Отдалече изглежда запазен древен град. Зад яките крепостни стени се

Отдалече наподобява непокътнат античен град. Зад яките крепостни стени се виждат високи къщи. Разпознаваем с просто око е величественият храм - стъпаловидна пирамида, зиккурат - а също и Сфинксът - страж. Градът е прорязан от надълбоко изсъхнало дере - античното легло на мощна река, спускаща се от планината...

Но липсват цветове - пейзажът припомня остаряла, изцяло избеляла пощенска картичка, която най-малко година е облъчвана от знойно лятно слънце. Жълтеникава белота, цветът на пустиня след техногенен гърмеж. Когато навлезеш в града, следвайки сухото дере и докоснеш някоя от запазилите формата си плочи от уличната настилка или зидовете, тя мигновено се разпада в пепел. Целият град се състои от пепел, пазеща тогавашните форми - в това се трансформира всяко вещество при температура, надхвърляща две хиляди градуса.

Древният град Содом бе открит преди няколко години. Открит? Всъщност постоянно се е знаело тъкмо къде се е намирал Содом. Ето какво написа Страбон в своята " География ":

" Около град Моасад демонстрират стръмни обгорени скали и на доста места цепнатини и сходна на пепел почва; от гладките скали на капки струи смола ( очевидно нефт - М.В.) и кипящите потоци отдалеко популяризират зловоние; тук и там се срещат разрушени жилища. Поради това се постанова да имаме вяра на много публикуваните измежду локалните поданици предания, че в миналото тук е имало 13 града, основният от които, Содом, е имал 60 стадия обиколка ".

За Содом приказват още Йосиф Флавий и Корнелий Тацит. Но, несъмнено, главните сведения за неговата орис и за участта на още три града - Гомор, Адма и Цевоим, без Сигор ( от известното Петоградие ) получаваме от Библията, Битие, гл.19:

(24) " Тогава Господ изля върху Содом огън и сяра от Господа от небето.

(25) Той разори тия градове и цялата низина, всичките поданици на градовете и земните растения.

(...)

(27) Сутринта Аврам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа

(28) и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето, видя, че пушек, като пушек от пещ, се издигаше над равнината. "

Тази " низина " в действителност е поречието на река Йордан в така наречен Сидимска котловина, в чийто южен край се намира Мъртво море. И в дълбоката античност, също както и през днешния ден, равнището ѝ е било под морското ниво, само че тя е била прорязана от голям брой потоци и реки, една от които е Йордан, спускащи се от близките планини. Великолепно напояваната и обработена земя в долината и особено по поречието на Йордан, преди вливането на реката в морето, е наподобявала райска градина - разбираме го от Битие, гл.13, в която става дума за избора на Лот, братанец на Аврам - в кое място да се посели със фамилията, ратаите и стадата си:

(10) Лот, впрочем, подигна очи и прегледа цялата низина на Йордан и видя, че беше добре напоявана доде се стигне в Сигор, ( преди да беше разорил Господ Содома и Гомора ), като Господната градина, като Египетската земя. "

В Битие се оповестява също, че Сидимската котловина се намира " там, дето е в този момент Соленото ( Мъртво море ) " - т.е. би трябвало да се допуска, че след заличаването на Содом, Гомор и другите два града, равнището на Мъртво море се е вдигнало за прочут интервал от време.

Удивителен феномен е била моменталната кристализация на живите тъкани, за която свидетелства Битие. Жената на Лот, обръщайки поглед обратно, към Содом, сега, в който над града се излива гневът Господен, се трансформира " в солен дирек " - демонстрират тази издадена канара с форма на жена, открояваща се в каменния гребен на пустинната планина. До наскоро науката отхвърляше истинността на този текст, смятайки го за метафора, само че през днешния ден при скоростното развиване на технологиите, се оказва, че сходна мигновена трансформация е допустима. В скалистите покрайнини на Содом се виждат и други поразителни каменни " статуи " - единични " изваяния " и цели групи. Една от тях напълно припомня майка и татко, склонили глави над повито дете. " Майката " е събрала косите си в кок, а " бащата " е с покривало, с което е покрил и рожбата им. Размерите на " скулптурната комбинация " са гигантски, само че от Библията знаем, че тези земи са населявани от исполините, " потомци на Енак ".

Преди да мина към главната цел на този текст - а точно моето пояснение на имената на библейските градове, ще загатна за свидетелството в Битие, че Сидимската котловина е била богата на " смолни ями " ( петролни кладенци ), в които падат и умират царете на Содом и Гомор при един локален спор ( Авраам също взе участие в него ). Петролните кладенци не допускат плодородна почва, само че очевидно жителите на долината са имали способи да я облагородят. Всъщност може би обилието на нефт е обвързвано по някакъв метод с аномалията в региона, както и с гибелта на цъфтящите в далечното минало ханаански градове.

Забелязах, че на актуалните табели, указващи през днешния ден пътя към Содом, е написано " СЕДОМ ". Този вид на името звучи много познато за българското ухо - " сядам ", " уседналост ", " населено място ". Тези понятия са съзвучни и със самото наименование на Сидимската котловина - регион, в който има селища, уседнали поданици - място, в което се " седи " т.е " живее ". Но белким смисъла е единствено това? На латински език sido ще рече " седнал съм ", " " засядам ", " оставам ", а insido - " насаждам се ". Веднага ни идва мислено българският глагол " сея ", " садя " - с изключение на земеделска активност, той значи в същината си " слагам на едно място ", " насаждам ". И ето, тук се намесва библейското удостоверение, че " равнината " в покрайнините на Содом и Гомор била прелестно обработена и приличала на парадайса, на " Господната градина " - т.е. на " сад " - градина. Следователно мога да пояснявам смисъла на името на библейския град СОДОМ като " ГРАДИНА ", засадена, обработена, култивирана земя.

Какво тогава би могло да значи названието ГОМОР?

Знаем, че цялото Петоградие се е намирало в непосредствена непосредственост до Мъртво море. Ето за какво пояснявам името ГОМОР - като къс израз, състоящ се от претекст и субстантив - Гражданско отделение МОР. Предлогът Гражданско отделение - " ОТ ", " ПРИ " е еднакъв с предлога " КО ", съдържащ се в името КетцалКОатл, което дешифрирах като Кет ( дракон ) - Ц-Ал ( с пера, с криле ) - КО ( от ) - АТЛ ( Атлантис, Атлантида). Защо давам образец с КетцаКОатл - господ на ацтеките в Мезоамерика? По простата причина, че, както на територията на антично Мексико, по този начин и в Ханаан са съществували атлантски поселения, т.

е. търсим названия, произхождащи от един и същи език.

Гражданско отделение МОР - значи безусловно ОТ МОРЕТО, ПРИ МОРЕТО. От античното наименование " АМОРЕИ ", с което в Библията са наричани част от ханаанските нации и което в редица текстове обясних като " задморски, отвъдморски " ( указващо атлантския генезис на тези хора ), излиза наяве, че МОРЕ - да, тъкмо българската думичка " море " - е имала същия смисъл и в прадревна Палестина.

А в този момент идва най-интересното!

Какво значи името на ВИТЛЕЕМ, родния град на Спасителя?

На иврит това име се произнася БЕТЛЕХЕМ и се превежда като " Дом на хляба ". Нека потърсим обаче още по-точен прочит, който в същото време ще ни изясни много понятия.

Бетлехем е арамейско име. БЕТ на арамейски ще рече " къща ", само че е основополагащо разбиране и значи също БИТ ( живот в материалния свят ) и всеобщата концепция за битие - БЫТЬ, БЫТИ в славянските езици - БИТИЕ. Дори във разновидността ВИТЛЕЕМ е явен смисълът на ВИТ - VITA ( живот, а също VITE - лоза ). Интересен в този аспект е еврейският възклик " Наздраве! - О " Лхаим! За живота!

Втората съставна част - ЛЕХЕМ - затова значи " самун "?

Да, на арамейски LAHMA ще рече " самун " ( забележете близостта с думата " лимец " ). Но ЛЕХЕМ е в множествено число и в началото понятието не е имало съответния смисъл на " самун " ( приключен артикул ). Виждате ли в ЛЕХЕМ словото " леха " - лехи? В доста днешни славянски езици " леха " значи " вадичка ". Лехи или ляхи в предишното се назовават поляците. Всъщност и днешното наименование " поляк " значи същото - човек, който работи на полето ( у нас това разбиране е добило различен отенък - полски надзирател ). Полша ще рече " полска земя ", а може би и " страна на обработваните полета " - от лехите, земеделците. Когато загатвам етнонима " лехи ", си припомням легендата за двамата братя - Лех и Чех - от които са произлезли съответните два народа.

Дванайсетата писмен знак в арамейската писменост е lamadh и има ярката, явна форма на палешник. Старото българско слово за палешник е ЛЕМЕЖ. Това изяснява всичко! ЛЕХЕМ ще рече разорано, обработено, " набраздено " поле - и това е неговото най-старо значение.

Автор: Милена ВЪРБАНОВА