Проф. Стоянович попиля българското училища заради церемониите на първия учебен ден
„ От времето на героите на „ Под игото “ с тържествата и изпита на цялото село и целия град до ден сегашен доста малко се е трансформирало в благата панорама, в умилността на това, което ние назоваваме първи образователен ден “. Това разяснява преди старта на новата образователна година историкът проф. Петър Стоянович по bTV.
„ Това са звънецът, байчото, който го бие, прелестно натуфрените учителки от началния курс. Децата, които не знаят дали да се хвърлят в канавката от смут – да целунат за последно майка си, или да следват учителката. Има доста симпатично нещо в това, откровено се веселя “, разяснява той.
Според него обаче идва и огромният въпрос дали това е методът през 2024 година – когато към този момент е предходна съвсем 1/3 от 21-ви век и хора се изпращат на Марс, да разбираме връзката си с това обучение.
„ Дали то не би трябвало да е доста по-приземено, доста по-опосредствено, без огромни фанфари така и така, което задавената от неспокойствие и предпочитание за изява директорка на следващото учебно заведение приказва по микрофон, който се чува из целия плац. Учителят по физическо най-сетне е съумял да бъде командант на нещо “, разяснява проф. Стоянович.
„ Мен ме интересува къде е качеството и къде е реалистичната връзка с това, което би трябвало да ни донесе образованието. То не е ориентирано преди всичко да умилява бабите и да носи прочувствени връзки сред учебното заведение в родителския състав. В Нидерландия е непознато понятието първи образователен ден и изпращането на първокласници “, уточни историкът.
Според него резултатите демонстрират, че ние сме идеални във формата и сме „ надалеч неидеални в наличието “, а децата работят по схеми, които ги вършат незадоволителни грамотни.
„ Всички ние го виждаме, само че избираме да си затваряме очите и да кажем „ Нашето учебно заведение е свято “. Българското учебно заведение не е черква. То би трябвало да бъде по всевъзможен метод приспособено към съвремието ни “, съобщи той.
Според него дисциплината не се постанова от учебното заведение, а тя отразява моралните стойности на обществото. " Нашите граници са смъкнати до съвсем цялостен отвод на съблюдаване на някакви правила ", просочи проф. Стоянови. Според него сме трансформирали свободата си в свободия и сме станали неуместни.
„ Това са звънецът, байчото, който го бие, прелестно натуфрените учителки от началния курс. Децата, които не знаят дали да се хвърлят в канавката от смут – да целунат за последно майка си, или да следват учителката. Има доста симпатично нещо в това, откровено се веселя “, разяснява той.
Според него обаче идва и огромният въпрос дали това е методът през 2024 година – когато към този момент е предходна съвсем 1/3 от 21-ви век и хора се изпращат на Марс, да разбираме връзката си с това обучение.
„ Дали то не би трябвало да е доста по-приземено, доста по-опосредствено, без огромни фанфари така и така, което задавената от неспокойствие и предпочитание за изява директорка на следващото учебно заведение приказва по микрофон, който се чува из целия плац. Учителят по физическо най-сетне е съумял да бъде командант на нещо “, разяснява проф. Стоянович.
„ Мен ме интересува къде е качеството и къде е реалистичната връзка с това, което би трябвало да ни донесе образованието. То не е ориентирано преди всичко да умилява бабите и да носи прочувствени връзки сред учебното заведение в родителския състав. В Нидерландия е непознато понятието първи образователен ден и изпращането на първокласници “, уточни историкът.
Според него резултатите демонстрират, че ние сме идеални във формата и сме „ надалеч неидеални в наличието “, а децата работят по схеми, които ги вършат незадоволителни грамотни.
„ Всички ние го виждаме, само че избираме да си затваряме очите и да кажем „ Нашето учебно заведение е свято “. Българското учебно заведение не е черква. То би трябвало да бъде по всевъзможен метод приспособено към съвремието ни “, съобщи той.
Според него дисциплината не се постанова от учебното заведение, а тя отразява моралните стойности на обществото. " Нашите граници са смъкнати до съвсем цялостен отвод на съблюдаване на някакви правила ", просочи проф. Стоянови. Според него сме трансформирали свободата си в свободия и сме станали неуместни.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ