Отбелязва се съгласно резолюция A/RES/73/300 на Общото събрание на Организацията

Отбелязва се според резолюция A/RES/73/300 на Общото заседание на Организацията на обединените народи от 20 юни 2019 година, с цел да се увеличи публичната осведоменост по отношение на разнообразните празници на слънцестоенето измежду народите. Те са част от общото културно завещание, имат вековни обичаи и основна роля в културните връзки сред хората.

Еньовден се празнува на 24 юни всяка година. Първоначално празникът е съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21 юни, по тази причина доста от поверията и обичаите са свързани с визиите за " пътя на небесното величие " (т.е. забележимите промени на разположението на облика на Слънцето на хоризонта) и култа към него (според езическите показа за божествата, с които се отъждествява).

Еньовден е един от най-мистичните български празници. Традицията за посрещане на слънцето води началото си от езически времена, когато лятното слънцестоене е било основен обред за античните славяни и траки. Днес към момента се пазят поверията за връзката, която съществува сред слънцето, галактическите сили и идната подготовка за зимата. Във фолклора ни има приказка за Еньо, който на този ден потегля да търси зимата. Еньовден е денят, по време на който окъпването в ранната утринна роса, набиранeто на китка билки носи здраве и сполучливо превъзмогване на всички заболявания. Нощта преди празника се характeризира с най-голямото свещенодействие съгласно националните вярвания - звездите слизат най-ниско над земята и подаряват билките и цветята с лечебна мощ.

Друг образец за честване на лятното слънцестоене е посрещането на изгрева в Стоунхендж, Англия.