От вече много години все по-силно в България върви противопоставянето

От към този момент доста години все по-силно в България върви опълчването " Европейски Съюз – Русия " или в по-широк смисъл, тъй като в него влиза и Съединени американски щати – " Запада – Русия ". Къде по-завоалирано, къде извънредно непосредствено по горе-долу всяка допустима тематика от живота има конфликт на идеологии и полезности. За тази война е особено едно – че най-яростните бранители на едната страна в никакъв случай не признават каквото и да е на другата.
Както обаче от дълго време е потвърдено, в живота черно-бяло има доста рядко – да вземем за пример при зебрите. А безгрешни сигурно няма. Но пък има неточности, които напълно не са на растежа, а на статуквото.
Такава неточност отвред наподобява изборът на Цветан Цветанов за непрекъснат представител в УС на " Европол ". Защото Цветанов изрично с работата си на вътрешен министър потвърди, че не може да съблюдава обикновени правила и правила, поради което България беше неведнъж наказана в Европейския съд по правата на индивида. Неспазването е гаранция, че даже задържаните да са отговорни, те имат съображение да се измъкнат. Достатъчно е да си спомним, че без присъда и с обезщетение се измъкнаха Алексей Петров, дясната му ръка Антон Петров-Хамстера, братята Йордан и Пламен Стоянови – Дамбовците. Или както неведнъж е ставало в редица полицейски филми – не спазваш процедурата, доказателствата стават невалидни. Случаи като " Николай Цонев ", " Тенчо Попов ", " Петър Сантиров " са единствено част от плеядата провали, поради която Цветанов не може да заема подобен пост – в един естествен свят. Случаи, които завършиха с неоправдателни присъди против България в Страсбург и провали на Цветанов, за които се заплаща от нашите налози!
При такава биография, изборът на Цветанов показва само гнилоч. Гнусна, гадна, жалка и смрадлива. Гнилоч на администрация. Тези бюрократи, които си живеят в техния си свят и гледат по какъв начин да им е по-уютно – нищо друго. Такива търтеи, от които мечтаехме да се отървем с влизането в Европейски Съюз. Но и там виреят – може би не толкоз многолюдно, както в (пост)съветската система, само че към момента многочислени, към момента задоволително мощни, с цел да са от съществено значение. А тъкмо това отвращава, тъкмо това опорочава модели на развиване. Точно това убеждава към момента колебаещи се кой какъв е – и тия са като ония. Защото на хората от дълго време им писна – те не желаят по-малкото зло, желаят нещо изрично положително!
Автор: Ивайло Ачев