Да се усмихнеш на болката
Отбелязваме интернационалния ден на храната с увреждания. В международен мащаб към 15% от популацията има някаква форма на увреждане. С едноминутно безмълвие в памет на трагично починалите деветима незрящи от злополуката край село Микре стартира фестивалът за хора с увреждания „ Светът е за всички " в Русе. Той събра хора от близо 40 организации, чиято съществена цел беше да покажат гениите си и да заявят, че всеки има право на заслужен живот. Сред тях е и Диана Николова, с която ви срещаме в този момент.
Русе
Диана Николова - един благополучен човек, който не се оплаква, а се приема подобен, какъвто е. Въпреки злополучното стичане на събитията. Когато е на 12, пада отвисоко и получава контузия на гръбначния дирек. Родителите ѝ се опасяват, че съучениците ѝ ще ѝ се присмиват. Но това не се случва.
Диана Николова - ръководител на Сдружение „ Регионална досегаемост " - Русе: " Нас не ни деляха - аз съм приключила обикновено учебно заведение, децата бяхме идентични - играехме дружно, не се деляхме. "
Днес обаче Диана споделя, че постоянно усеща по какъв начин хората по улиците се вторачват в нея и я съжаляват. Въпреки това не си разрешава да се съобщи.
Диана Николова - ръководител на Сдружение „ Регионална досегаемост " - Русе: „ Винаги виждам от позитивната страна. Всяко нещо е един урок в живота. Не може да наказваш себе си за грешките на другите. Все слушам по улиците някакви намеци - и от деца, и от възрастни. Не може да се каже, че обществото ни е дебитор - обществото би трябвало единствено да ни схване такива, каквито сме. Още родителите би трябвало да приказват на децата си, че без значение от уврежданията, ние сме като всички останали. "
Споделя още, че главният проблем за хората с увреждания е недостъпната градска среда. Както и това, че постоянно не получават опция да се осъществят професионално. Но най-важното съгласно нея е да не спираш да опитваш и да отвърнеш на болката с усмивка.
Диана Николова - ръководител на Сдружение „ Регионална досегаемост " - Русе: „ Животът си тече. Приеми се какъвто си - нашите ограничавания са нашата мощна страна. "
Русе
Диана Николова - един благополучен човек, който не се оплаква, а се приема подобен, какъвто е. Въпреки злополучното стичане на събитията. Когато е на 12, пада отвисоко и получава контузия на гръбначния дирек. Родителите ѝ се опасяват, че съучениците ѝ ще ѝ се присмиват. Но това не се случва.
Диана Николова - ръководител на Сдружение „ Регионална досегаемост " - Русе: " Нас не ни деляха - аз съм приключила обикновено учебно заведение, децата бяхме идентични - играехме дружно, не се деляхме. "
Днес обаче Диана споделя, че постоянно усеща по какъв начин хората по улиците се вторачват в нея и я съжаляват. Въпреки това не си разрешава да се съобщи.
Диана Николова - ръководител на Сдружение „ Регионална досегаемост " - Русе: „ Винаги виждам от позитивната страна. Всяко нещо е един урок в живота. Не може да наказваш себе си за грешките на другите. Все слушам по улиците някакви намеци - и от деца, и от възрастни. Не може да се каже, че обществото ни е дебитор - обществото би трябвало единствено да ни схване такива, каквито сме. Още родителите би трябвало да приказват на децата си, че без значение от уврежданията, ние сме като всички останали. "
Споделя още, че главният проблем за хората с увреждания е недостъпната градска среда. Както и това, че постоянно не получават опция да се осъществят професионално. Но най-важното съгласно нея е да не спираш да опитваш и да отвърнеш на болката с усмивка.
Диана Николова - ръководител на Сдружение „ Регионална досегаемост " - Русе: „ Животът си тече. Приеми се какъвто си - нашите ограничавания са нашата мощна страна. "
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ