Александър Симов: 9 септември е празник за много хора, както и за родителите на депутатите от ДБ
От всеки различен съм очаквал декларация за 9 септември, само че не и от “Демократична България”. Половината им депутати са деца на остарялата номенклатура. Част от вашите родители довечера ще честват. И оттук насетне всяко изречение на “Демократична България” би трябвало да го одобряваме като подигравка.
Тази естрада помни ужасно доста политически есета на тематика “9-ти септември”. Помни ужасно доста политически извършения. Тази естрада помни всевъзможни оратори, които са изкарвали всичките си исторически комплекси по най-неочаквани и поетични способи. Тоест изненада няма.
9-ти септември не би трябвало и не може непрекъснато да бъде употребена като политическа дъвка от някои сили, които тъй като не могат да предложат проект за България през днешния ден, с мръсните си пръсти да бъркат в историята.
Напускайки залата, “Демократична България” потвърждават правотата на думите ни. Това е обстановката в България през днешния ден - подготвени са да кажат всичко, само че когато би трябвало да чуят непознато мнение, те напущат. Ето това непрекъснато разделяне в България ражда нашата неспособност да родим взаимен план за бъдещето. Ето това овакантяване на залата демонстрира страха от чуването на друго мнение. Защото това, което стана може да бъде подложено на критика доста, това което се случи след 9-ти септември непрекъснато може да бъде изобличавано, само че стартира градежа на една друга България. Започна градеж на нещо друго.
И никой няма право да споделя на хората, които са се борили и са дали живота си, че са нарушители. Повечето от тях са се борили за концепцията за друга България. Идеалът им по-късно е бил преиначен и ние сме първите, които сме го признавали и ще продължаваме да го признаваме. Но жертвите на левицата, дадените жертви на левицата, срещат ето това - напускането на залата, махането отсам и по-късно след това си викаме: " Защо в България нищо не върви? ". Защото нашата история я употребяват ето такива - децата на остарялата номенклатура, с цел да могат да си пишат политически биографии.
Съжалявам, че навръх тази дата би трябвало да си приказваме по този ядосан метод. Само че ние би трябвало да отчитаме какво се е случило, би трябвало да гледаме на историята умерено и както е споделил проф. Андрей Пантев през 2009г. тъкмо от тази естрада: “Има дати, които могат да не служат за разделяне, а за обединяване.” Докато има такива връзки обаче обединяването остава просто една фантазия. Остава просто една фикция.
Поздравявам всички, които усещат тази дата като празник. Тя е празник за доста хора и за родителите на “Демократична България”.
Тази естрада помни ужасно доста политически есета на тематика “9-ти септември”. Помни ужасно доста политически извършения. Тази естрада помни всевъзможни оратори, които са изкарвали всичките си исторически комплекси по най-неочаквани и поетични способи. Тоест изненада няма.
9-ти септември не би трябвало и не може непрекъснато да бъде употребена като политическа дъвка от някои сили, които тъй като не могат да предложат проект за България през днешния ден, с мръсните си пръсти да бъркат в историята.
Напускайки залата, “Демократична България” потвърждават правотата на думите ни. Това е обстановката в България през днешния ден - подготвени са да кажат всичко, само че когато би трябвало да чуят непознато мнение, те напущат. Ето това непрекъснато разделяне в България ражда нашата неспособност да родим взаимен план за бъдещето. Ето това овакантяване на залата демонстрира страха от чуването на друго мнение. Защото това, което стана може да бъде подложено на критика доста, това което се случи след 9-ти септември непрекъснато може да бъде изобличавано, само че стартира градежа на една друга България. Започна градеж на нещо друго.
И никой няма право да споделя на хората, които са се борили и са дали живота си, че са нарушители. Повечето от тях са се борили за концепцията за друга България. Идеалът им по-късно е бил преиначен и ние сме първите, които сме го признавали и ще продължаваме да го признаваме. Но жертвите на левицата, дадените жертви на левицата, срещат ето това - напускането на залата, махането отсам и по-късно след това си викаме: " Защо в България нищо не върви? ". Защото нашата история я употребяват ето такива - децата на остарялата номенклатура, с цел да могат да си пишат политически биографии.
Съжалявам, че навръх тази дата би трябвало да си приказваме по този ядосан метод. Само че ние би трябвало да отчитаме какво се е случило, би трябвало да гледаме на историята умерено и както е споделил проф. Андрей Пантев през 2009г. тъкмо от тази естрада: “Има дати, които могат да не служат за разделяне, а за обединяване.” Докато има такива връзки обаче обединяването остава просто една фантазия. Остава просто една фикция.
Поздравявам всички, които усещат тази дата като празник. Тя е празник за доста хора и за родителите на “Демократична България”.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ