Коледна молитва
Отче, закриляй ни, ти си единствено един,
дано всичко е с твоята воля!...
Избавú от чедата си през днешния ден своя Син,
изцелú и душите им заболели!
Те от дълго време не усещат виновност за това,
че убиват с ръката на Каин –
пред олтара ти свят дори свеждат глава
с тъмна жадност за власт и за слава…
Не наподобява на теб никой земен човек,
той Духа ти привързва с окови
и потапя във кръв всеки идващ нов век,
и без благосклонност скверни твойто Слово.
Но те апелирам, въпреки че съм с неверна душа:
дано страшната чаша отмине!
Дай ми сили гнева си с обич да теша
към нещастник и към почтен!
Нека съвест не калям, ни чисти ръце
с тези, дето разпалват войните
и осъждат на гибел други – с леко сърце,
а живеят на несъмнено скрити!
Боже мой на Небето, пощади ме от отплата –
да не осъждам с човешка ненавист,
само че дарú тези „ смели мъже ” с женски кръст
и с утроби, които да раждат!
Да откърмят чедата на своята плът,
да треперят над тях, щом заплачат,
до зори да не спят – в боязън от техния съд,
че на непознатите през днешния ден са палачи!
Нека всички корави и стръвни сърца
се наситят на кръв. И във мрака
да изпратят на гибел свойте родни деца…
А пък живи – нека ги дочакат!
Автор: Галина Вълчева
дано всичко е с твоята воля!...
Избавú от чедата си през днешния ден своя Син,
изцелú и душите им заболели!
Те от дълго време не усещат виновност за това,
че убиват с ръката на Каин –
пред олтара ти свят дори свеждат глава
с тъмна жадност за власт и за слава…
Не наподобява на теб никой земен човек,
той Духа ти привързва с окови
и потапя във кръв всеки идващ нов век,
и без благосклонност скверни твойто Слово.
Но те апелирам, въпреки че съм с неверна душа:
дано страшната чаша отмине!
Дай ми сили гнева си с обич да теша
към нещастник и към почтен!
Нека съвест не калям, ни чисти ръце
с тези, дето разпалват войните
и осъждат на гибел други – с леко сърце,
а живеят на несъмнено скрити!
Боже мой на Небето, пощади ме от отплата –
да не осъждам с човешка ненавист,
само че дарú тези „ смели мъже ” с женски кръст
и с утроби, които да раждат!
Да откърмят чедата на своята плът,
да треперят над тях, щом заплачат,
до зори да не спят – в боязън от техния съд,
че на непознатите през днешния ден са палачи!
Нека всички корави и стръвни сърца
се наситят на кръв. И във мрака
да изпратят на гибел свойте родни деца…
А пък живи – нека ги дочакат!
Автор: Галина Вълчева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




