Почитаме светец, възкресен четири дни след смъртта си
Отбелязваме Лазаровден през днешния ден. Празникът е преносим и постоянно се пада в събота тъкмо 8 дни преди Великден.
Празнуват хората, носещи имената Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар, Лъчезара, Лъчезар.
Каква е историята на Свети Лазар?
В Новия Завет Свети Лазар е възпитаник на Исус Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възстановява към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като свещеник на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е знак на здраве и дългоденствие.
Четири дни след гибелта на Лазар, той е възкресен. Бог споделя „ Лазаре, излез вън! “. Лазар се съживява и излиза от гробницата си. Чудото на Лазаровото възкресение провокира отвратително възмущение в първосвещениците и фарисеите.
Какво се прави на Лазаровден по традиция?
Според поверията и традициите на Лазаровден се извършва обичая Лазаруване. Младите дами, наречени лазарки, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите са пременени в обичайни фолклорни носии и обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, благополучие и благодат. Стопанинът на дома ги подарява с яйца, пари, плодове и дребни дарове.
В предишното на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята годеница.
Празникът носи пролетно въодушевление и се чака с неспокойствие както от участничките, по този начин и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било наложително всяко момиче от селото да лазарува.
– В Софийско най-голямата и най-порядъчната мома се признава за,,селска кумица”, която води групата на лазарките. Тя се състои от шест или седем лазарки, които оформят една чета. В четата има четири,,пеячки” и две,,шеталици”, а седмото момиче носи кошницата за яйцата.
– В Добруджа и в някои тракийски региони лазаруват дребни девойки до 10-12 години. Едно или две от тях са облечени като,,булки” и забулени с алена забрадка. Докато булката,,шета”, т.е играе, останалите пеят.
– В южните и източни региони на България лазарските групи са от по-големи моми и са известни с названията,,Лазарица”,,,буенец”,,,кол”,,,прът”. Начело на групата застава момата, която знае най-добре песните и умее да води най-добре лазарското хоро. Носи названията,,боеница”,,,войвода”,,,кума”, „ изводачка”,,,чаушка”. Последната мома на хорото се назовава „ яйчерик”, тъй като тя носи кошницата с яйцата. Водачката на групата носи забрадка, с която играе и най-после на танца я поставя върху рамото на стопанката, която връзва в нея пари. Брашното, с което стопанката подарява лазарките го изнася в решето, което търкулва, като е хубаво то да се захлупи. Това предвещава добра година.
– В Североизточна България се следят три възрастови групи лазарки – дребни момиченца, девойки сред 10 и 13 години и огромни моми, като точно в тази поредност те обикалят селото.
– В обособени села на Русенско, Разградско и Бургаско в групата на момите има две обредни лица- „ буенек”и „ булка”. Буенекът е мома, облечена в мъжка риза, с калпак на главата и разпуснати коси. На кръста й са окачени разноцветни кърпи, носи дървена сабя или „ върбия”, която върти над главата на булката при осъществяването на обредния танц. За младоженка се избира 8-10 годишно момиче с живи родители. Облечено е в булчински облекла и забулено с алена забрадка.
– В Източна Тракия лазарките вършат кукла, като обличат кросно или кръстачка от чекрък в женски облекла. Пръскат куклата с вода на чешмата или я пускат в бунар. Даровете от лазаруването продават и купуват с парите вълна, изпридат я и изтъкават въжета за люлките на Гергьовден. Единствено от брашното подготвят „ лазарски” самун и го раздават на всички в селото.
– Общо за всички лазарски групи е условието в облеклото им да има детайли от невестинска одеждa.
– Върбовото моминско венче е всесилен страж на момата. То я пази от вълшебства и злоба, както и от змейова обич. Ако дракон залюби мома, тя не поглежда ергените и не минава под венчило.
– След кумиченето момите „ говеят”, т. е. не приказват на кумата до Великден, когато се събират на посетители в дома ѝ. Там се гощават и дружно с ергените се черпят с напитки. При първото пиянство всички пият „ закукено”- мома и ерген си кръстосват ръцете с чашите и по този начин пият. По този метод демонстрират възприятията си един към различен.
Празнуват хората, носещи имената Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар, Лъчезара, Лъчезар.
Каква е историята на Свети Лазар?
В Новия Завет Свети Лазар е възпитаник на Исус Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възстановява към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като свещеник на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е знак на здраве и дългоденствие.
Четири дни след гибелта на Лазар, той е възкресен. Бог споделя „ Лазаре, излез вън! “. Лазар се съживява и излиза от гробницата си. Чудото на Лазаровото възкресение провокира отвратително възмущение в първосвещениците и фарисеите.
Какво се прави на Лазаровден по традиция?
Според поверията и традициите на Лазаровден се извършва обичая Лазаруване. Младите дами, наречени лазарки, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите са пременени в обичайни фолклорни носии и обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, благополучие и благодат. Стопанинът на дома ги подарява с яйца, пари, плодове и дребни дарове.
В предишното на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята годеница.
Празникът носи пролетно въодушевление и се чака с неспокойствие както от участничките, по този начин и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било наложително всяко момиче от селото да лазарува.
– В Софийско най-голямата и най-порядъчната мома се признава за,,селска кумица”, която води групата на лазарките. Тя се състои от шест или седем лазарки, които оформят една чета. В четата има четири,,пеячки” и две,,шеталици”, а седмото момиче носи кошницата за яйцата.
– В Добруджа и в някои тракийски региони лазаруват дребни девойки до 10-12 години. Едно или две от тях са облечени като,,булки” и забулени с алена забрадка. Докато булката,,шета”, т.е играе, останалите пеят.
– В южните и източни региони на България лазарските групи са от по-големи моми и са известни с названията,,Лазарица”,,,буенец”,,,кол”,,,прът”. Начело на групата застава момата, която знае най-добре песните и умее да води най-добре лазарското хоро. Носи названията,,боеница”,,,войвода”,,,кума”, „ изводачка”,,,чаушка”. Последната мома на хорото се назовава „ яйчерик”, тъй като тя носи кошницата с яйцата. Водачката на групата носи забрадка, с която играе и най-после на танца я поставя върху рамото на стопанката, която връзва в нея пари. Брашното, с което стопанката подарява лазарките го изнася в решето, което търкулва, като е хубаво то да се захлупи. Това предвещава добра година.
– В Североизточна България се следят три възрастови групи лазарки – дребни момиченца, девойки сред 10 и 13 години и огромни моми, като точно в тази поредност те обикалят селото.
– В обособени села на Русенско, Разградско и Бургаско в групата на момите има две обредни лица- „ буенек”и „ булка”. Буенекът е мома, облечена в мъжка риза, с калпак на главата и разпуснати коси. На кръста й са окачени разноцветни кърпи, носи дървена сабя или „ върбия”, която върти над главата на булката при осъществяването на обредния танц. За младоженка се избира 8-10 годишно момиче с живи родители. Облечено е в булчински облекла и забулено с алена забрадка.
– В Източна Тракия лазарките вършат кукла, като обличат кросно или кръстачка от чекрък в женски облекла. Пръскат куклата с вода на чешмата или я пускат в бунар. Даровете от лазаруването продават и купуват с парите вълна, изпридат я и изтъкават въжета за люлките на Гергьовден. Единствено от брашното подготвят „ лазарски” самун и го раздават на всички в селото.
– Общо за всички лазарски групи е условието в облеклото им да има детайли от невестинска одеждa.
– Върбовото моминско венче е всесилен страж на момата. То я пази от вълшебства и злоба, както и от змейова обич. Ако дракон залюби мома, тя не поглежда ергените и не минава под венчило.
– След кумиченето момите „ говеят”, т. е. не приказват на кумата до Великден, когато се събират на посетители в дома ѝ. Там се гощават и дружно с ергените се черпят с напитки. При първото пиянство всички пият „ закукено”- мома и ерген си кръстосват ръцете с чашите и по този начин пият. По този метод демонстрират възприятията си един към различен.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ