Отбелязване на 35 години от Националната кръгла маса от 1990

Отбелязване на 35 години от Националната кръгла маса от 1990 година ще се организира на 5 юни, заяви Българска телеграфна агенция, като се базира на уредниците на събитието. В него ще вземат участие представители на Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия. Началото е планувано за 10 часа в същата зала в НДК, където се е състояла и Кръглата маса преди повече от три десетилетия - зала 6.

Българска телеграфна агенция напомня обстоятелствата. 
На 3 януари 1990 година в Народното събрание стартират консултациите по провеждането на Кръгла маса сред представители на Българска комунистическа партия (БКП), Българския аграрни национален съюз (БЗНС) и безпартийни депутати с представители на Съюза на демократичните сили (СДС). 
В срещата взимат присъединяване Андрей Луканов – член на Политбюро и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, ръководител на парламентарната група на Българска комунистическа партия, Александър Лилов – член на Политбюро и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Белчо Белчев – член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, министър на финансите, Георги Пирински – член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, заместник-председател на Министерския съвет, Тодор Кюркчиев – член на Централен комитет на Българска комунистическа партия и завеждащ отдел „ Организационен “, Иван Ангелов – представител на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Виктор Вълков – секретар на Политическа партия на Български земеделски народен съюз, ръководител на парламентарната група на Български земеделски народен съюз, Светла Даскалова – секретар на Политическа партия на Български земеделски народен съюз, министър на правораздаването, Светослав Шиваров – член на Политическа партия на Български земеделски народен съюз, акад. Благовест Сендов – безпартиен, Любен Кулишeв – безпартиен.

От страна на Съюз на демократичните сили, основано на 7 декември 1989, в консултациите вземат участие Жельо Желев – ръководител на съюза, Петър Берон – секретар на Съюз на демократичните сили, доктор Петър Дертлиев – заместник-председател на БРСДП /0/ Милан Дренчев – секретар на Български земеделски народен съюз „ Никола Петков “, Димитър Баталов – ръководител на Клуба на репресираните след 1946 година, Румен Воденичаров – ръководител на Независимото сдружение за отбрана на правата на индивида, Георги Аврамов – секретар на самостоятелното съдружие „ Екогласност “, доктор Константин Тренчев – ръководител на самостоятелната федерация на труда „ Подкрепа “, Петко Симеонов – ръководител на Клуба за публичност и народна власт, Любомир Собаджиев – ръководител на Движението за гражданска самодейност, Петър Кънев – представляващ ръководителя на Комитета за отбрана на религиозните права, свободата на съвестта и духовните полезности, йеромонах Христофор Събев, Емил Кошлуков – ръководител на Координационния комитет на самостоятелните студентски сдружения, проф. Елка Константинова – ръководител на Радикал-демократическата партия, и Георги Спасов – представител на Съюза на демократичните сили.

Първото съвещание на Кръглата маса е намерено на 16 януари 1990 година в Народното събрание за да бъде сбъднат българският преход към народна власт. След това стартират пленарни съвещания, които се излъчват непосредствено по националните медии.

На 22 януари 1990 година в НДК е извършено първото съвещание на Кръглата маса. В нощта преди неговото разкриване излиза първият вестник на Съюз на демократичните сили „ Кръгла маса “. 

На 12 март 1990 година са подписани Споразумение по политическата система, Национално съглашение за гарантиране на мирното развиване на прехода към демократична политическа система и Декларация по отношение на ролята и статута на националната кръгла маса.

На съвещанието на 30 март са подписани три съглашения, които плануват да се отстрани институцията Държавен съвет, президентът (президент или председател) да се избира от Народното събрание и двата тура на идните избори за Велико национално заседание (ВНС) да бъдат създадени на 10 и 17 юни 1990 година Постигнато е съглашение по главните хрумвания и правила на Законопроекта за политическите партии и на Законопроекта за избиране на Велико народно събрание.

На 14 май 1990 година в НДК е последното съвещание на националната кръгла маса, водено от Александър Лилов. Подписани са четири съглашения: Споразумение по основаване на гаранции за производство на свободни избори; Етичен кодекс на предизборната кампания; Споразумение по отношение на главните положения на статута на Българската телевизия и Българското радио; Споразумение за предизборна акция по радиото и малкия екран.

След обстоятелствата идват оценките. Безспорно е, че Националната кръгла маса взе основни решения, които сложиха отпечатък на българския преход от тоталитаризъм към народна власт. Това се случи във време на рисково висок интерес към политиката. Всяко съвещание на Кръглата маса, което се предаваше директно, събираше милионна публика. 

Едно от най-важните решения е да се проведат избори за Велико национално заседание, което да създаде новата Конституция на България. Но има и ред други: да се разхлабен партийните организации по месторабота, да се отстрани жителството, да се подсигурява независимост на словото и печата, да се деполитизират армията, полицията, съда, прокуратурата и дипломацията и др. 

Според историка проф. Димитър Луджев (бивш министър на отбраната) кръглата маса беше един от знаците на нежните революции в Източна Европа, а в България тя извършва ролята на краткотраен парламент. 

Петко Симеонов, тогава ръководител на Клуба за публичност и народна власт, дефинира Кръглата маса като едно от най-значимите събития в новата история на България. 

35 години по-късно, на конференцията в НДК, ще се чуят както спомените и оценките на участниците, по този начин и на политолози и откриватели.