Българският патриарх Даниил ръкоположи дякон на Неделя Кръстопоклонна
От времето на Кръстните премеждия, гибел и Възкресение на Господ Иисус Христос, кръстното дърво е на огромна респект измежду християните.
Бидейки по това време оръдие за най-страшно изтезание, на което били осъждани хора с най-нисък статут в Римската империя, кръстното дърво става знак на успеха, и освен знак, само че източник на сили и живот. Затова християните назоваваме Честния Кръст Господен Животворящ “, с тези думи се обърна към вярващия народ Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил в своето слово за празника Неделя Кръстопоклонна в столичния храм „ Въздвижение на Честния Кръст “.
В съслужение бяха Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, иконом Любомир Стоянов – ръководител на храма, иконом Божидар Маринов и иконом Константин Цанков от храмовото духовенство, столично свещенство, както и протодякон Иван Петков.
Песнопенията на утренята бяха изпълнени от храмовите артисти, ръководени от господин Тодор Костов – учител по източноцърковно пеене в Софийската духовна семинария „ Св. Йоан Рилски “, а тези на светата Литургия – от храмовия хор с диригент госпожа Румяна Христова.
По време на богослужението бе осъществено ръкоположението за дякон на Станчо Койчев – IT-специалист и дълготраен артист в столичния храм „ Св. Параскева “, който възприе името Кръстан.
За проповедта на Кръста, която просвещава откровено търсещите истините в божествените Писания, Негово Светейшество показа:
„ Св. ап. Павел споделя, че за юдеите проповедта за кръста, за разпнатия Христос, е била сексапил (срв. I Кор. 1:23), тъй като в еврейския закон е записано проклет е всеки, който виси на дърво (Гал. 3:13). Затова и еврейските началници желали точно с най-позорна гибел, запечатана с проклинание, да осъдят Спасителя на света. Сред елините и римляните проповедта за кръста е била безумие (срв. I Кор. 1:23), тъй като Бог, Който Сам на Себе си не може да помогне и Който бил прикрепен на Кръста, по какъв начин може да бъде Бог? Въпреки това, точно в тази среда проповедта за Кръста просвещава тези, които търсят истината, които нелицемерно изпитват Писанията и разказите на очевидците – светите апостоли, за живота и делото на Господ Иисус Христос, и най-много тези, които тогава са усещали силата на Кръста и са поискали да се обновят с тази мощ. Именно в тази среда Църквата се разраства, укрепва, популяризира.
Днес по цялата земя виждаме по какъв начин Кръстът увенчава куполите на храмовете, слага се на височини и тук-там, където да свидетелства за силата на светото Възкресение. От най-ранното време при започване на каквито и да било действия християните постоянно са се ограждали с кръстното предсказание, тъй като са осъзнавали, разбирали и виждали силата на Честния и Животворящ Кръст “.
За кръстните премеждия на Господ Иисус Христос, които са „ цената на непослушанието, което демонстрираха нашите прадеди в Рая “, патриарх Даниил означи:
„ Някой би рекъл „ Какво толкоз, една заповед са прeстъпили “. Напротив, това е най-ужасната покруса, случила се на човечеството. Още преди Грехопадението Господ е знаел какво ще последва, знаел е цената на непослушанието на нашите прадеди, само че е имал такава мощна обич към индивидите, щото като ни е основал, Той ни снабдил с всичко належащо, с цел да бъдем облик и сходство на Бога. И за нашето излекуване беше нужно страданието, Кръстната гибел на Единородния Божий Син.
Със същата обич и през днешния ден Господ Иисус Христос чака всеки един от нас да се обърне и заживее по този начин, както ни е посочил, че желае да живеем. Затова всяко едно непокорство от наша страна, небрежение, нехайство, упорството в земни прищевки и стремежи в отговор на любовта, с която Господ ни възлюби – преди всичко вреди на нас самите. Ако понасяме благодушно премеждия, несправедливости по отношение на нас с очакване на Бога, получаваме берекет, сили за живот по Бога “.
За носенето на персоналния кръст, за претърпяването на премеждия, патриарх Даниил означи:
„ Когато носим своя кръст като християни и си спомняме за тези, които в този миг без да са отговорни търпят ужасни премеждия, опустошения от войни, рани от бомбардировки, загуба на близки, разрушени домове и не се озлобяват, само че понасят благодушно скърбите, то с това, дружно с нашата молитва за тези страдащи индивиди, се попълня дефицитът от скърби в Тялото Христово (срв. Кол. 1:24), с цел да може Бог да даде Своята благосклонност и да проправи пътя за разрешаването на тези ужасни спорове, неотстъпчивост, изключително в Сирия, където е ориентирана яростта, гнева. Понасяйки компликациите и несгодите в своя живот благодушно, предавайки се в Божии ръце и отправяйки молебствия за тези, които страдат, това е израз, че сме част от живото Тяло Христово.
В словото си Негово Светейшество обърна внимание на раните в Тялото Христово, от които боледува актуалното общество:
„ Сега България също минава през доста компликации. Но когато възприемаме тези компликации по образеца на Христа, с молитва и самообладание, тогава Бог ще извърши Своята истина.
Изпитанията, които имаме с решението на Върховен касационен съд за вписването на друга публична черква, което дава мотив за нов ерес, наподобява не престават. Цялата Църква понасяме и ще понасяме компликации от такива решения. Но когато на първо време гледаме личните си грехове и принасяме смирение за тях, тогава ще имаме благоразположението и доверието в Бога, че Той е с нас и спомага на молитвата ни: „ Господи, помогни да се избавим от ерес, дай рационално решение на тези, които вземат решение, на съдиите, на политиците, а тези, които са се отделили от Тялото на Църквата – да се извърнат и върнат в Нейното лоно; помогни нашите деца да имат опцията за достъп в учебните заведения до култура в истините на вярата, в евангелската история.
Целта е не въцърковяване на учениците, а да се образоват, да им се даде информация по какъв начин Църквата мисли и учи за празника Великден, за храма, за светийските празници, за Сътворението на света, за Раждането на Господ Иисус Христос, за Неговия живот, за живота на светите братя Кирил и Методий, за св. Йоан Рилски… – неща присъщи на живота, на бита на нашите предшественици и на редица хора от актуалното общество. Защото през днешния ден децата научават всичко това постоянно накриво, по карикатурен и неподходящ метод за предмета на нашата религия.
Как ще възприемат, по какъв начин ще отговорят на това, което научават – дали ще го одобряват със сърце или ще останат безразлични – това е въпрос на персонален избор. Вярата е нещо персонално. Отношението ни с Бога е съкровено и никой не може с насила или с принуждение да направи индивида набожен.
Дори в църковни среди излизат противостоящи отзиви и възражения. Нека да не се поддаваме на такова разногласие по този въпрос, в противен случай, да се молим, по този начин щото най-сетне да се даде уместно място на православното обучение в учебните заведения. Училището е произлязло от Църквата “.
В края на словото си патриарх Даниил сподели:
„ Господ ни е посочил по какъв метод носенето, понасянето на тези язви е душеполезно и ни води към Възкресение – има ли смирение в народа, ще пристигна и благоденствието, тъй като след Кръста идва Възкресението.
Бог да ни оказва помощ със силата на Честния Животворящ Кръст да носим своя кръст като християни и да свидетелстваме, че има освен разпятие, само че и Възкресение, че освен изобразяваме кръстното предсказание върху нас, само че и живеем с Възкресната наслада “.
Председателят на църковното настоятелство при храма иконом Любомир Стоянов изрече признателност към Негово Светейшество за отслужване на божествената Литургия и в израз на синовна любов му сервира подарък – цветя и икона на св. вмчк Мина.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
Бидейки по това време оръдие за най-страшно изтезание, на което били осъждани хора с най-нисък статут в Римската империя, кръстното дърво става знак на успеха, и освен знак, само че източник на сили и живот. Затова християните назоваваме Честния Кръст Господен Животворящ “, с тези думи се обърна към вярващия народ Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил в своето слово за празника Неделя Кръстопоклонна в столичния храм „ Въздвижение на Честния Кръст “.
В съслужение бяха Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, иконом Любомир Стоянов – ръководител на храма, иконом Божидар Маринов и иконом Константин Цанков от храмовото духовенство, столично свещенство, както и протодякон Иван Петков.
Песнопенията на утренята бяха изпълнени от храмовите артисти, ръководени от господин Тодор Костов – учител по източноцърковно пеене в Софийската духовна семинария „ Св. Йоан Рилски “, а тези на светата Литургия – от храмовия хор с диригент госпожа Румяна Христова.
По време на богослужението бе осъществено ръкоположението за дякон на Станчо Койчев – IT-специалист и дълготраен артист в столичния храм „ Св. Параскева “, който възприе името Кръстан.
За проповедта на Кръста, която просвещава откровено търсещите истините в божествените Писания, Негово Светейшество показа:
„ Св. ап. Павел споделя, че за юдеите проповедта за кръста, за разпнатия Христос, е била сексапил (срв. I Кор. 1:23), тъй като в еврейския закон е записано проклет е всеки, който виси на дърво (Гал. 3:13). Затова и еврейските началници желали точно с най-позорна гибел, запечатана с проклинание, да осъдят Спасителя на света. Сред елините и римляните проповедта за кръста е била безумие (срв. I Кор. 1:23), тъй като Бог, Който Сам на Себе си не може да помогне и Който бил прикрепен на Кръста, по какъв начин може да бъде Бог? Въпреки това, точно в тази среда проповедта за Кръста просвещава тези, които търсят истината, които нелицемерно изпитват Писанията и разказите на очевидците – светите апостоли, за живота и делото на Господ Иисус Христос, и най-много тези, които тогава са усещали силата на Кръста и са поискали да се обновят с тази мощ. Именно в тази среда Църквата се разраства, укрепва, популяризира.
Днес по цялата земя виждаме по какъв начин Кръстът увенчава куполите на храмовете, слага се на височини и тук-там, където да свидетелства за силата на светото Възкресение. От най-ранното време при започване на каквито и да било действия християните постоянно са се ограждали с кръстното предсказание, тъй като са осъзнавали, разбирали и виждали силата на Честния и Животворящ Кръст “.
За кръстните премеждия на Господ Иисус Христос, които са „ цената на непослушанието, което демонстрираха нашите прадеди в Рая “, патриарх Даниил означи:
„ Някой би рекъл „ Какво толкоз, една заповед са прeстъпили “. Напротив, това е най-ужасната покруса, случила се на човечеството. Още преди Грехопадението Господ е знаел какво ще последва, знаел е цената на непослушанието на нашите прадеди, само че е имал такава мощна обич към индивидите, щото като ни е основал, Той ни снабдил с всичко належащо, с цел да бъдем облик и сходство на Бога. И за нашето излекуване беше нужно страданието, Кръстната гибел на Единородния Божий Син.
Със същата обич и през днешния ден Господ Иисус Христос чака всеки един от нас да се обърне и заживее по този начин, както ни е посочил, че желае да живеем. Затова всяко едно непокорство от наша страна, небрежение, нехайство, упорството в земни прищевки и стремежи в отговор на любовта, с която Господ ни възлюби – преди всичко вреди на нас самите. Ако понасяме благодушно премеждия, несправедливости по отношение на нас с очакване на Бога, получаваме берекет, сили за живот по Бога “.
За носенето на персоналния кръст, за претърпяването на премеждия, патриарх Даниил означи:
„ Когато носим своя кръст като християни и си спомняме за тези, които в този миг без да са отговорни търпят ужасни премеждия, опустошения от войни, рани от бомбардировки, загуба на близки, разрушени домове и не се озлобяват, само че понасят благодушно скърбите, то с това, дружно с нашата молитва за тези страдащи индивиди, се попълня дефицитът от скърби в Тялото Христово (срв. Кол. 1:24), с цел да може Бог да даде Своята благосклонност и да проправи пътя за разрешаването на тези ужасни спорове, неотстъпчивост, изключително в Сирия, където е ориентирана яростта, гнева. Понасяйки компликациите и несгодите в своя живот благодушно, предавайки се в Божии ръце и отправяйки молебствия за тези, които страдат, това е израз, че сме част от живото Тяло Христово.
В словото си Негово Светейшество обърна внимание на раните в Тялото Христово, от които боледува актуалното общество:
„ Сега България също минава през доста компликации. Но когато възприемаме тези компликации по образеца на Христа, с молитва и самообладание, тогава Бог ще извърши Своята истина.
Изпитанията, които имаме с решението на Върховен касационен съд за вписването на друга публична черква, което дава мотив за нов ерес, наподобява не престават. Цялата Църква понасяме и ще понасяме компликации от такива решения. Но когато на първо време гледаме личните си грехове и принасяме смирение за тях, тогава ще имаме благоразположението и доверието в Бога, че Той е с нас и спомага на молитвата ни: „ Господи, помогни да се избавим от ерес, дай рационално решение на тези, които вземат решение, на съдиите, на политиците, а тези, които са се отделили от Тялото на Църквата – да се извърнат и върнат в Нейното лоно; помогни нашите деца да имат опцията за достъп в учебните заведения до култура в истините на вярата, в евангелската история.
Целта е не въцърковяване на учениците, а да се образоват, да им се даде информация по какъв начин Църквата мисли и учи за празника Великден, за храма, за светийските празници, за Сътворението на света, за Раждането на Господ Иисус Христос, за Неговия живот, за живота на светите братя Кирил и Методий, за св. Йоан Рилски… – неща присъщи на живота, на бита на нашите предшественици и на редица хора от актуалното общество. Защото през днешния ден децата научават всичко това постоянно накриво, по карикатурен и неподходящ метод за предмета на нашата религия.
Как ще възприемат, по какъв начин ще отговорят на това, което научават – дали ще го одобряват със сърце или ще останат безразлични – това е въпрос на персонален избор. Вярата е нещо персонално. Отношението ни с Бога е съкровено и никой не може с насила или с принуждение да направи индивида набожен.
Дори в църковни среди излизат противостоящи отзиви и възражения. Нека да не се поддаваме на такова разногласие по този въпрос, в противен случай, да се молим, по този начин щото най-сетне да се даде уместно място на православното обучение в учебните заведения. Училището е произлязло от Църквата “.
В края на словото си патриарх Даниил сподели:
„ Господ ни е посочил по какъв метод носенето, понасянето на тези язви е душеполезно и ни води към Възкресение – има ли смирение в народа, ще пристигна и благоденствието, тъй като след Кръста идва Възкресението.
Бог да ни оказва помощ със силата на Честния Животворящ Кръст да носим своя кръст като християни и да свидетелстваме, че има освен разпятие, само че и Възкресение, че освен изобразяваме кръстното предсказание върху нас, само че и живеем с Възкресната наслада “.
Председателят на църковното настоятелство при храма иконом Любомир Стоянов изрече признателност към Негово Светейшество за отслужване на божествената Литургия и в израз на синовна любов му сервира подарък – цветя и икона на св. вмчк Мина.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ