Онкоболните гаснат без медицински грижи и духовна подкрепа
От злокачествени болести през 2018 година (официални данни за 2019 година към момента няма) са умряли към 19 000 българи. Техният брой сигурно щеше да е по-малък, в случай че държавното управление беше приело Национална стратегия за битка с онкологичните болести и плануван скрининг и беше задължило така наречен способени ведомства да утвърдят медицински стандарт „ Палиативни грижи “, само че с фактически работеща клинична пътека.
Статистиката е повече от тъжна: единствено 2000 души на година, главно раковоболни, „ съумяват “ да получат някакво облекчение в последните си дни посредством заплатено от НЗОК лекуване. Вярно - на алегорична цена и за алегоричен период: не повече от 20 дни за интервал от 6 месеца!
Останалите 17 000 души (ако би трябвало да си послужим с данните за 2018 г.) са били оставени на произвола на ориста. Защото колцина ли са нашенците, способни да заплащат по 2000 лева месечно за частен приют?
Директива на Съвета на Европа още от 2003 година споделя, че палиативните грижи са наложителни и всяка страна членка би трябвало да ги развива. По остарял нашенски бит, "съответният " медицински стандарт е създаден и импортиран в Министерството на здравеопазването след две петилетки (през 2013 г.), само че през днешния ден - още седем години по-късно - този стандарт си е все в същия тип - необмислен, неприет и необнародван.
Резултатите са явни. В България няма проведена система за палиативно лекуване, няма създадени процедури за облекчение последните дни на онкоболните, няма и готови медицински експерти за работа в "такива " условия. А измежду останалите прислужници на Асклепий (в древноримската митология - Ескулап), доброволците за работа с терминално заболели се броят на пръсти. И това е напълно естествено, тъй като те са се учили да вадят хората от гроба, а не да ги изпращат по последния им път.
По закон, при лекуването на ракови болести би трябвало да се дават сложни грижи. Затова клиниките, които правят химио- и лъчетерапия, са длъжни да обезпечават на пациентите и диспансерно наблюдаване, и палиативни грижи. Промяната беше въведена от второто държавно управление на ГЕРБ, само че към момента всичко си остава единствено на хартия:
- от 314 лечебни заведения, за 2020 година единствено 27 са сключили контракт с НЗОК по КП № 253 „ Палиативни грижи за заболели с онкологични болести “;
- при 15 онкоболници и отделения в столицата, палиативни грижи оферират единствено 4 от тях, по клиничната пътека са "минали " единствено 17 умиращи от рак пациенти (при над 10 000 онкоболни, подложени на химиотерапия в същите тези болници);
- в цялата страна има общо 1800 кревати за дълготрайни грижи, против близо 50 000 кревати за болнична помощ. А от тези 1800 кревати, за дълготрайно лекуване са 1500, а за палиативно - единствено 54 "кревата ".
Проф. доктор Здравка Валерианова пред в. „ БАНКЕРЪ “
Националният раков указател е пред разпад
Проф. доктор Здравка Валерианова е онколог, дълготраен началник на Националния раков указател (НРР)
Проф. Валерианова, за какво към момента няма Национална стратегия за битка с рака , а се работи "на парче ", от акция до акция? За липса на политическа воля, задоволително пари и кадрови капацитет ли става дума, или за подценяване на казуса?
В България профилактичните действия и скринингът в действителност се вършат кампанийно и без необикновен резултат върху индикаторите за заболеваемост и смъртност. Изключение беше Националната акция за проведен скрининг „ Спри и се прегледай “ - за рак на гърдата и маточната шийка при дамите, и колоректалния карцином - при двата пола.
За страдание тя бе проведена по европейска стратегия и завърши в края на 2014 година. А с нейния край си отидоха и верният метод, и проведените действия за ефикасен скрининг на цялото крепко население.
Заплащаните профилактични действия от страна на здравната каса, както и акциите на неправителствените организации и общините, не престават да са надалеч от условията за първокласен онкологичен скрининг на популацията.
През септември 2019 година, в Брюксел бе извършена научна среща на страните от Централна и Източна Европа. На този конгрес бе регистрирано, че от всички страни членки на Европейски Съюз, единствено България и Словакия нямат популационно основана национална стратегия за скрининг при рак на гърдата.
И още, съгласно резултатите от едно целево проучване за диагностиката на онкологично заболели в Европейски Съюз, 94% от респондентите в България оповестяват за разкриване на раковото им заболяване от лекари, при които са ходили за други здравословни проблеми. И едвам 6% от интервюираните оповестяват, че са диагностицирани при скрининг.
Колкото за работеща Национална стратегия за битка с рака, такава просто няма. А отговорът на въпроса „ Защо? “ се крие във всички тези фактори, които Вие изброихте.
Каква е ориста на Националния раков указател и за какво след близо 70-годишно интензивно и дейно поддържане, за него към този момент се приказва в минало време?
Положението на Националния раков указател в действителност е плачевно. Това, което се случва с него е без аналог в Европа и в света. Този указател е основан още през 1952 година и е един от най-старите на континента, а по това време беше единствен на Балканите. Изградена бе и мрежа от 13 районни ракови регистри, които събираха и изпращаха данни за всеки новодиагностициран случай.
През 2013 година ние бяхме едни от първите в света, направили качествена оценка на своите данни, които демонстрираха 94.5- 96% цялост на регистрацията при мъжете и 91.1- 93.6% при дамите. През последните 7 година обаче нормативната уредба претърпя основни промени. Вместо регистърът да се развива и да надгражда, той стана жертва на структурни и организационни искания - къде да бъде разположен, по какъв начин да действа, каква активност да реализира (предимно за потребностите на лекарственото лекуване на рака).
В резултат на това, през интервала 2016-2018 година бяха признати наредби, с които "старият " Национален раков указател трябваше да бъде премахнат, а под шапката на Националния център по публично здраве да проработи нов. Върховният административен съд обаче анулира тези наредби и... казусът си остана провесен: за 2019 година и 2020 година ние не сме получили никакви дотации за активността си, а така наречен приемник по този начин и не бе основан!
Националният раков указател е в основата на организацията на онкологичната помощ във всяка страна. Освен за просвета, той служи за търсене на етиологични фактори, за установяване на трендове и за прогнозиране на преживяемостта. Тоест - този указател е основата, върху която "стъпва " държавната политика в тази сфера: създаване на национални стратегии, обмисляне броя и спецификацията на лечебните заведения, кадрова политика, техническо и софтуерно застраховане, годишни бюджети, оперативно дофинансиране.
Освен "стандартно " болните, този указател обгръща още дейностите по оценка на раковия надзор, грижите за терминално болните и потребностите на диспансерното наблюдаване.
Последният годишник на Националния раков указател е оповестен през 2015 година.
Мими Лютова
Статистиката е повече от тъжна: единствено 2000 души на година, главно раковоболни, „ съумяват “ да получат някакво облекчение в последните си дни посредством заплатено от НЗОК лекуване. Вярно - на алегорична цена и за алегоричен период: не повече от 20 дни за интервал от 6 месеца!
Останалите 17 000 души (ако би трябвало да си послужим с данните за 2018 г.) са били оставени на произвола на ориста. Защото колцина ли са нашенците, способни да заплащат по 2000 лева месечно за частен приют?
Директива на Съвета на Европа още от 2003 година споделя, че палиативните грижи са наложителни и всяка страна членка би трябвало да ги развива. По остарял нашенски бит, "съответният " медицински стандарт е създаден и импортиран в Министерството на здравеопазването след две петилетки (през 2013 г.), само че през днешния ден - още седем години по-късно - този стандарт си е все в същия тип - необмислен, неприет и необнародван.
Резултатите са явни. В България няма проведена система за палиативно лекуване, няма създадени процедури за облекчение последните дни на онкоболните, няма и готови медицински експерти за работа в "такива " условия. А измежду останалите прислужници на Асклепий (в древноримската митология - Ескулап), доброволците за работа с терминално заболели се броят на пръсти. И това е напълно естествено, тъй като те са се учили да вадят хората от гроба, а не да ги изпращат по последния им път.
По закон, при лекуването на ракови болести би трябвало да се дават сложни грижи. Затова клиниките, които правят химио- и лъчетерапия, са длъжни да обезпечават на пациентите и диспансерно наблюдаване, и палиативни грижи. Промяната беше въведена от второто държавно управление на ГЕРБ, само че към момента всичко си остава единствено на хартия:
- от 314 лечебни заведения, за 2020 година единствено 27 са сключили контракт с НЗОК по КП № 253 „ Палиативни грижи за заболели с онкологични болести “;
- при 15 онкоболници и отделения в столицата, палиативни грижи оферират единствено 4 от тях, по клиничната пътека са "минали " единствено 17 умиращи от рак пациенти (при над 10 000 онкоболни, подложени на химиотерапия в същите тези болници);
- в цялата страна има общо 1800 кревати за дълготрайни грижи, против близо 50 000 кревати за болнична помощ. А от тези 1800 кревати, за дълготрайно лекуване са 1500, а за палиативно - единствено 54 "кревата ".
Проф. доктор Здравка Валерианова пред в. „ БАНКЕРЪ “
Националният раков указател е пред разпад
Проф. доктор Здравка Валерианова е онколог, дълготраен началник на Националния раков указател (НРР)
Проф. Валерианова, за какво към момента няма Национална стратегия за битка с рака , а се работи "на парче ", от акция до акция? За липса на политическа воля, задоволително пари и кадрови капацитет ли става дума, или за подценяване на казуса?
В България профилактичните действия и скринингът в действителност се вършат кампанийно и без необикновен резултат върху индикаторите за заболеваемост и смъртност. Изключение беше Националната акция за проведен скрининг „ Спри и се прегледай “ - за рак на гърдата и маточната шийка при дамите, и колоректалния карцином - при двата пола.
За страдание тя бе проведена по европейска стратегия и завърши в края на 2014 година. А с нейния край си отидоха и верният метод, и проведените действия за ефикасен скрининг на цялото крепко население.
Заплащаните профилактични действия от страна на здравната каса, както и акциите на неправителствените организации и общините, не престават да са надалеч от условията за първокласен онкологичен скрининг на популацията.
През септември 2019 година, в Брюксел бе извършена научна среща на страните от Централна и Източна Европа. На този конгрес бе регистрирано, че от всички страни членки на Европейски Съюз, единствено България и Словакия нямат популационно основана национална стратегия за скрининг при рак на гърдата.
И още, съгласно резултатите от едно целево проучване за диагностиката на онкологично заболели в Европейски Съюз, 94% от респондентите в България оповестяват за разкриване на раковото им заболяване от лекари, при които са ходили за други здравословни проблеми. И едвам 6% от интервюираните оповестяват, че са диагностицирани при скрининг.
Колкото за работеща Национална стратегия за битка с рака, такава просто няма. А отговорът на въпроса „ Защо? “ се крие във всички тези фактори, които Вие изброихте.
Каква е ориста на Националния раков указател и за какво след близо 70-годишно интензивно и дейно поддържане, за него към този момент се приказва в минало време?
Положението на Националния раков указател в действителност е плачевно. Това, което се случва с него е без аналог в Европа и в света. Този указател е основан още през 1952 година и е един от най-старите на континента, а по това време беше единствен на Балканите. Изградена бе и мрежа от 13 районни ракови регистри, които събираха и изпращаха данни за всеки новодиагностициран случай.
През 2013 година ние бяхме едни от първите в света, направили качествена оценка на своите данни, които демонстрираха 94.5- 96% цялост на регистрацията при мъжете и 91.1- 93.6% при дамите. През последните 7 година обаче нормативната уредба претърпя основни промени. Вместо регистърът да се развива и да надгражда, той стана жертва на структурни и организационни искания - къде да бъде разположен, по какъв начин да действа, каква активност да реализира (предимно за потребностите на лекарственото лекуване на рака).
В резултат на това, през интервала 2016-2018 година бяха признати наредби, с които "старият " Национален раков указател трябваше да бъде премахнат, а под шапката на Националния център по публично здраве да проработи нов. Върховният административен съд обаче анулира тези наредби и... казусът си остана провесен: за 2019 година и 2020 година ние не сме получили никакви дотации за активността си, а така наречен приемник по този начин и не бе основан!
Националният раков указател е в основата на организацията на онкологичната помощ във всяка страна. Освен за просвета, той служи за търсене на етиологични фактори, за установяване на трендове и за прогнозиране на преживяемостта. Тоест - този указател е основата, върху която "стъпва " държавната политика в тази сфера: създаване на национални стратегии, обмисляне броя и спецификацията на лечебните заведения, кадрова политика, техническо и софтуерно застраховане, годишни бюджети, оперативно дофинансиране.
Освен "стандартно " болните, този указател обгръща още дейностите по оценка на раковия надзор, грижите за терминално болните и потребностите на диспансерното наблюдаване.
Последният годишник на Националния раков указател е оповестен през 2015 година.
Мими Лютова
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ