Да се победи в гражданската война
От време на време се натъквам на опити да се оправдае несъгласието с моята позиция, която е, че в случай че е допустимо, е належащо да се анексира (по региони) цяла Украйна и по-късно да стартира рерусификация на нейните дерусифицирани жители. Основно мотивацията на различните оферти се свеждат до това, че вместо да се заблуждаваме с какви ли не бандеровци, ще ги изгоним в небогати земи, лишени от промишленост, изход на море, потребни изкопаеми, а те, никому ненужни, самите или ще умрат по някакъв метод там, или ще пълзят да желаят амнистия, а ние ще седим на подиума, наслаждавайки се на значимостта си и решавайки към кого да се смилим и кой да страда повече.
Картината е красива, тъкмо като за детска приказка. Само че животът не се вписва в границите на приказното мислене, в което положителното побеждава просто тъй като не може да бъде другояче.
Имало едно време едни Хабсбурги, тогава просто херцозите на Австрия и Щирия, които организирали опит. Бунтовните бъдещи швейцарци от тогавашните единствено три горски кантона (Ури, Швиц и Унтервалден) бяха затворени в своята безплодна гориста планинска околност. По това време швейцарците нямат банки, произвеждане на часовници, шоколад. Дори селското стопанство не можеше в действителност да ги изхрани. Но имаше море от яд и мощно предпочитание да потвърдят на всички, че не са някакви планинско-горски говеда (каквито в действителност тогава бяха), само че „ имат право “.
В продължение на към петстотин години главният източник на приходи за швейцарците беше доставката на наемници за европейските армии, а по-късно и за кралската армия. През това време личните им притежания също се закръглят. Днешна Швейцария е двадесет пъти по-голяма от първичната.
Въпреки обстоятелството, че петрол, газ или уран в никакъв случай не са открити в техните планини и на практика няма други минерални запаси, макар обстоятелството, че туристическата промишленост стартира да генерира обилни доходи едвам през втората половина на ХХ век, модерна Швейцария е богата страна със постоянна финансова система, надеждна войска, уравновесена промишленост и развито млекопроизводство и свързани браншове на хранително-вкусовата индустрия (по-специално световноизвестното произвеждане на сирене).
Разбирам, че през днешния ден сравнението на швейцарците с украинците наподобява смешно, само че подсещам, че в зората на своето битие те бяха елементарни бандити, откъснати от цивилизования свят, които умееха единствено да убиват и грабят. Само ландскнехтите, основани от император Максимилиан I двеста години по-късно, съумяха да се конкурират с тях в тази „ благородна “ идея. Приблизително по същото време като ландскнехтите на Максимилиан, в другия завършек на Европа (в покрайнините на Жечпосполита) се появяват други бандити - запорожките казаци, които украинците считат за свои предшественици.
Да съпоставим:
1. Първите швейцарци изпитват сплотяваща ненавист към своите по-проспериращи сънародници, австрийците. Днешните украинци са обединени от ненавист към своите по-проспериращи съветски сънародници.
2. Първите швейцарци не са имали условия за развиване на естествена стопанска система и войната се оказва единственият им източник на битие. За да „ обезвреждаме “ Украйна, ни оферират да я сложим при същите условия.
3. Швейцарците имаха освен прилежащи владетели-работодатели, които не им разрешиха да умрат от апетит, само че и съдружници, които ги поддържаха против изключително рискови съперници, като Чарлз Смелият, херцогът на Бургундия, херцозите на Савой или същите Хабсбурги. Русия постоянно ще има мощни врагове, които с наслада ще въоръжат против нея всяка навалица, която не знае нищо повече от това да убива и граби. Тези врагове на Русия са естествени съдружници на една хипотетично понижена Украйна.
4. Швейцарците бяха щастливо наети за войната, тъй като бяха относително евтини и бяха подготвени да се бият без отмора на всички места, стига да заплащат. Фламандските бюргери, преди швейцарците, сполучливо използваха образуването на пехотен строй в борби против рицарската конница. Едновременно с швейцарската, британската пехота се оказа отлична на полето на Стогодишната война. Но и фламандците, и англичаните бяха скъпи и не желаеха изключително (с редки изключения) да се бият надалеч от вкъщи или под непознати флагове. С швейцарците нямаше проблеми.
С украинците също няма да има проблеми. Те от дълго време са наети да служат в сложни условия в Африка и Азия. Но последната година и половина демонстрира, че те са най-ефективни против Русия. Стотици хиляди изцяло мирни служащи се оказаха подготвени като леминги да скачат върху съветските укрепления и да легнат в земята партида след партида, единствено с цел да уязвят „ москалите “.
Нека даже 10 милиона души да останат в понижена Украйна (а може би ще останат и повече, защото след войната тези, които няма да могат да се закрепят там, ще се върнат от Европа), само че постоянно ще можете да набирате от няколкостотин хиляди до милион самоубийци от тях. Освен това, колкото по-зле живеят, толкоз по-голяма ще бъде омразата им към Русия и толкоз по-голяма ще бъде готовността им да се наемат за война против жълти стотинки. Няма нищо за губене.
Междувременно Русия е световна мощ и постоянно ще има проблеми. И тя постоянно ще има мощни врагове, защото никой не е отменил конкуренцията. Политическите условия не постоянно са удобни за началото на идната СВO. Никога не знаеш къде другаде ще има потребност от войски. А Русия очевидно не възнамерява да се трансформира в национална войска. Точно противоположното: както страната, по този начин и популацията са ангажирани с кротичък разцвет с минимална външна военна интензивност.
Ст личните ни ръце бандитско гнездо на западната граница, изгарящо от ненавист към Русия, освен това с Полша, планираща да се въоръжи до доста обичайно равнище през идващите 10 години, явно не е най-хубавият метод за решение на съветските проблеми (както съществуващи, по този начин и бъдещи). Нека бъдем почтени, това не е нищо повече от метод за възмездие и ласкаене на личната надменност, толкоз смешна и толкоз сходна на украинската. Но отмъщението и нарцисизмът са неприятни съветници в политиката.
Не можем да отречем, че решаването на украинския въпрос ще бъде мъчно. Неслучайно всички европейски и американски политици, които към този момент са за мир, акцентират запазването на най-малко някаква Украйна като на практика само ненарушимо изискване. Те са подготвени да разискват всичко останало, чак до доста съществени териториални отстъпки. Някои са подготвени да правят отстъпка даже тези територии, които съветската войска към момента не е достигнала, в това число, апропо, изход на море. Поляците към този момент разгласиха карти, на които от Украйна остава единствено Киевска област. Но запазването на най-малко парче от Украйна е наложително изискване за Запада.
Може даже да нямаме сили да окупираме цялата територия на Украйна и да я анексираме. Но това не би трябвало да ни пречи да вършим съответни изказвания. Тогава най-малко можем да настояваме, че изискването за мир би трябвало да бъде цялостното, без запаси, делене на Украйна с източноевропейските страни. По-добре е да има Полша на границите си, принудена да асимилира милиони украинци, които са враждебно настроени към поляците, в сравнение с да има Украйна, враждебна към Русия, подкрепяна и подстрекавана от враждебната Полша.
Освен това самото ни външнополитическо позициониране изисква разделянето на СВО на две войни: външна прокси война против Съединените щати и техните съдружници и вътрешна (гражданска) война в Украйна за възобновяване на съветското единение. Защото, в случай че преглеждаме бойните дейности в Украйна като външна война – против враждебна страна и народ, тогава всички обиди на нашите врагове, които ни упрекват във всички смъртни грехове, ще получат надеждно опрощение.
СВО може да бъде интервенция на територията на непозната страна, ориентирана към подкрепяне на здравите сили в тази страна, в случай че здрави сили се появят. Но в Украйна към момента няма партизанско придвижване или дейни проруски незаконна организации. И няма да стане. В продължение на тридесет години бяха унищожени всички политически сили и авторитетни политици, които биха могли да работят като уредници на такава опозиция.
Проруската част от украинското общество е привикнала, че е разединена, че всяко намерено изявление се потиска с брутална свирепост и че единственият вероятен метод за битка е да чакаш Русия, като си държиш кукиша в джоба във връзка с Киевски режим.
Ето за какво те се гърчиха съвсем 10 години в медиите и обществените мрежи, настоявайки през вчерашния ден съветската войска да стигне до Киев, което провокира основателно неспокойствие на руснаците, тъй като възприятието за политическа самотност разрушаваше душeвността им, а идването на Русия се възприемаше като единственото налично лекарство.
Сега проруско въстание в Украйна не е по-възможно от монархическата гражданска война в Съюз на съветските социалистически републики през 1947-50 година Тогава имаше монархисти. И имаше много от тях - първото потомство нямаше време да измре и болшевиките не ги унищожиха всички. Имаше задоволително монархисти даже в идващите дисидентски генерации. Те съставляваха прилична част от дисидентите - почвеници, които се бореха против прозападните демократични дисиденти. Но евентуалните уредници бяха или убити, или отидоха в заточение, а тези, които останаха в страната, се опасяваха даже да признаят възгледите си един на различен, тъй като беше смъртоносно рисково.
Следователно нашият освободителен поход не е получил и няма да получи очевидно опрощение вътре в Украйна (под формата на антинацистко въстание). Следователно, както към този момент писах, можем да изберем всяка една от тези квалификации на нашите дейности в Украйна:
1. Опит за заличаване на враждебна страна, която съставлява опасност за нашите граници, подхванат като превантивна мярка. Не квалифицирам съответно този метод от позиция на интернационалното право, защото нашите хора са доста чувствителни към нереалната правдивост и желаят освен да защитят своите ползи, само че и да носят положително и светлина на всички към себе си.
Но тук ще е малко мъчно със светлината и положителното. Неслучайно американците потопиха в земята стотици хиляди украинци. Половин милион убити и половин милион осакатени към този момент в този момент, в прочувственото си влияние както върху западната, по този начин и върху украинската аудитория, ще убият всички наши референдуми за включването на територии в Русия. Освен това ние самите интензивно разпространяваме тезата, че водят война най-вече представители на Югоизтока, а „ те “ пазят галисийците.
2. Единствената политически преференциална за нас теза е за съветската революция в Украйна, която е естествена неразделна част от Русия, а краткотрайното й отпадане е геополитическо и историческо неразбирателство.
Гражданската война нормално е доста брутална. Съединените щати изгубиха повече хора във войната сред Севера и Юга, в сравнение с във всички други войни, водени в тяхната история. Примери от други страни, в това число и нашата, удостоверяват тезата за изключителната кръвопролитност на гражданската война.
Гражданска война може да се води върху и против територия, която се е оповестила за самостоятелна страна и е приета за такава от международната общественост или част от нея (Тайван в разнообразни интервали от историята си), а от време на време и от другата страна в революция (Украйна през 1917 година, чиято самостоятелност е приета от болшевиките в Брест-Литовския договор). Както евентуалната война на Китай против Тайван, по този начин и войната на Съветска Русия против Централната Рада (Директорията на Петлюра) бяха (ще бъдат) всъщност цивилен войни, макар че през интервала, в който се водеха, не всички страни ги възприемаха като такива.
Тъй като гражданската война се води от част от личния народ против друга част от него, спечелилият е изправен пред казуса за помиряването. Някои се пробваха да я пренебрегват. Кромуел и болшевиките се опълчват най-остро на помиряването. И в двата случая режимът на потушаване на губещата страна беше временен.
В Англия възобновяване се състоя съвсем незабавно след гибелта на Кромуел, а и Съюз на съветските социалистически републики се разпадна, макар обстоятелството, че репресивната машина против губещата страна престана да работи със гибелта на Сталин, - просто тъй като нямаше същинско помиряване сред спечелилите и победените.
Русия и в този момент продължава да се безпокои от опълчването сред „ алените “ и „ белите “, чиито хрумвания и възгледи към този момент нямат нищо общо с концепциите и възгледите на техните предшественици, които в действителност са воювали един против различен. Въпреки това партиите се отличават с изключителна неотстъпчивост, те даже имат обща теза за това: „ Съветското е постоянно русофобско “ и „ антисъветското е постоянно русофобско “. Така те придвижват от дълго време отминалата революция в актуалната действителност, пробвайки се да я преиграят още веднъж, защото и двете страни са изгубили (едната изгубена от Русия през 1917 година, а втората от Съюз на съветските социалистически републики през 1991 г.).
На този стадий вътрешната борба не е толкоз остра, защото има консолидация на всички политически сили към една потребност от отбрана страната, която имаме и тя е една за всички. Но украинската акция ще завърши и " алените " и " белите " ще се върнат към старите си пътища, като в това време ще се разправят кой от тях самичък е " победил " украинския нацизъм и кой е " предотвратявал " успеха.
Незавършеността на гражданската война в съзнанието значително способства за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и началото на поредност от нови цивилен войни върху неговите руини. Украйна също има своите „ червени “ и „ бели “, монархисти, социалисти и, несъмнено, националисти. Всички те се борят против същите „ червени “, „ бели “, монархисти, социалисти, анархисти и националисти, само че от наша страна.
По време на военни дейности най-радикалните и непримирими персони умират по-често от тези, които са подготвени на компромис. Още повече, че във всяко общество има повече от последните. Когато бъде избита сериозна маса от радикали, гражданската война приключва на бойното поле с нечия победа. В този случай успеха на бойното поле ще бъде наша.
И тогава ще е належащо обществото да се консолидира. Да се помирят освен руснаци и украинци, само че и „ червени “ с „ бели “ и други сиво-кафяво-пурпурни. Брожението на мозъците и непрекъснатата битка за ярко (но толкоз различно) бъдеще ни отслабва пред външната опасност, която няма да изчезне с изгубването на Украйна.
В това отношение, от моя позиция, лозунгът „ ние всички сме руснаци “еуниверсален, не визира никого, не попречва разнообразни политически възгледи и даже друга районна идентификация. Но в това време сплотяваща всички в една страна.
Разбира се, не всеки незабавно ще желае да се признае за руснак. Но преди към 35 години в Киев и други огромни градове на Украинската ССР се смееха на човек, който се разпознава като „ украинец “ и се опитваше да приказва украински, само че в този момент стотици хиляди украинци към този момент се бият против нас и това не е смешно въобще.
Калибрираната и премерена държавна агитация, дружно с публичната интензивност, могат да създадат чудеса. Сега в Украйна има малко руснаци, повече са проруските и съвсем всички са украинци и всичко това се случи единствено за тридесет години. Възможен е и противоположният развой. Може да се форсира или разтегне (аз бих го разтегнал, с цел да не боли толкоз много), само че има същия резултат.
Отначало връщанията към рускостта ще бъдат изолирани, по-късно ще стават все по-масови. В последна сметка в Русия ще останат по-малко уверени украинци, в сравнение с елфи, гноми и други фантастични герои, регистрирани при преброяването. Те ще бъдат маргинализирани, ще заемат нишата на градските луди, майките ще плашат децата си, че който яде неприятно и не слуша, ще израсне като този тук, който си фантазира, че е някакъв украинец.
Във всеки случай работата ще бъде тежка. Само в един случай ще би трябвало с лимитирани средства за влияние да създадем по този начин, че бандитският лагер по границите ни да не наглее и, не дай Боже, да се върне в естественото си (но враждебно за нас) положение. Във втория случай ние освен непрекъснато ще понижаваме броя на евентуалните врагове, като в същото време усилваме съразмерно броя на руснаците, само че също по този начин имаме късмет най-сетне да прекратим всички цивилен войни на наша територия, които твърдо са завладявали мозъците на обилни част от популацията и пречат на естественото развиване на страната и обществото.
Спечелването на гражданската война е по-малко от половината борба. Да победиш гражданската война в себе си е главният героизъм.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Картината е красива, тъкмо като за детска приказка. Само че животът не се вписва в границите на приказното мислене, в което положителното побеждава просто тъй като не може да бъде другояче.
Имало едно време едни Хабсбурги, тогава просто херцозите на Австрия и Щирия, които организирали опит. Бунтовните бъдещи швейцарци от тогавашните единствено три горски кантона (Ури, Швиц и Унтервалден) бяха затворени в своята безплодна гориста планинска околност. По това време швейцарците нямат банки, произвеждане на часовници, шоколад. Дори селското стопанство не можеше в действителност да ги изхрани. Но имаше море от яд и мощно предпочитание да потвърдят на всички, че не са някакви планинско-горски говеда (каквито в действителност тогава бяха), само че „ имат право “.
В продължение на към петстотин години главният източник на приходи за швейцарците беше доставката на наемници за европейските армии, а по-късно и за кралската армия. През това време личните им притежания също се закръглят. Днешна Швейцария е двадесет пъти по-голяма от първичната.
Въпреки обстоятелството, че петрол, газ или уран в никакъв случай не са открити в техните планини и на практика няма други минерални запаси, макар обстоятелството, че туристическата промишленост стартира да генерира обилни доходи едвам през втората половина на ХХ век, модерна Швейцария е богата страна със постоянна финансова система, надеждна войска, уравновесена промишленост и развито млекопроизводство и свързани браншове на хранително-вкусовата индустрия (по-специално световноизвестното произвеждане на сирене).
Разбирам, че през днешния ден сравнението на швейцарците с украинците наподобява смешно, само че подсещам, че в зората на своето битие те бяха елементарни бандити, откъснати от цивилизования свят, които умееха единствено да убиват и грабят. Само ландскнехтите, основани от император Максимилиан I двеста години по-късно, съумяха да се конкурират с тях в тази „ благородна “ идея. Приблизително по същото време като ландскнехтите на Максимилиан, в другия завършек на Европа (в покрайнините на Жечпосполита) се появяват други бандити - запорожките казаци, които украинците считат за свои предшественици.
Да съпоставим:
1. Първите швейцарци изпитват сплотяваща ненавист към своите по-проспериращи сънародници, австрийците. Днешните украинци са обединени от ненавист към своите по-проспериращи съветски сънародници.
2. Първите швейцарци не са имали условия за развиване на естествена стопанска система и войната се оказва единственият им източник на битие. За да „ обезвреждаме “ Украйна, ни оферират да я сложим при същите условия.
3. Швейцарците имаха освен прилежащи владетели-работодатели, които не им разрешиха да умрат от апетит, само че и съдружници, които ги поддържаха против изключително рискови съперници, като Чарлз Смелият, херцогът на Бургундия, херцозите на Савой или същите Хабсбурги. Русия постоянно ще има мощни врагове, които с наслада ще въоръжат против нея всяка навалица, която не знае нищо повече от това да убива и граби. Тези врагове на Русия са естествени съдружници на една хипотетично понижена Украйна.
4. Швейцарците бяха щастливо наети за войната, тъй като бяха относително евтини и бяха подготвени да се бият без отмора на всички места, стига да заплащат. Фламандските бюргери, преди швейцарците, сполучливо използваха образуването на пехотен строй в борби против рицарската конница. Едновременно с швейцарската, британската пехота се оказа отлична на полето на Стогодишната война. Но и фламандците, и англичаните бяха скъпи и не желаеха изключително (с редки изключения) да се бият надалеч от вкъщи или под непознати флагове. С швейцарците нямаше проблеми.
С украинците също няма да има проблеми. Те от дълго време са наети да служат в сложни условия в Африка и Азия. Но последната година и половина демонстрира, че те са най-ефективни против Русия. Стотици хиляди изцяло мирни служащи се оказаха подготвени като леминги да скачат върху съветските укрепления и да легнат в земята партида след партида, единствено с цел да уязвят „ москалите “.
Нека даже 10 милиона души да останат в понижена Украйна (а може би ще останат и повече, защото след войната тези, които няма да могат да се закрепят там, ще се върнат от Европа), само че постоянно ще можете да набирате от няколкостотин хиляди до милион самоубийци от тях. Освен това, колкото по-зле живеят, толкоз по-голяма ще бъде омразата им към Русия и толкоз по-голяма ще бъде готовността им да се наемат за война против жълти стотинки. Няма нищо за губене.
Междувременно Русия е световна мощ и постоянно ще има проблеми. И тя постоянно ще има мощни врагове, защото никой не е отменил конкуренцията. Политическите условия не постоянно са удобни за началото на идната СВO. Никога не знаеш къде другаде ще има потребност от войски. А Русия очевидно не възнамерява да се трансформира в национална войска. Точно противоположното: както страната, по този начин и популацията са ангажирани с кротичък разцвет с минимална външна военна интензивност.
Ст личните ни ръце бандитско гнездо на западната граница, изгарящо от ненавист към Русия, освен това с Полша, планираща да се въоръжи до доста обичайно равнище през идващите 10 години, явно не е най-хубавият метод за решение на съветските проблеми (както съществуващи, по този начин и бъдещи). Нека бъдем почтени, това не е нищо повече от метод за възмездие и ласкаене на личната надменност, толкоз смешна и толкоз сходна на украинската. Но отмъщението и нарцисизмът са неприятни съветници в политиката.
Не можем да отречем, че решаването на украинския въпрос ще бъде мъчно. Неслучайно всички европейски и американски политици, които към този момент са за мир, акцентират запазването на най-малко някаква Украйна като на практика само ненарушимо изискване. Те са подготвени да разискват всичко останало, чак до доста съществени териториални отстъпки. Някои са подготвени да правят отстъпка даже тези територии, които съветската войска към момента не е достигнала, в това число, апропо, изход на море. Поляците към този момент разгласиха карти, на които от Украйна остава единствено Киевска област. Но запазването на най-малко парче от Украйна е наложително изискване за Запада.
Може даже да нямаме сили да окупираме цялата територия на Украйна и да я анексираме. Но това не би трябвало да ни пречи да вършим съответни изказвания. Тогава най-малко можем да настояваме, че изискването за мир би трябвало да бъде цялостното, без запаси, делене на Украйна с източноевропейските страни. По-добре е да има Полша на границите си, принудена да асимилира милиони украинци, които са враждебно настроени към поляците, в сравнение с да има Украйна, враждебна към Русия, подкрепяна и подстрекавана от враждебната Полша.
Освен това самото ни външнополитическо позициониране изисква разделянето на СВО на две войни: външна прокси война против Съединените щати и техните съдружници и вътрешна (гражданска) война в Украйна за възобновяване на съветското единение. Защото, в случай че преглеждаме бойните дейности в Украйна като външна война – против враждебна страна и народ, тогава всички обиди на нашите врагове, които ни упрекват във всички смъртни грехове, ще получат надеждно опрощение.
СВО може да бъде интервенция на територията на непозната страна, ориентирана към подкрепяне на здравите сили в тази страна, в случай че здрави сили се появят. Но в Украйна към момента няма партизанско придвижване или дейни проруски незаконна организации. И няма да стане. В продължение на тридесет години бяха унищожени всички политически сили и авторитетни политици, които биха могли да работят като уредници на такава опозиция.
Проруската част от украинското общество е привикнала, че е разединена, че всяко намерено изявление се потиска с брутална свирепост и че единственият вероятен метод за битка е да чакаш Русия, като си държиш кукиша в джоба във връзка с Киевски режим.
Ето за какво те се гърчиха съвсем 10 години в медиите и обществените мрежи, настоявайки през вчерашния ден съветската войска да стигне до Киев, което провокира основателно неспокойствие на руснаците, тъй като възприятието за политическа самотност разрушаваше душeвността им, а идването на Русия се възприемаше като единственото налично лекарство.
Сега проруско въстание в Украйна не е по-възможно от монархическата гражданска война в Съюз на съветските социалистически републики през 1947-50 година Тогава имаше монархисти. И имаше много от тях - първото потомство нямаше време да измре и болшевиките не ги унищожиха всички. Имаше задоволително монархисти даже в идващите дисидентски генерации. Те съставляваха прилична част от дисидентите - почвеници, които се бореха против прозападните демократични дисиденти. Но евентуалните уредници бяха или убити, или отидоха в заточение, а тези, които останаха в страната, се опасяваха даже да признаят възгледите си един на различен, тъй като беше смъртоносно рисково.
Следователно нашият освободителен поход не е получил и няма да получи очевидно опрощение вътре в Украйна (под формата на антинацистко въстание). Следователно, както към този момент писах, можем да изберем всяка една от тези квалификации на нашите дейности в Украйна:
1. Опит за заличаване на враждебна страна, която съставлява опасност за нашите граници, подхванат като превантивна мярка. Не квалифицирам съответно този метод от позиция на интернационалното право, защото нашите хора са доста чувствителни към нереалната правдивост и желаят освен да защитят своите ползи, само че и да носят положително и светлина на всички към себе си.
Но тук ще е малко мъчно със светлината и положителното. Неслучайно американците потопиха в земята стотици хиляди украинци. Половин милион убити и половин милион осакатени към този момент в този момент, в прочувственото си влияние както върху западната, по този начин и върху украинската аудитория, ще убият всички наши референдуми за включването на територии в Русия. Освен това ние самите интензивно разпространяваме тезата, че водят война най-вече представители на Югоизтока, а „ те “ пазят галисийците.
2. Единствената политически преференциална за нас теза е за съветската революция в Украйна, която е естествена неразделна част от Русия, а краткотрайното й отпадане е геополитическо и историческо неразбирателство.
Гражданската война нормално е доста брутална. Съединените щати изгубиха повече хора във войната сред Севера и Юга, в сравнение с във всички други войни, водени в тяхната история. Примери от други страни, в това число и нашата, удостоверяват тезата за изключителната кръвопролитност на гражданската война.
Гражданска война може да се води върху и против територия, която се е оповестила за самостоятелна страна и е приета за такава от международната общественост или част от нея (Тайван в разнообразни интервали от историята си), а от време на време и от другата страна в революция (Украйна през 1917 година, чиято самостоятелност е приета от болшевиките в Брест-Литовския договор). Както евентуалната война на Китай против Тайван, по този начин и войната на Съветска Русия против Централната Рада (Директорията на Петлюра) бяха (ще бъдат) всъщност цивилен войни, макар че през интервала, в който се водеха, не всички страни ги възприемаха като такива.
Тъй като гражданската война се води от част от личния народ против друга част от него, спечелилият е изправен пред казуса за помиряването. Някои се пробваха да я пренебрегват. Кромуел и болшевиките се опълчват най-остро на помиряването. И в двата случая режимът на потушаване на губещата страна беше временен.
В Англия възобновяване се състоя съвсем незабавно след гибелта на Кромуел, а и Съюз на съветските социалистически републики се разпадна, макар обстоятелството, че репресивната машина против губещата страна престана да работи със гибелта на Сталин, - просто тъй като нямаше същинско помиряване сред спечелилите и победените.
Русия и в този момент продължава да се безпокои от опълчването сред „ алените “ и „ белите “, чиито хрумвания и възгледи към този момент нямат нищо общо с концепциите и възгледите на техните предшественици, които в действителност са воювали един против различен. Въпреки това партиите се отличават с изключителна неотстъпчивост, те даже имат обща теза за това: „ Съветското е постоянно русофобско “ и „ антисъветското е постоянно русофобско “. Така те придвижват от дълго време отминалата революция в актуалната действителност, пробвайки се да я преиграят още веднъж, защото и двете страни са изгубили (едната изгубена от Русия през 1917 година, а втората от Съюз на съветските социалистически републики през 1991 г.).
На този стадий вътрешната борба не е толкоз остра, защото има консолидация на всички политически сили към една потребност от отбрана страната, която имаме и тя е една за всички. Но украинската акция ще завърши и " алените " и " белите " ще се върнат към старите си пътища, като в това време ще се разправят кой от тях самичък е " победил " украинския нацизъм и кой е " предотвратявал " успеха.
Незавършеността на гражданската война в съзнанието значително способства за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и началото на поредност от нови цивилен войни върху неговите руини. Украйна също има своите „ червени “ и „ бели “, монархисти, социалисти и, несъмнено, националисти. Всички те се борят против същите „ червени “, „ бели “, монархисти, социалисти, анархисти и националисти, само че от наша страна.
По време на военни дейности най-радикалните и непримирими персони умират по-често от тези, които са подготвени на компромис. Още повече, че във всяко общество има повече от последните. Когато бъде избита сериозна маса от радикали, гражданската война приключва на бойното поле с нечия победа. В този случай успеха на бойното поле ще бъде наша.
И тогава ще е належащо обществото да се консолидира. Да се помирят освен руснаци и украинци, само че и „ червени “ с „ бели “ и други сиво-кафяво-пурпурни. Брожението на мозъците и непрекъснатата битка за ярко (но толкоз различно) бъдеще ни отслабва пред външната опасност, която няма да изчезне с изгубването на Украйна.
В това отношение, от моя позиция, лозунгът „ ние всички сме руснаци “еуниверсален, не визира никого, не попречва разнообразни политически възгледи и даже друга районна идентификация. Но в това време сплотяваща всички в една страна.
Разбира се, не всеки незабавно ще желае да се признае за руснак. Но преди към 35 години в Киев и други огромни градове на Украинската ССР се смееха на човек, който се разпознава като „ украинец “ и се опитваше да приказва украински, само че в този момент стотици хиляди украинци към този момент се бият против нас и това не е смешно въобще.
Калибрираната и премерена държавна агитация, дружно с публичната интензивност, могат да създадат чудеса. Сега в Украйна има малко руснаци, повече са проруските и съвсем всички са украинци и всичко това се случи единствено за тридесет години. Възможен е и противоположният развой. Може да се форсира или разтегне (аз бих го разтегнал, с цел да не боли толкоз много), само че има същия резултат.
Отначало връщанията към рускостта ще бъдат изолирани, по-късно ще стават все по-масови. В последна сметка в Русия ще останат по-малко уверени украинци, в сравнение с елфи, гноми и други фантастични герои, регистрирани при преброяването. Те ще бъдат маргинализирани, ще заемат нишата на градските луди, майките ще плашат децата си, че който яде неприятно и не слуша, ще израсне като този тук, който си фантазира, че е някакъв украинец.
Във всеки случай работата ще бъде тежка. Само в един случай ще би трябвало с лимитирани средства за влияние да създадем по този начин, че бандитският лагер по границите ни да не наглее и, не дай Боже, да се върне в естественото си (но враждебно за нас) положение. Във втория случай ние освен непрекъснато ще понижаваме броя на евентуалните врагове, като в същото време усилваме съразмерно броя на руснаците, само че също по този начин имаме късмет най-сетне да прекратим всички цивилен войни на наша територия, които твърдо са завладявали мозъците на обилни част от популацията и пречат на естественото развиване на страната и обществото.
Спечелването на гражданската война е по-малко от половината борба. Да победиш гражданската война в себе си е главният героизъм.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ