Откъде маите са познавали астрономията?
От всички антични календарни системи в света този на маите и другите мезоамерикански системи се явяват най-сложни и заплетени. Изчисленията на 260-дневния и 365-дневния цикъл на маите съвсем тъкмо съответстват с действителната слънчева година в тропиците, с неточност от единствено 19 минути.
Астрономите-жреци на маите се обръщали към небето в търсене на упътване. Те употребявали обсерватории, хвърлящи сенки, и наблюдения на хоризонта, с цел да наблюдават комплицираните придвижвания на слънцето, звездите и планетите, с цел да следят, пресмятат и записват тази информация в своите летописи, или „ кодекси “. От тези наблюдения маите създали календари, с цел да наблюдават небесните придвижвания и хода на времето. Маите правили и подробни записи за Луната, въпреки че те не се явяват формален лунен календар.
С помощта на раздвоена пръчка астрономите-жреци употребявали единствено невъоръжено око за наблюдения, което им разрешавало да изчислят траекторията на Венера и други небесни тела. По записите на наблюденията те били в положение тъкмо да пресмятат събития като слънчеви затъмнения.
В градовете на маите церемониалните здания били тъкмо подравнени по посоките на компаса. Например в дните на пролетното и есенното равноденствие лъчите на Слънцето прониквали през дребни дупки в обсерваторията на маите, осветявайки вътрешните ѝ стени.
Други подравнявания може да са свързани с външния тип на храмове и дворци. Най-известният образец за такова подравняване може да се следи в Чичен Ица, основния град на маите на полуостров Юкатан, Мексико. Хората към момента се събират там всяка година, както от епохи, с цел да следят по какъв начин Слънцето огрява стъпалата на пирамидата, отдадена на Кетцалкоатъл, богът Перната змия. В дните на пролетното и есенното равноденствие Слънцето последователно осветява стъпалата на пирамидата, създавайки облика на змия, плъзгаща се надолу от свещената планина към Земята.
Защо маите са полагали толкоз старания, с цел да приведат своите церемониални площади и храмове в сходство със Слънцето и звездите? Това частично е било правено, с цел да се поклонят на боговете. Гробницата на Пакал в Храма на надписите в Паленке, да вземем за пример, е подравнена по Слънцето. В деня на зимното слънцестоене Слънцето залязва зад високия било зад храма, на една линия с центъра на покрива на храма. Когато Слънцето пресича небето, то влиза през процепа на вратата на храма, удря се в задната стена и насочвайки се към хоризонта зад храма, наподобява, че се спуска по храмовата стълба в гробницата на Пакал. Смъртта на Пакал и влизането в подземния свят по подобен метод се приравняват към гибелта на Слънцето и спускането му в гробницата.
Храмът на надписите. Снимка: Lousanroj / CC BY-SA 3.0
Построен в подножието на Сиера Мадре, Храмът на надписите е получил името си от поредност от писмени знаци, открити по вътрешните стени на храма, венчаещ пирамидата. В гробницата, ситуирана на равнището на земята, може да се стигне единствено от стълбището, започващо от пода на храма.
„ Дворецът “ господства в централния регион на Паленке. Необичайна специфичност е четириетажна квадратна кула, издигната към 721 година сл.Хр. от сина на Пакал. Изкушаващо е да се мисли, че кулата е била употребена за астрономически наблюдения; несъмнено, от нея би се откриваала спираща дъха панорама към залязващото слънце, спускащо се в гробницата на Пакал.
Храмът на надписите (вляво) и Дворецът (вдясно). Снимка: Daniel Armesto / CC BY-SA 3.0
Смята се, че Каракол в Чичен Ица също е служил като обсерватория. Някои от вратите и прозорците му подхождат на разнообразни планетарни орбити.
Маите са построили обсерватории в доста от своите градове и са привели значими уреди в сходство с придвижването на небесните тела. Някои от тях са храмови групи като тази в Уаксактун, която маркира позицията на изгрева в деня на лятното слънцестоене, двете равноденствия и зимното слънцестоене. Архитектура като тази на Каракол в Чичен Ица също е съответствала на външния тип на небесни тела като Плеядите и Венера. Друг храм в Ушмал съдържа стотици знаци на Венера.
Обсерваторията Каракол. Снимка: Daniel Schwen / CC BY-SA 4.0
Астрономическите метафори и небесните събития са определяли ритуалния ландшафт за владетелите на маите. Например предването на кралската власт, наподобява, е било привързано към лятното слънцестоене в някои центрове. В надписите в Паленке се отбелязва, че синът на Пакал Чан-Бахлум е посветил групата на Храма на кръста да съвпадне със съединението на Юпитер, Сатурн, Марс и Луната на 23 юли 690 година За маите това събитие може да е символизирало първичното раждане на трите бога-предци от династията Паленке с Първата майка (Луната) и би било точният миг за освещаване на паметника.
Фреските и резбите на маите изобразяват владетели, носещи знаци на небесата, в това число пояс или небесна лента, състояща се от верига от знаци, свързани с Луната, Слънцето, Венера, деня, нощта и небето.
Откриха следи от развити технологии на маите
Маите вярвали, че боговете направляват Слънцето и Луната по небето. Дори в тъмнината на нощта маите вярвали, че Слънцето и Луната не престават да пътуват през Подземния свят, като по пътя са застрашени от зли богове, които желаят да спрат тяхното напредване. Поради тази причина маите вярвали, че небесните тела се нуждаят от човешка помощ, която се дава посредством свещени ритуали, саморазправи, мъчения и човешки жертвоприношения. За маите предлагането на тази помощ е била просто цена, която трябвало да се заплати за по-нататъшното оцеляване на Вселената. Смъртта в такива ритуали била привилегия и дарявала величие на оня, който е починал или се е предложил като жертва.
Повтарящите се цикли на съзидание и опустошение, разказани в митологията на маите, са били увещание за следствията, в случай че хората подценен отговорностите си към боговете. Хората носели неотменна отговорност пред боговете, които създали допустимо по-нататъшното битие на човечеството. Според свещения календар на маите всеки 52-годишен интервал означавал обновяване на опцията за опустошение на света. Това се разглеждало като плашещо време, когато боговете и другите сили на сътворението и хаоса ще се борят в царството на смъртните, определяйки ориста на всички земни същества.
Алкохол помагал на маите по пътя към отвъдното
Учените са изследвали органични остатъци върху каменни оръдия на труда и керамични съдове, открити от гробници в античния град Копан. Хим...
Прочети повече
Планетата Венера е била изключително значима за маите; значимият господ Кетцалкоатъл да вземем за пример се отъждествявал с Венера. Дрезденският кодекс, една от четирите оживели летописи на маите, съдържа обширна таблица с появи на Венера и се е употребявал за предсказание на бъдещето. Маите също встъпили във война, още веднъж предизвикана от планетата Венера. Бойните регалии на Венера са видни върху стели и други резби, а набезите и завладяването се свързвали с появяването на Венера, изключително като вечерна " звезда ". Войната, обвързвана с придвижването на Венера, в действителност била добре известна в цяла Мезоамерика.
Намериха незнайни храмове на маите
Календарите, митологията и астрологията на маите били обединени в единна система от вярвания. Маите следили небето и календарите, с цел да предскажат слънчеви и лунни затъмнения, циклите на планетата Венера и придвижванията на съзвездията. Тези събития са били доста повече от просто механично придвижване на небесата и се считало, че това са дейности на боговете, възпроизвеждащи митични събития от времената на Сътворението на света.
Календарни жреци към момента съществуват в районите на маите и до през днешния ден и водят 260-дневния Свещен цикъл за гадаене и други шамански действия. Много съставни елементи на тази система от вярвания са зародили на небето, само че на Земята те са били манипулирани от астрономите-жреци, които са ползвали свещената конструкция на Космоса към делата на Земята.
Източник: Quora.com
Още от ИНТЕРЕСНО:
Астрономите-жреци на маите се обръщали към небето в търсене на упътване. Те употребявали обсерватории, хвърлящи сенки, и наблюдения на хоризонта, с цел да наблюдават комплицираните придвижвания на слънцето, звездите и планетите, с цел да следят, пресмятат и записват тази информация в своите летописи, или „ кодекси “. От тези наблюдения маите създали календари, с цел да наблюдават небесните придвижвания и хода на времето. Маите правили и подробни записи за Луната, въпреки че те не се явяват формален лунен календар.
С помощта на раздвоена пръчка астрономите-жреци употребявали единствено невъоръжено око за наблюдения, което им разрешавало да изчислят траекторията на Венера и други небесни тела. По записите на наблюденията те били в положение тъкмо да пресмятат събития като слънчеви затъмнения.
В градовете на маите церемониалните здания били тъкмо подравнени по посоките на компаса. Например в дните на пролетното и есенното равноденствие лъчите на Слънцето прониквали през дребни дупки в обсерваторията на маите, осветявайки вътрешните ѝ стени.
Други подравнявания може да са свързани с външния тип на храмове и дворци. Най-известният образец за такова подравняване може да се следи в Чичен Ица, основния град на маите на полуостров Юкатан, Мексико. Хората към момента се събират там всяка година, както от епохи, с цел да следят по какъв начин Слънцето огрява стъпалата на пирамидата, отдадена на Кетцалкоатъл, богът Перната змия. В дните на пролетното и есенното равноденствие Слънцето последователно осветява стъпалата на пирамидата, създавайки облика на змия, плъзгаща се надолу от свещената планина към Земята.
Защо маите са полагали толкоз старания, с цел да приведат своите церемониални площади и храмове в сходство със Слънцето и звездите? Това частично е било правено, с цел да се поклонят на боговете. Гробницата на Пакал в Храма на надписите в Паленке, да вземем за пример, е подравнена по Слънцето. В деня на зимното слънцестоене Слънцето залязва зад високия било зад храма, на една линия с центъра на покрива на храма. Когато Слънцето пресича небето, то влиза през процепа на вратата на храма, удря се в задната стена и насочвайки се към хоризонта зад храма, наподобява, че се спуска по храмовата стълба в гробницата на Пакал. Смъртта на Пакал и влизането в подземния свят по подобен метод се приравняват към гибелта на Слънцето и спускането му в гробницата.
Храмът на надписите. Снимка: Lousanroj / CC BY-SA 3.0
Построен в подножието на Сиера Мадре, Храмът на надписите е получил името си от поредност от писмени знаци, открити по вътрешните стени на храма, венчаещ пирамидата. В гробницата, ситуирана на равнището на земята, може да се стигне единствено от стълбището, започващо от пода на храма.
„ Дворецът “ господства в централния регион на Паленке. Необичайна специфичност е четириетажна квадратна кула, издигната към 721 година сл.Хр. от сина на Пакал. Изкушаващо е да се мисли, че кулата е била употребена за астрономически наблюдения; несъмнено, от нея би се откриваала спираща дъха панорама към залязващото слънце, спускащо се в гробницата на Пакал.
Храмът на надписите (вляво) и Дворецът (вдясно). Снимка: Daniel Armesto / CC BY-SA 3.0
Смята се, че Каракол в Чичен Ица също е служил като обсерватория. Някои от вратите и прозорците му подхождат на разнообразни планетарни орбити.
Маите са построили обсерватории в доста от своите градове и са привели значими уреди в сходство с придвижването на небесните тела. Някои от тях са храмови групи като тази в Уаксактун, която маркира позицията на изгрева в деня на лятното слънцестоене, двете равноденствия и зимното слънцестоене. Архитектура като тази на Каракол в Чичен Ица също е съответствала на външния тип на небесни тела като Плеядите и Венера. Друг храм в Ушмал съдържа стотици знаци на Венера.
Обсерваторията Каракол. Снимка: Daniel Schwen / CC BY-SA 4.0
Астрономическите метафори и небесните събития са определяли ритуалния ландшафт за владетелите на маите. Например предването на кралската власт, наподобява, е било привързано към лятното слънцестоене в някои центрове. В надписите в Паленке се отбелязва, че синът на Пакал Чан-Бахлум е посветил групата на Храма на кръста да съвпадне със съединението на Юпитер, Сатурн, Марс и Луната на 23 юли 690 година За маите това събитие може да е символизирало първичното раждане на трите бога-предци от династията Паленке с Първата майка (Луната) и би било точният миг за освещаване на паметника.
Фреските и резбите на маите изобразяват владетели, носещи знаци на небесата, в това число пояс или небесна лента, състояща се от верига от знаци, свързани с Луната, Слънцето, Венера, деня, нощта и небето.
Откриха следи от развити технологии на маите
Маите вярвали, че боговете направляват Слънцето и Луната по небето. Дори в тъмнината на нощта маите вярвали, че Слънцето и Луната не престават да пътуват през Подземния свят, като по пътя са застрашени от зли богове, които желаят да спрат тяхното напредване. Поради тази причина маите вярвали, че небесните тела се нуждаят от човешка помощ, която се дава посредством свещени ритуали, саморазправи, мъчения и човешки жертвоприношения. За маите предлагането на тази помощ е била просто цена, която трябвало да се заплати за по-нататъшното оцеляване на Вселената. Смъртта в такива ритуали била привилегия и дарявала величие на оня, който е починал или се е предложил като жертва.
Повтарящите се цикли на съзидание и опустошение, разказани в митологията на маите, са били увещание за следствията, в случай че хората подценен отговорностите си към боговете. Хората носели неотменна отговорност пред боговете, които създали допустимо по-нататъшното битие на човечеството. Според свещения календар на маите всеки 52-годишен интервал означавал обновяване на опцията за опустошение на света. Това се разглеждало като плашещо време, когато боговете и другите сили на сътворението и хаоса ще се борят в царството на смъртните, определяйки ориста на всички земни същества.
Алкохол помагал на маите по пътя към отвъдното
Учените са изследвали органични остатъци върху каменни оръдия на труда и керамични съдове, открити от гробници в античния град Копан. Хим...
Прочети повече
Планетата Венера е била изключително значима за маите; значимият господ Кетцалкоатъл да вземем за пример се отъждествявал с Венера. Дрезденският кодекс, една от четирите оживели летописи на маите, съдържа обширна таблица с появи на Венера и се е употребявал за предсказание на бъдещето. Маите също встъпили във война, още веднъж предизвикана от планетата Венера. Бойните регалии на Венера са видни върху стели и други резби, а набезите и завладяването се свързвали с появяването на Венера, изключително като вечерна " звезда ". Войната, обвързвана с придвижването на Венера, в действителност била добре известна в цяла Мезоамерика.
Намериха незнайни храмове на маите
Календарите, митологията и астрологията на маите били обединени в единна система от вярвания. Маите следили небето и календарите, с цел да предскажат слънчеви и лунни затъмнения, циклите на планетата Венера и придвижванията на съзвездията. Тези събития са били доста повече от просто механично придвижване на небесата и се считало, че това са дейности на боговете, възпроизвеждащи митични събития от времената на Сътворението на света.
Календарни жреци към момента съществуват в районите на маите и до през днешния ден и водят 260-дневния Свещен цикъл за гадаене и други шамански действия. Много съставни елементи на тази система от вярвания са зародили на небето, само че на Земята те са били манипулирани от астрономите-жреци, които са ползвали свещената конструкция на Космоса към делата на Земята.
Източник: Quora.com
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ