онуй място – сподели и бутна масата, та да стане.
Като се върна, кафето го чакаше на масата, а в чинийката имаше и бисквитка.
- Я, глей – сподели той и завчас бисквитката изчезна. Примлясна предостатъчно и ми смигна – Таз да не ми е хвърлила око, че с бисквитки ме черпи – кимна с глава към сервитьорката. – Ще я преслушам аз нея след това. – Завъртя лукаво главата наляво-надясно бай ти Ганя и все с оная крива усмивка под мустака. – За какво говорехме преди?
- За господин Славчов – подсетих го.
- А, да. „ Той ни дава обещание “, кайш ти, „ Той за корупцията, той това, той това “, викаш, а? Ами той да не е наивник, като тебе, бе, че да ги прави нещата, дето ги приказва? Таквиз се приказват, че да те избере народът, а не да си режеш след това своя си кяр в действителност. То е по този начин с положителните хрумвания, чуйш какво ти разправям, аз ги разбирам работите. Това ще направя, кай, това ще направя, но после… по стъпките на предните всите, те щом келепира са удряли, дето се вика, са отъпкали пътеката. Що да вървиш настрана? Добрите хрумвания са, с цел да те избере народът, а след това си правиш каквото си знайш. Онез у Москвата, през седемнайста, да не са изпълнили каквото са дали обещание? Ами! Бой и апетит. Ама преди този момент – власт на народа, другарят Маркс написа, тъждество, това-онова, да намажеш филията на народа с приказки. Те за това са положителните хрумвания. Че кой ще ти ги следва в действителност след това бе, наивник! Избират те, пà си прайш квот си знаеш!
- Знаеш, бай Ганьо, кое ме нервира още? Три Народното събрание персонално закопа, а тъкмо имахме късмет да тръгнем по европейския път напред.
- И пет, в случай че би трябвало, ще закопае, ти него не го мисли, не е глупак бай ти Славчов. Ами ти гледай тебе си, че с тия приказки за „ европейския път напред “ за на никое място не си. Виж там, ти работиш с писане, въртиш думичките, не можеш ли да се намърдаш и ти нещо на трена на известните? – усмихва се бай Ганьо и все едно с очи ме пита: „ А и за мене нещо да понапишеш, а? “ – Ще ги забаламосаш нещо читателите с Македонията. Историята, че ни крадат. Понеже хлябът ний ще им го крадем, та да не гледат насам. Да гледат натам. Че то, история, не мож я пипна, не мож я помириса, от кое място я подхванеш, таманиш си я както ти комфортно. Ще кажеш: историята ни крадат, ще кажеш нещо за славното минало, за велики царе нещо, за мъртви хора и работи ще пишеш, дет не мож ги пипна.
- Македония не я ли дадохте вие на руснаците едно време да я харижат на сърбите?
- Ей-й-й-й, огромен си досадник, не мож се приказва с тебе, да знайш! – пресуши си и второто кафе бай Ганя на екс, стана, бутайки масата две-три педи встрани, покашля се и пое към Народното събрание насреща. А за довиждане отново реши да ми даде малко от неговия ум: - Да се опомниш с твоите европейски нелепости, че им мина модата. Беше тая работа с Европата, към този момент не е съвременна. Преди 20-30 години ги разправяхме и ние тия европейски приказки, но в този момент е друго. Сега в другата посока е съвременно да се гледа и Европата ни е зложелател. Ще се научиш ти, ще се научиш. Ай със здраве и благодàрим за кафето!
Всичко по тематиката: Трусовете в обединението 55
Горките инцидентни наблюдаващи не схващат, че това е била задачата. Наивни. Будали.
Повредени сме, тъй като когато последно политици са се занимавали с политика в България… е било по царско време – и нямам поради Симеон царо-премиера с Държавна сигурност резба, а татко му. Демек: от дълго време.
После, генерации наред българите са навиквали с политика да се занимават чобани, та не е чудно, че не им прави усещане, когато повествовател на вицове направи държавното управление да си приказва самò. А и тъй като, нашенецът не е доста ненагледен към политиците, в този момент предостатъчно потрива ръце, мислейки си, че шоуменът е навредил на политиците и министрите, без да си дава сметка, че целта на следствията е той самият. Да бръкнеш в контакта веднъж, да кажем, е глупава неточност. Да бръкнеш още 486 пъти по-късно обаче е медицински феномен от сферата на психиатричните девиации, който занапред ще се изследва от учените. Тая болест или „ положение “ ще го кръстят Bulgaricus Tapiricus.
Но аз се отплеснах. Дойдох в действителност за друго. Дойдох да ви опиша за срещата си с един популярен мъдрец на нашето време (и няколко времена преди него). И по какъв начин той ме срещна с истините в тоя живот.
…
- Каквото и да ти приказват, да знайш, за пари става дума – разясни ми бай Ганьо, като отпи от кафето, дето ме примоли да му го платя, че си беше затрил портфейла нейде. Примлясна с доволство, пà се облегна обратно и засука мустак, а под мустака лъскаше една крива усмивка. – Докато дъвчат Македонията, не три, а три пъти по три милиарда ще турат у джеба. Ти не ги гледай, че са таквиз замузени тия, не са елементарни те, ше знайш! Ей ги, виж по какъв начин хубаво викат по македонскиот вопрос, а по какъв начин безшумно приказват за милиардите, а? И след това, не е правилно, кай, министърът, не съм, кай, желал тия и тия пари, нѝ лук ял, нѝ лук мирисал, а!
- Ама той нали даде обещание да се бори с корупцията? – подех аз без предпочитание тематиката, тъй като предчувствах накъде ще тръгне този диалог. – Знамена се вяха, песни се пяха, национализъм се изба на дебело.
- Кой това? Славчов ли? – пита ме бай Ганьо. – А-а-а… Абе, ти недей се прави на мечтател и на хвани ми шапката. Той това, той това, сèки ербап, знае да се прави на какъвто не е на непознат тил. Я, да те запитвам аз тебе, в случай че те извика другарката Мутра… - запъна се бай Ганьо – Муфа… Му-тра-фо-но-ва – постепенно подреди името ѝ по срички той – пà те огледа с оня ми ти взор, по какъв начин Кадиров гледа коза, пà да те запитвам аз тогава по какъв начин ще си мечтател и родолюбец, и не знам какво!
- Абе прави си и ти, бай Ганьо, ама…
- Няма „ но “, какво „ но “? Не е глупак Славчов, не е. Знай той де е келепирът, а не идеали-мидеали… бошлаф работа.
- Знам, знам, но въпреки всичко. Да беше обещавал пò на дребно ли, знам ли? Че по този начин – доста грозно седи работата в този момент, след всичко, дето се случи.
- Абе ти… сякаш по този начин разтропан ми приличаше, пък огромен наивник ще излезеш – цъкна с език бай Ганя и отново отпи от кафето. А глътките му такива огромни, че с една преполови чашата, с втората я свърши. – Ама не ти фàщам недостатък. Че за къде сме ний без наивниците? А? – засмя се той, та чак масата се разклати. – Я, да ми викнеш още едно кафенце, аз до момента в който се разходя до онуй място – сподели и бутна масата, та да стане.
Като се върна, кафето го чакаше на масата, а в чинийката имаше и бисквитка.
- Я, глей – сподели той и завчас бисквитката изчезна. Примлясна предостатъчно и ми смигна – Таз да не ми е хвърлила око, че с бисквитки ме черпи – кимна с глава към сервитьорката. – Ще я преслушам аз нея след това. – Завъртя лукаво главата наляво-надясно бай ти Ганя и все с оная крива усмивка под мустака. – За какво говорехме преди?
- За господин Славчов – подсетих го.
- А, да. „ Той ни дава обещание “, кайш ти, „ Той за корупцията, той това, той това “, викаш, а? Ами той да не е наивник, като тебе, бе, че да ги прави нещата, дето ги приказва? Таквиз се приказват, че да те избере народът, а не да си режеш след това своя си кяр в действителност. То е по този начин с положителните хрумвания, чуйш какво ти разправям, аз ги разбирам работите. Това ще направя, кай, това ще направя, но после… по стъпките на предните всите, те щом келепира са удряли, дето се вика, са отъпкали пътеката. Що да вървиш настрана? Добрите хрумвания са, с цел да те избере народът, а след това си правиш каквото си знайш. Онез у Москвата, през седемнайста, да не са изпълнили каквото са дали обещание? Ами! Бой и апетит. Ама преди този момент – власт на народа, другарят Маркс написа, тъждество, това-онова, да намажеш филията на народа с приказки. Те за това са положителните хрумвания. Че кой ще ти ги следва в действителност след това бе, наивник! Избират те, пà си прайш квот си знаеш!
- Знаеш, бай Ганьо, кое ме нервира още? Три Народното събрание персонално закопа, а тъкмо имахме късмет да тръгнем по европейския път напред.
- И пет, в случай че би трябвало, ще закопае, ти него не го мисли, не е глупак бай ти Славчов. Ами ти гледай тебе си, че с тия приказки за „ европейския път напред “ за на никое място не си. Виж там, ти работиш с писане, въртиш думичките, не можеш ли да се намърдаш и ти нещо на трена на известните? – усмихва се бай Ганьо и все едно с очи ме пита: „ А и за мене нещо да понапишеш, а? “ – Ще ги забаламосаш нещо читателите с Македонията. Историята, че ни крадат. Понеже хлябът ний ще им го крадем, та да не гледат насам. Да гледат натам. Че то, история, не мож я пипна, не мож я помириса, от кое място я подхванеш, таманиш си я както ти комфортно. Ще кажеш: историята ни крадат, ще кажеш нещо за славното минало, за велики царе нещо, за мъртви хора и работи ще пишеш, дет не мож ги пипна.
- Македония не я ли дадохте вие на руснаците едно време да я харижат на сърбите?
- Ей-й-й-й, огромен си досадник, не мож се приказва с тебе, да знайш! – пресуши си и второто кафе бай Ганя на екс, стана, бутайки масата две-три педи встрани, покашля се и пое към Народното събрание насреща. А за довиждане отново реши да ми даде малко от неговия ум: - Да се опомниш с твоите европейски нелепости, че им мина модата. Беше тая работа с Европата, към този момент не е съвременна. Преди 20-30 години ги разправяхме и ние тия европейски приказки, но в този момент е друго. Сега в другата посока е съвременно да се гледа и Европата ни е зложелател. Ще се научиш ти, ще се научиш. Ай със здраве и благодàрим за кафето!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ