Градът, в който може да отсяда само по един турист
Отдалеченият Конч в Канада е леговище за тези, които търсят уединение или пък същинско свързване с локалните хора
Малкият канадски град Конч се намира на полуостров, който стърчи от различен полуостров на източното крайбрежие на Канада. Най-близкият град, Диър Лейк, се намира на 4 часа и половина път с кола. Някога оживено рибарско градче, през днешния ден Конч запада и популацията му понижава от ден на ден, написа списание " Афар ". Въпреки тази нерадостна картина, градът съумява да притегли своите туристи. С едно конкретизиране - може да ги приема единствено един по един. Защото единственото място за настаняване в Конч, е усамотено дървено бунгало, до което може да се стигне единствено с лодка.
Тишина и време със себе си. Това е концепцията на Тони Кирни, когато през 2021 година стартира да предлага къщата на туристи. Освен че е място, на което можеш да избягаш от градския звук, бунгалото е и пояснение в обич към градчето и неговите поданици.
През 70-те години на предишния век град Конч е оживено рибарско средище, в което живеят повече от 600 души. Днес едвам 150 поданици са останали тук, откакто при започване на 90-те години на предишния век е въведена възбрана за улов на тресчица. Хората губят поминъка си и лека-полека се местят в други обитаеми места.
Самата Тони Кирни е родена тук, само че живее и работи в заведения за хранене в Австралия няколко години след дипломирането си, преди да почувства потребността да се завърне. С опита си в областта на услугите, тя желае да способства за развиването на мястото, на което е израснала.
В Конч няма кафенета или заведения за хранене, по тази причина настаняването включва доста обмисляне. Кирни споделя, че би трябвало да пътува пет часа, с цел да достави гостите си с бутилка хубаво вино.
Природата, тишината и гледките са това, което притегля гостите на Конч. В града не се влиза, а по-скоро се слиза. Пътят води надолу и пред очите ви се разкрива гледка към града, океана и околните острови, разхвърляни край брега, а в профил - планини и гори.
Снимка: iStock by Getty Images
Соло пътуването дава опция на туристите да се свържат с локалните хора по бездънен и логичен метод. Или пък да останат уединено със себе си. Тук са вероятни и двете. В единия случай посетителите получават добре зареден ледник или подготвени ястия всеки ден и биват оставени сами с мислите си. В другия - Кирни ги среща с локалните риболовци за следобяд на лодка в океана или с женския клуб за планински туризъм за разходка по върховете, от която се виждат айсберги и китове. За локалните хора туристите са специфични посетители и всички ги поздравяват по улиците на града.
В града има дребен музей, в който най-важният експонат е 70-метров бродиран килим за стена, основан от локалните дами. Той споделя в картини историята на Конч - от локалните животни и коренното население до идването на европейските заселници и налагането на мораториума за улов на тресчица.
Малкият канадски град Конч се намира на полуостров, който стърчи от различен полуостров на източното крайбрежие на Канада. Най-близкият град, Диър Лейк, се намира на 4 часа и половина път с кола. Някога оживено рибарско градче, през днешния ден Конч запада и популацията му понижава от ден на ден, написа списание " Афар ". Въпреки тази нерадостна картина, градът съумява да притегли своите туристи. С едно конкретизиране - може да ги приема единствено един по един. Защото единственото място за настаняване в Конч, е усамотено дървено бунгало, до което може да се стигне единствено с лодка.
Тишина и време със себе си. Това е концепцията на Тони Кирни, когато през 2021 година стартира да предлага къщата на туристи. Освен че е място, на което можеш да избягаш от градския звук, бунгалото е и пояснение в обич към градчето и неговите поданици.
През 70-те години на предишния век град Конч е оживено рибарско средище, в което живеят повече от 600 души. Днес едвам 150 поданици са останали тук, откакто при започване на 90-те години на предишния век е въведена възбрана за улов на тресчица. Хората губят поминъка си и лека-полека се местят в други обитаеми места.
Самата Тони Кирни е родена тук, само че живее и работи в заведения за хранене в Австралия няколко години след дипломирането си, преди да почувства потребността да се завърне. С опита си в областта на услугите, тя желае да способства за развиването на мястото, на което е израснала.
В Конч няма кафенета или заведения за хранене, по тази причина настаняването включва доста обмисляне. Кирни споделя, че би трябвало да пътува пет часа, с цел да достави гостите си с бутилка хубаво вино.
Природата, тишината и гледките са това, което притегля гостите на Конч. В града не се влиза, а по-скоро се слиза. Пътят води надолу и пред очите ви се разкрива гледка към града, океана и околните острови, разхвърляни край брега, а в профил - планини и гори.
Снимка: iStock by Getty Images Соло пътуването дава опция на туристите да се свържат с локалните хора по бездънен и логичен метод. Или пък да останат уединено със себе си. Тук са вероятни и двете. В единия случай посетителите получават добре зареден ледник или подготвени ястия всеки ден и биват оставени сами с мислите си. В другия - Кирни ги среща с локалните риболовци за следобяд на лодка в океана или с женския клуб за планински туризъм за разходка по върховете, от която се виждат айсберги и китове. За локалните хора туристите са специфични посетители и всички ги поздравяват по улиците на града.
В града има дребен музей, в който най-важният експонат е 70-метров бродиран килим за стена, основан от локалните дами. Той споделя в картини историята на Конч - от локалните животни и коренното население до идването на европейските заселници и налагането на мораториума за улов на тресчица.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ