Изследване: Крадените технологии не помагат на икономиката
От зората на историята, промишленият и софтуерен шпионаж е бил измежду главните акценти в работата на тайните служби. Така по време на Студената война и от двете страни на Желязната завеса се отделят доста време, пари и старания за краденето на перспективни разработки, някои от които имат голям резултат – като нуклеарната бомба.
България също има своята роля в тези сюжети, другояче добре познати от шпионските филми. „ Държавна сигурност” е известна с тясното си съдействие с източногерманските им сътрудници от Щази в областта на индустриалния шпионаж. Един от „ плодовете” на това съдействие са компютрите „ Правец”, които са основани на технология на Ай Би Ем, открадната от сътрудници на Германска демократична република.
Колко потребно обаче е за една страна да разчита единствено на непознати разработки? Както демонстрира огромно проучване на немски икономисти – не, не е добра концепция да крадеш.
В търсене на връзката сред промишления шпионаж и икономическото развиване на дадена страна, специалистите са анализирали повече от 150 000 документа от бившето немско Министерство на държавна сигурност (споменатите нагоре Щази – б.р.), с цел да доближат изненадващо умозаключение: Кражбата на секрети дава подтик на стопанската система за малко, само че е пагубна за вложенията в нови разработки и изследвания.
„ Това има резултата на кокаин върху развойната активност. Може да се забавлявате като го употребявате, само че не е положително за вас в дълготраен проект,” споделя Ерик Мейерсон, политически икономист и създател на изследването.
Анализът на данните демонстрира, че икономическият шпионаж е оказал помощ на продуктивността в Германска демократична република, намалявайки несъответствията в развиването по отношение на Западна Германия с 8,6 % през 1989 година
Най-голям триумф тайните служби са имали в областта на компютърните и електронните технологии, при които кражбата на информация е довела до намаляването на разликата е продуктивността сред двете страни с съвсем 26 % (а също и до възхода на българската компютърна промишленост в Правец – б.р.).
Въпреки това, още веднъж приказваме за разлики в продуктивността, които се мерят в пъти и които, при отчитане на всички браншове, се усилват в интервала от 1972 година до 1989 година Учените считат, че без шпионаж Германска демократична република е щяла да бъде още по-изостанала, само че в последна сметка и постигнатото не е необикновен триумф.
Според новото изследване службите на Източна Германия са харчили към 6,4 милиона евро за секрети интервенции и подкупи, спрямо облага от към 4,6 милиарда през 1988 година В дълготраен проект, лесният достъп до към този момент създадени планове и технологии е довел до спад в вложенията и напъните за развиването на лични разработки.
„ Източна Германия се срутва. Наваксали са за малко, само че в последна сметка цялото компютърно нещо (най-малко) е било фиаско”, разяснява историкът Кристи Макракис.
Експертите настояват, че отчетът може да бъде потребен и за страни, които употребяват шпионски способи за извличане на достъп до непознати технологии и в наши дни.
България също има своята роля в тези сюжети, другояче добре познати от шпионските филми. „ Държавна сигурност” е известна с тясното си съдействие с източногерманските им сътрудници от Щази в областта на индустриалния шпионаж. Един от „ плодовете” на това съдействие са компютрите „ Правец”, които са основани на технология на Ай Би Ем, открадната от сътрудници на Германска демократична република.
Колко потребно обаче е за една страна да разчита единствено на непознати разработки? Както демонстрира огромно проучване на немски икономисти – не, не е добра концепция да крадеш.
В търсене на връзката сред промишления шпионаж и икономическото развиване на дадена страна, специалистите са анализирали повече от 150 000 документа от бившето немско Министерство на държавна сигурност (споменатите нагоре Щази – б.р.), с цел да доближат изненадващо умозаключение: Кражбата на секрети дава подтик на стопанската система за малко, само че е пагубна за вложенията в нови разработки и изследвания.
„ Това има резултата на кокаин върху развойната активност. Може да се забавлявате като го употребявате, само че не е положително за вас в дълготраен проект,” споделя Ерик Мейерсон, политически икономист и създател на изследването.
Анализът на данните демонстрира, че икономическият шпионаж е оказал помощ на продуктивността в Германска демократична република, намалявайки несъответствията в развиването по отношение на Западна Германия с 8,6 % през 1989 година
Най-голям триумф тайните служби са имали в областта на компютърните и електронните технологии, при които кражбата на информация е довела до намаляването на разликата е продуктивността сред двете страни с съвсем 26 % (а също и до възхода на българската компютърна промишленост в Правец – б.р.).
Въпреки това, още веднъж приказваме за разлики в продуктивността, които се мерят в пъти и които, при отчитане на всички браншове, се усилват в интервала от 1972 година до 1989 година Учените считат, че без шпионаж Германска демократична република е щяла да бъде още по-изостанала, само че в последна сметка и постигнатото не е необикновен триумф.
Според новото изследване службите на Източна Германия са харчили към 6,4 милиона евро за секрети интервенции и подкупи, спрямо облага от към 4,6 милиарда през 1988 година В дълготраен проект, лесният достъп до към този момент създадени планове и технологии е довел до спад в вложенията и напъните за развиването на лични разработки.
„ Източна Германия се срутва. Наваксали са за малко, само че в последна сметка цялото компютърно нещо (най-малко) е било фиаско”, разяснява историкът Кристи Макракис.
Експертите настояват, че отчетът може да бъде потребен и за страни, които употребяват шпионски способи за извличане на достъп до непознати технологии и в наши дни.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ