От забравете за еврото“ до възход на Възраждане“ – сценариите

От „ забравете за еврото “ до напредък на „ Възраждане “ – сюжетите са доста и разнородни

Понякога събития, които ще оказват директно въздействие на живота ни, се случват надалеч от България. В началото новините за тях са екзотични, даже не стоят на най-видно място.

Постепенно започваме да ги усещаме все по-осезаемо. Докато най-после ни сграбчват във вихъра си и ни описват играта. Точно по този начин бе в месеците от появяването на коронавирус в Ухан до затварянето на всички българи по домовете.

Пак същото видяхме и сред септември 2008 година – банкрутът на американската банка „ Лемън брадърс “, и началото на 2010-та, когато последствията му „ удариха “ и България.

Причини и последици

В тези години мнозина даже не схванаха, че банкрутът на банката е нещо значимо – толкоз далечно и несъществено изглеждаше тази новина тогава. Но минаха единствено към 18 месеца, и той обърна живота на доста българи в директния смисъл на думата. В изискванията на глобализация се получи резултат на доминото - локалните банки последваха образеца на всички останали по света и ограничиха заемите до най-малко. Това докара до ликвидна рецесия, тъй като доста компании непрекъснато рефинансират задълженията си, а индустриалната сфера пък по принцип се нуждае непрекъснато от кредитни линии.

И в двата случая свежите финансови потоци към тях стопираха. За да намерят пътища за оцеляване, всички те на собствен ред ограничиха разноските си. Първото перо, което бе кратко, бяха работните заплати. Второто – работният щат. Ако някой българин тогава не е усетил върху себе си следствията от банкрута на „ Лемън брадърс “, значи е огромен късметлия.

Като бонус към всичко това пострадаха и много медии, защото компаниите стопираха и парите за реклама, която е един от главните източници за финансирането им. Останали без средства, редакциите можеха да избират сред закриване и пласиране.

Мнозина избраха второто. При това се предложиха много на ниска цена на единствения разполагаем покупател на пазара. Може напълно умерено да се регистрира, че превръщането на любимеца на Ахмед Доган - Делян Пеевски, в „ медиен магнат “ с изкупуването по същото това време на кг на съвсем всички налични вестници в България изискуем отново на банкрута на далечната американска банка. Резултатът бе забележим срив в качеството на българската публицистика. А към днешна дата – закриването или западането на съвсем всички издания от „ портфолиото “ на ДПС/Доган/Пеевски, откакто те се отърваха от тях.
За няколко години Делян Пеевски (на фотографията е до Йордан Цонев) бе най-крупният медиен магнат у нас
В Европа краят на „ Лемън брадърс “ остави още един отпечатък – дълговата рецесия в еврозоната, почнала от Гърция и обхванала още куп страни, най-видими измежду които бяха Италия и Португалия. Благодарение на нея гърците получиха на власт партията СИРИЗА - най-лявото, действително троцкистко и маоистко държавно управление, което в миналото са имали. По подигравка на ориста, на най-видния болшевик и троцкист в него - финансовия министър Янис Варуфакис, се падна достойнството да взема решение този проблем. Понеже троцкист може да реши рецесия, подбудена от същността на капитализма, единствено с радикални марксистки средства, предстоящо Варуфакис се провали и бе изметен от събитията.

Да се върнем и още по-назад в историята - към Голямата меланхолия. Крахът на Уолстрийт през септември 1929 година, даже в изискванията на оня неглобализиран свят, се усеща в Европа единствено някакви си две години по-късно. Започва се с всеобщо отпечатване на пари без покритие, инфлация и застоялост. Накрая идват партиите с лесните решения. Тяхната непоклатимост е гарнирана с тирания. А диктатурата в един миг нормално се изражда във войни. Историците доста обичат да акцентират, че Голямата меланхолия е приключила с края на Втората международна война. Но за България и Източна Европа тя завършва чак през 1989 година с рухването на комунистическите диктатури, които войната води на власт.

Няколко сюжета от бъдещето

Какво ще донесе за България банкрутът на двете американски банки „ Силикон валей “ и „ Сигначър “ в този момент? Ако се придържаме към логиката от минали сходни събития, то следствията у нас би следвало да се усетят най-рано към септември следващата година. Ако обаче следваме историята, още древногръцкият академик Тукидид е отбелязал, че тя обича да се повтаря. Изводите са два - нямаме подозрение, че последици ще има; въпросът е какви ще са те този път.

Да стартираме от банките. Те са едни от най-консервативните институции на света. Щом единствено даже замирише на рецесия, постоянно се затварят в себе си и стопират да раздават заеми. Независимо от ограниченията, които американското държавно управление ще предприеме, с цел да се опита да се оправи с проблемите в този момент, няма съображение да чакаме, че този път банките ще реагират с нещо ново и по-изненадващо. Вече знаем и по какъв начин отвръщат на това компаниите, които чакат заеми – орязват заплати и щат. И като трета част - можем да допускаме с огромна доза убеденост, че в случай че рецесията се разрасне, в България ще изчезнат и последните национални вестници. Доколкото множеството интернет медии работят на правилото „ и самичък човек си е редакция “, там всеобщи промени не се чакат. Но пък е доста евентуално рецесията да ни отнеме дребното измежду тях, които следват професионални правила, а затова – да ни лиши и от последните зачатъци на качествена и почтена писмовна българска публицистика.

Подплашени от развихрилата се дългова рецесия след предходния банкрут в Америка, може да се направи обосновано съмнение, че значимите страни в Европейски Съюз този път ще спрат за дълго време, в случай че не и вечно, разширението на еврозоната. Особено с страни като България, които Западна Европа постоянно е разглеждала с голямо съмнение. Това ще бъде тъжна вест за либерал-глобалистите у нас. Управителят на Българска народна банка Димитър Радев, който все още е може би най-големият овластен труженик за закриване на националната ни валута, може пък да има късмет да се покаже като активен банкер, който е в положение да направлява българския лев в спешни моменти. Още повече – в случай че се наложи да го отвърже от еврото, стигне ли се до миг, при който европейската валута затъва в съществени нерешими проблеми.
Управителят на Българска народна банка Димитър Радев е последовател на закриването на българския лев, само че може да му се наложи да се покаже като активен банкер, умеещ да направлява родната валута
Икономическите рецесии постоянно съпровождат възхода на несистемни партии, които дават обещание елементарни решения на комплицирани проблеми. Дали „ Възраждане “ ще успее да се понесе на гребена на тази вълна и най-накрая да извърши голямата си фантазия да сформира държавно управление, ще зависи единствено и само от това до каква степен крахът на банките ще отприщи събития, които съществено и съществено биха разсеяли вниманието на Съединени американски щати и Брюксел от България. Ако това се случи, би трябвало безусловно да погледнем към още последици оттатък обозримите. Едно от най-главните обещания в програмата на „ Възраждане “ е да сплоти България и Македония. Македония няма предпочитание да се сплотява с България. Турският президент Реджеп Ердоган няколко пъти е заявявал, че той ще е поръчител за териториалната целокупност и независимостта на Македония. По-нататък изводите може да си направи всеки самичък.

Нов американски $ и завършек на глобализма?

Фалитът на „ Лемън брадърс “ отприщи в Съединени американски щати полемика за радикална финансова промяна с въвеждане на нова валута. Този спор остана единствено в професионалната сфера и не докара до някакво решение. Но е изцяло допустимо да бъде обновен в този момент.

Някои специалисти смятаха, че нова валута може да даде и нов старт за американската стопанска система, до момента в който други чакаха с нея да се появят още повече проблеми. В момента общият дълг на Съединени американски щати е $31,5 трилиона. Всяка година, единствено за погашение на лихви по него, Америка харчи по $300 милиарда За съпоставяне - бюджетът на България за 2022 година бе 31,2 милиарда лева Ако либерал-глобалистите, които ръководят цялата финансова система на Америка, този път решат да подходят към въпроса коренно и заменят обременения с такива неизплатими задължения $ с нов, който ще поеме единствено активите, то следствията за Европейския съюз (и в частност за България) биха били непредсказуеми.

Преди 14 години експертите допускаха няколко сюжета на развиване. Единият предвиждаше новата валута да не е към този момент по този начин необятно призната като аварийна в останалия свят. Това от своя страна би довело до комерсиалното напрежение сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, тъй като възможният нов $ би подкопал позициите и на еврото на международните пазари. Проблеми с еврото биха подтикнали доста вложители да изтеглят средствата си от европейските страни и да ги насочат към по-сигурни места. Европейските предприятия биха били затруднени да правят транзакции с контрагенти от Съединени американски щати, изключително в случай че новата валута не е необятно призната.

На пръв взор би било необичайно тъкмо глобалисти да подхващат мярка, която би поставила завършек на глобализма. Но сега глобалистите и консерваторите в Съединени американски щати са в невиждано единение във връзка с Китай и търсенето на способи да бъде спрян възходът му. Някога затъналата в сиромашия страна на застарелия тиранин Мао бе вдигната на крайници и превърната в процъфтяваща комунистическа тирания посредством навръх първото потомство глобалисти, отпред с Хенри Кисинджър (един от постоянните участници на съборите в Давос, който на 27 май ще навърши 100 години). Обикновено в такива случаи глобалистите прибягват до война, само че с Китай това не е решение – там има нуклеарно оръжие. Остава другият вид – в случай че глобализмът бъде закрит, ще бъде закрита и китайската фабрика за благополучие, тъй като тя е плод единствено и само на него.

Ние в България най-малко сме били очевидци по какъв начин, когато една система изчерпи своя капацитет за битие, я разграждат тъкмо тези, които безусловно до през вчерашния ден са били главните ѝ лица. Щом комунисти можаха да съборят комунизма и да построят капитализъм, въпреки и див, няма аргументи и глобалистите, които са представители на едно от комунистическите течения – троцкизма, да не са в положение сами да закрият либерал-глобализма.