ПСЖ е категоричен фаворит срещу РБ Лайпциг
Отборът на Пари Сен Жермен е безспорен любимец против този на Ред бул Лайпциг в днешния полуфинален конфликт от шампионата Шампионска лига. А аргументите за това са минимум три.
ПСЖ разполага с доста по-опитен и класен като характерности състав от този на Република България Лайпциг. От едната страна стоят Тиаго Силва, Неймар и Мауро Икарди, а от другата са не изключително опитните, а също по този начин и не изключително познати на необятната футболна общност футболисти на лайпцигския отбор - Халстенберг (централен защитник), Забицер (дясно крило) и Юсуф Поулсен, който е титулярният централен нападател на тима, воден от младия немски експерт Юлиан Нагелсман. Не че във футбола не сме виждали какви ли не подвизи и изненади, само че несъмнено и класата, и опитът в такива мачове е изрично на страната на парижани.
На второ място e треньорският фактор. Един против различен се изправят двама немски експерти, които нямат кой знае какви метафизичен разлики във връзка с изповядвания от тях футбол. Разликата сред тях, сходно на съревноваването на футболистите на двата отбора, идва от опита, който имат зад тила си. Томас Тухел (ПСЖ) има много повече европейски вечери зад тила си от Юлиан Нагелсман. Включително някои печални за него и тимовете му - Ливърпул-Борусия Дортмунд 4:3, до момента в който Тухел беше отпред на дортмундци, и ПСЖ-Манчестър Юнайтед 1:3 от предходната година, когато ''червените дяволи'' безусловно шокираха парижкия гранд, отстранявайки го в осминафиналната фаза на ШЛ. От своя страна, 33-годишният Нагелсман има прекомерно непретенциозен опит в европейските клубни шампионати и никакъв в огромните европейски футболни вечери, каквато е днешната. Което и по-важното.
И на последно място, в това число и в критерия за значимост с оглед актуалната действителност, е историческият статут на клубовете. Да, ПСЖ в исторически проект не е гранд от ранга даже на Аякс, но въпреки всичко във витрината си има една Купа на УЕФА, извоювана през далечната 1996 година във заключителен мач против тима на Рапид Виена. Също и позабравената УЕФА Интертото Къп от 2001 година Години, в които арабските милиарди са били много надалеч от Париж. От другата страна е Ред Бул Лайпциг. Те нямат нито един трофей във витрината си (включително и на локално ниво), защото бяха основани едвам преди няколко години. Все по-рядко е, само че въпреки всичко на такова високо равнище, каквото е полуфинален мач от най-силния футболен шампионат в света, клубовете с обичаи от време на време печелят в това число и поради по-славната си история по отношение на своя противник.
ПСЖ разполага с доста по-опитен и класен като характерности състав от този на Република България Лайпциг. От едната страна стоят Тиаго Силва, Неймар и Мауро Икарди, а от другата са не изключително опитните, а също по този начин и не изключително познати на необятната футболна общност футболисти на лайпцигския отбор - Халстенберг (централен защитник), Забицер (дясно крило) и Юсуф Поулсен, който е титулярният централен нападател на тима, воден от младия немски експерт Юлиан Нагелсман. Не че във футбола не сме виждали какви ли не подвизи и изненади, само че несъмнено и класата, и опитът в такива мачове е изрично на страната на парижани.
На второ място e треньорският фактор. Един против различен се изправят двама немски експерти, които нямат кой знае какви метафизичен разлики във връзка с изповядвания от тях футбол. Разликата сред тях, сходно на съревноваването на футболистите на двата отбора, идва от опита, който имат зад тила си. Томас Тухел (ПСЖ) има много повече европейски вечери зад тила си от Юлиан Нагелсман. Включително някои печални за него и тимовете му - Ливърпул-Борусия Дортмунд 4:3, до момента в който Тухел беше отпред на дортмундци, и ПСЖ-Манчестър Юнайтед 1:3 от предходната година, когато ''червените дяволи'' безусловно шокираха парижкия гранд, отстранявайки го в осминафиналната фаза на ШЛ. От своя страна, 33-годишният Нагелсман има прекомерно непретенциозен опит в европейските клубни шампионати и никакъв в огромните европейски футболни вечери, каквато е днешната. Което и по-важното.
И на последно място, в това число и в критерия за значимост с оглед актуалната действителност, е историческият статут на клубовете. Да, ПСЖ в исторически проект не е гранд от ранга даже на Аякс, но въпреки всичко във витрината си има една Купа на УЕФА, извоювана през далечната 1996 година във заключителен мач против тима на Рапид Виена. Също и позабравената УЕФА Интертото Къп от 2001 година Години, в които арабските милиарди са били много надалеч от Париж. От другата страна е Ред Бул Лайпциг. Те нямат нито един трофей във витрината си (включително и на локално ниво), защото бяха основани едвам преди няколко години. Все по-рядко е, само че въпреки всичко на такова високо равнище, каквото е полуфинален мач от най-силния футболен шампионат в света, клубовете с обичаи от време на време печелят в това число и поради по-славната си история по отношение на своя противник.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ