ЮНЕСКО обяви песните от Долен и Сатовча за културно наследство на човечеството
От ЮНЕСКО са одобрили за регистриране през 2021 година в представителния лист на нематериалното културно завещание на човечеството явлението " Многогласно високо пеене от Долен и Сатовча, Югозападна България ", написа на уеб страницата на международната организация на обединените народи за обучение, просвета и просвета.
Хората, свързани с този фолклорен феномен, са кандидатствали за вписването му в представителния лист на ЮНЕСКО на нематериалното културно завещание на човечеството още през 2013 г.
Високото многогласно пеене е обичайната процедура, присъща единствено за българските села Долен и Сатовча в Благоевградска област, написа в обосновката от 2013 година на Министерство на културата до ЮНЕСКО.
Феноменалните песни, типични за VISOKO, както е кръстен планът, са три типа: ниски, високи и композиция от двете. " Ниски " са протяжните осъществявания, формирани от две вокални партии. При " високото " пеене партиите също са две, само че тези осъществявания са изпъстрени с повтарящи се възгласи от двете изпълнителки - една октава над главния звук. Възгласите са последвани от плъзгане на гласа надолу и речитативно изговаряне на текста в ниския указател. Третият вид техника на VISOKO e композиция от ниско и високо пеене, с всичките четири вокални партии.
Текстовете на VISOKO нормално са свързани с природата. В предишното по тези краища на България " летните " песни са ги пеели работещите в полето дами. Докато са копаели, жънели или плевяли, дамите са " разговаряли " пеейки. Една група, трудещи се на един сектор, е запявала първа - от прилежащ сектор други дами са подемали претекста в отговор.
Днес основни реализатори на VISOKO са дами и девойки в певчески сформира от читалища в двете села. Това високозвучно многогласно пеене е основен маркер за еднаквост на общностите Долен и Сатовча. Това е съкровена традиция, която ги отличава от прилежащите села, написа в обосновката си до ЮНЕСКО Министерство на културата.
Източник
Хората, свързани с този фолклорен феномен, са кандидатствали за вписването му в представителния лист на ЮНЕСКО на нематериалното културно завещание на човечеството още през 2013 г.
Високото многогласно пеене е обичайната процедура, присъща единствено за българските села Долен и Сатовча в Благоевградска област, написа в обосновката от 2013 година на Министерство на културата до ЮНЕСКО.
Феноменалните песни, типични за VISOKO, както е кръстен планът, са три типа: ниски, високи и композиция от двете. " Ниски " са протяжните осъществявания, формирани от две вокални партии. При " високото " пеене партиите също са две, само че тези осъществявания са изпъстрени с повтарящи се възгласи от двете изпълнителки - една октава над главния звук. Възгласите са последвани от плъзгане на гласа надолу и речитативно изговаряне на текста в ниския указател. Третият вид техника на VISOKO e композиция от ниско и високо пеене, с всичките четири вокални партии.
Текстовете на VISOKO нормално са свързани с природата. В предишното по тези краища на България " летните " песни са ги пеели работещите в полето дами. Докато са копаели, жънели или плевяли, дамите са " разговаряли " пеейки. Една група, трудещи се на един сектор, е запявала първа - от прилежащ сектор други дами са подемали претекста в отговор.
Днес основни реализатори на VISOKO са дами и девойки в певчески сформира от читалища в двете села. Това високозвучно многогласно пеене е основен маркер за еднаквост на общностите Долен и Сатовча. Това е съкровена традиция, която ги отличава от прилежащите села, написа в обосновката си до ЮНЕСКО Министерство на културата.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ