Загреб и неговата летяща катедрална кула | Пътепис “Европа на релси” - Част III
От в Любляна се придвижвам в столицата на Хърватия Загреб . Пътят до там на релси е къс, само че задоволителен да се сдобия с ново влаково другарство. В купето срещнах Анна-Мария . Тя се връщаше в Хърватия след работни задължения в Словения . Чудите се какви?! Оказа се, че тя работи безусловно преведено като авантюристичен туристически гид - къмпингуване, рафтинг, отвесно катерене, нанагорнище на стръмни планини, гмуркане... Всичко това бе част от нейното портфолио. Влакът се поклащаше, а аз и Анна-Мария разговаряхме за опита й като доброволец в Африка. Невероятно е по какъв начин човек в един миг взема решение, че желае да оказва помощ на другите, зарязва всичко и отива в изцяло чужд континент единствено с една раница и отворено сърце. Някой ден, мисля си аз, желая да направя същото.
Стигам в Загреб по мрачно, споделям довиждане на Анна-Мария и не преставам самичък. Приключението ми Загреб протече главно в моята компания. Има и такива моменти - от време на време просто не искаш да се запознаваш с нови хора, искаш да останеш самичък с мислите си.
Включих се в една от безплатните обиколки на града с локален екскурзовод. Точно в 11 часа сутринта се озовах по средата на площада Бан Йелачич , където беше сборния пункт. Все още летните горещини не бяха обхванали Европа , тъй че времето в хърватската столица беше търпимо. В продължение на два часа обикалях знайни и незнайни забележителности на този балкански град. Сухите исторически обстоятелства по начало не са ми забавни и по тази причина не се заслушвах доста много, когато гидът обясняваше коя постройка през кой век е издигната и от кого. Но както вървяхме по калдъръмените улици в централната част на Загреб , внезапно се озовахме пред катедралата. Разказът за нейната неотдавнашна трагична орис ме сащиса.
Годината е 2020 година Пандемията от COVID-19 занапред се разраства. Държавите една по една замразяват живота на хората подобен, какъвто те са го познавали. Светът би трябвало да се научи да живее по нов метод. С маски и обществена отдалеченост. Само ден откакто в страната е разгласен локдаун Загреб е сполетян от едно най-силните трусове в цялата си история. Един човек умира, а на стотици здания са нанесени вреди. Последици от естественото злополучие има и върху градската катедрала, чиято южна кула е разрушена. Това, което хората към момента не знаят, е, че върху северната кула също има нанесени съществени вреди и е налице действителен риск тя също да се сгромоляса. Веднага се подхваща избавителна интервенция - решено е кулата да бъде следено взривена, свалена на земята, укрепена и още веднъж върната на мястото си.
Свързани
Катерина , нашият гид, която по това време е затворена у дома поради настъплението на ковид, прочувствено описа на мен и останалите към двайсетина любопитни чужденци какво огромно събитие е било взривяването на северната кула посред вилнееща пандемия. Загребчани са били мощно скептични, че интервенцията ще се увенчае с триумф - множеството хора са очаквали избавителните екипи да претърпят неуспех и кулата да последва ориста на южната си съседка.
3. 2. 1. Буууум. Тротилът се взривява. Кран подвига северната кулата. Тя се отделя от катедралата и полита в небето. Операцията, която се предава онлайн по малкия екран, е сполучлива. “Това беше най-гледаното нещо в цялата страна. Всички хора бяха залепени пред тв приемниците ” , разказваше ни Катерина с страст като че ли това необикновено събитие се беше случило през вчерашния ден.
“И ето там, в далечината, е свалената кула, която чака да бъде укрепена, още веднъж издигната и сложена на мястото си ” , уточни тя.
Историята на загребската катедрала в действителност ме впечатли. Защото беше същинска. Беше разказана през човешката вероятност, а не просто с цифри и години. Това е сюжет, който ще помня дълго и ще се сещам за него всякога щом съм в този измъчен балкански град. От тук поемам на съвсем 24 часово пътешестване през Рим до слънчева Сицилия .
Стигам в Загреб по мрачно, споделям довиждане на Анна-Мария и не преставам самичък. Приключението ми Загреб протече главно в моята компания. Има и такива моменти - от време на време просто не искаш да се запознаваш с нови хора, искаш да останеш самичък с мислите си.
Включих се в една от безплатните обиколки на града с локален екскурзовод. Точно в 11 часа сутринта се озовах по средата на площада Бан Йелачич , където беше сборния пункт. Все още летните горещини не бяха обхванали Европа , тъй че времето в хърватската столица беше търпимо. В продължение на два часа обикалях знайни и незнайни забележителности на този балкански град. Сухите исторически обстоятелства по начало не са ми забавни и по тази причина не се заслушвах доста много, когато гидът обясняваше коя постройка през кой век е издигната и от кого. Но както вървяхме по калдъръмените улици в централната част на Загреб , внезапно се озовахме пред катедралата. Разказът за нейната неотдавнашна трагична орис ме сащиса.
Годината е 2020 година Пандемията от COVID-19 занапред се разраства. Държавите една по една замразяват живота на хората подобен, какъвто те са го познавали. Светът би трябвало да се научи да живее по нов метод. С маски и обществена отдалеченост. Само ден откакто в страната е разгласен локдаун Загреб е сполетян от едно най-силните трусове в цялата си история. Един човек умира, а на стотици здания са нанесени вреди. Последици от естественото злополучие има и върху градската катедрала, чиято южна кула е разрушена. Това, което хората към момента не знаят, е, че върху северната кула също има нанесени съществени вреди и е налице действителен риск тя също да се сгромоляса. Веднага се подхваща избавителна интервенция - решено е кулата да бъде следено взривена, свалена на земята, укрепена и още веднъж върната на мястото си.
Свързани
Катерина , нашият гид, която по това време е затворена у дома поради настъплението на ковид, прочувствено описа на мен и останалите към двайсетина любопитни чужденци какво огромно събитие е било взривяването на северната кула посред вилнееща пандемия. Загребчани са били мощно скептични, че интервенцията ще се увенчае с триумф - множеството хора са очаквали избавителните екипи да претърпят неуспех и кулата да последва ориста на южната си съседка.
3. 2. 1. Буууум. Тротилът се взривява. Кран подвига северната кулата. Тя се отделя от катедралата и полита в небето. Операцията, която се предава онлайн по малкия екран, е сполучлива. “Това беше най-гледаното нещо в цялата страна. Всички хора бяха залепени пред тв приемниците ” , разказваше ни Катерина с страст като че ли това необикновено събитие се беше случило през вчерашния ден.
“И ето там, в далечината, е свалената кула, която чака да бъде укрепена, още веднъж издигната и сложена на мястото си ” , уточни тя.
Историята на загребската катедрала в действителност ме впечатли. Защото беше същинска. Беше разказана през човешката вероятност, а не просто с цифри и години. Това е сюжет, който ще помня дълго и ще се сещам за него всякога щом съм в този измъчен балкански град. От тук поемам на съвсем 24 часово пътешестване през Рим до слънчева Сицилия .
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ