От времената на Коперник учените постепенно са отклонили Земята от

От времената на Коперник учените последователно са отклонили Земята от авансово избрания ѝ „ център на Вселената “. Днес учените признават, че Слънцето е напълно нормална звезда, не напълно гореща, не прекомерно студена, не доста ярка, не изключително бледа, ситуирана на инцидентно място в елементарна спирална вселена.

Затова, когато телескопът „ Кеплер “ е почнал своя лов на планети през 2009 година, учените очаквали да открият планетни системи, които да припомнят на нашата.

Вместо това „ Кеплер “ е разкрил видове планети, каквито в нашата Слънчева система липсват. Оказало се, че екзопланетите са доста повече, в сравнение с сме си мислили – от горещи Юпитери до суперземи.

От 1019 доказани планети и 4178 претенденти, открити до през днешния ден, единствено една система припомня нашата лична: с планети от земен вид покрай звездата и с великански планети по-далече.

„ И разбиране си нямаме за какво нашата Слънчева система не наподобява на другите и бихме желали да получим отговор “, споделя планетологът Кевин Уолш от Югозападния проучвателен институт в Колорадо пред сп. Astrobiology.

В опит да сравнят Слънцето и неговите планети с новооткритите звездни системи, астрономите са предположили, че на млади години нашата Слънчева система евентуално е съдържала цели четири планети, въртящи се по-близо до Слънцето, в сравнение с Венера, и че след редица пагубни конфликти е оживял единствено Меркурий.

„ Един от проблемите на нашата Слънчева система е в това, че по ограниченията на Кеплер Меркурий е прекомерно надалеч от Слънцето “, споделя планетологът Катрин Волк от университета на Британска Колумбия.

Волк и сътрудника ѝ Брет Гладман считат, че при започване на живота на множеството звезди ги заобикалят „ системи от компактно опаковани вътрешни планети “ (STIPs). С времето конфликти унищожават голям брой от тези планети, оставяйки към тях 5-10% от звездите, следени през днешния ден.

Но въпреки че малко от следените системи съдържат STIPs, Волк счита, че в миналото те са преобладавали и Слънчевата може да е една от тези системи, чиито изначални вътрешни планети са били унищожени.

„ Ако STIPs се образуват с лекост, то е допустимо те да са участвали към всички звезди, след което 90% от тях да са били унищожени “, споделя Волк.

Уолш не е взел присъединяване в това проучване, само че приветства работата на Волк по сравнение на Слънчевата система с други планетни системи с потребление на модел по търсене на невидими планети, които може да са съществували в предишното.

„ Можем да кажем, че в никакъв случай не сме мислили за това преди. Винаги сме се опитвали да сравним планетите, които сме виждали, само че не и тези, които не виждаме. Сега следим това към други звезди, тъй че въпросът е добър. “

Волк и Гладман разбраи, че дребен брой STIPs може да хвърлят светлина на аргументите на толкоз мощното отличие на нашата Слънчева система. Двамата учени взели 13 следени от „ Кеплер “ Системи, които съдържат повече от четири вътрешни планети, и провели с тях симулация с продължение 10 милиона години. В 10 от случаите дребните планети изпитвали жестоки конфликти, които изменили структурата на планетната система. Според учените остатъците евентуално ще остават постоянни в продължение на повече от 10 милиона години.

След това екипът провел още една серия симулации, с цел да разбере по какъв начин се развиват системите, когато стават по-стабилни, и да изяснят по какъв начин се разпределят конфликтите с течение на времето. Те разкрили, че половината от системите водят до втори конфликт, само че не демонстрират признаци за идното злополучие. Системите със конфликти оставали постоянни на практика през целия си живот, преди планетите да стартират да се сблъскват между тях.

„ Моделирането открило, че след 5 милиона години към 5-10% от STIPs по този начин и не достигали непоклатимост. Тъй като STIPs са откривани единствено в 5-10% от планетните системи, следени от „ Кеплер “, това може да значи, че всички те са се родили със STIPs, само че 90% от STIPs са били унищожени все още на наблюденията на „ Кеплер “.

„ Винаги сме се опитвали да строим модели, с цел да получим нашите четири твърди планети, игнорирайки опцията за образуването от три до пет планети колкото Земята или по-големи от нея в орбитата на Меркурий. “

Ако всичко е било по този начин, Земята би престанала да бъде необичайно изключение от разпоредбите на формиране на планети, както демонстрират инцидентните наблюдения. Вместо това тя би се вписала прелестно и не би изисквала особено пояснение за своето битие. Ако Слънчевата система – и Земята затова – са необичайност, това може да се отрази и на разпространяването на живота във Вселената; само че в случай че тя следва нормални процеси по образуване на планетните системи, то в нея няма да има нищо толкоз извънредно.

Меркурий от дълго време е проблем за планетолозите. Освен че се намира по-далече от Слънцето от множеството планети, открити от „ Кеплер “, Меркурий е компактно набит с тежки детайли. Една от хипотезите за неговия чудноват състав включва конфликт, който е свалил леката кора на планетата и е оставил по-плътния стоманен пласт.

Ако множеството планетни системи са съдържали STIPs при образуването, в младата Слънчева система също може да е имало такива. Според Волк подобен сюжет би обяснил наситената с желязо планета.

За да ревизират тази опция, Волк и Гладман провели моделирания, както добавили четири планети с маса на Луната и орбити, по-малки от половината от дистанцията сред Земята и Слънцето. Тези планети не биха повлияли на образуването на Венера, Земята и Марс в продължение на 500 милиона години, без значение от конфликтите, които са се случвали сред техните твърди съседи.

„ Не е необичайност да има две нестабилни планети, а останалите да не усещат нищо “, споделя Волк.

В някои случаи масата на сблъскващите се планети може да е била издухана, само че по-късно да се е консолидирала в няколко тела. В други, по-разрушителни сюжети са останали по-малко от 10% от изначалната маса, а останалото се раздробило на дребни части, които по серпантина са отивали към звездата или към другите планети.

Разликата постоянно зависи от това, какъв брой бързо се движат планетите, сблъсквайки се между тях. Както и при конфликта сред коли, високата скорост води до по-големи опустошения.

Макар че други наблюдения на STIPs планети са посочили, че три или повече огромни тела са консолидирали в една или две краткопериодични планети, нашата Слънчева система в мощно разрушителния режим е останала единствено с един оживял.

The Daily Galaxy