Защо великият художник Клод Моне бил като пчелите
От всички неща, които ни разграничават от животните, можем да кажем, че изкуството е най-уникалното измежду многообразието от изобретения и хрумвания. Обикновенно, когато кажем, че някой е бил добър актьор, имаме поради, че е имал „ натъртено око “. И до момента в който приказваме за неповторими очи, няма по какъв начин да подминем художника Клод Моне (1840-1926). Говоря съответно за дясното му око. Обещавам, че има връзка с пчелите.
Моне е импресионист. Накратко, за него цветовете били всичко – рисувал едни и същи пейзажи по друго време денем и нощта, тъкмо с цел да улови съответния миг, който ни „ впечатлява “ (от „ impress “ на англ. ез.), когато погледнем пейзажа, бил той градски или планински.
В по-късен стадий от живота си, той развил катаракта или жълтеница на очите, което направило лещите му пожълтели и мъгливи. Всичко станало не просто размазано, само че и цветовете се разпаднали и виждал единствено в жълтата гама. Нямало зелено, нито аквамарин – обичаният му цвят. Представете си чистите води на Карибско море. Това е цветът.
Моне дълго бил депресиран, само че не се отказал от рисуването. Можем да забележим вредите, които заболяването нанесла не просто на очите, само че и на изкуството му по неговите картини, защото рисувал неведнъж същия мост в своята градина. Съоръжението било особено издигнато за жена му в същата тази прелестна природа над малко езерце, чиито водни лилии са едни от най-известните репрезентации на „ уловения момент “ на импресионизма.
Най-лошото било неговото познание, че нещата не наподобяват по този начин, както ги вижда и че към този момент не може да рисува същински импресии. През 1923 година решил да премахме посредством интервенция лещата от дясното си око.
Именно тогава зрението му се доближило до това на пчелата.
Или полу-пчела. Идеята е, че както очния уред на пчелите им разрешава да виждат единствено в утра-виолетовия набор, по този начин и Моне, с дясното си око, виждал в ултра-виолетово! Експлозия от най-яркото синьо и най-наситеното виолетово, а за белотата на бялото не можем и да си представим. За наш шанс, Клод Моне се е опитал да ни покаже какво е да си пчела. Нарисувал пейзажа в задния си двор два пъти, един път единствено с лявото око, един път единствено с дясното. Резултатът бил впечатляващ. Едната картина била в тъжно-жълти и червени бои, другата блестяла със своите сини и бели краски.
Но и това не било задоволително за художник като Моне, за който цветовете, същинските цветове на залеза, нюансите на днешния изгрев, който е постоянно друг от утрешния, били всичко. Унищожил доста от последващите си произведения и умрял скоро по-късно през 1926 година
Животните, за разлика от нас, надали се чудят по какъв начин тече времето, не го „ насичат “ на часове или минути и не ги гонят след това. Те се любуват на всеки несравним момент по различен метод. Може би би трябвало да сме повече като тях, с цел да осъзнаем, че времето е най-ценната стока, която притежаваме. Най-значимото нещо, което използваме всеки ден и всяка нощ. Затова би трябвало да го „ харчим “ рационално, без да забравяме насладата от него.
Автор: Милица Стоицев
Вижте още:
