Спасяването на българските евреи - един народ се изправя срещу хитлерова Германия
Отбелязваме 80-годишнината от спасяването на българските евреи. На 9 март 1943 година е анулирана заповедта на депортацията на евреите, а на 10 март са освободени част от арестуваните евреи.
Така е спряно депортирането на близо 50 000 души към концентрационните лагери в Германия.
В отбрана на българските евреи се афишират 43 депутати, Българската православна черква, интелектуалци, писатели, художници и елементарни жители.
През 1943 България отхвърля да се подчини на хитлерова Германия и избавя своите евреи от сигурна гибел.
Спасяването на българските евреи е уникален акт, с който цялостен народ се опълчва против антисемитската политика в годините на Втората международна война.
" Ние сме признателни персонално на българския народ и българската черква, които избавят евреите в България, както и на Димитър Пешев персонално. Но българската страна приема антисемитското законодателство и едепортира над 10 хиляди евреи и това не би трябвало да се крие. " Това разгласи Ели Анави, заместник-председател на организацията на евреите „ Шалом “, във връзка Международния ден за възпоменание на жертвите от Холокоста. Пред Euronews той акцентира, че тази идеология е непозната на българския народен дух и българите не одобряват антисемитизма.
Един от най-мрачините интервали в историята на предишния век е Втората международна война и гоненията против евреи и представители на неарийски раси. Преследвани и унижавани от фашистките режими на страните съдружници на Третия райх, милиони евреи намират гибелта си в всеобщи гробове и концлагери. Антисемитската идеология набира скорост освен измежду страните от Тристранния пакт (между Рим – Берлин – Токио), само че също и в страни като Унгария, Румъния, България, Словакия, Хърватия и Финландия, които привеждат законодателството си в сходство на нацистките закони на Германия. Повечето от тези страни се подчиняват на заповедта за депортиране на еврейското население в лагерите на гибелта. България обаче съумява да избави над 48 хиляди евреи, с помощта на неколцина българи, които съумяват да привлекат необятната общност за хуманната идея в отбрана на евреите.
Действието се развива на 10 март 1943 година, когато Православната ни черква, в лицето на софийския митрополит Стефан и пловдивския митрополит Кирил предотвратяват депортацията на стотици евреи от Пловдив. В същото време, заместник-председателят на Народното събрание Димитър Пешев и 43 –ма народни представители разкриват тайната конвенция сред България и Третия Райх за депортиране надесетки хиляди евреи и осуетяват проектите на нацистка Германия.
Голяма заслуга за този акт имат и четирима българи от Кюстендил – депутатът Петър Михалев, търговецът Асен Суичмезов, учителят Владимир Куртев и юристът Иван Момчилов.
В Израел те са приети от мемориала Яд Вашем като „ Праведници на света “ – почетно звание, което се дава на хора с нееврейски генезис, рискували живота си при спасяването на евреи по времето на Холокоста.
„ Господа народни представители! Аз съм един от тези, които подпиcаxа писмото на господин Пешев, заpади което той по този начин грубо през днешния ден пострада. И аз съм задължен да се стимулирам за какво подписах това писмо. Аз подписах това пиcмо, г-да народни представители, тъй като в никакъв случай не съм бил антисемит. Не единствено в никакъв случай не съм бил антисемит, само че и в никакъв случай не съм влизал в съгласие с претекстовете, заради които немският народ се е оповестил за зложелател на семитите. Германският народ може да си дефинира отношението по този въпрос както си ще. Обаче всеки от нас, като жител или депутат, може да има свое мнение по този въпрос “.
Тези думи са изречени в Народното събрание на 26 март 1943 година от Тодор Кожухаров. Заедно с проф. Александър Цанков, водач на близкия до Мусолини Демократически сговор, десният парламентарист Кожухаров най-енергично поддържа подписката на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев да бъде спряна и анулирана депортацията на евреите-български жители.
Заради декларацията на 43-мата народни представители Пешев се разделя с подпредседателския пост. Кожухаров и още 19 от подписалите я политици след по-малко от две години са екзекутирани от просъветското държавно управление по решение на така наречен Народен съд. Пешев пък е наказан на 15 години затвор, само че по-късно Израел го афишира за един от 20-те български „ праведници “, помогнали на 51 хиляди български евреи да оцелеят по време на Холокоста. Така България се оказва единствената страна в лагера на Хитлер в Европа, където евреите освен не изчезват, само че и усилват броя си по време на войната с над 3 хиляди новородени.
На процеса против Айхман в Йерусалим през 1961 година, когато документите от немските архиви към този момент са деликатно проучени, а очевидците – към момента живи, Холокостът се преглежда страна по страна.
Благодарение на този правосъден развой на света става прочут подвигът на българския цар Борис III, устоял на натиска на могъща тоталитарна Германия и отказал да депортира (изсели) отвън България евреите, намиращи се на територията на Царство България. А както се схваща след края на войната, по този метод българският държавен глава избавя евреите в България освен от депортация. Но и от неизбежна гибел.
Става дума освен за към 50 хиляди български евреи, само че и за доста непознати евреи, които се укриват в България по време на войната. Между тях има немски, австрийски и полски евреи, както и доста деца от еврейски генезис. Още след аншлуса на Австрия стотици деца са признати в България с посредничеството на интернационалния Червен кръст и отглеждани до края на войната в български фамилии. Някои евреи чужденци прекарват войната в България с документи, издадени им от български управляващи, че са на отмора с лечебна цел. Те също оцеляват, с помощта на отхвърли на България да изсели вън от страната еврейското население. България е единствената страна, в която евреите след войната са повече в сравнение с преди войната.
Eто за какво, излизайки от правосъдната зала, израелският прокурор Яков Бар-Ор декларира пред събралите се израелски и американски публицисти, а изказването му е оповестено в десетки американски и израелски вестници: " Борис е бил воин. Той е блокирал изцяло Айхман и е защитавал българските евреи. "
Да се противопоставиш на водената от Хитлер политика, изключително по въпроса за евреите, се е изисквало освен храброст, само че и голям такт и предвидливост.
Когато изяснява неуспеха на желаната от нацистка Германия депортация на евреите от България, макар изпращането на самия Данекер, Айхман признава: " с хитри български номера цар Борис бойкотира политиката на Райха по еврейския въпрос. " II
Всъщност това, което реализира цар Борис, е удивително. В немските документи, чийто списък попада в ръцете на съдружниците след края на войната, е документирана съпротивата на цар Борис и на българското държавно управление против този напън.
Спасяването на евреите в България по време на Втората международна война е предотвратяването на депортацията в нацистки концлагери на евреите от довоенните граници на България. Депортациите са спрени след мощна социална реакция, в която съществени настоящи лица са Светия Синод на Българската православна черква, депутати, подписали писмото на подпредседателя на Народното събрание - Димитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов, както и на синдикални водачи и елементарни жители.
Още преди влизането на Царство България в Тристранния пакт, българският парламент приема Закона за отбрана на нацията, според който са лимитирани гражданските права на евреите. След включването на България във Втората международна война на страната на Хитлеристката коалиция (на 1 март 1941 г.) продължава приемането на антиеврейско законодателство, в това число закон за еднократен налог върху имуществото на лица от еврейски генезис.
През март 1943 година българските управляващи правят депортация на евреите от териториите с българско ръководство по време на войната. 11 343 души от еврейски генезис, които не получават българско гражданство (за разлика от други народности в тези територии) при попадането на тези територии под българско ръководство през 1941 година, са депортирани в Треблинка, където съвсем всички са убити (от депортираните оцеляват 12 души).
Изтичане на информация по отношение на проектите за депортация на евреи от предвоенните територии на България води до мощна реакция на българската общност против депортациите, след което те са спрени. Спирането на депортациите избавя от евентуална крах близо 50 000 евреи, поданици на България отпреди влизането на страната в Тристранния пакт.
Можеше ли обаче дребна България да избави и евреите от Беломорието и Македония? За да си отговори честно на този въпрос, днешният човек би трябвало да си отговори на няколко други въпроса.
1. Бяха ли тези земи вътре в държавните граници на Царство България?
2. Чия е висшата власт в тези територии? Кой е суверенът до привършване на войната съгласно интернационалните конвенции за водене на война?
3. Кой подрежда депортацията на евреите от тези територии? Германия или България?
4. Между 1941 година (когато по правомощие на Германия България поема ръководството на тези територии) и 1943-а (когато по разпореждане на Германия пристъпва към осъществяване на първичния стадий на депортацията) имала ли е българската административна власт там враждебно отношение към евреите в Македония и Беломорието? Създавала ли е да вземем за пример концлагери за евреи? Разстрелвала ли е, убивала ли е евреи?
5. Престъпление ли е съгласно тогава настоящите хагски конвенции за водене на война депортацията (изселване) на цивилно население?
6. Знаели ли са българските управляващи за тайната цел на депортацията (изселването), а точно, че не става дума за изпращане в Източните лимити на Райха в зони за заселване, във заводи и лагери за обезпечаване на работна ръка, а в специфични центрове, снабдени с газови камери за всеобщо изтребване на дами и мъже, деца и старци?
По първия въпрос. Беломорието и Македония НЕ са вътре в държавните граници на Царство България и юрисдикцията на президента на България цар Борис не се простира там.
По втория въпрос. Според интернационалните конвенции за водене на война, суверен на Гърция и на Югославия до привършване на войната и подписване на кротичък контракт, е страната, която ги е превзела и окупирала, и това е Германия.
Трето. Депортацията на евреите е подредена от Берлин. Както във всички останали – било сателитни страни, било окупирани от нея по време на Втората международна война територии, нацистка Германия се заема с въвеждането на " новия ред " и изселването на евреите. Местните управляващи на никое място в Европа не са в положение да предотвратят тези депортации и те се реализират с тяхна помощ и благодарение на еврейските препоръки на старейшините, които Айхман основава.
Фактът, че България е единствената страна в Европа, която съумява да предотврати депортацията на евреите отвън рамките на страната си, демонстрира какъв брой непреодолима е била позицията на Берлин по този въпрос.
Сред най-изявените деятели за избавяне на евреите в България са депутатът Димитър Пешев, софийският митрополит Стефан I Български, пловдивският митрополит Кирил, както и водачите на някои професионални съюзи, измежду които на юристите и на писателите. Редица от тях след това са оповестени в Израел за праведници от народите на света – израелско държавно почетно звание според Закона за паметта за Катастрофата (1951).
През октомври 1940 година Петър Габровски, министър на вътрешните работи в държавното управление на Богдан Филов, афишира планувания Закон за отбрана на нацията. Законът е написан от Александър Белев, юрист в Министерство на вътрешните работи и водеща фигура в крайнодясната фашистка организация „ Ратник “, а по-късно и ръковидител на Комисарството по еврейските въпроси. Обявяването на закона провокира митинга на редица професионални организации, политици, духовници (православни и еврейски) Някои фашистки организации и избрани бизнес класи обаче го поддържат. Законопроектът е импортиран за разискване в Народното събрание през ноември същата година. След разисквания през ноември и декември, е дефинитивно признат и обнародван в Държавен вестник на 23 януари 1941 г.[5][6] Повече от 1/3 от наредбите на закона (чл. 15 – член 33) са ориентирани категорично против евреите.
На четвъртия въпрос отговорът е изрично не. Българските управляващи в Македония и Беломорието не малтретират, не преследват евреите, не избиват евреи, не основават концлагери за евреи.
На въпрос номер пет. През 1943 година съгласно тогава настоящите конвенции за водене на война (хагските конвенции от 1907 година) депортация, т.е., изселване на цивилно население, считано за опасност за воюващата страна не са неразрешени и не съставляват закононарушение. Впрочем, през Втората международна война депортацията на считано за враждебно за воюващата страна цивилно население се практикува всеобщо, в това число и от Съюзниците.
Сталин изселва към 40 народа и етнически групи. Демокрация като Съединени американски щати изпраща в концентрационни лагери 100-хилядно хипотетично вражеско население с японски генезис. Англия прави същото с английски жители от немски генезис. А след войната към 12 милиона цивилни германци са експулсирани от родните им страни и са депортирани в Съветския съюз за тежък каторжен труд – най-голямата насилствена миграция в новата история на Европа.
Така че по това време депортациите не са неразрешени и българските управляващи нямат правни учредения да откажат да изпълнят нареждането на Берлин да им предадат на място посочено от Германия население, за което тя твърди, че заплашва сигурността на немската войска в тила и по тази причина то ще бъде преселено в Източните лимити на Райха.
И идваме до последния въпрос. Знаели ли са българските управляващи, подозирали ли са за тайната цел на тези депортации? Че не става дума за изселване, а за изпращане в лагери за всеобщо изтребване.
През 1943 година българските управляващи, както и целият свят, не знаят и не подозират същинската цел на немските депортации.
Никой не допуска и не позволява чудовищната истина – че става дума освен за депортация, а за депортация в особено основани секрети лагери за всеобщо изтребване.
По време на войната никой не може да проникне в окупирана Полша и информацията идва от клюки. Куриерът на полската опозиция Ян Карски на вятъра се пробва да убеди Лондон и Варшава в достоверността на сведенията, че вероятно става дума за всеобщо изтребване на евреи. Карски се среща и със съдията във Върховния съд на Съединени американски щати Феликс Франкфуртер, другар на Рузвелт и самичък той евреин. Разказът на Карски влияе мощно върху Франкфуртер, само че най-после той декларира: " Млади дребосъче, аз не ви имам вяра!. " IV
Едва отчетът от лятото на 1944 на избягалите от Аушвиц словашки евреи Върба и Вецлер е общопризнат съществено от западните съдружници.
Ето какво написа и известният френски историк Марк Феро: " През 1942-1943 година всички са уверени, че депортирането цели обезпечаването на работна ръка " за Райха.
Стриктното опазването на тайната цел на депортациите е от значително значение за гарантирането на триумфа им. В противоположен случай, в случай че се разчуе, ще избухнат протести и вълнения, а Германия не е в положение да отдели по-голям запас за защита. Това – че тайната е прецизно защитавана до последния миг, включително вътре в самия лагер, настояват и всички съществени западни историци, откриватели на Холокоста.
Подозирали ли са българските управляващи истината за тайната цел на депортациите?
Има две доста съществени доказателства, че напролет на 1943 година българските управляващи не са имали визия за тайната цел на тези депортации.
Когато до българското държавно управление доближават клюки, че евреите, изселени в Полша не са добре настанени, министър Габровски се скарва на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев и го пита: " Какво става? Къде отиват тези евреи? ".
И Белев командирова един български доктор – доктор Миндизов, помощник на Комисариата по еврейските въпроси до Полша да види при какви условия се настаняват евреите там. Лекарят стига до Виена, където германците го арестуват и връщат назад. Той се противи и изяснява, че има заповед, че е командирован от българското държавно управление да види какви са изискванията, в които са настанени евреите в Катовице (както е обявено на българските власти). Упорството му разгневява нацистите и под дулото на оръжието те го карат да си смъкна панталоните, с цел да ревизират дали не е евреин.
Българските управляващи не убиват никого, не знаят тайната цел на тези депортации и не са направили закононарушение съгласно тогава настоящите хагски конвенции (от 1907).
Престъплението, което е осъществено, и което е закононарушение и съгласно тогавашните закони, е всеобщото ликвидиране на милиони деца, дами, мъже. Това чудовищно, потресаващо с жестокостта си, всеобщо ликвидиране е осъществено от хитлерова Германия, а не от България. Защото не депортацията на цивилно население сама по себе си, а ИЗБИВАНЕТО на депортираните хора е закононарушение. И точно по тази причина - с цел да се скрие това чудовищно закононарушение, евреите бяха избивани скрито, в особено основани лагери на гибелта, като се прави опит да бъдат заличени следите от закононарушението с изгарянето на телата в особено основани крематориуми.
И най-после, дано да приключим с превъзходната тирада на българския депутат Дянко Марков, произнесена пред Народното събрание на 27 юли 2000:
" Не става дума и за това дали израелската страна и еврейският народ смъкват една или друга плоча. Това е тяхно суверенно право - да преценяват кой има заслуги за ориста на техните съотечественици в епохата на Втората международна война, кой има виновност и по какъв начин да се постъпи с едни или други. Ние не можем да внушаваме или да кажем: " Моля, оставете плочите. Направете монумент на България. "
Но ние имаме едно предимство по отношение на всички други европейски нации, които през Втората международна война бяха под егидата на Германия. Това наше предимство е изразено в тази точно карта, която аз я оставям тук като документ и в която карта американският историк Раул Хилберг в книгата си " Унищожението на европейските евреи " тази точно карта показва. В тази карта, уважаеми госпожи и господа, са посочени… В Полша са унищожени 90 на 100 от евреите, в Германия, Австрия и Чехословакия - 50 на 100, в Румъния - 34 на сто; в Холандия, Белгия и Люксембург - 56 на 100: в Дания - 1,5 на 100. Всички други са избавени посредством лодки.
В България седи нула! Срещу името на България седи нула, господа! И това е паметната плоча за хората, които избавиха българските евреи. Тази нула - аз се гордея с тази нула като българин, като жител и като човек!
Така е спряно депортирането на близо 50 000 души към концентрационните лагери в Германия.
В отбрана на българските евреи се афишират 43 депутати, Българската православна черква, интелектуалци, писатели, художници и елементарни жители.
През 1943 България отхвърля да се подчини на хитлерова Германия и избавя своите евреи от сигурна гибел.
Спасяването на българските евреи е уникален акт, с който цялостен народ се опълчва против антисемитската политика в годините на Втората международна война.
" Ние сме признателни персонално на българския народ и българската черква, които избавят евреите в България, както и на Димитър Пешев персонално. Но българската страна приема антисемитското законодателство и едепортира над 10 хиляди евреи и това не би трябвало да се крие. " Това разгласи Ели Анави, заместник-председател на организацията на евреите „ Шалом “, във връзка Международния ден за възпоменание на жертвите от Холокоста. Пред Euronews той акцентира, че тази идеология е непозната на българския народен дух и българите не одобряват антисемитизма.
Един от най-мрачините интервали в историята на предишния век е Втората международна война и гоненията против евреи и представители на неарийски раси. Преследвани и унижавани от фашистките режими на страните съдружници на Третия райх, милиони евреи намират гибелта си в всеобщи гробове и концлагери. Антисемитската идеология набира скорост освен измежду страните от Тристранния пакт (между Рим – Берлин – Токио), само че също и в страни като Унгария, Румъния, България, Словакия, Хърватия и Финландия, които привеждат законодателството си в сходство на нацистките закони на Германия. Повечето от тези страни се подчиняват на заповедта за депортиране на еврейското население в лагерите на гибелта. България обаче съумява да избави над 48 хиляди евреи, с помощта на неколцина българи, които съумяват да привлекат необятната общност за хуманната идея в отбрана на евреите.
Действието се развива на 10 март 1943 година, когато Православната ни черква, в лицето на софийския митрополит Стефан и пловдивския митрополит Кирил предотвратяват депортацията на стотици евреи от Пловдив. В същото време, заместник-председателят на Народното събрание Димитър Пешев и 43 –ма народни представители разкриват тайната конвенция сред България и Третия Райх за депортиране надесетки хиляди евреи и осуетяват проектите на нацистка Германия.
Голяма заслуга за този акт имат и четирима българи от Кюстендил – депутатът Петър Михалев, търговецът Асен Суичмезов, учителят Владимир Куртев и юристът Иван Момчилов.
В Израел те са приети от мемориала Яд Вашем като „ Праведници на света “ – почетно звание, което се дава на хора с нееврейски генезис, рискували живота си при спасяването на евреи по времето на Холокоста.
„ Господа народни представители! Аз съм един от тези, които подпиcаxа писмото на господин Пешев, заpади което той по този начин грубо през днешния ден пострада. И аз съм задължен да се стимулирам за какво подписах това писмо. Аз подписах това пиcмо, г-да народни представители, тъй като в никакъв случай не съм бил антисемит. Не единствено в никакъв случай не съм бил антисемит, само че и в никакъв случай не съм влизал в съгласие с претекстовете, заради които немският народ се е оповестил за зложелател на семитите. Германският народ може да си дефинира отношението по този въпрос както си ще. Обаче всеки от нас, като жител или депутат, може да има свое мнение по този въпрос “.
Тези думи са изречени в Народното събрание на 26 март 1943 година от Тодор Кожухаров. Заедно с проф. Александър Цанков, водач на близкия до Мусолини Демократически сговор, десният парламентарист Кожухаров най-енергично поддържа подписката на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев да бъде спряна и анулирана депортацията на евреите-български жители.
Заради декларацията на 43-мата народни представители Пешев се разделя с подпредседателския пост. Кожухаров и още 19 от подписалите я политици след по-малко от две години са екзекутирани от просъветското държавно управление по решение на така наречен Народен съд. Пешев пък е наказан на 15 години затвор, само че по-късно Израел го афишира за един от 20-те български „ праведници “, помогнали на 51 хиляди български евреи да оцелеят по време на Холокоста. Така България се оказва единствената страна в лагера на Хитлер в Европа, където евреите освен не изчезват, само че и усилват броя си по време на войната с над 3 хиляди новородени.
На процеса против Айхман в Йерусалим през 1961 година, когато документите от немските архиви към този момент са деликатно проучени, а очевидците – към момента живи, Холокостът се преглежда страна по страна.
Благодарение на този правосъден развой на света става прочут подвигът на българския цар Борис III, устоял на натиска на могъща тоталитарна Германия и отказал да депортира (изсели) отвън България евреите, намиращи се на територията на Царство България. А както се схваща след края на войната, по този метод българският държавен глава избавя евреите в България освен от депортация. Но и от неизбежна гибел.
Става дума освен за към 50 хиляди български евреи, само че и за доста непознати евреи, които се укриват в България по време на войната. Между тях има немски, австрийски и полски евреи, както и доста деца от еврейски генезис. Още след аншлуса на Австрия стотици деца са признати в България с посредничеството на интернационалния Червен кръст и отглеждани до края на войната в български фамилии. Някои евреи чужденци прекарват войната в България с документи, издадени им от български управляващи, че са на отмора с лечебна цел. Те също оцеляват, с помощта на отхвърли на България да изсели вън от страната еврейското население. България е единствената страна, в която евреите след войната са повече в сравнение с преди войната.
Eто за какво, излизайки от правосъдната зала, израелският прокурор Яков Бар-Ор декларира пред събралите се израелски и американски публицисти, а изказването му е оповестено в десетки американски и израелски вестници: " Борис е бил воин. Той е блокирал изцяло Айхман и е защитавал българските евреи. "
Да се противопоставиш на водената от Хитлер политика, изключително по въпроса за евреите, се е изисквало освен храброст, само че и голям такт и предвидливост.
Когато изяснява неуспеха на желаната от нацистка Германия депортация на евреите от България, макар изпращането на самия Данекер, Айхман признава: " с хитри български номера цар Борис бойкотира политиката на Райха по еврейския въпрос. " II
Всъщност това, което реализира цар Борис, е удивително. В немските документи, чийто списък попада в ръцете на съдружниците след края на войната, е документирана съпротивата на цар Борис и на българското държавно управление против този напън.
Спасяването на евреите в България по време на Втората международна война е предотвратяването на депортацията в нацистки концлагери на евреите от довоенните граници на България. Депортациите са спрени след мощна социална реакция, в която съществени настоящи лица са Светия Синод на Българската православна черква, депутати, подписали писмото на подпредседателя на Народното събрание - Димитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов, както и на синдикални водачи и елементарни жители.
Още преди влизането на Царство България в Тристранния пакт, българският парламент приема Закона за отбрана на нацията, според който са лимитирани гражданските права на евреите. След включването на България във Втората международна война на страната на Хитлеристката коалиция (на 1 март 1941 г.) продължава приемането на антиеврейско законодателство, в това число закон за еднократен налог върху имуществото на лица от еврейски генезис.
През март 1943 година българските управляващи правят депортация на евреите от териториите с българско ръководство по време на войната. 11 343 души от еврейски генезис, които не получават българско гражданство (за разлика от други народности в тези територии) при попадането на тези територии под българско ръководство през 1941 година, са депортирани в Треблинка, където съвсем всички са убити (от депортираните оцеляват 12 души).
Изтичане на информация по отношение на проектите за депортация на евреи от предвоенните територии на България води до мощна реакция на българската общност против депортациите, след което те са спрени. Спирането на депортациите избавя от евентуална крах близо 50 000 евреи, поданици на България отпреди влизането на страната в Тристранния пакт.
Можеше ли обаче дребна България да избави и евреите от Беломорието и Македония? За да си отговори честно на този въпрос, днешният човек би трябвало да си отговори на няколко други въпроса.
1. Бяха ли тези земи вътре в държавните граници на Царство България?
2. Чия е висшата власт в тези територии? Кой е суверенът до привършване на войната съгласно интернационалните конвенции за водене на война?
3. Кой подрежда депортацията на евреите от тези територии? Германия или България?
4. Между 1941 година (когато по правомощие на Германия България поема ръководството на тези територии) и 1943-а (когато по разпореждане на Германия пристъпва към осъществяване на първичния стадий на депортацията) имала ли е българската административна власт там враждебно отношение към евреите в Македония и Беломорието? Създавала ли е да вземем за пример концлагери за евреи? Разстрелвала ли е, убивала ли е евреи?
5. Престъпление ли е съгласно тогава настоящите хагски конвенции за водене на война депортацията (изселване) на цивилно население?
6. Знаели ли са българските управляващи за тайната цел на депортацията (изселването), а точно, че не става дума за изпращане в Източните лимити на Райха в зони за заселване, във заводи и лагери за обезпечаване на работна ръка, а в специфични центрове, снабдени с газови камери за всеобщо изтребване на дами и мъже, деца и старци?
По първия въпрос. Беломорието и Македония НЕ са вътре в държавните граници на Царство България и юрисдикцията на президента на България цар Борис не се простира там.
По втория въпрос. Според интернационалните конвенции за водене на война, суверен на Гърция и на Югославия до привършване на войната и подписване на кротичък контракт, е страната, която ги е превзела и окупирала, и това е Германия.
Трето. Депортацията на евреите е подредена от Берлин. Както във всички останали – било сателитни страни, било окупирани от нея по време на Втората международна война територии, нацистка Германия се заема с въвеждането на " новия ред " и изселването на евреите. Местните управляващи на никое място в Европа не са в положение да предотвратят тези депортации и те се реализират с тяхна помощ и благодарение на еврейските препоръки на старейшините, които Айхман основава.
Фактът, че България е единствената страна в Европа, която съумява да предотврати депортацията на евреите отвън рамките на страната си, демонстрира какъв брой непреодолима е била позицията на Берлин по този въпрос.
Сред най-изявените деятели за избавяне на евреите в България са депутатът Димитър Пешев, софийският митрополит Стефан I Български, пловдивският митрополит Кирил, както и водачите на някои професионални съюзи, измежду които на юристите и на писателите. Редица от тях след това са оповестени в Израел за праведници от народите на света – израелско държавно почетно звание според Закона за паметта за Катастрофата (1951).
През октомври 1940 година Петър Габровски, министър на вътрешните работи в държавното управление на Богдан Филов, афишира планувания Закон за отбрана на нацията. Законът е написан от Александър Белев, юрист в Министерство на вътрешните работи и водеща фигура в крайнодясната фашистка организация „ Ратник “, а по-късно и ръковидител на Комисарството по еврейските въпроси. Обявяването на закона провокира митинга на редица професионални организации, политици, духовници (православни и еврейски) Някои фашистки организации и избрани бизнес класи обаче го поддържат. Законопроектът е импортиран за разискване в Народното събрание през ноември същата година. След разисквания през ноември и декември, е дефинитивно признат и обнародван в Държавен вестник на 23 януари 1941 г.[5][6] Повече от 1/3 от наредбите на закона (чл. 15 – член 33) са ориентирани категорично против евреите.
На четвъртия въпрос отговорът е изрично не. Българските управляващи в Македония и Беломорието не малтретират, не преследват евреите, не избиват евреи, не основават концлагери за евреи.
На въпрос номер пет. През 1943 година съгласно тогава настоящите конвенции за водене на война (хагските конвенции от 1907 година) депортация, т.е., изселване на цивилно население, считано за опасност за воюващата страна не са неразрешени и не съставляват закононарушение. Впрочем, през Втората международна война депортацията на считано за враждебно за воюващата страна цивилно население се практикува всеобщо, в това число и от Съюзниците.
Сталин изселва към 40 народа и етнически групи. Демокрация като Съединени американски щати изпраща в концентрационни лагери 100-хилядно хипотетично вражеско население с японски генезис. Англия прави същото с английски жители от немски генезис. А след войната към 12 милиона цивилни германци са експулсирани от родните им страни и са депортирани в Съветския съюз за тежък каторжен труд – най-голямата насилствена миграция в новата история на Европа.
Така че по това време депортациите не са неразрешени и българските управляващи нямат правни учредения да откажат да изпълнят нареждането на Берлин да им предадат на място посочено от Германия население, за което тя твърди, че заплашва сигурността на немската войска в тила и по тази причина то ще бъде преселено в Източните лимити на Райха.
И идваме до последния въпрос. Знаели ли са българските управляващи, подозирали ли са за тайната цел на тези депортации? Че не става дума за изселване, а за изпращане в лагери за всеобщо изтребване.
През 1943 година българските управляващи, както и целият свят, не знаят и не подозират същинската цел на немските депортации.
Никой не допуска и не позволява чудовищната истина – че става дума освен за депортация, а за депортация в особено основани секрети лагери за всеобщо изтребване.
По време на войната никой не може да проникне в окупирана Полша и информацията идва от клюки. Куриерът на полската опозиция Ян Карски на вятъра се пробва да убеди Лондон и Варшава в достоверността на сведенията, че вероятно става дума за всеобщо изтребване на евреи. Карски се среща и със съдията във Върховния съд на Съединени американски щати Феликс Франкфуртер, другар на Рузвелт и самичък той евреин. Разказът на Карски влияе мощно върху Франкфуртер, само че най-после той декларира: " Млади дребосъче, аз не ви имам вяра!. " IV
Едва отчетът от лятото на 1944 на избягалите от Аушвиц словашки евреи Върба и Вецлер е общопризнат съществено от западните съдружници.
Ето какво написа и известният френски историк Марк Феро: " През 1942-1943 година всички са уверени, че депортирането цели обезпечаването на работна ръка " за Райха.
Стриктното опазването на тайната цел на депортациите е от значително значение за гарантирането на триумфа им. В противоположен случай, в случай че се разчуе, ще избухнат протести и вълнения, а Германия не е в положение да отдели по-голям запас за защита. Това – че тайната е прецизно защитавана до последния миг, включително вътре в самия лагер, настояват и всички съществени западни историци, откриватели на Холокоста.
Подозирали ли са българските управляващи истината за тайната цел на депортациите?
Има две доста съществени доказателства, че напролет на 1943 година българските управляващи не са имали визия за тайната цел на тези депортации.
Когато до българското държавно управление доближават клюки, че евреите, изселени в Полша не са добре настанени, министър Габровски се скарва на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев и го пита: " Какво става? Къде отиват тези евреи? ".
И Белев командирова един български доктор – доктор Миндизов, помощник на Комисариата по еврейските въпроси до Полша да види при какви условия се настаняват евреите там. Лекарят стига до Виена, където германците го арестуват и връщат назад. Той се противи и изяснява, че има заповед, че е командирован от българското държавно управление да види какви са изискванията, в които са настанени евреите в Катовице (както е обявено на българските власти). Упорството му разгневява нацистите и под дулото на оръжието те го карат да си смъкна панталоните, с цел да ревизират дали не е евреин.
Българските управляващи не убиват никого, не знаят тайната цел на тези депортации и не са направили закононарушение съгласно тогава настоящите хагски конвенции (от 1907).
Престъплението, което е осъществено, и което е закононарушение и съгласно тогавашните закони, е всеобщото ликвидиране на милиони деца, дами, мъже. Това чудовищно, потресаващо с жестокостта си, всеобщо ликвидиране е осъществено от хитлерова Германия, а не от България. Защото не депортацията на цивилно население сама по себе си, а ИЗБИВАНЕТО на депортираните хора е закононарушение. И точно по тази причина - с цел да се скрие това чудовищно закононарушение, евреите бяха избивани скрито, в особено основани лагери на гибелта, като се прави опит да бъдат заличени следите от закононарушението с изгарянето на телата в особено основани крематориуми.
И най-после, дано да приключим с превъзходната тирада на българския депутат Дянко Марков, произнесена пред Народното събрание на 27 юли 2000:
" Не става дума и за това дали израелската страна и еврейският народ смъкват една или друга плоча. Това е тяхно суверенно право - да преценяват кой има заслуги за ориста на техните съотечественици в епохата на Втората международна война, кой има виновност и по какъв начин да се постъпи с едни или други. Ние не можем да внушаваме или да кажем: " Моля, оставете плочите. Направете монумент на България. "
Но ние имаме едно предимство по отношение на всички други европейски нации, които през Втората международна война бяха под егидата на Германия. Това наше предимство е изразено в тази точно карта, която аз я оставям тук като документ и в която карта американският историк Раул Хилберг в книгата си " Унищожението на европейските евреи " тази точно карта показва. В тази карта, уважаеми госпожи и господа, са посочени… В Полша са унищожени 90 на 100 от евреите, в Германия, Австрия и Чехословакия - 50 на 100, в Румъния - 34 на сто; в Холандия, Белгия и Люксембург - 56 на 100: в Дания - 1,5 на 100. Всички други са избавени посредством лодки.
В България седи нула! Срещу името на България седи нула, господа! И това е паметната плоча за хората, които избавиха българските евреи. Тази нула - аз се гордея с тази нула като българин, като жител и като човек!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ