Няма спасение от комарите: обонянието им изненада учените
От всички 3500 типа комари едвам под 10% се нуждаят от човешка кръв, само че това " малцинство " се е приспособило към търсенето ѝ и безотказно го довежда до дъно.
Защо репелентите постоянно не оказват помощ? Всяко лято милиони хора по света се оказват в невъзможност, когато осъзнаят, че не могат да се измъкнат от. В такива моменти наподобява, като че ли от комарите няма избавление.
Вярно е - в действителност няма, не и със сегашните артикули, които би трябвало да ги отблъскват демонстрират резултатите от ново проучване на Лесли Восхол от Рокфелеровия университет и Мет Янгър от Бостънския университет, водено от екип от разнообразни университети, учещ от години обонянието на комарите.
Проучването, от сп. Cell, демонстрира, че в случай че множеството животни имат един единствен обонятелен рецептор в невроните, при най-малко един тип комари - Aedes aegypti, разнасящ жълта тресчица и зика - има още до два такива рецептора.
Тази характерност дава неподражаема дарба: опцията да се преследва обектът до последно. " Ако си човешко създание и изгубиш единствено един рецептор за аромат, всички неврони ще изгубят способността да възприемат този аромат ", споделя Восхол. " Необходимо е още нещо, с цел да се завърши с комарите, защото отъвваването от един единствен рецептор няма никакъв резултат. "
Всеки предстоящ опит комарите да бъдат следени с репелент или каквото и да било друго би трябвало да взема поради какъв брой несломимо е привличането им към нас.
Лесли Восхол,
откривател
Известно е от дълго време, че издишаният въглеродед диоксид и октанолът в потта са следите във въздуха, по които се ориентира комарът, с цел да намери задачата си - кръвта, с чийто протеин майката зарежда яйцата си. Обонятелните и вкусовите рецептори при комарите обаче бяха мистерия.
Със секвениране на генома им и техники за редактиране учените им дават флуоресцентни протеини с разнообразни цветове за другите рецептори и виждат, че в доста неврони се задейства повече от един. Доказват, че подтикваните от октанола нервони се задействат и от други химични съединения, производни на амоняка, амините (органични съединения с атом азот със свободна електронна двойка).
" Как насекомите възприемат света "
Ако комарите не съумеят да възприемат съответен мирис от търсените, засичат втория или третия, а в случай че засекат всички, сигналът става по-силен. Това е значимо, тъй като би обяснило непрекъснатите провали в контрола на комарите като преносители на зараза; за какво не е е допустимо да се блокира обонянието им до момента, като се влияе единствено на един рецептор.
Комарите постоянно имат проект Б за своя проект Б за своя проект Б. За мен системата е неунищожима.
Лесли Восхол,
откривател
Дали това се отнася и за други типове: съгласно невробиолога от медицинския факултет на университета " Джонс Хопкинс " отговорът е по-скоро " да ": проучванията му върху плодовата мушица водят в тази посока през 2019 година, а тази пролет бе и нова негова публикация за маларийния комар.
" Огромно проучване ", молекулярният невробиолог Хосефина дел Мармол, съгласно която към момента следва доста работа, с цел да се удостовери, " неврон по неврон, че всеки фактически дава отговор на всички миризми, за които има рецептор ". Същевременно този труд " трансформира доста за известното ни по какъв начин насекомите възприемат света. Много по-сложно е, в сравнение с си мислехме. "
Защо репелентите постоянно не оказват помощ? Всяко лято милиони хора по света се оказват в невъзможност, когато осъзнаят, че не могат да се измъкнат от. В такива моменти наподобява, като че ли от комарите няма избавление.
Вярно е - в действителност няма, не и със сегашните артикули, които би трябвало да ги отблъскват демонстрират резултатите от ново проучване на Лесли Восхол от Рокфелеровия университет и Мет Янгър от Бостънския университет, водено от екип от разнообразни университети, учещ от години обонянието на комарите.
Проучването, от сп. Cell, демонстрира, че в случай че множеството животни имат един единствен обонятелен рецептор в невроните, при най-малко един тип комари - Aedes aegypti, разнасящ жълта тресчица и зика - има още до два такива рецептора.
Тази характерност дава неподражаема дарба: опцията да се преследва обектът до последно. " Ако си човешко създание и изгубиш единствено един рецептор за аромат, всички неврони ще изгубят способността да възприемат този аромат ", споделя Восхол. " Необходимо е още нещо, с цел да се завърши с комарите, защото отъвваването от един единствен рецептор няма никакъв резултат. "
Всеки предстоящ опит комарите да бъдат следени с репелент или каквото и да било друго би трябвало да взема поради какъв брой несломимо е привличането им към нас.
Лесли Восхол,
откривател
Известно е от дълго време, че издишаният въглеродед диоксид и октанолът в потта са следите във въздуха, по които се ориентира комарът, с цел да намери задачата си - кръвта, с чийто протеин майката зарежда яйцата си. Обонятелните и вкусовите рецептори при комарите обаче бяха мистерия.
Със секвениране на генома им и техники за редактиране учените им дават флуоресцентни протеини с разнообразни цветове за другите рецептори и виждат, че в доста неврони се задейства повече от един. Доказват, че подтикваните от октанола нервони се задействат и от други химични съединения, производни на амоняка, амините (органични съединения с атом азот със свободна електронна двойка).
" Как насекомите възприемат света "
Ако комарите не съумеят да възприемат съответен мирис от търсените, засичат втория или третия, а в случай че засекат всички, сигналът става по-силен. Това е значимо, тъй като би обяснило непрекъснатите провали в контрола на комарите като преносители на зараза; за какво не е е допустимо да се блокира обонянието им до момента, като се влияе единствено на един рецептор.
Комарите постоянно имат проект Б за своя проект Б за своя проект Б. За мен системата е неунищожима.
Лесли Восхол,
откривател
Дали това се отнася и за други типове: съгласно невробиолога от медицинския факултет на университета " Джонс Хопкинс " отговорът е по-скоро " да ": проучванията му върху плодовата мушица водят в тази посока през 2019 година, а тази пролет бе и нова негова публикация за маларийния комар.
" Огромно проучване ", молекулярният невробиолог Хосефина дел Мармол, съгласно която към момента следва доста работа, с цел да се удостовери, " неврон по неврон, че всеки фактически дава отговор на всички миризми, за които има рецептор ". Същевременно този труд " трансформира доста за известното ни по какъв начин насекомите възприемат света. Много по-сложно е, в сравнение с си мислехме. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ