Кога губиш вяра, че Господ ти е подарил Надежда?!
Отчаян от беднотията и мизерията българин от Кюстендилска област си драсна клечката и се подпали. Човекът е бил болен – и преди е пробвал да се затрие, опитите за самоубийства са болест, съгласно медицинските специалисти. Социалната мизерия обаче не оказва помощ за оздравяването на такива хора, в противен случай – доразболява ги и и ги обрича.
Болезнената гибел на този обезверен от невъзможността да храни децата си татко, допира и най-безразличните хора. Това, че индивидът постоянно е посягал към чашката, също е било индикация за депресията, която е преживявал. Но никой не го е спирал приживе. Сигурно и малко на брой са се пробвали да му оказват помощ да излезе от омагьосаната неизбежност на беднотия и бедност.
Защо обществото ни закърня за непознатата болежка и злощастие?
Точно през днешния ден пристигна вестта от Световната здравна организация, че най-малко 800 000 души лишават живота си всяка година, само че това било утешително, спорд тези чиновници, тъй като на практика самоубийците намалявали, защото популацията на земята се увличавало! Егати и утехата!
Само преди две години Евростат пресметна, че в България всеки ден по двама души се самоубиват, само че това не ни подрежда измежду първенците в тази мрачна статистика, които са Литва, Швеция, Германия и Дания.
Това също надалеч не трябва да ни утешава, тъй като в тези изброени страни хората се самоубиват, но по други аргументи, а не тъй като нямат пари да си нахранят децата с друго, с изключение на с ориз.
Не знам каква е била ориста на този обезверен човек и дали единствено посочената от околните му причина е довела до нещастието.
Всички знаем обаче за ширещата се сиромашия и безработица в този регион, който е един от най-застрашените в този смисъл. По публични данни безработицата в региона е близо 9,3%. По неофициални обаче е близо 50 на 100, изключително в дребните селища в региона, който прогресивно опустява. Там работа се намира само в кметствата и на процедура общините се явяват единствен шеф.
Хиляди напуснаха този край в търсене на прехранване в по-големи градове у нас, и в чужбина. На множеството места хората даже да желаят, няма какво да работят. Повечето млади протягат ръка към чашката и разчитат на пенсиите на своите родители, баби и дядовци...Тъжна панорама, даже трагична. Спомням си преди две години по какъв начин различен обезверен млад мъж скочи от висок блок в Кюстендил и се самоуби, други двама отново в региона, се обесиха....
„ Самоубийствата имат обилни обществени последствия. Това е една от трите водещи аргументи за смъртност при младите европейци на възраст 15-35 години, като всеки смъртен случай визира директно най-малко още 6 индивида, а фамилиите понасят обилни психически и обществени травми”.
Но по какъв начин такива експертни оценки оказват помощ за решаването на този значим за районите ни проблем? Щом към момента няма съответна и използвана тактика за развиването им след опостушението, което им нанесоха червени и сини предишни ръководства. Как да се опази най-важното – човешкият живот? И по какъв начин да внушиш на обезверените хора там, че Господ бил изписал още с раждането на всеки на челото Надежда?!
Болезнената гибел на този обезверен от невъзможността да храни децата си татко, допира и най-безразличните хора. Това, че индивидът постоянно е посягал към чашката, също е било индикация за депресията, която е преживявал. Но никой не го е спирал приживе. Сигурно и малко на брой са се пробвали да му оказват помощ да излезе от омагьосаната неизбежност на беднотия и бедност.
Защо обществото ни закърня за непознатата болежка и злощастие?
Точно през днешния ден пристигна вестта от Световната здравна организация, че най-малко 800 000 души лишават живота си всяка година, само че това било утешително, спорд тези чиновници, тъй като на практика самоубийците намалявали, защото популацията на земята се увличавало! Егати и утехата!
Само преди две години Евростат пресметна, че в България всеки ден по двама души се самоубиват, само че това не ни подрежда измежду първенците в тази мрачна статистика, които са Литва, Швеция, Германия и Дания.
Това също надалеч не трябва да ни утешава, тъй като в тези изброени страни хората се самоубиват, но по други аргументи, а не тъй като нямат пари да си нахранят децата с друго, с изключение на с ориз.
Не знам каква е била ориста на този обезверен човек и дали единствено посочената от околните му причина е довела до нещастието.
Всички знаем обаче за ширещата се сиромашия и безработица в този регион, който е един от най-застрашените в този смисъл. По публични данни безработицата в региона е близо 9,3%. По неофициални обаче е близо 50 на 100, изключително в дребните селища в региона, който прогресивно опустява. Там работа се намира само в кметствата и на процедура общините се явяват единствен шеф.
Хиляди напуснаха този край в търсене на прехранване в по-големи градове у нас, и в чужбина. На множеството места хората даже да желаят, няма какво да работят. Повечето млади протягат ръка към чашката и разчитат на пенсиите на своите родители, баби и дядовци...Тъжна панорама, даже трагична. Спомням си преди две години по какъв начин различен обезверен млад мъж скочи от висок блок в Кюстендил и се самоуби, други двама отново в региона, се обесиха....
„ Самоубийствата имат обилни обществени последствия. Това е една от трите водещи аргументи за смъртност при младите европейци на възраст 15-35 години, като всеки смъртен случай визира директно най-малко още 6 индивида, а фамилиите понасят обилни психически и обществени травми”.
Но по какъв начин такива експертни оценки оказват помощ за решаването на този значим за районите ни проблем? Щом към момента няма съответна и използвана тактика за развиването им след опостушението, което им нанесоха червени и сини предишни ръководства. Как да се опази най-важното – човешкият живот? И по какъв начин да внушиш на обезверените хора там, че Господ бил изписал още с раждането на всеки на челото Надежда?!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ