От векове Народното събрание (НС) е арена не само на

От епохи Народното събрание (НС) е сцена освен на закони и речи, само че и на кавги, които от време на време минават границата на словото. Днес, когато камерите снимат замени на остри реплики, псувни и нападателни жестове сред народни представители, мъчно можем да не се сетим за историческите подиуми на кървави борби в пленарната зала през XIX и началото на XX век.

Тогава депутатите не се задоволяват с думи – стените на парламента  са очевидци на същинско „ кръвопролитие “

Историята помни моменти, когато националните избраници се трансформират в същински бойци, а стените на залата са очевидци на същински борби с юмруци, ритници и даже задушавания. Публицистът Росен Тахов разказва с изящен език по какъв начин синини и цицини деформират лицата им, а лични спорове се трансформират в всеобщи мелета.

Първият прочут кютек в Народното събрание датира от 28 ноември 1880 година, когато Второто национално заседание безусловно „ пламва “.

Депутатите се замерят с обиди, шамари и ритници, а стените на залата резонират от викове и псувни. Публиката, измежду която е бил и Константин Иречек, европейски хроникьор, следи подиуми, които той разказва като същинско „ кръвопролитие “ – с кървящи лица, изплашени и вцепенени сътрудници, и бягства в дамските ложи.

Следващото огромно сборичкване се случва на 7 декември 1884 година, в Четвъртото национално заседание

Никола Шивачев, троянският фаворит, раздира нервите на сътрудниците с час и половина говорене по законопроекта за стоманените пътища. Премиерът Петко Каравелов не устоя и прикани сътрудниците си да „ смъкват шпионина от трибуната “ – и резултатът е поредност от удари, паднали депутати и общо меле, приключило с отмора и бягство на битите.

Случаите не стопират и на идващите десетилетия. На 2 ноември 1903 година, при Тринадесетото национално заседание, коронованият княз Фердинанд влиза в залата измежду топовни гърмежи и аплодисменти, само че споровете не престават. Народняшкият водач Теодор Теодоров упреква стамболовистите в изборни злоупотреби, а Йордан Йонов от Оряхово, прочут с голямата си мощ, се пробва да задуши радикалдемократа Антон Страшимиров. Писателят съумява да се отбрани, а други депутати се включват, с цел да разтърват багра, който се е трансформирал в същинска шекспировска сцена – композиция от физическа мощ, викове и суматоха.

Историята на Народното събрание демонстрира, че дебатите не постоянно са се водели с думи

Понякога са били водени с юмруци, шамари и ритници – като доказателство, че политическите пристрастености могат да излязат отвън надзор и да трансфорат законодателния развой в същински сцена на хаоса. Тези исторически епизоди остават ослепителен урок за това, че човешката страст и властовите спорове могат да надделеят над всевъзможни правила и протоколи.

В днешно време депутатите също спорят, викат и съвсем стигат до пердах – само че единствено в случай че решат да се появят на работа. През септември 105 от 240 народни представители имат неоправдани отсъствия, напомня SafeNews

СКАНДАЛНО! Близо половината депутати са имали НЕИЗВИНЕНИ отсъствия през септември! Партията с най-вече е …

Източник: „ Труд„.