Драго Драганов между сцената, вината към родителите си и самотата: Не искам награди, признания. Искам някой, който да ме обича Звезди
„ Отчаяно се нуждая от това някой да ме обича същински. Не просто да споделя: 'Много одобрявам вашето предаване' или 'Вие сте страхотен'. Някой да ме обича, когато изгасне лампата, когато съм болен, когато съм крив. “ Тези прочувствени думи споделя журналистът Драго Драганов пред Мон Дьо.
Водещият Драго Драганов разкрива най-дълбоките пластове на своята душа в подкаста „ Храмът на историите “ с Мариян Станков – Мон Дьо. От самопризнания за мъчителни интервали в фамилията, през физическа промяна и разочарованя в любовта, до копнежа за безусловна любов, Драганов приказва намерено и самоуверено.
Разминаването сред него и фамилията стига до мъчителни крайности – интервали, в които даже не се поздравявали на улицата.
„ Тежат ми думите, които съм казвал на родителите си, на сестра ми... Винаги съм усещал, че не съм синът, който са мечтали да имат “, отбелязва с горест той.
Когато здравето се разклаща, кариерата също се люлее. А в най-уязвимия миг идва краят на връзката, белязала го надълбоко: „ Няма потребност да си върша татуировка с буквичка, тъй като сърцето ми е татуирано за безконечни времена. “
Любовният му път е белязан от крайности и разочарования – чести връзки с огромна възрастова разлика, моменти на прочувствено безсилие и потребление. „ Бях употребен по най-брутален метод... Дори приятелите ми се отдръпнаха – бях напълно предан на любовта и нищо друго. “ С особена болежка Драганов си спомня за една от първите си любови – тази, която е можело да го направи татко. „ То е по едно и също време спомен и вина… Аз бях възпитаник в 11 клас. Тази рано прекъсната обич е моята най-голяма виновност. “
Днес, след целия опит и преосмисляне, водещият се стреми към най-простото и най-трудното: същинска, човешка, тиха любов.
„ Не желая награди за журналистическа активност. Признание, потупвания по рамото, ново 3-часово предаване в неделя заран. Искам работа и възглавница, която да ухае на някой, който ей толкоз мъничко да обича. “
Водещият Драго Драганов разкрива най-дълбоките пластове на своята душа в подкаста „ Храмът на историите “ с Мариян Станков – Мон Дьо. От самопризнания за мъчителни интервали в фамилията, през физическа промяна и разочарованя в любовта, до копнежа за безусловна любов, Драганов приказва намерено и самоуверено.
Още от дете усещал, че не се вписва в упованията на родителите си – учени хора, отдадени на науката, надалеч от светлините на сцената „ Изведнъж в техния дом се появява една пъстра пеперуда, която пее, танцува, преоблича се, мечтае за сцена... “
Разминаването сред него и фамилията стига до мъчителни крайности – интервали, в които даже не се поздравявали на улицата.
„ Тежат ми думите, които съм казвал на родителите си, на сестра ми... Винаги съм усещал, че не съм синът, който са мечтали да имат “, отбелязва с горест той.
Възрастта и сцената също му сервират своите тествания. След интервенцията за понижаване на тежестта губи 30 кг, само че затрудненията и сложното възобновяване оставят диря върху здравето и върху душeвността му. „ Да се видиш в огледалото и да изглеждаш по този метод е нещо, което малко на брой биха приели невъзмутимо. “
Когато здравето се разклаща, кариерата също се люлее. А в най-уязвимия миг идва краят на връзката, белязала го надълбоко: „ Няма потребност да си върша татуировка с буквичка, тъй като сърцето ми е татуирано за безконечни времена. “
Любовният му път е белязан от крайности и разочарования – чести връзки с огромна възрастова разлика, моменти на прочувствено безсилие и потребление. „ Бях употребен по най-брутален метод... Дори приятелите ми се отдръпнаха – бях напълно предан на любовта и нищо друго. “ С особена болежка Драганов си спомня за една от първите си любови – тази, която е можело да го направи татко. „ То е по едно и също време спомен и вина… Аз бях възпитаник в 11 клас. Тази рано прекъсната обич е моята най-голяма виновност. “
Днес, след целия опит и преосмисляне, водещият се стреми към най-простото и най-трудното: същинска, човешка, тиха любов.
„ Не желая награди за журналистическа активност. Признание, потупвания по рамото, ново 3-часово предаване в неделя заран. Искам работа и възглавница, която да ухае на някой, който ей толкоз мъничко да обича. “
Снимки: Instagram
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ