Близки на спасени български евреи разказват за събитията от 1943 г.
Отбелязваме 80 години от спасението на българските евреи.
Една от историите, които ни връщат във времето на боязън и достолепие.
Снимка: bTV
За унижението Ивет Анави да носи жълта звезда си спомня синът доктор Ели Анави. През 40-те години на 20. век евреите у нас са длъжни да бъдат с характерен знак и да съблюдават лист от ограничавания.
„ Да бъдат убити. Невъзможност да се пътува, нямаш право да излизаш по улиците, единствено 2 часа дневно и любовта сред моите родители стартира сред 8 и 10 ч. сутринта по периферните улици на Пловдив. Това е част от преследванията, дехуманизирането на евреите “, споделя пред БТВ д-р Ели Анави.
Снимка: bTV
В нощта на 9 март 43-а евреите в Пловдив към този момент знаят, че депортацията от така наречен остарели лимити на България е почнала. 22-годишната Ивет е извикана от родителите си да се прибере от София, където учи романска лингвистика.
И се стартира.
„ Чува се звук в прилежащата къща на нейните вуйчовци, които са вдигнати, съумяват да предадат известие, че най-лошото стартира “, споделя доктор Анави.
Посред нощ изпращат младото момиче да търси помощ от ръководителя на търговско-промишлената палата в града Обрейко Обрейков. Никой не подозира, че таман Ивет ще се трансформира в първия глас на избавлението.
Снимка: bTV
„ Тя, макар целият боязън, суматохата, отива при господин Обрейков, който на собствен ред осведоми владиката, бъдещият патриарх Кирил и нататък историята е известна. Достойното държание на митрополит Кирил, който пази онеправданите, изпраща депеша на царя и късно следобяд на 10 март заповедта за депортация е анулирана “, споделя Анави.
Около година по-късно родителите на доктор Анави подписват брак. И още веднъж попадат под ударите на закона за отбрана на нацията. За да участват на сватбата им - всички посетители споделят, че отиват на заравяне. Това е единствената основателна причина да излязат от домовете си.
Снимка: bTV
„ Те се женят на 2 юни 1944 година, за какво навръх тази дата, тъй като татко ми е получил призовка да се яви на 13 юни на гарата с една раница на гърба. Не е било ясно дали това е отсрочената депортация, и просто са желали да бъдат дружно в ешалоните към Полша. Усещането е било за гибел “, споделя мъжът.
Ивeт Анави доживява до 100 години. На 75 стартира да написа за еврейската общественост в родния ѝ Пловдив, за езика, културата и кухнята на сефарадските евреи. Издава 10 книги, последната възнамерява да е за Холокоста, само че не съумява да я напише.
80 години по-късно за достолепието на първия глас на спасението на пловдивските евреи има кой да споделя.
Една от историите, които ни връщат във времето на боязън и достолепие.
Снимка: bTV
За унижението Ивет Анави да носи жълта звезда си спомня синът доктор Ели Анави. През 40-те години на 20. век евреите у нас са длъжни да бъдат с характерен знак и да съблюдават лист от ограничавания.
„ Да бъдат убити. Невъзможност да се пътува, нямаш право да излизаш по улиците, единствено 2 часа дневно и любовта сред моите родители стартира сред 8 и 10 ч. сутринта по периферните улици на Пловдив. Това е част от преследванията, дехуманизирането на евреите “, споделя пред БТВ д-р Ели Анави.
Снимка: bTV
В нощта на 9 март 43-а евреите в Пловдив към този момент знаят, че депортацията от така наречен остарели лимити на България е почнала. 22-годишната Ивет е извикана от родителите си да се прибере от София, където учи романска лингвистика.
И се стартира.
„ Чува се звук в прилежащата къща на нейните вуйчовци, които са вдигнати, съумяват да предадат известие, че най-лошото стартира “, споделя доктор Анави.
Посред нощ изпращат младото момиче да търси помощ от ръководителя на търговско-промишлената палата в града Обрейко Обрейков. Никой не подозира, че таман Ивет ще се трансформира в първия глас на избавлението.
Снимка: bTV
„ Тя, макар целият боязън, суматохата, отива при господин Обрейков, който на собствен ред осведоми владиката, бъдещият патриарх Кирил и нататък историята е известна. Достойното държание на митрополит Кирил, който пази онеправданите, изпраща депеша на царя и късно следобяд на 10 март заповедта за депортация е анулирана “, споделя Анави.
Около година по-късно родителите на доктор Анави подписват брак. И още веднъж попадат под ударите на закона за отбрана на нацията. За да участват на сватбата им - всички посетители споделят, че отиват на заравяне. Това е единствената основателна причина да излязат от домовете си.
Снимка: bTV
„ Те се женят на 2 юни 1944 година, за какво навръх тази дата, тъй като татко ми е получил призовка да се яви на 13 юни на гарата с една раница на гърба. Не е било ясно дали това е отсрочената депортация, и просто са желали да бъдат дружно в ешалоните към Полша. Усещането е било за гибел “, споделя мъжът.
Ивeт Анави доживява до 100 години. На 75 стартира да написа за еврейската общественост в родния ѝ Пловдив, за езика, културата и кухнята на сефарадските евреи. Издава 10 книги, последната възнамерява да е за Холокоста, само че не съумява да я напише.
80 години по-късно за достолепието на първия глас на спасението на пловдивските евреи има кой да споделя.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ