От юли 2022 г. до днес цената на бензина в

Горивата падат, цените не мърдат: Пазарната икономика в отпуск?

От юли 2022 година до през днешния ден цената на бензина в България е спаднала с над 1 лев на литър – от към 3.26 лева тогава до 2.31 лева през юни 2024 година, по данни от Fuelo.net. Това е сериозен спад – съвсем 30% по-ниска цена на един от основните разходни фактори за производители, снабдители и търговци.

Но в случай че отидете в магазина , в кварталната баничарница или поръчате онлайн , ще усетите ли облекчение в портфейла си? Едва ли. Цените в търговията не помръдват надолу. Няма ги обещаните „ по-ниски цени при по-ниски разноски “.

А не беше по този начин, когато горивата поскъпваха. Спомняте ли си по какъв начин с всеки нов пик на цената на дизела незабавно поскъпваха всичко – от краставиците до транспортите?

Тогава: „ Цени те на горивата се качват – ние просто сме принудени да прехвърлим това върху крайния консуматор . “

Сега: „ Горивата падат ли? Ами, още не сме го усетили задоволително, с цел да го отразим в цените… “

Този двоен критерий повдига основателни въпроси:

Кога в действителност работи „ пазарната логичност “?
Ако при спад на разноските цените не се трансформират, само че при растеж скачат незабавно – това ли е справедливостта на „ свободния пазар “?

И не е ли това скрита инфлация , която при повишение на цените на горивата ще ни плесне като влажен парцал?

Да, покачване има в други съставни елементи – труд , наеми . Но горивата са един от универсалните мотори във всяка верига на цената. И когато те поевтинеят с над 30%, а цените по щандовете не мръднат, въпросът не е „ Защо? “, а „ Докога? “

Защото в случай че в този момент, при по-ниски горива, не усещаме облекчение, какво ще стане, когато те отново нарастнат?

Ето няколко аргументи, заради които може да се случва този непонятен на пръв взор феномен:

Забавената реакция на пазара . Една от главните аргументи е времевият диапазон сред смяната в цените на суровините и отразяването им в крайната цена. Търговците и производителите постоянно работят със остарели контракти за доставка, подписани при по-високи цени на горива и логистика. Те би трябвало да изчерпят наличностите и да преминат през нови цикли на доставки, с цел да отчетат действителна смяна.
Понижаване на маржовете . Много компании се възползват от обстановката, с цел да задържат по-високите цени и да компенсират инфлационния напън от предишни месеци или години. Тъй като потребителите към този момент са „ привикнали “ към по-високи цени, бизнесите не бързат да понижат цените си — изключително в браншове с ниска конкуренция.
Повишените закрепени разноски . По време на инфлацията в последните две години бизнесите регистрираха съществени нараствания на разноските за труд, сила, наеми и заеми. Дори и с по-ниски разноски за гориво, общата себестойност на услугите и стоките остава висока. Тоест — горивото поевтинява, само че не задоволително, с цел да „ надвие “ останалите фактори.
Нереалистичното търсене . В избрани категории артикули (например хранителни артикули и услуги от първа необходимост), търсенето остава устойчиво, даже и при по-високи цени. Това разрешава на търговците да поддържат високите равнища, без боязън от всеобщ отлив на клиенти.
Психологическият резултат и инфлационните упования на потребителите. Очакванията за трайна инфлация водят до „ сгъстяване “ на ценовите нива . Бизнесите избират да задържат цените, поради опцията от бъдещо ново повишаване на горивата или други разноски. Това основава така наречен „ лепкава инфлация “ — обстановка, в която цените мъчно се връщат надолу даже при справедливи аргументи.

Спадът в цените на горивата е добра вест, само че тя няма автоматизирано да се трансформира в по-ниски цени за потребителите без дейна пазарна реакция и ефикасен надзор. Докато инфлационната логика на психиката и олигополният темперамент на някои браншове остават непроменени, ценовата инерция ще продължи да задържа цените на високи равнища — даже и когато бензинът поевтинява .

Присъединете се към нашия