Проф. Стоянович за образованието у нас: Превърнали сме свободата си в свободия
„ От времето на героите на „ Под игото “ с тържествата и изпита на цялото село и целия град до ден сегашен доста малко се е трансформирало в благата панорама, в умилеността на това, което ние назоваваме първи образователен ден “.
Това разяснява преди старта на новата образователна година историкът проф. Петър Стоянович.
„ Това са звънецът, байчото, който го бие, прелестно натруфените учителки от началния курс. Децата, които не знаят дали да се хвърлят в канавката от смут – да целунат за последно майка си, или да следват учителката. Има доста симпатично нещо в това, откровено се веселя “, разяснява той.
„ Помня поколения от моето семейство, които с подути очи се връщаха от изпращането на следващия внук или внучка в първи клас – евентуално го има това във всяко друго семейство. Възрожденската част е в действителност прелестна. На доста малко места по света има по този опосредствен метод на 19-и век изпращане на младежи, които отиват по пътя на науката и на знанието “, разяснява проф. Стоянович.
Според него обаче идва и огромният въпрос дали това е методът през 2024 година – когато към този момент е предходна съвсем 1/3 от 21-ви век и хора се изпращат на Марс, да разбираме връзката си с това обучение.
„ Дали то не би трябвало да е доста по-приземено, доста по-опосредствено, без огромни фанфари така и така, което задавената от неспокойствие и предпочитание за изява директорка на следващото учебно заведение приказва по микрофон, който се чува из целия плац. Учителят по физическо най-сетне е съумял да бъде комендант на нещо “, разяснява проф. Стоянович.
„ Мен ме интересува къде е качеството и къде е реалистичната връзка с това, което би трябвало да ни донесе образованието. То не е ориентирано преди всичко да умилява бабите и да носи прочувствени връзки сред учебното заведение в родителския състав. В Нидерландия е непознато понятието първи образователен ден и изпращането на първокласници “, уточни историкът.
Според него резултатите демонстрират, че ние сме идеални във формата и сме „ надалеч неидеални в наличието “, а децата работят по схеми, които ги вършат незадоволителни грамотни.
Проф. Стоянович разяснява и резултатите от тестванията PISA.
“Тези възпитаници като че ли са хванати в издънка – в недознание по някакви публични критерии, които в един миг са им наложени. А представете си каква е действителната картина – като да отидеш в една военна част и да видиш, че първата редица са разгащени и на половината им висят я крачолите, я обувките. А представете си обратно какво е “, разяснява историкът.
„ Всички ние го виждаме, само че избираме да си затваряме очите и да кажем „ Нашето учебно заведение е свято “. Българското учебно заведение не е черква. То би трябвало да бъде по всевъзможен метод приспособено към съвремието ни “, съобщи той.
Според него дисциплината не се постанова от учебното заведение, а тя отразява моралните стойности на обществото.
" Нашите граници са смъкнати до съвсем цялостен отвод на съблюдаване на някакви правила ", уточни проф. Стоянови.
Според него сме трансформирали свободата си в свободия и сме станали неуместни.
" Ние до 1989 година значително бяхме вързани за един прът, като ни отвързаха – както се споделя в българското село – „ да се изоглавиш “, сега, в който телето напусне синджира, то стартира да хвърля къчове и да обикаля ливадата, до момента в който се наиграе и гледа по кое време ще пристигна майка му да го накърми. Ние сме още във етапа сред огромното наиграване и незнанието по какъв начин да продължим “, уточни проф. Стоянович и добави, че няма ужасно да се върнат по-сурови правила.
