От Възраждане“ обявиха, че до последно ще се борят за

От „ Възраждане “ оповестиха, че до последно ще се борят за независимост , за свободното изложение на всички гледни точки по всички общественозначими тематики. Декларация на „ Възраждане “ беше прочетена от парламентарната естрада от народния представител Kлимент Шопов . Той сподели:

„ В наши дни все по-малко се назоваваме свободни и виждаме по какъв начин концепцията за независимост единствено видимо съществува в всекидневието ни. Днес от тази естрада ще се обърна към българските жители и още едно тяхно право, което напълно скоро ще бъде нарушено – правото да бъдеш осведомен.

Бюрократичната машина на Европейския съюз приготвя акт, който този път ще се занимава със свободата на словото. Уж защитавайки правото на свободно изложение на всички гледни точки, нашите по този начин наречени сътрудници посредством този европейски акт ще наложат нещо сходно на Съвет за електронни медии, само че на европейско равнище.

Вероятно доста от вас с право ще се запитат „ Защо ни е необходим още един Съвет за електронни медии, откакто си имаме народен Съвет за електронни медии? “ Нужен е, тъй като той ще се занимава с сериозното мислене и свободата на словото сходно на котка, която дебне жертвата си, с цел да я изненада и убие в тил.

Този извънредно притеснителен акт, наименуван акт за свободата на словото, който към този момент се приема на европейско равнище звучи красиво, тъй като в него се приказва, че публицистите би трябвало да бъдат свободни, над тях да няма напън от корпоративни, политически фактори и да не бъдат преследвани. Все неща, под които ние от „ Възраждане “ се подписваме както народът споделя „ с двете си ръце “.

Типично по евроатлантически обаче, под лъскавата опаковка на хубавите думи, стоят недобри планове. Под първичното изказване, че с цел да бъде предпазена свободата на словото, се основава още един в допълнение ръб, който условно са нарекли общоевропейски Съвет за електронни медии, се крие опит да бъде надянат евроатлантически намордник на всеки, който дръзва да приказва друго и да мисли друго от това, което желаят да приказваме и мислим бюрократите в Брюксел и Вашингтон.

Под маската на сякаш „ положителните планове “ да се борят против дезинформацията, нашите европейски сътрудници в действителност ще наложат безликата цензура, ще имат пъстра палитра от права за корист и операция. Защото това, което ни постановат като сякаш непринудено, доста бързо става наложително.
И преди да ви кажа по какъв начин ще ни бъде наложено всичко, което желаят, и по какъв начин свободата на словото ще бъде сложена в клетка вместо да бъде оставена свободна, ще се спра на това какво значи дезинформация по евроатлантическите критерии.

В наши дни като дезинформация се възприема всяко сериозно мнение, което не повтаря тезите, идващи от Брюксел и Вашингтон. Всеки, който дръзва да не следва политиката на Брюксел и Вашингтон, е посочен като дезинформатор. Така че с този собствен акт Европейският съюз се стреми да сложи на колене публицистите, които, с цел да не са дезинформатори, ще бъдат принудени да харесват всичко, което се споделя от тези, които постановат европейския акт – бюрократите от Брюксел и Вашингтон.
За да е сигурен, че това ще стане, Европейският съюз основава нещо като европейски Съвет за електронни медии, в който ще влиза по един представител от всяка страна. Разбира се, в България към този момент се води битка сред евроатлантиците, претендиращи че схващат от медии: Кой ще бъде назначен в Европейския орган? Това не е изненадващо, тъй като тази служба се възприема като извънредно сладка. Тъй като там не се изисква изключително изпитание.

Много просто и по остаряла доносническа процедура българският представител в този Съвет за електронни медии би трябвало да следи дали в някоя медия не се долавя сериозна дума за някой европейски служител и в случай че види нещо такова, мигновено би трябвало да се погрижи свободното слово да бъде глобено. Сами разбирате, че местата в този европейски Съвет за електронни медии са малко, а искащите в нашата страна да сложат намордник на свободното слово са доста.

Този по този начин наименуван европейски Съвет за електронни медии ще се занимава със следенето на това да не би да идва от някъде дезинформация от някои страни отвън европейския съюз. Той ще следи дали в осведомителните интернет канали няма друга мисъл на публицист, анализатор или държавник. И в случай че има такава друга мисъл, незабавно би трябвало да се погрижи тя да бъде неразрешена.

Социалните мрежи също ще бъдат под контрола на този европейски орган. Вече видяхме по какъв начин в обществените платформи бяха позволени искрено дискредитирани „ факт-чекъри “, които интензивно към този момент рапортуват и постановат цензура. Ако желаят обществените платформи да съществуват, ще им се наложи да се преценяват с все по-безумните идеологически наставления на европейската администрация.

Към сходни актове на Европейския съюз би трябвало да се отнасяме деликатно, тъй като те идват без доста звук и единствено шепа определени публицисти участват на срещи, предхождащи тяхното приемане. Нека е ясно на всички публицисти, общественици, анализатори и на всеки български жител, че този наднационален по този начин наименуван Съвет за електронни медии е следващият опит на европейските бюрократи да сложат намордник на свободата на словото. Ще завърша с една мисъл на Волтер, която разказва доста добре концепцията за народна власт “Не съм склонен с това, което казваш, само че до момента в който съм жив, ще пазя правото ти да го казваш. ”