Когато планината пробуди мъжкия дух // С приятели из Сакар
Отърсваме студа на зимата, разкършваме плещи, захвърлили тежестта на дебелите облекла и сме подготвени да се впуснем в приключенията, които ни разкрива българската природа в първите топли пролетни дни. Но къде да отидем? Места, които като че ли постоянно са отвън периферията на комфортните туристически направления, гледки, които ще попиваме в компанията на остарели другари, безредици, които единствено мъже, загърбили удобствата на града, с цел да преживеят дивото, могат да усетят? Сакар е планината, която нашепва за секрети хубости безшумно и отдалеко, като че останала зад плещите на огромните Родопи, Пирин, Балкан и скрита даже зад дребната си сестра Странджа.
Прокарваме въображаеми направления в земите на царския орел – в миналото с горда популация от над 2000 птици, а през днешния ден с едвам двайсетина двойки, които населяват нископланинските региони на Сакар. Събираме компания – постоянно приключенията са по-интересни, когато са споделени, вършим инвентаризация и се подготвяме за път. Удобните високи обувки са наложителни, както и ветро и водоустойчивите якета и пуловери – въпреки всичко пролетта едвам стартира, а имаме намерение да прекараме две нощувки под звездите на югоизточна България. Храна, вода, топлота, сухи облекла, здрави обувки, комфортни раници, челници и външни акумулатори за телефоните, мятаме и две палатки в багажника и сме подготвени за път.
Удобна насочна точка е Тополовград, където можем да нощуваме, с цел да поемем рано сутринта освежени и отдъхнали на първата част от нашия преход. Буквално на един хвърлей от града е късноантичната цитадела на Палеокастро. Връх, повдигнат едвам на 424 метра надморска височина, само че наобиколен от стръмен и каменист терен, тъй че първо ще изпита издръжливостта и подготовката ни, а по-късно и ще ни спре дъха с гледката, която се открива от него. По цялото му продължение антични майстори са изработили над 150 каменни кръга – стърчащи от скалите или издълбани в самите тях.
След късия преход до Палеокастро, най-добре е да се върнем до Тополовград, да се качим в колата и да се придвижим с нея до село Орешник – село с любопитна история и седем чешми, от които черпи вода. Тук към този момент може да стартира същинският преход. На 10 километра оттова се намира село Устрем, а близо до него е и Устремският манастир, който дава опция и за нощувка – изключително потребно, в случай че нощта се окаже подло студена или дъждовна. Манастир там е имало още през XIV век, а сегашната трикорабна каменна базилика и пристройките към нея са издигнати през 30-те години на XIX век. В гората над манастира пък се намира пещерата Вехтата черква или Каракольовата дупка, употребена за скален храм още през Х век. Старите митове настояват, че от пещерата стартира тунел, който минава под цяла Тракия и излиза до Одрин в Турция.
Е, нямаме желание да ревизираме верността на преданията, по тази причина на втората заран се насочваме на изток, към село Мелница. Целият път минава през ниски планински масиви, гори и пресечни терени. Феновете на огромния английски публицист Дж.Р.Р. Толкин и най-много на епичната екранизация по „ Властелинът на пръстените ” неизбежно ще създадат паралел сред терена на южен Сакар и новозеландските пейзажи, изобразяващи земите на Рохан. А след дългия преход край скални масиви, дребни горички и просторни ливади, нощувка към Тракийските кръгове е съвсем мистично прекарване. В скалите към село Мелница са изсечени към 200 кръга в радиус от над 5 километра. Учените към момента не са стигнали до консенсус защо са ги основали античните поданици на Тракия. Тук разпъваме палатките и изпъваме крайници до топлината на лагерния огън. Време е за заслужена почивка, вкусна храна, юначен глътки от манерката и истории в нощната тишина над пукането на пламъците – споделен миг, който единствено мъже, тръгнали на странствуване могат да оценят. И един съвет от нас – преди да влезете в палатката, увийте по един камък в дреха или парцал и го сложете вътре – обръща температурата в походния дом доста прелестно тъкмо преди сън.
Сутринта, след добра закуска, можем да се разходим и по еко пътека Дрънчи дупка – равномерен и прелестен преход, който ще ни изведе до тракийското светилище Мочукови камъни. И отново ще имаме задоволително време да намерим превоз, който да ни върне до Тополовград или Орешник, а оттова и до дома, с цел да измием умората и да подредим на мира фотоси и мемоари за премеждие с положителни другари в една не толкоз известна, само че пленителна планина в България. А Сакар крие още толкоз доста секрети – та не сме се отбили до крепостта Маточина, не сме видели хубостта на каскадните потоци в местността Казанките, връх Карталката, пещерата Бабини бозки, красивото поречие Тесните скали. Сакар ни чака и ще се върнем.
Прокарваме въображаеми направления в земите на царския орел – в миналото с горда популация от над 2000 птици, а през днешния ден с едвам двайсетина двойки, които населяват нископланинските региони на Сакар. Събираме компания – постоянно приключенията са по-интересни, когато са споделени, вършим инвентаризация и се подготвяме за път. Удобните високи обувки са наложителни, както и ветро и водоустойчивите якета и пуловери – въпреки всичко пролетта едвам стартира, а имаме намерение да прекараме две нощувки под звездите на югоизточна България. Храна, вода, топлота, сухи облекла, здрави обувки, комфортни раници, челници и външни акумулатори за телефоните, мятаме и две палатки в багажника и сме подготвени за път.
Удобна насочна точка е Тополовград, където можем да нощуваме, с цел да поемем рано сутринта освежени и отдъхнали на първата част от нашия преход. Буквално на един хвърлей от града е късноантичната цитадела на Палеокастро. Връх, повдигнат едвам на 424 метра надморска височина, само че наобиколен от стръмен и каменист терен, тъй че първо ще изпита издръжливостта и подготовката ни, а по-късно и ще ни спре дъха с гледката, която се открива от него. По цялото му продължение антични майстори са изработили над 150 каменни кръга – стърчащи от скалите или издълбани в самите тях.
След късия преход до Палеокастро, най-добре е да се върнем до Тополовград, да се качим в колата и да се придвижим с нея до село Орешник – село с любопитна история и седем чешми, от които черпи вода. Тук към този момент може да стартира същинският преход. На 10 километра оттова се намира село Устрем, а близо до него е и Устремският манастир, който дава опция и за нощувка – изключително потребно, в случай че нощта се окаже подло студена или дъждовна. Манастир там е имало още през XIV век, а сегашната трикорабна каменна базилика и пристройките към нея са издигнати през 30-те години на XIX век. В гората над манастира пък се намира пещерата Вехтата черква или Каракольовата дупка, употребена за скален храм още през Х век. Старите митове настояват, че от пещерата стартира тунел, който минава под цяла Тракия и излиза до Одрин в Турция.
Е, нямаме желание да ревизираме верността на преданията, по тази причина на втората заран се насочваме на изток, към село Мелница. Целият път минава през ниски планински масиви, гори и пресечни терени. Феновете на огромния английски публицист Дж.Р.Р. Толкин и най-много на епичната екранизация по „ Властелинът на пръстените ” неизбежно ще създадат паралел сред терена на южен Сакар и новозеландските пейзажи, изобразяващи земите на Рохан. А след дългия преход край скални масиви, дребни горички и просторни ливади, нощувка към Тракийските кръгове е съвсем мистично прекарване. В скалите към село Мелница са изсечени към 200 кръга в радиус от над 5 километра. Учените към момента не са стигнали до консенсус защо са ги основали античните поданици на Тракия. Тук разпъваме палатките и изпъваме крайници до топлината на лагерния огън. Време е за заслужена почивка, вкусна храна, юначен глътки от манерката и истории в нощната тишина над пукането на пламъците – споделен миг, който единствено мъже, тръгнали на странствуване могат да оценят. И един съвет от нас – преди да влезете в палатката, увийте по един камък в дреха или парцал и го сложете вътре – обръща температурата в походния дом доста прелестно тъкмо преди сън.
Сутринта, след добра закуска, можем да се разходим и по еко пътека Дрънчи дупка – равномерен и прелестен преход, който ще ни изведе до тракийското светилище Мочукови камъни. И отново ще имаме задоволително време да намерим превоз, който да ни върне до Тополовград или Орешник, а оттова и до дома, с цел да измием умората и да подредим на мира фотоси и мемоари за премеждие с положителни другари в една не толкоз известна, само че пленителна планина в България. А Сакар крие още толкоз доста секрети – та не сме се отбили до крепостта Маточина, не сме видели хубостта на каскадните потоци в местността Казанките, връх Карталката, пещерата Бабини бозки, красивото поречие Тесните скали. Сакар ни чака и ще се върнем.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ