Пуснатите в Китай нови слънчеви и вятърни мощности до ноември по предварителни данни се изчисляват на 357 ГВт
От януари до ноември 2025 година в Китай по предварителни данни са били пуснати в употреба 274,89 ГВт слънчеви мощности и 82,5 ГВт вятърни или общо 357,39 ГВт. Това излиза наяве от информация на Националната организация по енергетика на Китай (NEA).
Ръстът на слънчевите мощности единствено за ноември се пресмята на над 22 ГВт, а на вятърните – 12,5 ГВт, което е малко над индикаторите за последните три месеца.
Както е известно, от 1 юни в Китай работи механизъм за пазарно ценообразуване за плановете за слънчева и вятърна енергетика, което като цяло се отразява на спад на месечния пуск на ВЕИ мощностите. Резултатите от ноември обаче демонстрират, че пазарът евентуално се възвръща, макар че специалистите не изключват към края на годината да бъде регистриран и резултатът от тази стъпка.
Инсталираните слънчеви мощности в Китай съгласно резултатите, към края на ноември към този момент са достигнали до 1161,2 ГВт, а на вятърните – 602,64 ГВт. Общо това съставлява 1763,84 ГВт или 46,5 % от конфигурираните мощности в китайската енергийна система. Както е известно, мощностите от слънчевите и вятърните централи в Китай изпревариха още през първата половина на 2024 година тези на въглищните. Според данните, за първите 11 месеца на тази година нарастването на мощностите от Топлоелектрическа централа са възлизали на 77,52 ГВт, хидроенергийните – 9,12 ГВт, а тези на АЕЦ се пресмятат на 1,53 ГВт.
От друго известие на NEA излиза наяве, че от януари до ноември общото ползване на електрическа енергия в Китай е възлизало на 9460,2 милиарда кВТч, като се е нараснало с 5,2 % спрямо аналогичния интервал на предходната година.
Междувременно по-рано BloombrgNEF (BNEF) предвижда, че растежа на слънчевите мощности в света ще се забави и то за пръв път от десетилетие. Компанията чака, че в употреба ще бъдат пуснати мощности от 649 ГВт (постоянен ток). За съпоставяне, по данни на компанията, през 2025 година въведените мощности в употреба са били от порядъка на 655 ГВт. Тоест упованието е за спад на слънчеви централи с 6 ГВт.
Забавянето е предстоящо и ще се дължи главно на Китай, което, както към този момент бе упоменато се дължи точно на въведеният от Китай механизъм за пазарно ценообразуване за плановете за слънчева и вятърна енергетика. Така да вземем за пример, в случай че през първото полугодие е бил регистриран рекорден растеж, по през второто се следи растеж на равнище от общо +/- 10 ГВт. Засега вложителите привикват към този към момента нов механизъм, само че специалистите не изключват, че секторът минава към така наречен „ нова нормалност “, резултатът от което ще е въвеждане на по-малко мощности в употреба, отпреди при така наречен закрепени цени. В допълнение, счита се също по този начин, че задачата на страната от 3600 ГВт слънчеви и вятърни мощности през 2035 година допуска релативно скромни темпове на растеж.
BNEF чака, че през тази година Китай ще пусне в употреба слънчеви мощности от 372 ГВт (постоянен ток), а през идната общо 341 ГВт (53 % от световните). При това растежът на слънчеви мощности в останалата част от света през 2025 година и 2026 година ще надвишава 300 ГВт.
Междувременно BNEF предвижда обновяване на световния растеж на слънчеви централи през 2027 година с стартиране в употреба на 688 ГВт, като през 2028 година той може да доближи 743 ГВт.
