Държавният чиновник – с 6000 лева по-скъп от всеки друг работник
От юни чиновниците стартират сами да си заплащат осигуровките като всички останали - губят привилегия, дадена им от Иван Костов
Най-скъпият служащ в България е държавният служител. На година той излиза на работодателя си 26 001 лева, или с 6000 лева повече от цената на годишния труд на всеки различен работещ в България. Това демонстрират данните на Националния статистически институт за разноските на работодателите за труд.
А по отношение на 2016 година цената на чиновническия труд се е повишила със 77%. Това е растеж, по-голям от всеки бранш в частния бизнес. По-голямо е нарастването единствено в бранш обучение, защото мощно изостаналите училищен заплати бяха нараснали.
Две са аргументите за тази висока цена на държавните чиновници.
Първата е повдигането на заплатите в последните години, като единствено за интервала 1 юли 2019 - 1 юли 2020 година междинният растеж на заплатите в администрацията е 10%. После те бяха вдигнати с още 10% от началото на 2021 година, а след това и служебното държавно управление добави 5%. Така през септември
междинната заплата в бюджетния бранш стигна 1646 лева, до момента в който в частния е 1509
Втората причина обаче е съществена - държавните чиновници не заплащат сами осигуровките си. Всичките им вноски както за пенсии и безработица, по този начин и за опазване на здравето са за сметка на държавния бюджет.
Това е една от първите привилегии, получени от служителите, откакто през 1999 година държавните чиновници се снабдяват с обособен закон
[Държавният служител – с 6000 лв. по-скъп от всеки различен служащ (Графика)]
И от 2000 година, когато тогавашният министър председател Иван Костов поема и поста на министър на държавната администрация, държавните чиновници за разлика от всички останали (дори и служителите на трудов договор) стопират да заплащат сами осигуровките си.
За хората на трудов контракт осигуровките се заплащат в съответствие 60:40 от работодателя и от служащия. В резултат на това в частните компании над 88%от разноските за труд са за заплати и към 14-15% - за осигуровки, а в държавната администрация заплатата е едвам 74,78% от общите разноски за труд. Но настрана на общественото и здравното обезпечаване на чиновниците се падат 23% от общия разход от 26 001 лева на година.
В момента от тази привилегия се възползват 87 233 държавни чиновници от общо 131 812 служители, излиза наяве от отчета за положението на администрацията, признат от служебния кабинет на Стефан Янев.
“Тази привилегия удря върху конкурентоспособността на бизнеса при привличане на хора. Ако при една и съща брутна заплата в частния бизнес изваждаш, с цел да получиш чистата, то при служителите няма такова нещо”, разяснява пред “24 часа” ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
АИКБ и тази година ще изиска от държавното управление при правенето на бюджета тази привилегия да отпадне. Искането се поддържа и от синдикатите в лицето на КНСБ.
Чиновниците да стартират сами да си заплащат осигуровките, настоя и при актуализацията на бюджет 2021 тогавашната депутатка от “Има подобен народ” Мика Зайкова.
Сегашното държавно управление ще е второто, което ще опита да накара служителите да си заплащат осигуровките сами. В проектите на финансовия министър Асен Василев и премиера Кирил Петков влизало
това да стане от лятото,
настояват източници на “24 часа” от новото държавно управление.
През юли ще има актуализация на бюджета за 2022 година и тогава Василев ще предложи и повсеместен модел за смяна на пенсионната и осигурителната система, както към този момент разгласи. Вероятно и задължението държавните чиновници да заплащат осигуровките си сами - като всички останали работещи, ще залегне в новия модел.
Подобна промяна бе замислил през 2011 година и тогавашният вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков. Той
планираше още от средата на 2012 година държавните чиновници да поемат своята част
от осигурителната тежест, като против това получат нарастване на заплатата в размер на вноските си за пенсия и здраве. Така съгласно него щяха да се запазят приходите на служителите.
В последна сметка обаче се пресметна, че увеличението на заплатите на чиновниците, против което те да стартират сами да си заплащат вноските, излиза по-скъпо от запазването на системата.
Решителната дума да пропадне тази промяна тогава е имал министър председателят Бойко Борисов. Първоначално той поддържа желанията на финансовия си министър, само че след това решил, че сходна смяна не е нужна и ще донесе единствено неприятности за държавното управление.
По това време обаче страната действително участваше в обезпечаването на всеки български жител - от 2009 година тя внасяше 12% осигуровка за всеки работещ. Но това бе отстранено през 2016 година, а парите от вноската на така наречен необикновен застраховател минаха като директна дотация за заплащането на пенсии.
Като опция на това служителите да заплащат сами осигуровките си Дянков оферираше нарастване на осигурителната тежест с 2%, само че и това не се случи.
Бавят по 6 месеца осигуровките на чиновниците
Губят обаче единствено тези с вноски за втора пенсия
Държавата се оказва и неточен застраховател, като на моменти забавя заплащането на вноските за държавните чиновници с половин година. Забавяне на вноските има и от частни компании, само че Национална агенция за приходите рядко позволява чак такова разсрочване при тях, описаха данъчни.
Въпреки че съгласно Закона за държавния чиновник вноските се дължат от ведомството, в което работи съответният служител, в действителност заплащането става непосредствено от Министерството на финансите. И се случва, когато то реши, че има благоприятни условия да го направи.
Това закъснение на заплащането не се отразява при партидите в Национален осигурителен институт, защото правото на пенсия или компенсации за майчинство, болнични и безработица от държавното публично обезпечаване поражда все още на начисляване на осигуровките - т.е. работодателят е заявил, че за съответен месец би трябвало да бъдат импортирани съответни суми като осигуровки. Още повече че осигуровките се събират от Национална агенция за приходите и приходите от тях, въпреки и официално да имат отношение, действително не способстват директно за заплащането на пенсии и компенсации от страна на Национален осигурителен институт. Причината е, че при дефицит на осигурителни доходи страната покрива остатъка от заплащането със дотация от държавния бюджет.
При частните пенсионни фондове, в които отиват като вноска 5% от приходите на хората, родени след 1 януари 1960 година, обаче забавянето на заплащанията е проблем за обезпечените. Причината е, че там натрупвания по партидите стартират не от момента на начисляване на осигуровките, а от момента на заплащането им и превеждането от Национална агенция за приходите по сметките на пенсионния фонд. Така забавянията от страна на страната действително пречат на ритмичното струпване на партидите на служителите, те губят и рентабилност за месеците, в които не е имало регулярни заплащания.
Най-скъпият служащ в България е държавният служител. На година той излиза на работодателя си 26 001 лева, или с 6000 лева повече от цената на годишния труд на всеки различен работещ в България. Това демонстрират данните на Националния статистически институт за разноските на работодателите за труд.
А по отношение на 2016 година цената на чиновническия труд се е повишила със 77%. Това е растеж, по-голям от всеки бранш в частния бизнес. По-голямо е нарастването единствено в бранш обучение, защото мощно изостаналите училищен заплати бяха нараснали.
Две са аргументите за тази висока цена на държавните чиновници.
Първата е повдигането на заплатите в последните години, като единствено за интервала 1 юли 2019 - 1 юли 2020 година междинният растеж на заплатите в администрацията е 10%. После те бяха вдигнати с още 10% от началото на 2021 година, а след това и служебното държавно управление добави 5%. Така през септември
междинната заплата в бюджетния бранш стигна 1646 лева, до момента в който в частния е 1509
Втората причина обаче е съществена - държавните чиновници не заплащат сами осигуровките си. Всичките им вноски както за пенсии и безработица, по този начин и за опазване на здравето са за сметка на държавния бюджет.
Това е една от първите привилегии, получени от служителите, откакто през 1999 година държавните чиновници се снабдяват с обособен закон
[Държавният служител – с 6000 лв. по-скъп от всеки различен служащ (Графика)]
И от 2000 година, когато тогавашният министър председател Иван Костов поема и поста на министър на държавната администрация, държавните чиновници за разлика от всички останали (дори и служителите на трудов договор) стопират да заплащат сами осигуровките си.
За хората на трудов контракт осигуровките се заплащат в съответствие 60:40 от работодателя и от служащия. В резултат на това в частните компании над 88%от разноските за труд са за заплати и към 14-15% - за осигуровки, а в държавната администрация заплатата е едвам 74,78% от общите разноски за труд. Но настрана на общественото и здравното обезпечаване на чиновниците се падат 23% от общия разход от 26 001 лева на година.
В момента от тази привилегия се възползват 87 233 държавни чиновници от общо 131 812 служители, излиза наяве от отчета за положението на администрацията, признат от служебния кабинет на Стефан Янев.
“Тази привилегия удря върху конкурентоспособността на бизнеса при привличане на хора. Ако при една и съща брутна заплата в частния бизнес изваждаш, с цел да получиш чистата, то при служителите няма такова нещо”, разяснява пред “24 часа” ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
АИКБ и тази година ще изиска от държавното управление при правенето на бюджета тази привилегия да отпадне. Искането се поддържа и от синдикатите в лицето на КНСБ.
Чиновниците да стартират сами да си заплащат осигуровките, настоя и при актуализацията на бюджет 2021 тогавашната депутатка от “Има подобен народ” Мика Зайкова.
Сегашното държавно управление ще е второто, което ще опита да накара служителите да си заплащат осигуровките сами. В проектите на финансовия министър Асен Василев и премиера Кирил Петков влизало
това да стане от лятото,
настояват източници на “24 часа” от новото държавно управление.
През юли ще има актуализация на бюджета за 2022 година и тогава Василев ще предложи и повсеместен модел за смяна на пенсионната и осигурителната система, както към този момент разгласи. Вероятно и задължението държавните чиновници да заплащат осигуровките си сами - като всички останали работещи, ще залегне в новия модел.
Подобна промяна бе замислил през 2011 година и тогавашният вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков. Той
планираше още от средата на 2012 година държавните чиновници да поемат своята част
от осигурителната тежест, като против това получат нарастване на заплатата в размер на вноските си за пенсия и здраве. Така съгласно него щяха да се запазят приходите на служителите.
В последна сметка обаче се пресметна, че увеличението на заплатите на чиновниците, против което те да стартират сами да си заплащат вноските, излиза по-скъпо от запазването на системата.
Решителната дума да пропадне тази промяна тогава е имал министър председателят Бойко Борисов. Първоначално той поддържа желанията на финансовия си министър, само че след това решил, че сходна смяна не е нужна и ще донесе единствено неприятности за държавното управление.
По това време обаче страната действително участваше в обезпечаването на всеки български жител - от 2009 година тя внасяше 12% осигуровка за всеки работещ. Но това бе отстранено през 2016 година, а парите от вноската на така наречен необикновен застраховател минаха като директна дотация за заплащането на пенсии.
Като опция на това служителите да заплащат сами осигуровките си Дянков оферираше нарастване на осигурителната тежест с 2%, само че и това не се случи.
Бавят по 6 месеца осигуровките на чиновниците
Губят обаче единствено тези с вноски за втора пенсия
Държавата се оказва и неточен застраховател, като на моменти забавя заплащането на вноските за държавните чиновници с половин година. Забавяне на вноските има и от частни компании, само че Национална агенция за приходите рядко позволява чак такова разсрочване при тях, описаха данъчни.
Въпреки че съгласно Закона за държавния чиновник вноските се дължат от ведомството, в което работи съответният служител, в действителност заплащането става непосредствено от Министерството на финансите. И се случва, когато то реши, че има благоприятни условия да го направи.
Това закъснение на заплащането не се отразява при партидите в Национален осигурителен институт, защото правото на пенсия или компенсации за майчинство, болнични и безработица от държавното публично обезпечаване поражда все още на начисляване на осигуровките - т.е. работодателят е заявил, че за съответен месец би трябвало да бъдат импортирани съответни суми като осигуровки. Още повече че осигуровките се събират от Национална агенция за приходите и приходите от тях, въпреки и официално да имат отношение, действително не способстват директно за заплащането на пенсии и компенсации от страна на Национален осигурителен институт. Причината е, че при дефицит на осигурителни доходи страната покрива остатъка от заплащането със дотация от държавния бюджет.
При частните пенсионни фондове, в които отиват като вноска 5% от приходите на хората, родени след 1 януари 1960 година, обаче забавянето на заплащанията е проблем за обезпечените. Причината е, че там натрупвания по партидите стартират не от момента на начисляване на осигуровките, а от момента на заплащането им и превеждането от Национална агенция за приходите по сметките на пенсионния фонд. Така забавянията от страна на страната действително пречат на ритмичното струпване на партидите на служителите, те губят и рентабилност за месеците, в които не е имало регулярни заплащания.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ