Учени измислиха часова зона за Луната
Отчитането на времето на Луната е по-сложен проблем, в сравнение с може да си визиите.
Не става въпрос единствено за това, че Луната няма денонощен цикъл като Земята - или че един " ден " на Луната е еднакъв на към 29,5 дни на Земята.
Поради странните правила, предсказани в теорията на относителността на Айнщайн, самото време тече малко по-бързо на повърхността на Луната, в сравнение с нашата планета.
Разликата е извънредно фина - едвам 56 до 57 микросекунди по-бързо от това, което отмерват атомните часовници на Земята всеки ден. Но когато става дума за осъществяване на научни задачи и изпращане на галактически апарати там - които всички изискват извънредно прецизни калкулации - тези разлики се натрупват.
Сега, ново проучване, оповестено в списание " The Astronomical Journal ", разказва система за координиране на лунното време със земното време, което съгласно създателите може да бъде основно освен за проучването на Луната, само че и в бъдеще за космоса.
" Това е като да имаме цялата Луна синхронизирана с една `часова зона`, настроена по отношение на гравитацията на Луната, вместо часовниците последователно да се разминават със земното време, " споделя съавторът на проучването Биджунат Патла, физик от Националния институт по стандарти и технологии, в изказване по отношение на работата.
Една област, която съгласно откривателите ще се възползва от синхронизираното отчитане на времето, са GPS системите. Тези мрежи, основани на спътници, разчитат на световен времеви стандарт за Земята, с цел да бъдат ефикасни. Но и те са жертви на относителността.
За да разбираем комплицираната просвета по-просто, по-силните гравитационни резултати карат времето да тече по-бавно, тъй че на по-високи височини, където притеглянето на Земята е малко по-слабо, спътниците се движат малко по-бързо във времето, в сравнение с ние на повърхността на планетата.
GPS системите към този момент регистрират това - само че какво в случай че създадем GPS система на Луната? Такива благоприятни условия, съгласно откривателите, ще бъдат от значително значение за по-ефективното проучване на Луната в бъдеще.
Но това още веднъж изисква координиране на по-бързото отчитане на времето на Луната с GPS мрежите на Земята, в случай че желаеме да координираме полетите сред двете небесни тела с тъкмо несъмнено място за кацане или да организираме едновременни опити на всяка от повърхностите.
Предложеното от откривателите решение включва доста комплицирана математика, само че същността му е, че техният способ се основава на потреблението на центъра на масите сред Земята и Луната като референтна рамка.
Часовници, ситуирани в орбита на точките на Лагранж - точки в пространството, където дребен обект под гравитационното въздействие на два по-големи може да остане на същата позиция по отношение на тях - ще служат като " времеви трансферни връзки " сред Земята и Луната, тъй като тези орбитални точки " дават среда с невисок звук от ускоряване ", която разрешава на учените елементарно да поправят относителността, пишат откривателите в своето изследване.
Тъй като не става въпрос единствено за гравитацията на тези две небесни тела, откривателите включват и редица параметри, които регистрират приливното въздействие на други планети и Слънцето. Те също по този начин би трябвало да регистрират въртенето на Земята и Луната, както и десетки други галактически фактори, които могат да ви объркат.
Но най-важното е следното: откривателите споделят, че тяхната работа може да бъде приложена и за други небесни тела като Марс - тъй че това не е просто евентуално решение за нашите времеви проблеми на Луната, само че може би и за по-дълбоко проучване на космоса.
Не става въпрос единствено за това, че Луната няма денонощен цикъл като Земята - или че един " ден " на Луната е еднакъв на към 29,5 дни на Земята.
Поради странните правила, предсказани в теорията на относителността на Айнщайн, самото време тече малко по-бързо на повърхността на Луната, в сравнение с нашата планета.
Разликата е извънредно фина - едвам 56 до 57 микросекунди по-бързо от това, което отмерват атомните часовници на Земята всеки ден. Но когато става дума за осъществяване на научни задачи и изпращане на галактически апарати там - които всички изискват извънредно прецизни калкулации - тези разлики се натрупват.
Сега, ново проучване, оповестено в списание " The Astronomical Journal ", разказва система за координиране на лунното време със земното време, което съгласно създателите може да бъде основно освен за проучването на Луната, само че и в бъдеще за космоса.
" Това е като да имаме цялата Луна синхронизирана с една `часова зона`, настроена по отношение на гравитацията на Луната, вместо часовниците последователно да се разминават със земното време, " споделя съавторът на проучването Биджунат Патла, физик от Националния институт по стандарти и технологии, в изказване по отношение на работата.
Една област, която съгласно откривателите ще се възползва от синхронизираното отчитане на времето, са GPS системите. Тези мрежи, основани на спътници, разчитат на световен времеви стандарт за Земята, с цел да бъдат ефикасни. Но и те са жертви на относителността.
За да разбираем комплицираната просвета по-просто, по-силните гравитационни резултати карат времето да тече по-бавно, тъй че на по-високи височини, където притеглянето на Земята е малко по-слабо, спътниците се движат малко по-бързо във времето, в сравнение с ние на повърхността на планетата.
GPS системите към този момент регистрират това - само че какво в случай че създадем GPS система на Луната? Такива благоприятни условия, съгласно откривателите, ще бъдат от значително значение за по-ефективното проучване на Луната в бъдеще.
Но това още веднъж изисква координиране на по-бързото отчитане на времето на Луната с GPS мрежите на Земята, в случай че желаеме да координираме полетите сред двете небесни тела с тъкмо несъмнено място за кацане или да организираме едновременни опити на всяка от повърхностите.
Предложеното от откривателите решение включва доста комплицирана математика, само че същността му е, че техният способ се основава на потреблението на центъра на масите сред Земята и Луната като референтна рамка.
Часовници, ситуирани в орбита на точките на Лагранж - точки в пространството, където дребен обект под гравитационното въздействие на два по-големи може да остане на същата позиция по отношение на тях - ще служат като " времеви трансферни връзки " сред Земята и Луната, тъй като тези орбитални точки " дават среда с невисок звук от ускоряване ", която разрешава на учените елементарно да поправят относителността, пишат откривателите в своето изследване.
Тъй като не става въпрос единствено за гравитацията на тези две небесни тела, откривателите включват и редица параметри, които регистрират приливното въздействие на други планети и Слънцето. Те също по този начин би трябвало да регистрират въртенето на Земята и Луната, както и десетки други галактически фактори, които могат да ви объркат.
Но най-важното е следното: откривателите споделят, че тяхната работа може да бъде приложена и за други небесни тела като Марс - тъй че това не е просто евентуално решение за нашите времеви проблеми на Луната, само че може би и за по-дълбоко проучване на космоса.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ