Петър Шопов: Мисля, че ще успеем да направим боеспособен отбор
Отборът на Дунав (Русе) ще бъде един от новаците в Суперлигата през новия сезон. Тимът стана първенец във Висшата лига и завоюва директна промоция за елита. Треньорът на Дунав Петър Шопов направи своята оценка за сезона пред BGvolleyball.com . Освен за представянето и упоритостите на русенци, експертът разяснява значими тематики като равнището на младите играчи в България и треньорските фрагменти.
- Г-н Шопов, каква е оценката Ви за представянето на Дунав през сезона?
- Много добър сезон. Дори статистически видяно имаме единствено една загуба. В останалите мачове – единствено един изгубен гейм. Постигнахме това, което желаем. Имахме по-добра селекция от другите тимове. Може би само Дея волей беше съвсем наедно с нас. Неслучайно тези два тима ще играят в Суперлигата.
- Какво бихте отличили чисто спортно-технически в играта на тима?
- Първо би трябвало да кажем, че материалната база в Русе е доста добра. В доста хора видях професионализъм, за което доста помогнаха привлечените Коце Стойков и момчето от Испания Здравко Каменов. Успяхме да покажем, че е значимо да си експерт, с цел да може и останалите да се отнасят по този метод. Много съм удовлетворен от това, то се появи в самата зала.
- Какви ще са упоритостите на Дунав в Суперлигата?
- Зависи какъв бюджет ще имаме. Пазарът много се отвори, появяват се доста тимове с високи упоритости. За жал, в България няма толкоз доста състезатели, които да попълнят тези тимове. Ние не можем да се съпоставяме с бюджетите на Нефтохимик, на Пазарджик, на Левски и ЦСКА. Но мисля, че ще успеем да създадем боеспособен тим, който да покаже хубава игра и да влезе в плейофите, да се задържим в Суперлигата. Тук би трябвало да кажа, че към момента не е ясно дали аз ще остана треньор.
- Кога ще има изясненост към Вашето бъдеще?
- В края на месеца.
- А за играчите може ли да кажете кои остават сигурно в тима?
- Няма нищо съответно. Може би ще останат 5-6 състезатели, само че към този момент няма да загатвам имена, с цел да не стане комплициране. Още първоначално концепцията беше, не да се влезе в Суперлигата и да вземем 12 нови. Идеята е момчета от Русе да останат, тъй като публиката би трябвало да припознае този тим. Когато всички са чужденци, е по-сложно, а и нямаме пари за това.
- Какви са връзките на клуба с общината?
- Нямахме никакви проблеми с общината. Те ни помогнаха много. Имаше механически проблеми със залата, само че дадоха обещание, че ще ги оправят. Общината оказва помощ с каквото може, дадоха обещание да вдигнат финансирането за идната година. Нямаме никакви забележки. Иначе изискванията са съвършени. Има доста зали.
- В коя зала ще играе тимът в Суперлигата?
- По всяка възможност ще играем в огромната зала, в Арената. Това са предварителните мнения. Ние не можем да организираме теренировъчен развой там, само че за сметка на това зала " Дунав " е страхотна, топла, светла, комфортна за тренировки. Няма да е проблем. Голяма част от европейските тимове упражняват в една зала, а играят в друга.
- Как е проведена школата на Дунав?
- Мъчим се да подобрим нещата. Русе е град с обичаи. Има спортно учебно заведение. Може да се акцентира и на леговата база. Всичко зависи какви пари ще има.
- Има ли интерес в подрастващите, предпочитание да се тренира волейбол?
- Школата не е едва развита. Има много тимове. Момичета са на по-високо равнище. Но не съм видял някой, който да може да влезе в тима. Нещата костват пари и когато 10 години си оцелявал, е доста мъчно да търсиш качество. Ако планът се резервира, както дават обещание от ръководтвото, ще се откри и качество.
- Има ли компании, които да оказват помощ на волейбола в града?
- Президентът на клуба Стефан Делайе сподели, че ще се опитат да привлекат още няколко компании в плана. Градът е огромен и мисля, че може да се намерят спомагателни спонсори. В момента баскетболът е малко на назад във времето, футболът малко залезе и може да притеглим хора.
- Имаше ли интерес от страна на почитателите към мачовете на Дунав?
- Според мен ползата ще се увеличи. В Русе е една от най-интересните групи на международното. Българинът обича да припознава спечелилите. Тази година малко по малко увеличихме публиката, само че не с доста. Догодина, в случай че създадем тим, който да не е брашнен чувал и да го тупа всеки, а играем в огромната зала и имаме победи, ползата ще се увеличи. Едно е да играеш с Левски, ЦСКА, Марек, Монтана, друго е с Белоградчик, без, несъмнено, да наскърбявам ентусиазма на хората. Искам да благодаря на хората от Русе, че сътвориха прелестен климат да играем и ни поддържаха. Надявам се следващата година, без значение дали аз ще съм треньор или някой различен, развиването на клуба да продължи.
- Преди няколко дни капитанът на националния тим Виктор Йосифов засегна значима тематика за равнището на младите играчи като съобщи, че те идват неподготвени в националния тим. Какво липсва на младите играчи в българското състезание?
- Може би им липсва персонален образец. Едно е на 18 години да се бориш да влезеш в 12-те и до теб да има трима-четирима опитни играчи, които да ти дават образец с държание и отношение към работата, към щаба. Друго е да няма никого. Нормално е при младите момчета да има самозабравяне, когато сред 17 и 20 години ставаш съществена фигура във водещ тим. Не виждаш кое е вярното отношение. Упрекът на Виктор за дисциплината е доста верен. Това идва и като образование от фамилията. Там би трябвало да погледем. Но като цяло това се случва с страната. Мога даже да дам образец. Приятелката ми е бременна от девет месеца и нито един път не са ни отстъпили място на опашка или някъде другаде. Тук не приказваме единствено за спорта, само че и за цялото общество.
- Виктор Йосифов сподели също по този начин, че страните в Европа развиват и изкарват млади играчи на високо равнище, а ние отстъпваме. Как може да се промени това?
- Трябва да успеем да запазим треньорските фрагменти. Няма по какъв начин на един младеж да му даваш 300-400 лв. и той да желае да седи в залата. Когато има финансиране, ще могат да се намерят фрагменти, които също би трябвало да се научат. Ние гледаме единствено състезателите, само че един треньор също би трябвало да се образова. Няма човек, който да излезе от НСА, да желае да е треньор и да стартира на високо равнище. Аз приключих в група от пет индивида, сега единствено двама работим като треньори. Останалите откриха друга изява. В момента един сервитьор взима повече от един треньор, без да подценявам работата. Но треньорите, с изключение на треньори, са и педагози, възпитават децата. В някои случаи знаят повече за детето от родителите. Няма по какъв начин да запазим тези хора в залата, когато един човек е „ разбойник на половин работен ден “, както споделя Еминем. Той е изкарал шест часа в учебно заведение, главата му бръмчи, а по-късно би трябвало да влезе в залата и да има самообладание с дребните деца. Не всеки може да го прави.
- България е хазаин на международно състезание. Как би трябвало да използваме това, с цел да продължим да се развиваме в вярната посока?
- Това международно идва в точния миг, тъй като много тимове стартират да влагат, откриха спонсори и мислят за школата. В Левски, ЦСКА това е несъмнено, в тимове като Викория - също. Трябва да се вкарат децата в залата и там да има експерти. Треньори, които да им обръщат внимание. Когато има интерес, децата идват и чакат да получат нещо в залата. Проблемът с волейбола е, че той е доста комплициран спорт и не можеш незабавно да започнеш да го играеш. Но в случай че искаш да го направиш, успяваш.
- На какво равнище беше шампионата в Суперлигата този сезон?
- Беше по-интересен сезон. Като изключим превъзходството на Нефтохимик, всички останали тимове си разменяха победи. Осмият биеше втория, даже първия. Стана много по-интересно, изравниха се тимовете. Може би качеството малко се повдигна. Когато има конспирация, когато във всеки мач би трябвало да играеш най-малко 70-80 %, с цел да биеш, няма по какъв начин да не държиш равнище. С навлизането и на чужденците малко ще се вдигне качеството.
- А какво може да се каже за качеството във второто равнище?
- Разликата със Суперлигата е огромна. Много от треньорите имат проблем дали ще съберат задоволително хора за мач, да не приказваме за подготовка. Това са хора, които работят, имат други задължения и няма по какъв начин от тях да искаш професионализъм. Може би само в Русе бяха единствено волейболисти и успяхме да проведем естествен подготвителен развой.
- Броят на тимовете в Суперлигата също е доста коментирана тематика. Какво е Вашето мнение?
- Реално в България няма състезатели, с които да се захранят повече от 10 тима. За 12 може да се направи с огромни взаимни отстъпки. За повече е мъчно. Много ще се размият и ще има доста огромна разлика. По-платежоспособните тимове ще вземат по-качествени състезатели и изпод ще стане много по-ниско равнище, ще има безсмислени мачове. От друга страна тази година се играха доста междинни кръгове, а имаме и тимове, които играят в Европа. Абсурд е за 20 дни играеш 12 мача. По този метод не развиваме състезатели.
- Г-н Шопов, каква е оценката Ви за представянето на Дунав през сезона?
- Много добър сезон. Дори статистически видяно имаме единствено една загуба. В останалите мачове – единствено един изгубен гейм. Постигнахме това, което желаем. Имахме по-добра селекция от другите тимове. Може би само Дея волей беше съвсем наедно с нас. Неслучайно тези два тима ще играят в Суперлигата.
- Какво бихте отличили чисто спортно-технически в играта на тима?
- Първо би трябвало да кажем, че материалната база в Русе е доста добра. В доста хора видях професионализъм, за което доста помогнаха привлечените Коце Стойков и момчето от Испания Здравко Каменов. Успяхме да покажем, че е значимо да си експерт, с цел да може и останалите да се отнасят по този метод. Много съм удовлетворен от това, то се появи в самата зала.
- Какви ще са упоритостите на Дунав в Суперлигата?
- Зависи какъв бюджет ще имаме. Пазарът много се отвори, появяват се доста тимове с високи упоритости. За жал, в България няма толкоз доста състезатели, които да попълнят тези тимове. Ние не можем да се съпоставяме с бюджетите на Нефтохимик, на Пазарджик, на Левски и ЦСКА. Но мисля, че ще успеем да създадем боеспособен тим, който да покаже хубава игра и да влезе в плейофите, да се задържим в Суперлигата. Тук би трябвало да кажа, че към момента не е ясно дали аз ще остана треньор.
- Кога ще има изясненост към Вашето бъдеще?
- В края на месеца.
- А за играчите може ли да кажете кои остават сигурно в тима?
- Няма нищо съответно. Може би ще останат 5-6 състезатели, само че към този момент няма да загатвам имена, с цел да не стане комплициране. Още първоначално концепцията беше, не да се влезе в Суперлигата и да вземем 12 нови. Идеята е момчета от Русе да останат, тъй като публиката би трябвало да припознае този тим. Когато всички са чужденци, е по-сложно, а и нямаме пари за това.
- Какви са връзките на клуба с общината?
- Нямахме никакви проблеми с общината. Те ни помогнаха много. Имаше механически проблеми със залата, само че дадоха обещание, че ще ги оправят. Общината оказва помощ с каквото може, дадоха обещание да вдигнат финансирането за идната година. Нямаме никакви забележки. Иначе изискванията са съвършени. Има доста зали.
- В коя зала ще играе тимът в Суперлигата?
- По всяка възможност ще играем в огромната зала, в Арената. Това са предварителните мнения. Ние не можем да организираме теренировъчен развой там, само че за сметка на това зала " Дунав " е страхотна, топла, светла, комфортна за тренировки. Няма да е проблем. Голяма част от европейските тимове упражняват в една зала, а играят в друга.
- Как е проведена школата на Дунав?
- Мъчим се да подобрим нещата. Русе е град с обичаи. Има спортно учебно заведение. Може да се акцентира и на леговата база. Всичко зависи какви пари ще има.
- Има ли интерес в подрастващите, предпочитание да се тренира волейбол?
- Школата не е едва развита. Има много тимове. Момичета са на по-високо равнище. Но не съм видял някой, който да може да влезе в тима. Нещата костват пари и когато 10 години си оцелявал, е доста мъчно да търсиш качество. Ако планът се резервира, както дават обещание от ръководтвото, ще се откри и качество.
- Има ли компании, които да оказват помощ на волейбола в града?
- Президентът на клуба Стефан Делайе сподели, че ще се опитат да привлекат още няколко компании в плана. Градът е огромен и мисля, че може да се намерят спомагателни спонсори. В момента баскетболът е малко на назад във времето, футболът малко залезе и може да притеглим хора.
- Имаше ли интерес от страна на почитателите към мачовете на Дунав?
- Според мен ползата ще се увеличи. В Русе е една от най-интересните групи на международното. Българинът обича да припознава спечелилите. Тази година малко по малко увеличихме публиката, само че не с доста. Догодина, в случай че създадем тим, който да не е брашнен чувал и да го тупа всеки, а играем в огромната зала и имаме победи, ползата ще се увеличи. Едно е да играеш с Левски, ЦСКА, Марек, Монтана, друго е с Белоградчик, без, несъмнено, да наскърбявам ентусиазма на хората. Искам да благодаря на хората от Русе, че сътвориха прелестен климат да играем и ни поддържаха. Надявам се следващата година, без значение дали аз ще съм треньор или някой различен, развиването на клуба да продължи.
- Преди няколко дни капитанът на националния тим Виктор Йосифов засегна значима тематика за равнището на младите играчи като съобщи, че те идват неподготвени в националния тим. Какво липсва на младите играчи в българското състезание?
- Може би им липсва персонален образец. Едно е на 18 години да се бориш да влезеш в 12-те и до теб да има трима-четирима опитни играчи, които да ти дават образец с държание и отношение към работата, към щаба. Друго е да няма никого. Нормално е при младите момчета да има самозабравяне, когато сред 17 и 20 години ставаш съществена фигура във водещ тим. Не виждаш кое е вярното отношение. Упрекът на Виктор за дисциплината е доста верен. Това идва и като образование от фамилията. Там би трябвало да погледем. Но като цяло това се случва с страната. Мога даже да дам образец. Приятелката ми е бременна от девет месеца и нито един път не са ни отстъпили място на опашка или някъде другаде. Тук не приказваме единствено за спорта, само че и за цялото общество.
- Виктор Йосифов сподели също по този начин, че страните в Европа развиват и изкарват млади играчи на високо равнище, а ние отстъпваме. Как може да се промени това?
- Трябва да успеем да запазим треньорските фрагменти. Няма по какъв начин на един младеж да му даваш 300-400 лв. и той да желае да седи в залата. Когато има финансиране, ще могат да се намерят фрагменти, които също би трябвало да се научат. Ние гледаме единствено състезателите, само че един треньор също би трябвало да се образова. Няма човек, който да излезе от НСА, да желае да е треньор и да стартира на високо равнище. Аз приключих в група от пет индивида, сега единствено двама работим като треньори. Останалите откриха друга изява. В момента един сервитьор взима повече от един треньор, без да подценявам работата. Но треньорите, с изключение на треньори, са и педагози, възпитават децата. В някои случаи знаят повече за детето от родителите. Няма по какъв начин да запазим тези хора в залата, когато един човек е „ разбойник на половин работен ден “, както споделя Еминем. Той е изкарал шест часа в учебно заведение, главата му бръмчи, а по-късно би трябвало да влезе в залата и да има самообладание с дребните деца. Не всеки може да го прави.
- България е хазаин на международно състезание. Как би трябвало да използваме това, с цел да продължим да се развиваме в вярната посока?
- Това международно идва в точния миг, тъй като много тимове стартират да влагат, откриха спонсори и мислят за школата. В Левски, ЦСКА това е несъмнено, в тимове като Викория - също. Трябва да се вкарат децата в залата и там да има експерти. Треньори, които да им обръщат внимание. Когато има интерес, децата идват и чакат да получат нещо в залата. Проблемът с волейбола е, че той е доста комплициран спорт и не можеш незабавно да започнеш да го играеш. Но в случай че искаш да го направиш, успяваш.
- На какво равнище беше шампионата в Суперлигата този сезон?
- Беше по-интересен сезон. Като изключим превъзходството на Нефтохимик, всички останали тимове си разменяха победи. Осмият биеше втория, даже първия. Стана много по-интересно, изравниха се тимовете. Може би качеството малко се повдигна. Когато има конспирация, когато във всеки мач би трябвало да играеш най-малко 70-80 %, с цел да биеш, няма по какъв начин да не държиш равнище. С навлизането и на чужденците малко ще се вдигне качеството.
- А какво може да се каже за качеството във второто равнище?
- Разликата със Суперлигата е огромна. Много от треньорите имат проблем дали ще съберат задоволително хора за мач, да не приказваме за подготовка. Това са хора, които работят, имат други задължения и няма по какъв начин от тях да искаш професионализъм. Може би само в Русе бяха единствено волейболисти и успяхме да проведем естествен подготвителен развой.
- Броят на тимовете в Суперлигата също е доста коментирана тематика. Какво е Вашето мнение?
- Реално в България няма състезатели, с които да се захранят повече от 10 тима. За 12 може да се направи с огромни взаимни отстъпки. За повече е мъчно. Много ще се размият и ще има доста огромна разлика. По-платежоспособните тимове ще вземат по-качествени състезатели и изпод ще стане много по-ниско равнище, ще има безсмислени мачове. От друга страна тази година се играха доста междинни кръгове, а имаме и тимове, които играят в Европа. Абсурд е за 20 дни играеш 12 мача. По този метод не развиваме състезатели.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ