От Лондон до Варна: Историята на една българка, която избра качеството на живот пред кариерата в чужбина
От Ямбол до София, от София до Лондон, а по-късно назад в България - само че този път във Варна. Това е пътят на Симона Георгиева, която не се опасява да стартира изначало и да търси мястото, където се усеща същински вкъщи.
Преди години тя отпътува за Англия не с концепцията да преследва типичната емигрантска фантазия, а с цел да разбере дали животът в чужбина е нейният път.
„ Просто желаех да видя какво е да живееш в чужбина. Не съм отишла за да изкарам пари и по-късно да се върна в България. Исках да ревизира дали това е моето място за живот ", споделя Симона.
Лондон я посреща с доста благоприятни условия и провокации. Само за година тя съумява да се издигне професионално - от шеф на заведение до експерт по бизнес развиване на компании. Успехите обаче не съумяват да компенсират забързаното всекидневие.
„ В един прелестен ден си дадох ясна сметка, че в някои дни извозвам по три часа подземен в лондонското метро, единствено с цел да направя две-три срещи с клиенти ", спомня си тя.
Работата й постоянно я връща в България по служебни задължения. Именно една такава командировка я води във Варна - град, който до тогава съвсем не познава.
Летен ден, плажен бар, коктейли и джаз музика трансформират визиите й за живота.
„ Видях по какъв начин хората живеят тук в един елементарен петък или събота - общественият живот, опцията да се събират постоянно с другари. Осъзнах, че мога да пребивавам в центъра на света, само че нямам качеството на живот, което имат хората в България ", споделя Симона.
Решението идва бързо. Само за 24 часа тя подава молба за овакантяване, събира багажа си и се връща в България. Началото във Варна също не е елементарно. Тя идва съвсем без познати и още веднъж би трябвало да построи живота си от нулата.
„ Както когато отпътувах за Лондон не познавах никого, по този начин и когато пристигнах във Варна, познавах единствено двама души. Мен не ме стимулират парите или работата на 65-ия етаж в лондонското Сити. Важно е да имам време за себе си, за приятелите си, да мога непринудено да отида при баба ми на кафе и баница ", споделя тя.
Днес Симона е сполучлив млад бизнесмен и ръководи парцели за краткосрочно настаняване. Сред клиентите ѝ са цифрови номади, студенти и туристи от разнообразни страни. „ Всеки ден е друг. Това, че пребивавам във Варна, а не в Лондон, не значи, че повеждам отегчителен живот ", безапелационна е тя.
Докато работи от спонтанния си офис на плажа, под шума на морските талази, Симона е уверена, че е направила верния избор. „ Защо да не пробваш да се оправиш в личната си страна, където е красиво, слънчево и сме покрай хората, които обичаме? ", пита тя.
Историята й не е изключение. Данни на Националния статистически институт демонстрират, че през 2025 година над 5100 българи, живели в чужбина, са избрали Варна за собствен нов дом. За мнозина морската столица се трансформира не просто в място за живот, а в знак на завръщането към по-спокоен и пълностоен метод на живот.
Преди години тя отпътува за Англия не с концепцията да преследва типичната емигрантска фантазия, а с цел да разбере дали животът в чужбина е нейният път.
„ Просто желаех да видя какво е да живееш в чужбина. Не съм отишла за да изкарам пари и по-късно да се върна в България. Исках да ревизира дали това е моето място за живот ", споделя Симона.
Лондон я посреща с доста благоприятни условия и провокации. Само за година тя съумява да се издигне професионално - от шеф на заведение до експерт по бизнес развиване на компании. Успехите обаче не съумяват да компенсират забързаното всекидневие.
„ В един прелестен ден си дадох ясна сметка, че в някои дни извозвам по три часа подземен в лондонското метро, единствено с цел да направя две-три срещи с клиенти ", спомня си тя.
Работата й постоянно я връща в България по служебни задължения. Именно една такава командировка я води във Варна - град, който до тогава съвсем не познава.
Летен ден, плажен бар, коктейли и джаз музика трансформират визиите й за живота.
„ Видях по какъв начин хората живеят тук в един елементарен петък или събота - общественият живот, опцията да се събират постоянно с другари. Осъзнах, че мога да пребивавам в центъра на света, само че нямам качеството на живот, което имат хората в България ", споделя Симона.
Решението идва бързо. Само за 24 часа тя подава молба за овакантяване, събира багажа си и се връща в България. Началото във Варна също не е елементарно. Тя идва съвсем без познати и още веднъж би трябвало да построи живота си от нулата.
„ Както когато отпътувах за Лондон не познавах никого, по този начин и когато пристигнах във Варна, познавах единствено двама души. Мен не ме стимулират парите или работата на 65-ия етаж в лондонското Сити. Важно е да имам време за себе си, за приятелите си, да мога непринудено да отида при баба ми на кафе и баница ", споделя тя.
Днес Симона е сполучлив млад бизнесмен и ръководи парцели за краткосрочно настаняване. Сред клиентите ѝ са цифрови номади, студенти и туристи от разнообразни страни. „ Всеки ден е друг. Това, че пребивавам във Варна, а не в Лондон, не значи, че повеждам отегчителен живот ", безапелационна е тя.
Докато работи от спонтанния си офис на плажа, под шума на морските талази, Симона е уверена, че е направила верния избор. „ Защо да не пробваш да се оправиш в личната си страна, където е красиво, слънчево и сме покрай хората, които обичаме? ", пита тя.
Историята й не е изключение. Данни на Националния статистически институт демонстрират, че през 2025 година над 5100 българи, живели в чужбина, са избрали Варна за собствен нов дом. За мнозина морската столица се трансформира не просто в място за живот, а в знак на завръщането към по-спокоен и пълностоен метод на живот.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ